Слинг, слинг шал, слинг с халки, кенгуру, носене на бебе, родителство, кърмене, здравословно отглеждане на дете, възпитание | BabySling

Когато бебето се роди

Във всичките ни статии, посветени на грижите за бебето и възпитанието в ранна възраст говорим за един и същи принцип, макар и изречен с различни думи, а именно: единственото, от което се нуждае бебето през първите месеци от живота си е мама, защото тя дава храна, топлина и обич. И трите нужди най-бързо, лесно и приятно могат да бъдат удовлетворени с едно единствено действие – кърменето – тогава, когато бебето е сгушено на топло в обятията на мама, усеща я близо до себе си и изпитва нежната й ласка, докато получава най-любимата и полезна храна на света! Неслучайно дори бебетата хранени от шише се препоръчва да бъдат хранени в обятията на мама (или друг близък човек),  а не легнали в люлката например. През първите месеци от живота на бебето мама е единственото, от което то се нуждае. Неслучайно много специалисти наричат първите три месеца от живота на бебето „четвърти триместър на бременността” – защото на практика си е така – бебе и майка продължават да имат нужда да бъдат едно цяло през първите месеци след раждането. Затова майката изпитва инстинктивна тревога всеки път, когато бебето не е пред погледа й, а бебето плаче, когато не вижда мама до себе си. Природата е отредила бебе и майка да бъдат заедно в първите месеци от живота на бебето. Безпочвени са притесненията, че ще разглезите бебето, че то ще свикне да бъде до Вас и после няма да иска да се отдели – вътрешният Ви глас знае най-добре и той вероятно Ви диктува да бъдете близо до малкото си бебе и да не го оставяте да плаче самичко! (За повече подробности вижте статията „Митове при отглеждане на бебето (част 2): Свикналото с внимание бебе се разглезва„)

Когато бебето пораства

Бебето с всеки изминал ден расте и се променя и неусетно идва моментът, в който то вече може да държи в ръчичките си предмети, да ги разглежда и да си играе с тях. Идва моментът, в който малкото човече вече не лежи неподвижно като кукла, а може да се претърколи от гръб на корем и обратното, после да седи, да се изправя, да пълзи… И така преди да се усетим минава първата година и вече имаме не бебе, а малко човече, което навлиза в периода на откривателя и иска да ходи самичко и да изследва цялата заобикаляща го среда – да се катери, да опитва вкуса на всичко, което се изпречи пред погледа му, да трупа опит и постепенно да става все по-самостоятелно. За да се случи това по лесния и приятен начин, мама трябва да си даде сметка, че нейната роля на „Единственото нещо, от което бебето се нуждае” вече е надживяла времето си и е време да се откажем от нея. Бебето вече има нужда да общува и с други хора, а и да свиква да се занимава самичко.

Таткото влиза все по-осезаемо в играта

Като начало свикнете да поверявате мъничето на таткото за известно време всеки ден, когато той е у дома и е имал време да похапне и да се съвземе след работния ден. Въпреки, че мама дава мляко и познава най-добре мъничето, татковците обикновено са по-изобретателни в измислянето на нови игри и забавления, а и след като бебето е прекарало с Вас целия ден ще му се отрази добре да общува с някой хем толкова близък като мама, хем напълно различен от нея.

Ролята на таткото не е само да играе и забавлява бебето – не бива татко да бъде равнозначно на палячото вкъщи. Таткото, както и майката е най-близкият човек на бебето и ако има възможността да общува с него всеки ден, той ще се научи лесно да разпознава настроенията и нуждите на мъничето – не по начина, по който го прави мама, защото тя все пак е жена и действа по женски, а по негов мъжки начин, който обогатява света на малкото човече и го учи, че усещането за сигурност, топлина, радост и доволство не идват винаги и задължително от мама, а светът е многообразен, интересен и пълен с различни и приятни неща. Ако сте сигурна, че бебето не гладно, то позволете на таткото да го полюлее и погушка, да го позабавлява и да се научи и той да го утешава и развеселява.

Лично време за мама далеч от бебето

Когато захраните бебето с твърди храни е добре да организирате с таткото моменти, в които той поема грижите за бебето, а вие през това време да отделяте време само за себе си – да излезете, да свършите някоя своя работа, да си починете. Всеки има нужда от време за себе си и да прекарвате по 24часа 7 дни в седмицата с бебето не е за добро нито за вас, нито за бебето! Когато първите 3 месеца след раждането минат (а ако успеете и през първите 3 месеца) започнете постепенно да включвате близките си в живота на бебето и да отделяте време, в което друг да се грижи за бебето, докато вие се грижите за себе си. В началото ще Ви бъде трудно да оставите малкото човече на някого, дори може би на неговия баща и това е разбираемо. Малкото човече е било част от вашето тяло в продължение на 9 месеца и след това през първите месеци след раждането също сте били неотменно до него. Майчиният Ви инстинкт Ви казва, че ако оставите бебето далеч от себе си, може нещо лошо да се случи с него и тази мисъл не Ви дава да се отделите от бебето. Едно друго гласче вътре във Вас обаче Ви казва, че имате нужда от почивка и разведряване и не е добре за Вас да продължите без почивка да отделяте време единствено и само за бебето.

