Как да откликваме на бебешкия плач?

Защо бебетата плачат?

Психологът д-р Алета Солтър установила, че бебетата може да се излекуват от стрес и травма като бъдат оставени да поплачат, прегърнати нежно в ръце.  Подходът на д-р Солтър се основава на разбирането, че има две различни причини за плача на бебето – бебето плаче, за да алармира за своя непосредствена нужда, като например нуждата от близост, от храна и др. и втората причина, поради която бебето плаче е за да се освободи от натрупан стрес или преживяна травма.  Тази статия има за цел да покаже разликата между плача, знак за възникнала нужда и плача за разтоварване.

Д-р Солтър казва:

“Много хора са объркани от бебешкия плач, защото предполагат, че плачът винаги е причинен от непосредствена нужда или дискомфорт.”   (1)

Дори при най-съзнателно и внимателно родителство и постоянна близост, всички бебета имат нужда да изразят своите чувства и да се освободят от натрупан стрес.

Тезата, че бебето понякога плаче, за да се освободи от натрупания стрес е подкрепена и от Уилям Сиърс, който въвежда термина “Привързано родителство”. Той казва:

“Всеки е попадал в ситуация, в която бебето или детето плаче и нищо не може да го успокои.  Не се отчайвайте!  Не сте виновни вие, че детето плаче, нито пък вие сте отговорни за това незабавно да спрете плача.  Всъщност изследванията сочат, че плачът е важна част от процеса на възстановяване – естествена помощ на организма да освободи натрупания стрес. Сълзите, произведени от организма, за да отмият дразнител от очите и сълзите по емоционални причини имат различен химически състав. Сълзите, предизвикани от емоции по състав се различават от другия вид сълзи, а именно защото съдържат хормоните на стреса, които се увеличават по време на болезнени преживявания. Тези интересни констатации показват, че вероятно израза “поплачи си да ти олекне” има физиологична основа.   Натрупаната скръб и болка могат да се освобождават чрез сълзи.  Защо тогава бързаме да спрем детските сълзите? Вместо да възпитаваме децата си в подтискане на емоциите, можем да ги оставим да излеят натрупания стрес и негативни емоции в поток от сълзи.  Късмет имат децата, които се чувстват свободни да плачат, без да бъдат укорявани.  Мъдри са родителите, които оказват подкрепа на детето в такива моменти.  Има голяма разлика между това да позволите на бебето да плаче (без паника от ваша страна!) и това да го оставите само да плаче безутешно.  Предайте на детето си посланието: “Няма проблем да си поплачеш, ако имаш нужда. Аз съм тук и те подкрепям.”   (2)

Когато една майка не знае, че всички бебета редовно имат нужда да си поплачат, за да се разтоварят, сгушени в любящи  ръцете,  тя си мисли, че бебето плаче, за да изрази непосредствена нужда. Майката мисли, че бебето е гладно и започва да го храни; мисли, че е уморено и започва да му пее и да го люлее, за да заспи; мисли че му е скучно и започва да му предлага различни играчки.   Когато една майка многократно отговаря по точно определен начин на бебешкия плач, породен от натрупан стрес, то и самото бебе скоро се научава да реагира при натрупване на стрес по същия този начин. Например, ако тя го храни всеки път, когато бебето е разстроено, то ще започне да “иска” храна всеки път, когато е разстроено.  Това се превръща в модел, един навик, който детето използва, за да задържа чувствата си вътре в себе си.  Такива модели се наблюдават най-често след шест месечна възраст. Ето защо разпознаването на сигналите на бебето става все по-сложно с израстването му.

Ако обаче родителите са наясно, че всички бебета имат нужда да изразят своите чувства и да освободят натрупаните негативни емоции, то по-внимателно ще вникват в сигналите, които изпраща бебето чрез плача си. Тогава родителят ще откликва на нуждите на бебето, само когато наистина има такива, а  когато бебето плаче за разтоварване, родителят просто ще го вземе в ръцете си и ще му отдаде цялата си любов и внимание докато то плаче.  Като се въздържи от желанието да го люлее, подрусва, родителят му дава възможност да се освободи напрежението и да научи, че чувствата са негови приятели.

