Всеки, който е станал родител за първи път, несъмнено си спомня първия ден след прибирането у дома, когато колкото и подготвен да е, човек започва да се чувства несигурен и дори на моменти уплашен за това как ще успее да се справи с грижите по това толкова крехко мъничко човече, което дори не може да си каже защо плаче, кога е гладно и от какво има нужда. Когато станах майка за първи път помня колко се тревожех за това дали правя всичко по най-добрия начин и дали неволно поради липсата на познания и опит няма да навредя с нещо на бебето си. Тези мои тревоги ме преследваха до мига, в който осъзнах, че за да си добър родител не е необходимо да следваш някакви определени правила. Нужно е само да следваш детето си и собственото си сърце, а това е толкова просто и естествено. Мъничкото човече, което присъстваше в семейството ми едва от дни за мен не беше някой непознат. Това беше Моето дете и като се вгледах в големите му учудени очи имах чувството, че съм прекарала с него целия си живот. Бебето, въпреки че в нашите очи изглежда безпомощно, още от първия миг след раждането си изразява желание да общува и чрез различни сигнали изразява своите нужди. За да се научи да разбира сигналите на бебето си, добре е майката да прекарва повечето време с бебето, да го наблюдава, да общува с него и да му показва, че не е само и нуждите му във всеки един миг са разбрани. Ако това се случи, повечето проблеми, които родителите срещат в първите месеци след раждането от само себе си ще се решат. А какви са основните въпроси, които тормозят начинаещите родители:
Защо плаче бебето?
Бебето може да плаче поради две причини – 1) плачът може да е знак за нужда на бебето (например глад, студ, болка, самота) или 2) плач за разтоварване, чрез който бебето се отърсва от натрупани емоции (За повече подробности вижте статията „Как да откликваме на бебешкия плач?”). Ако възприемате бебето още от раждането му като интелигентно същество, способно да общува и да дава израз на нуждите и желанията си, то скоро ще се научите да разпознавате по сигналите на бебето кога то е гладно, кога плаче, защото му е скучно и иска внимание и кога има нужда да си поплаче, за да му олекне от прекомерните впечатления, натрупани в малката му главица. Нужно ви е само малко търпение и близост с бебето.
Дали бебето се храни достатъчно?
Всяка майка, която кърми се е питала дали кърмата й е достатъчно и дали бебето изяжда нужното му количество. Няма никакви причини за подобен род притеснения, защото количеството на образуваната кърма и начина й на потичане зависят изцяло от честотата на сучене на бебето и физическото и психическо състояние на майката. Казано с прости думи, ако давате на бебето ви да суче всеки път, когато то даде сигнал за това (отваря устичка, опитва се да налапа предмети или ръчичката си, започва да мрънка и постепенно хленченето прераства във все по-силен рев), ако водите нормален живот и не сте изложени на прекомерен стрес, организмът ви ще образува достатъчно кърма, така че да отговаря на нуждите на бебето (За повече подробности вижте статията „Успешен старт в кърменето”). Някой веднага ще каже, че в първите месеци след раждането всяка майка е изложена на стрес – вечно недоспиване, нередовно хранене, защото бебето все плаче и майката няма време дори да се нахрани, следродилна депресия… Веднага ще кажа, че това състояние в никакъв случай е не задължително и тази статия цели да покаже как да водим спокоен нормален живот и да се избавим от бебешкия плач и безсъние.
Как да се справим с нощното будене?
Малцина са родителите, които могат да се похвалят с непробуден нощен сън през първите месеци след раждането на детето си. Почти всички бебета се будят по един или няколко пъти на нощ, защото огладняват нощем или се чувстват самотни и имат нужда някой да ги прегърне. Ако бебето ви се буди често нощем и по този начин не оставя и вас да се наспите най-разумното решение е съвместният нощен сън. Според съвременните изследвания спането на бебето в едно легло с майката е не само полезно от практична гледна точка (защото не се налага майката да става нощем), но се отразява благотворно на психоемоционалното развитие на бебето, което се чувства защитено, обичано и уверено. Съвместното спане, при което бебето спи в леглото до мама и суче нощем без да се налага мама да става и да се разсънва е най-доброто решение, ако се чувствате изтощени от недоспиване. При съвместен сън бебето трябва да лежи до майката, но не и до други роднини (баща, баба, братя и сестри), единствено майката притежава инстинкт, който я предпазва да притисне бебето с тялото си по време на дълбок сън. За това слагайте мъничкото си бебе, което няма опасност още да се обърне само от външната страна на леглото до мама, а не по средата на леглото между мама и татко.