Самотна майка

Ако сте самотна майка и отглеждате детето си без баща и семейството Ви не е близо до Вас, помислите за близкия си кръг от приятели и включете тях в живота на бебето. Бебето има нужда да общува и с други хора освен мама, особено ако живеете сама и отглеждате детето си сама. С изненада ще установите, че само да повдигнете въпроса и близките Ви проятели с радост ще откликнат и дори ще споделят, че са мислили и преди по въпроса. За Вас грижите за бебето са на моменти тежки и изморителни, но за приятелката Ви да погледа за час-два едно малко миличко човече ще е истински празник и радост за душата! Дори мъжете от Вашето обкръжение могат да се превърнат в добри бавачки от време на време, ако отделите време да ги подготвите за тази задача.

Различни гледни точки

Не само таткото, но и бабите, дядовците, лелите, чичовците и дори приятели и съседи, с които общувате редовно е добре да включите постепенно все по-активно в живота на бебето. В началото силно ще ви притеснява фактът, че таткото може би няма да знае какво да направи, ако бебето се разплаче, а вас ви няма. Сигурно ви притеснява мъжкия му по-груб и непохватен маниер. Може би се тревожите, че бабите имат съвсем различен подход към гледането на бебе и няма да следват вашите инструкции. Вероятно опасенията Ви са основателни. Вероятно таткото, а още повече дядото ще подходят по мъжки, разсеяно и без задълбочаване в подробностите, а бабите сигурно ще се изкушат да сложат например захар във водичката на бебето, не от лоши чувства, а защото по тяхно време е правено така. И въпреки това, ако превъзмогнете опасенията си и поверите бебето за кратко на роднини и успеете да оползотворите личното си време добре, като се приберете не само Вие ще сте се разтоварили, но и с изненада ще видите едно усмихнато и щастливо бебе, което е прекарало прекрасно времето без вас. Това Ви учудва и дори може да ви подразни. Идеята, че бебето се справя чудесно и без Вас вместо да ви успокои и зарадва, вероятно ще Ви разстрои и това е нормално. Във Вашия собствен свят Вие се изживявате като Единствена и Неповторима – единствената, от която бебето Ви се нуждае. То обаче расте и разширява своя кръгозор и идва момент, в който да признаете, че някой друг може също да се разбира добре с Вашето бебе, да го забавлява и да го утешава, защото с порастването бебето вече се радва и утешава не само от гърдата, а от песнички, танци, прегръдка, милувка, игри…

Приемете, че и другите са прави, дори да не са на едно мнение с Вас!

Кога е точният момент да включите и други хора в грижите за бебето – еднозначен отговор няма. Всяко бебе е уникално и реакциите и поведението му не съвпадат напълно с реакциите и поведението на друго бебе. Всяко семейство е уникално и отношенията между членовете му се ръководят от вътрешни уникални за семейството принципи. Някои майки още от раждането на бебето успешно приобщават таткото, бабите, а понякога и други роднини в грижите за бебето и успяват да организират нещата така, че цялото семейство активно и хармонично участва в грижите за бебето. При други този момент настъпва по-късно, но ако детето ви е вече на 1 годинка, а вие продължавате сама да се грижите за него, то вече е крайно време да се замислите как бихте могли да включите и други хора в грижите за бебето. Повечето майки не успяват да включат близките си в отглеждането на бебето достатъчно активно и често си мислят, че вината за това е в хората около тях. Повечето майки обвиняват таткото, че не проявява достатъчна инициативност и не се грижи за бебето. Обвиняват бабите, че не правят това, което трябва, а ако се замислим и си дадем честно сметка какво е нашето поведение през цялото време, ще осъзнаем, че близките ни имат желание да ни помагат, но ние най-вероятно не им позволяваме да го сторят и на всичкото отгоре ги обвиняваме, че вината е тяхна.