Как обаче да се научим да разпознаваме кога бебето плаче, за да изрази своя непосредствена нужда и кога плаче, за да се разтовари от натрупания стрес? По-долу са представени някои примери, обобщени от “Осъзнато бебе” (The Aware Baby).

Откликване на непосредствени нужди

Докосване

Една от най-важните потребности на бебето е потребността от докосване и прегръщане.  Бебетата обичат да усещат физическа близост ден и нощ и този вид връзка е от съществено значение за тяхното чувство за сигурност.  Нощният сън до мама и носенето в слинг през деня откликват на тази основна бебешка потребност, а също и  милувката, масажа и кърменето.

Хармонично общуване

Бебета също се нуждаят от изграждане на хармонична връзка с родителя.  Те приканват към общуване чрез поглед, движение, звук, а по-късно и с усмивка. Хармонично е общуването, когато бебето изрази чувство и родителят откликне на него по подходящ начин.  През първите девет месеца, родителите обикновено изразява чувството обратно по същия начин, например бебето се усмихва и майка се усмихва по същия начин. Това е изключително важно, за да може децата да знаят, че техните чувства са споделени и разбрани.   (3)

Намаляване на свръхстимулация и стреса

Недоносените бебета, новородените и по-чувствителните бебета са особено уязвими по отношение на свръхстимулацията (пренасищането с емоции), въпреки че и останалите бебета страдат от това явление.  Това включва шум от телевизори и аудио системи, както и визуална стимулация от среща с много хора или пазаруване. Ако родителят реши да заведе детето си на място, където има много стимулация, той/тя може да го защити от свръхстимулация (превъзбуда) като го носи близо до тялото си и с лице към себе си в слинг. Бебето няма да се пренатовари с емоции, ако чувства допира на родителя и неговото близко присъствие през целия ден.

“Голяма част от плача през първите месеци се дължи на свръхстимулация. Като общо правило, колкото по-малко е бебето, толкова по-лесно се поддава на свръхстимулация (превъзбуда)”   (4).

Много неща могат да бъдат страшни за бебета, включително силни шумове, дълга раздяла, конфликт между родителите, а също и когато родителите са ядосани или депресирани.

“Бебетата са изключително чувствителни и уязвими.  Стремете се да запазите нивото им на стрес до минимум и ще намалите на нуждата им да плачат. ”   (5)

Намаляване на стресови събития за бебето ще намали случаите и продължителността на плача  за разтоварване от стрес, но и в благоприятна среда бебето ще чувства понякога известно напрежение, което ще трябва да освободи чрез плач.

Какво да направим, когато бебето плаче?

Родителите трябва да проверят дали бебето има някаква нужда, като например нужда от близост, от храна, от топлина и др.   Прочетете по-долу за това как да се научите да разграничавате тези нужди.  Ако плачът звучи различно от обичайното или е твърде писклив, проверете дали бебето е здраво.  Ако бебето е здраво и няма медицински или физически проблеми, и всичките му непосредствени нужди са удовлетворени, то вероятно плаче, за да се освободи от натрупаното напрежение и стрес.  След като установите това, вземете бебето на ръце и го дръжте в обятията си докато плаче, като по този начин му оказвате съчувствие и подкрепа и му показвате, че го обичате. Това е част от умението да общувате хармонично с бебето си като му показвате, че разбирате чувствата му и ги приемате.   Когато бебето спре да плаче, то ще започне спокойно да наблюдава или ще заспи.

След като бебето започне да пълзи, ситуацията с плача и държането на ръце се променя.  Ако тогава бебето плаче за разтоварване родителите му могат да останат до него и да го оставят то да реши дали иска да допълзи в обятията им или предпочита да стои само, но те да са наблизо и да му оказват цялата си любов и подкрепа.

