Да отгледаме децата си по естествения начин

Естественото място на бебето

Още в утробата между майката и бебето се създава специална връзка, която инстинктивно кара всяко дете в първите години от живота си да се стреми към близост с мама, за да го нахрани, да го стопли, да го защити, да го дари с любов, да му покаже света… Бебетата, които израстват в прегръдките на мама са щастливи бебета. Те не знаят какво е да се чувстваш изоставен, самотен, нещастен. Напротив, чувстват се винаги обичани и закриляни. А може ли майката винаги да откликне на тази необходимост от близост на бебето си? Според някои да се посветиш на бебето си означава да пожертваш своята свобода, своя начин на живот, своите занимания и интереси. Това не винаги е задължително.

Заедно в слинга

Майка и бебе трябва да живеят в хармония. Да се чувстват щастливи и да се радват един на друг. Векове наред жените са раждали и отглеждали по много деца и едновременно с това са продължавали да водят активен начин на живот, продължавали са да работят и да участват пълноценно в живота на семейството и общността си. За нашите прабаби е било съвсем естествено да видиш на полето майка, която върши земеделската си работа с привързано бебе като в люлка на гърба си. Естествено е било бебето да бъде винаги с майка си, носено в тъкано парче плат, наричано цедило. В много култури по света в наши дни най-обичайната гледка е майка с привързано към нея бебе, така че ръцете й да бъдат свободни, за да върши своята работа и да се грижи за по-големите си деца. А тези бебета, привързани към майките си винаги са спокойни, сигурни и защитени от майчината близост. Рядко ще видите носено бебе да плаче.

В днешно време все повече се говори за носене на бебето в слинг. На много места слингът се рекламира като нещо ново и модерно, но той всъщност е онова парче плат, с помощта на което векове наред жените са привързвали бебетата към тялото си, така че ръцете им да са свободни и да продължат да водят активен живот. Този плат вече не е груба черга, а фино памучно трико, еластично и меко, но същината е същата: майка и бебе да бъдат заедно, да живеят в хармония, активно и щастливо.

В днешно време като че ли свикнахме да гледаме нервни майки с нервни бебета. Говорим за следродилната депресия като за нещо нормално и неизбежно. Нерядко бебета, включително и моето се оказва, че имат проблеми с тазобедрената става – дисплазия, която според думите на ортопеда ни

“ако детето не лежеше по гръб в креватче и количка, а се беше родило в третия свят и беше носено привързано за майка си с разкрачени крачета като жабче – този проблем от самосебе си щеше да отшуми без да се налага лекарска намеса.”

От нас зависи дали ще бъдем нервни майки на нервни бебета или ще съумеем да намерим своя начин да живеем в хармония със себе си и с бебето си като му дадем топлота и сигурност, без да жертваме своя модерен, забързан ритъм на живот.

Живот в хармония

Има много начини да огледаме децата си, но безспорно опитът на много родители доказва, че единственият правилен и същевременно удобен, лесен и приятен начин е естественият начин – да се вслушваме в това, което повелява природата, а именно бебето да бъде с мама, да бъде носено, да бъде гушкано и кърмено, да опознава света заедно с мама, да се учи от нея как да общува и как да се забавлява, а пък майката да може да бъде с бебето си, да го гушка, да му се радва, да го храни, да го учи и едновременно с това да живее живота си на модерна жена – мобилна, социална, работеща.

Можете да не се отделяте от бебето си, да го гушкате и кърмите и едновременно с това да пазарувате, да се виждате с приятели, да ходите на екскурзии, да вършите ежедневните си задължения и да се забавлявате. Може майка и бебе да живеят щастливо в хармония.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!