Трябва да признаем, че всеки човек е различен и има свои принципи и модели на поведение, които най-вероятно се различават от нашите собствени. Свикнали сте да бъдете неотлъчно до бебето и винаги най-добре да знаете от какво се нуждае то, свикнали сте да бъдете нещо като Супер-герой за своето дребосъче, но истината е, че бебето Ви няма нужда то Супер-герой, а от мама – а тя е жена, нежна и крехка – уморява се, има нужда да бъде сама от време на време, да се позабавлява, да обуе токчета и пола и да сложи бижу, което не би могла да сложи близо до бебето, защото то ще започне веднага да го дърпа… От такава майка се нуждае бебето – мама, която е 100% жена, защото ако имаше нужда от супер-герой, то щеше да избере някой мъж да го роди, а не мама.

Вероятно таткото ще гледа бебето не както Вие го правите. Вероятно бабата ще гледа бебето не както Вие го правите. Те са личности със свой мироглед и собствени представи за правилно и погрешно. Поговорете предварително с тях и изяснете важните за вас принципи, а всичко останало, оставете на тях. Нищо лошо няма да последва от това. Под важни принципи разбирам нещата, от които зависи пряко животът и здравето на бебето. Важно е бабата да знае например, че ако даде шоколадче на бебето, то може да получи алергична реакция – обяснете на бабата и ако трябва разпечатайте статия от медицинско издание, където авторитетен автор говори за проблема. Важно е бабата да знае кое е допустимо да яде бебето и кое не, независимо, че по нейно време не са захранвали така – времената се менят. По нейно време алергии не е имало – информирайте я. Обяснете на таткото, че за бебето е вредно да плаче само в креватчето си без някой близък до него, който да го утеши. Разяснете му вредите, които причинява изоставянето в креватчето и ако трябва и на него разпечатайте авторитетна статия или дори няколко, от които да се информира. Помислете добре кои са наистина важните принципи, от които зависи животът и здравето на детето и информирайте близките си за тях, поговорете и обсъдете заедно. Не давайте нареждания като генерал, а те войниците без право на глас да изпълняват. Обсъдете заедно темите, по които имате противоречия и стигнете до обща позиция. Доброжелателното обсъждане без критики и осъждане на чуждото мнение не само ще информира близките ви, но за Вас също е важно да обсъждате нещата, които смятате за особено важни с близките си хора. Така имате възможност да видите и други гледни точки и аргументи по темата, които може да Ви накарат да се замислите и да обогатите собствената си гледна точка.

След като изясните всички принципни важни неща, оставете всичко останало на личната преценка на близките Ви. Ако очаквате като оставите бебето на някого, той да го гледа точно както Вие го правите – дълбоко грешите. Близките Ви не са бавачки, които вие да командвате, а роднини на бебето, които искат да дадат на малкото човече нещо от себе си и да общуват с него по своя си начин. Ако виждате нещо обезпокоително в маниера им, обсъдете го спокойно с тях, без упреци. Може таткото или бабата да не Ви помагат достатъчно с бебето именно, защото очаквате от тях  безропотно да следват Вашите инструкции, без да влагат нищо от себе си и това вероятно ги обижда и отслабва желанието им да бъдат близо до бебето.

Не всичко е под ваш контрол

Тревожи Ви мисълта, че когато не сте до бебето нещо лошо може да му се случи. Притеснявате се, че роднините на които оставяте бебето го гледат по начин, който силно се различава от Вашия и това може да навреди. Приемете, че с порастването си бебето все по-малко ще е под Ваш контрол и все повече ще зависи от други хора. Ще тръгне на детска градина, на училище. Ще започне да излиза с приятели, а накрая дори ще създаде свое семейство. Не можете да бдите като майка орлица през цялото това време и да отстранявате всичко лошо от пътя му. То трябва да се научи да се справя само, а за да се оправя само най-доброто, което можете да направите за него е:

1. Да го дарите с цялата си любов, за да расте щастливо и…
2. Да го научите да бъде гъвкаво и лесно адаптиращо се към нови неща, нови хора, нови ситуации. В днешно време дефиницията за интелигентност е именно това – умението да бъдеш гъвкав! За да бъде гъвкаво на детето ще му е от полза още в ранното си детство да се докосва отблизо до различни хора с различен мироглед, различно поведение, които общуват с него по различен начин, но всички те са му близки и го обичат от цялото си сърце.

Така детето ще осъзнае, че няма нищо лошо да си различен, че всички сме различни и няма единна рецепта какъв трябва да бъдеш в живота. Всеки е уникален и стига да имаме желание да общуваме и да се обичаме, можем да намерим път към всеки и да се справим с всяка ситуация. Постигнете ли това, ще имате щастието да живеете с едно мъдро и щастливо хлапе, което се справя самостоятелно с изпитанията на живота си, а Вие, неговата майка, винаги ще бъдете специална за него, но не Единственото, от което то има нужда, защото неговите нужди постепенно излизат извън обятията на мама и Вие мъдро и  с любов трябва да отворите златната клетка и да позволите на птичето си да полети!

<<Обратно