Как да разбера дали бебето има нужда да плаче, за да се освободи от натрупани емоции?

Най-лесният начин да разберете кога бебето се чувства претоварено емоционално и има нужда да си поплаче е да наблюдавате дали си смуче палеца или е вкопчено в определено одеяло или играчка. Когато едно поведение може да бъде знак както за непосредствена нужда, така и за стрес, обърнете внимание на допълнителни сигнали като например:

• Дали бебето иска нещо, когато е явно разстроено;
• Дали плачът избухва внезапно и силно;
• Дали детето изглежда “отнесено”;

Ако бебето е наскоро нахранено и преобуто, физически се чувства комфортно и все още плаче, тогава просто го вземете нежно в ръце и ще разберете дали има нужда да си поплаче – ако продължава да плаче тогава то най-вероятно има нужда да се разтовари от натрупани емоции.

Колко дълго едно бебе трябва да плаче, за да се освободи от стрес?

Това зависи от това колко много стрес то е натрупало, например от усложнения при раждането, пренатален стрес или ранно отделяне от майката.  Също така, бебетата се различават по нивата на чувствителност и това също се отразява на това колко плачат.  Някои бебета се нуждаят само от няколко минути на ден, а други от няколко часа на ден.  Продължителността на плача ще се увеличи, в случай на значими промени в живота на бебето, когато семейството е под стрес и преди започването на нов етап в развитието на детето (като например прохождане).

През първите няколко дни след раждането, бебетата прекарват по-голямата част от времето си в хранене и спане.  След този период те започват да имат нужда да освобождават стреса чрез плач. Ако бебето не свикне да подтиска плача чрез други дейности, бебешкият плач взема връх около шест седмици след раждането и намалява след три месеца. От около шест седмична възраст обичайно е бебето да си поплаква веднъж дневно за разтоварване в продължение на час или повече, обикновено в късния следобед или вечер.  Ако бебето е преживяло трудно раждане, то може да плаче всеки ден във времето, в което се е родило.

Различаване на необходимостта от движение и нуждата от разтоварване

Когато бебето е спокойно и щастливо то се радва на нежни движения като люлеене, подрусване, танцуване и подскачане.  Когато бебето е нервно или плаче то показва, че има други потребности, които могат да бъдат незабавни потребности (като нуждата от хранене) или може да са свързани с нуждата от освобождаване на натрупано напрежение.  Бебетата не изразяват необходимостта от движение чрез плач.

Ако обаче подрусването или люлеенето се превърнат в модел на поведение в момент на стрес, бебето ще свикне да изисква движение, когато е разстроено.  В такива случаи при стрес бебето започва само да подскача, да се друса или да демонстрира друго хиперактивно поведение.

Различаване на необходимостта от храна и нуждата от разтоварване

Новородените бебета притежават рефлекс, който ги кара да обръщат главичка и да се опитват да засучат всичко, което докосне бузките им, независимо дали са гладни или не.  През първите една-две седмици е добре майката да кърми бебето всеки път, когато то мрънка, нервничи или плаче, за да спомогне по този начин за по-бързото потичане и регулиране на кърмата.  След този период обаче, е добре тя да следи за сигнали, които показват дали бебето е гладно или плаче, за да се  освободи от напрежението и стреса.

Ако бебето бъде нахранено, когато не е гладно, а плаче за разтоварване, храненето временно ще го успокои, въпреки че има вероятност от връщане на мляко. Успокоението в този случай обаче ще бъде временно, напрежението само ще се отложи и скоро бебето отново ще бъде неспокойно и нервно. При този модел изглежда, че бебето има нужда от много хранения през деня и през нощта. В действителност обаче, бебето плаче не от глад, а периодично се опитва да се освободи от натрупания стрес чрез плач.

