За първи път е проведено изследване относно психологическите ефекти, които оказва продължителното возене в бебешка количка върху емоционалното състояние и умственото развитие на децата и по-специално относно въздействието на позицията, в която се вози бебето в количка върху общуването между родители и деца и нивата на стрес при бебетата.
Според това първо по рода си проучване най-разпространеният начин на возене на бебето в количка, в който бебето е с гръб към возещия и с лице към посоката на движение, възпрепятства развитието на децата. Децата, возени по този начин говорят по-малко, смеят се по-рядко и общуват по-малко с родителите си, в сравнение с деца, возени в количка с гръб към движението и с лице към возещия ги. Проучването е организирано от „Говори с твоето бебе” (Talk To Your Baby) – кампания за ранно езиково развитие на Нешънъл Литераси Траст, независимата благотворителна организация за ограмотяване на нацията във Великобритания.
Проведено е наблюдение на повече от 2722 двойки родители и деца в цяла Великобритания, ръководено от д-р Сузан Зедик, психолог по развитието, професор в университета Дъни, посветила 15 години в проучване на общуването между родители и деца.
Проучването показва, че родителите говорят по-малко на бебетата си, докато ги возят в количка обърнати с гръб към возещия и с лице към посоката на движение, а също така и модела на сън при тези бебета и сърдечният им ритъм се различава в сравнение с бебетата, които се возят в количка с лице към возещия. Тези факти навежда на мисълта, че бебетата возени с лице към движението са подложени на повече стрес, в сравнение с бебетата, возени с лице към родителя си.
Резултатите от проучването сочат че:
- 62% от всички наблюдавани деца са возени в количка с лице към посоката на движение и с гръб към возещия, като процентът при по-големите бебета на възраст между 1 и 2 години е дори по-висок и достига 86%;
- Родителите, возещи бебетата си с лице към себе си и с гръб към движението са по-склонни да говорят с бебето си (25%, в сравнение 11% – возещи бебетата си с гръб към себе си);
- По-малко от ¼ от наблюдаваните родители имат навика да говорят на бебетата си;
- Майките и бебетата, които в хода на проучването са опитали и двата типа возене, са се смяли по-често при возене лице в лице с бебето. Само едно бебе от двадесет наблюдавани се е смяло при возене с гръб към возещия и с лице към посоката на движение, докато при возене с лице към возещия смях се наблюдава при половината изследвани бебета;
- Средният сърдечен ритъм на бебетата се понижава слабо при возене лице в лице с возещия и склонността на бебето да заспи при возене в тази позиция е два пъти по-голямо – два фактора, които недвусмислено говорят за намалени нива на стрес при возене на бебето с лице към возещия.
Д-р Зедик казва:
„Въпреки че съм психолог по развитието, не бях се замисляла преди по този въпрос и бях изненадана да открия, че не са правени други проучвания на тази тема. Изследванията на нервното развитие на децата ни помогнаха да разберем колко важно е социалното общуване за развитието на детския мозък през първите години от живота на детето. Ако бебето прекарва дълги периоди от време в количка, това води до забавяне на умението му да общува с родителите си, в резултат на което за в бъдеще детето може да има по-ниско психологическо и емоционално ниво на развитие като цяло, тъй като в тази най-ранна възраст мозъкът се развива по-бързо, отколкото ще се развие за целия останал живот на детето за наред.”
„Експерименталното ни проучване показа, че ако просто обърнете количката, така че бебето да бъде с лице към вас, процентът на родителите, говорещи на своите бебета се удвоява. Също така не очаквах, че броят на спящите бебета при возене с лице към возещия ще е толкова висок – 52%, в сравнение с 27% при возене с лице към посоката на движение. За мен това беше пълна изненада. Това е много важен момент, тъй като човек е склонен да заспи, когато се чувства спокоен и сигурен.”