Спането с родителите помага също така на новороденото да регулира своето дишане, като го синхронизира с това на майката и така по естествен начин се избягва опасността от възникване на синдрома на внезапната детска смърт, причинен от внезапно спиране на дишането на новороденото. Дори и да не спи в едно легло с родителите си, бебето трябва да спи в една стая с тях през първите месеци от живота си, докато ритъмът му на дишане се стабилизира.
Какво да правим, когато бебето постоянно иска компания и иска да бъде носено на ръце?
Решението на този проблем е много просто. Сложете бебето в слинг и така ще можете да вършите ежедневните си дейности, а бебето ще бъде винаги спокойно и доволно сгушено в мама.
Дали трябва да носим задължително бебето в слинг и да спим в едно легло, за да бъде то спокойно – не разбира се. Неслучайно статията започва с това колко важно е да следваме сигналите на бебето и да се вслушваме в сърцето си. Не всяко бебе има нужда от постоянен контакт и съвместен сън. Първото ми дете беше много неспокойно и ревливо през първата година от живота си, вечно плачеше, будеше се непрекъснато нощем, не искаше да лежи в количката и често навън бутах празна количка с една ръка и носех бебето в другата. През първите два месеца не знаех на кой свят съм от недоспиване, от безпокойство за това, че бебето явно не се чувства добре щом плаче, а аз не знам какво да направя. Решението се оказа просто – гушкане, съвместен сън, кърмене при поискване и мирът в семейството ни беше възстановен. Когато се роди дъщеря ми бях подготвена да изживея подобни емоции, но малкото ми човече се оказа спокойно и усмихнато бебе, което с радост си спеше в креватчето, возеше се в количка и я носех в слинга, единствено за пазаруване в центъра и разходки в планината. Веднъж една позната ме попита защо не спя заедно с бебето и не го нося през деня в слинга, при положение, че съм привърженик на привързаното родителство. Отговорих, че не го правя, защото не се налага. Според мен единственото задължително правило при отглеждането на деца е: Вслушвайте се в това, което иска бебето и това, което ви нашева сърцето! Майката винаги усеща кога бебето се нуждае от нещо. Ако чувствате, че бебето ви има нужда от вас бъдете с него, ако усещате, че му е добре оставено само, оставете го. Едни деца искат и трябва да бъдат носени, други обичат да бъдат оставени сами на спокойствие да опознават света, някои спят спокойно нощем, докато други имат нужда да бъдат прегръщани, за да не се будят. Едни сучат през 3-4 часа и това ги засища и удовлетворява, докато други сучат през 1-2 часа и това никак не значи, че кърмата ви недостига – просто си имате бебе, което има нужда да общува непрекъснато с вас и да усеща, че сте до него. И днес моите две вече излезли от бебешката възраст деца са съвсем различни. И сега синът ми вече 6 годишен е емоционален, темпераментен, контактен и обикновено много шумен и динамичен, докато дъщеря ми продължава да обича спокойните занимания и уединената обстановка. Всяко бебе е личност от първия миг, в който съществува. Уважавайте тази личност и я опознайте. Бебето Ви ще ви се отблагодари за това!
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
moonshine
13/06/2014 @ 11:07
Толкова просто и логично звучи, напълно съм съгласна с написаното. Затова не трябва да се лепват етикети на бебето като “капризно”, “нервно” и т.н.,а да потърсим причината за това поведение. Между другото аз също съм била много спокойно бебе според майка ми и днес съм спокойна и уравновесена, по-скоро интровертна личност, не съм шумна, емоционална, експресивна :))