Когато бебето многократно бъде хранено, когато плаче от нервна превъзбуда и стрес, то свиква с този модел и започва винаги, когато е разстроено да иска храна.  В такива случаи започва да се наблюдава хранене на всеки два часа или дори по-често след шестия месец, когато бебето се чувства наранено или разстроено, както и чести нощни будения. След отбиване, такова бебе ще плаче много, докато даде израз на всички негативни емоции, които са били подтискани чрез кърмене (освен ако не бъдат наложени нови модели за подтискане на плача). С порастването такова бебе може да се пристрасти към храненето или към определени храни като сладкото например за подтискане на негативни чувства.

“Много майки объркват храненето с любов и мислят, че предлагането на гърдите им е единственият начин да покажат любовта към децата си.  Има много начини да откликвате на нуждите на вашето бебе и  да му покажете любовта си без да му предлагате да суче.  Един от тези начини е прегръщане и слушане. ”   (6)

Ето няколко насоки за правилно разпознаване на сигналите за глад при бебето.

Видове плач

• Чувството на глад нараства постепенно, съпроводено от мрънкане и хленчене, което постепенно прераства в силен плач, ако бебето не бъде нахранено.
• Внезапният силен плач най-вероятно е сигнал за опит за разтоварване от натрупания стрес.

Поведения на хранене

• Ако бебето е гладно, то ще засуче с желание и ще се храни спокойно (освен ако наоколо има много шум или разсейващи фактори).
• Ако бебето има нужда да си поплаче за разтоварване,то ще засуче с неохота, скоро ще спре и ще заплаче отново, ще се движи неспокойно докато суче, ще пъшка или хапе, или ще суче на пресекулки и непълноценно. Ако бебето  прави някое от посочените, добре е вместо да му предлагате да суче, просто да го подържите в ръцете си с любов, за да видите дали има нужда да се разтовари от натрупания стрес.

* (Проверете дали няма други причини за плач след започване на хранене, като например твърде голям приток на мляко, недостатъчно мляко или запушен нос на бебето).

Интервали на хранене

• Ако бебето е нахранено добре и от двете гърди и въпреки това заплаче след по-малко от два часа след предишното хранене, най-вероятно не плаче от глад.
• С израстването на бебето, интервалите между храненията обикновено се увеличават, тъй като стомахчето му започва да поема повече мляко. Ако бебето започне да плаче по-често с порастването си, може да се приеме, че то най-вероятно плаче за разтоварване от превъзбуда и стрес.

* (Обърнете внимание на други причини за плача, като горещо време, болест, скок в растежа, недостатъчно мляко или готовност за захранване).

Една майка пише за опита си с нейната шест седмична дъщеря, след като прочела “The Aware Baby”:

“По това време тя започва да плаче често и тъй като не разбирах причината за този плач, започнах да се притеснявам.  Може би част от този плач се дължеше на колики.  Премахнах млечните продукти от менюто си и мъчителният плач практически изчезна.  От друга страна обаче… предлагах гърда всеки път, когато тя плачеше или я разхождах докато заспи. Така тя сучеше на пресекулки горе долу на всеки час през деня и започнах да забелязвам, че тя започна да изглежда “отнесена”.  Първата седмица, когато я насърчавах да плаче беше наистина тежка.  През първите три дни тя не прави почти нищо друго, освен да плаче и цялото семейство започнаха да си запушват ушите. Точно когато започнах да чувствам, че излизам от нерви, семейството ми започна да ми оказва подкрепа. Сега аз съм горда майка на седем месечно бебе, за което всеки казва, че е изключително спокойно… Може би, като има възможност да се разтоварва от натрупаните емоции, тя винаги ще  бъде това спокойно човече, което е сега… така будна, така интелигентна.”   (7)

Сигнали за въвеждане на твърди храни

Бебето само ще покаже кога  е готово за захранване, например като настоява да опита от храната на родителите си или ако след кърмене все още иска да яде и изглежда недоволно (въпреки плача за разтоварване в прегръдките на мама).