„Данните ни сочат, че за повечето бебета днес, животът в количка води до емоционално обедняване и е вероятно носител на стрес. Бебетата, изложени на стрес израстват като възрастни, склонни на тревожно и стресово поведение. Изглежда е време да обърнем повече внимание на този проблем, да му дадем гласност и да започнем да провеждаме повече проучвания по темата. Родителите заслужават правото на информиран избор относно психологическото, емоционалното и нервното развитие на своите деца.”
Лиз Атънбороу, председател на кампанията „Говори с твоето бебе” каза:
„Нашата кампания цели да накара производителите да предлагат на пазара бебешки колички, които насърчават общуването между родителите и децата чрез поставяне на бебето с поза лице в лице с возещия и да информират родителите относно голямото значение на говоренето на бебето още от раждането. Това проучване показва, че нещо привидно незначинтелно, като това да излезеш на разходка с бебето си с количка, в която бебето е лице в лице с возещия може да бъде ценна възможност да общувате с бебето си като едновременно с това намалявате нивата на стрес за бебето. Родителите, които имат колички с възможност за возене на бебето в двете посоки трябва да са наясно за предимствата и да ползват позицията на возене лице в лице.”
Оригиналния текст на статията можете да прочетете тук.
Част от фотографиите в статията са предоставени от www.photos8.com.
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
23/05/2010 @ 17:17
Интересна информация, до сега не се бях замисляла… Но за щастие до сега съм возила мъничето само с лице към мен… и държа да отбележа, че наистина й говоря. : )))
20/08/2013 @ 15:22
глупости на търкалета…..всяко дете си е различно и индивидуално….няма никакво значение от посоката на движение….. ако гледа към майката детето гледа само майка си и от нея нищо не може да види.. а ако е с гръб така може свободно да си гледа повече шаренийки. повече хора и други неща чудят се само какво да пишат…..
21/08/2013 @ 18:09
Петя, това са данни от проучване. Ако не Ви харесват, имате правото да не се съобразявате с тях. Важно е обаче да имате предвид, че тези данни не са единствени. Много учени са на мнение, че обърнатото напред бебе в количка или кенгуру се претоварва с прекалено много впечатления, което понякога води до повече рев, нервност и трудно заспиване след това.
21/08/2013 @ 13:49
АМА, вижте сега каква простотия, аз мога да кажа обратното за деца возени с лице към родителя, как 69% от тях изпитват страх да ходят сами, защото са свикнали да са близо до мама, как 74% са напълно зависими от мама и ако мама се отдалечи от за малко и се почва рев и тръшкане, 84% от тях не комуникират добре или никак с други хора освен с мама, даже някои и с тате не контактуват, 72% стават плахи и неуверени в себе си, затворени и депресирани, или пък 45 % от тях страдат от коустрофобия, причина за която е малкото пространство, което имат между себе си и мама, когато са с лице и никаквия изглед, простор на гледката и т.н., 50% се развиват по-бавно, защото не са имали възможност да наблюдават околната среда като своите връсници, а и можем да добавим, че също така 34% стават късогледи, защото свикват да гледат мама от близо и зрението им не е тренирано така, че да вижда надалеч… Примерно казвам. Как ви звучи ? Мисля, че е правдоподобно!
21/08/2013 @ 18:06
Милена, Вие можете да си ИЗМИСЛЯТЕ всякакви цифри, каквито да си удобни, но фактите са си факти. Всички специалисти по ранно детско развитие са на мнение, че децата, които в ранна възраст усещат, че не са сами, изпитват увереност и спокойствие, докато тези оставени сами, изпитват страх, несигурност и тревожност. Такива са фактите. Детето, когато не вижда мама се тревожи, че нея я няма. В статията са изложени данни от проучване и данните показват това, което пише. Ако на Вас не Ви харесват, естествено можете да не се съобразите с тях.
21/08/2013 @ 18:05
E da de,saglasna sam,na men samata mi e po-spokoino i po-priqtno da gledam deteto si dokato se pridvijvame s kolichkata,samoche na neq i e interesno da gleda kakvo stava izvan kolichkata i sama si iska da e obarnata naobratno !