Ако майка се довери на сигналите на бебето и му предлага разнообразни здравословни храни, то само ще избере храната, от която тялото му се нуждае.  Не трябва да хвалите, стимулирате или насърчавате бебето да се храни или да го карате  да яде повече, отколкото то иска.  То трябва да се научи да се доверява на сигналите на своето тяло и на апетита си.  Бебето ще покаже дали иска храната, която му предлагат като си отвори устата или  движи ръката си към устата.  Ако то не иска храната, няма да пожелае да отвори уста, ще блъсне храната с ръка  или ще завърти настрани главата си.

Различаване на необходимостта от сън и нуждата от плач за разтоварване

Сигналите, които бебетата дават, когато им се спи включват притваряне на очите, търкане на очите, лягане или сгушване в мама и притихване.

Когато на бебето му се спи и вече е успяло да си поплаче достатъчно за разтоварване, то изглежда уморено, но спокойно и може спонтанно да заспи, ако усеща физическата близост на родителя. Не е необходимо да правите нищо, за да го приспите.

Поведение при бебето, което обикновено се тълкуват като умора, като нервничене, хленчене или хиперактивност, в действителност са сигнали за пренасищане на бебето с емоции и необходимост от плач за разтоварване.  Когато бебето е уморено, то не може да сдържа чувствата си толкова лесно, поради което често нервничи и хленчи в края на деня.

Бебе, което нервничи и което не е успяло през деня да се разтовари от натрупания стрес чрез плач няма да заспи, освен ако не е придобило модел за потискане на чувствата за  достатъчно дълъг период, така че да заспи. Такива модели за потискане на чувствата включват смучене си палеца или на биберон залъгалка, гушкане на одеалце или мека играчка, сучене от гърда или от шише, люлеене, подрусване, разхождане на ръце или возене в кола. Такива модели правят бебето “отнесено”, така че то временно се отпуска достатъчно, за да може да заспи.

Ако бебето обаче заспива по този начин, отрицателните чувства ще се появят отново веднага щом влезе във фаза на лек сън. Тогава бебето се буди, поради необходимостта от освобождаване на сдържания стрес. В такива моменти родителите обикновено повтарят модела за потискане на чувствата, което води до чести нощни събуждания на бебето, което продължава да се буди, за да се освободи от напрежението, натрупано в тялото му.

През първите няколко месеца бебетата обикновено се будят веднъж или няколко пъти през нощта, защото са гладни и се нуждаят от хранене.  До шест месечна възраст обаче,  повечето здрави бебета вече могат да спят непробудно през цялата нощ, въпреки че някои може да се нуждаят от едно хранене през нощта. Ако бебето ви е на шест месеца или повече и се събужда повече от веднъж, то най-вероятно не е от глад.

Причини за нощно будене могат да бъдат глад (по-малко вероятно след шест месеца), нужда от физическа близост, болка, болест или неразположение, чувство за страх, лош сън или нуждата от освобождаване от стреса, чрез плач в прегръдките на родителя.

“Най-вероятната причина за нощните будения при по-големи бебета е нуждата да се освободят от натрупания стрес чрез плач (като бъдат прегръщани докато плачат).  Може би бебето ви не разполага с достатъчно възможности да плаче през деня и преди заспиване.”   (8)

Вместо да използват модели за потискане на емоциите през деня и при заспиване, родителите могат да следят за сигнали за емоционално пренасищане и стрес при бебето и да предложат любящата си прегръдка като утеха на бебето докато то си поплаче.  Колкото повече бебето се разтоварва от напрежението през деня, толкова по-вероятно е то да не плаче през нощта. Преди приспиване, родителите могат да позволят на бебето да се освободи от натрупаните емоции като си поплаче в прегръдките им, след което то ще заспи спокойно и непробудно.

Различаване на необходимостта от забавление от нуждата от плач за разтоварване

Ако майката често предлага играчки и забавление, когато бебето има нужда да си поплаче за разтоварване, то ще се научи да потиска чувствата си по този начин. Бебето ще се научи да “иска” да бъде забавлявано, всеки път, когато се чувства разстроено.  Бебе с такъв модел за потискане на чувствата ще изглежда, че “постоянно търси внимание”.  В действителност, то просто се нуждае от любящо внимание, без отклоняване на вниманието, така че да може да освободи натрупания стрес.

Ако родителят е предложил на бебето си забавление и то все още е нервно и разстроено, той/тя трябва първо да провери дали не е гладно или дали не чувства някакъв дискомфорт. Ако няма глад или дискомфорт, следващото нещо, което родителят трябва да направи е да прегърне любящо детето в ръце и да го остави да си поплаче за разтоварване в ръцете му.

“Ако изглежда сякаш нищо не може да зарадва вашето бебе за дълго, можете да вземете бебето в ръце и да го подържите, без да го разсейвате със странични неща и да видите какво ще се случи.  Говорете му нежно,  нека то усети, че сте готови да го изслушате.  Ако бебето има нужда да си поплаче, то ще го направи.  Ако не, то вероятно ще намери начин да се забавлява, докато го държите в ръце… След като бебето си поплаче, то вероятно ще бъде готово за забавление и тогава ще можете да играете с него по начин, който то поиска.  Много родители отбелязват, че бебетата, които са се разтоварили чрез плач не изискват повече никакво внимание след като са поплакали и са в състояние да се забавляват сами за дълго.”   (9)

Ползата от емоционалното разтоварването в бебешка и детска възраст

Разтоварването от негативни емоции, натрупани в детството при възрастните често е дълъг и труден процес.  Ето защо аз обичам да насърчавам родителите да помагат на своите бебета и деца да се разтоварват от натрупаните отрицателни емоции своевременно докато растат. Когато родителите отговарят на сигналите на бебето и са с него, когато то има нужда да си поплаче за разтоварване, то развива дълбоко вътрешно чувство, че цялото му същество е обичано и прието.  Не само това, но и детето пораства и се превръща във възрастен, който вече се е излекувал от травмиращите преживявания в детството си, без модели на потискане на емоциите и се чувства комфортно с чувствата си.  Той се развива от едно спокойно бебе в един спокоен възрастен човек, готов да сподели уникалните си умения със света.

За автора на статията: Марион Баденох Роуз живее с четири годишната си дъщеря, съпруга си и две кучета в Северната част на Нов Южен Уелс.  Тя изучава развитието в кърмаческа и детска възраст през последните 18 години.  Има степен по психология и докторска степен по “Връзката майка – бебе” от университета в Кеймбридж.  Тя има дипломи по Психосинтеза и Психотерапия и е работила в университети в Англия като научен сътрудник по въпросите, свързани с детското развитие, както и като преподавател. Тя е сертифициран Инструктор по съзнателно родителство (Aware parenting).  Тя предлага консултации (по телефон и лично), курсове и семинари за родители.  Нейна мечта е всички родители да разберат и премат лечебния плач, гнева и смеха на бебета и деца си.  Можете да се свържете с нея на awareparenting@iinet.net.au

За тази статия са използвани материали от:

1. Solter, A.  (2001)  The Aware Baby (revised edition)  Shining Star Press,  p.39
2. Sears, W. and Sears, M.  (1993)  The Baby Book.  Little, Brown and Co., p.349.
3. Stern, Daniel.  (1985)  The Interpersonal World of the Infant  New York Basic Books.
4. Solter, A.  (2001)  The Aware Baby, p.131
5. Solter, A.  (2001)  The Aware Baby, p.49
6. Solter, A.  (2001)  The Aware Baby, p.79
7. Solter, A.  (2001)  The Aware Baby, p.127-8
8. Solter, A.  (2001)  The Aware Baby, p.113
9. Solter, A.  (2001)  The Aware Baby, p.133-134

Оригиналния текст на статията можете да видите тук.

Част от фотографиите в статията са предоставени от www.photos8.com.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Статията се препоръчва от:
Нели Василева-Стефанова Консултант по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!