Смехът – едно много сериозно нещо!
0
5 минути
четене
С удоволствие си спомням една вечер, когато двете с дъщеря ми прекарахме един час в непрекъснат смях.
Всичко започна, когато зачетох новата си книга. Дъщеря ми започна да я дърпа от ръцете ми, търсейки внимание. Като малък пакостник аз грабнах книгата и изтичах до другия край на дома ни, мушнах се в леглото и продължих да чета книгата. Дъщеря ми се затича след мен като не спираше да се смее и издърпа книгата от ръцете ми. С моята книга в ръце, тя се втурна към другия край на дома ни като се заливаше от смях докато аз я преследвах и след това се престори, че я скрива. Аз се престорих, че я намирам и отново побягнах към спалнята. Така сценарият се повтаряше отново и отново.
Смехът беше забавен и за двете ни, но беше също така и лечебен. Той помогна на дъщеря ми да се избави от чувството за безпомощност, защото не получи нужното й в момента внимание или за това, че нямаше контрол върху онова, което се случва. От друга страна смехът без съмнение беше лечебен и за мен, тъй като ми помогна да се отърся от чувството на безпомощност, защото не можех да задоволя нуждите си.
Смехът е често недооценен като ефикасно лечебно средство. Сълзите помагат на децата да преодолеят тъга или неприятно събитие, а смехът им помага да превъзмогнат страховете си и чувството за безпомощност.
Дъщерята на Рик се разсмя, след като баща й говори с нея със строг тон. Той беше много ядосан и се опитваше да я респектира. Не осъзна, че смехът й е нейният начин да се справи със страха, който изпитваше в тази ситуация.
Друг случай с момче на име Патрик, което изхвърли закуската си на пода и се размя, когато майка му започна да му се кара. Стандартната родителска реакция би била, че се „държи лошо”, но от гледна точка на Осъзнатото родитество, неговият смях говори за това, че се опитва да се справи със страха си или объркването, породени от неправилната му постъпка и от това, че майка му крещи.
Когато родителите възприемат смеха като лечебно средство, родителството се превръща в по-забавно преживяване.
Например, родителите ще се наслаждават на децата си, които вечер тичат и се смеят, вместо да им казва да престанат. Децата спонтанно избухват в плач или смях в края на деня, за да се освободят от натрупания през деня стрес. Ако ги подкрепим в този момент ще им помогнем да се разтоварят и да спят по-спокойно през нощта. Поговорката „Играчка плачка” придобива нов положителен смисъл в този контекст.
Важното в този подход е родителят да се довери на детето – да се довери на инстинктивното желание на детето да откликне с игра на нещата, от които има нужда да се разтовари и излекува.
Софи помолила майка си да влезе в кашона от покупките. Майка й решила да се включи в играта и също на свой ред влязла в кашона. След това с престорено изплашен глас казала: „Помощ, не мога да изляза”. Софи се разсмяла и след това и тя се престорила, че не може да излезе. Така двете се редували и се смели в продължение на половин час. Майка й забелязала, че след играта Софи била много по-спокойна относно предстоящото тръгване на предучилищна на следващия ден. Учителката на Софи се обадила на майка й, за да я информира за инцидент, случил се предишния ден, когато друго дете затворило вратата на стаята, докато Софи била вътре. Софи не казала на майка си: „Имам нужда да се освободя от чувството на страх, което изпитах вчера в класната стая – би ли се престорила, че те е страх от това, че си заключена в кутия?” – ето защо трябва да се доверим на инстинктивните игри на децата си.
Всеки път, когато децата правят нещо и се заливат от смях, колкото и досадно да е за нас, най-вероятно не е просто игра, а техният начин да се освободят от неприятни чувства и в такива моменти децата ни се нуждаят от любящата ни подкрепа. Често родителят не знае от какво точно детето му има нужда да се излекува. Не е и нужно да знаете, за да приложите успешно този метод. Страхове, фобии и травми могат да бъдат излекувани по този начин.
Всичко, което е нужно е постигането на баланс – както описва Алета Солтър, основателката на Осъзнатото родителство – постигане на баланс между безопасността в настоящето и чувствата на нещастие, причинени от минала травма. Д-р Солтър дава пример за такъв баланс, като разказва история за дъщеря й, която се изплашила много при едно земетресение. След земетресението тя отново искала да спи при родителите си, въпреки че преди това вече спяла самостоятелно. Месец след това, тя все още се страхувала. Съвместят сън с родителите й давало чувство за сигурност, но не й помагало да се излекува от преживяната травма. Страхувала се твърде много, за да заспи сама и страхът я бил завладял толкова силно, че не можела да се отърси от него.
За да възстановят баланса изиграли игра на земетресение. Изгасили лампите, седнали на леглото и Алета казала: „Земетресение!”. Сара започнала да се смее. Повторили ситуацията отново и отново. Играли на тази игра две вечери под ред и на третата вечер Сара вече се отпуснала и си поплакала в прегръдките на майка си. След това казала: „Няма вече нужда да спиш в стаята ми”.
По този начин играта и смехът действат толкова лечебно, колкото и сълзите, само че при различни причини и различни чувства. Родителите, практикуващи Осъзнато родителство, трябва да не забравят, че съвместната игра и смях са много важни за децата им, а са и много приятни и носят радост и изграждане на още по-тясна връзка между родители и деца.
Статията е написана от д-р Марион Баденох Роуз, www.parentingwithpresence.net.
Д-р Марион Баденох Роуз има степен по психология и докторска степен по “Връзката майка – бебе” от университета в Кеймбридж. Тя има дипломи по Психосинтеза и Психотерапия и е работила в университети в Англия като научен сътрудник по въпросите, свързани с детското развитие, както и като преподавател. Тя е сертифициран Инструктор по осъзнато родителство. Нейна мечта е всички родители да разберат и премат лечебния плач, гнева и смеха на бебета и деца си. Можете да се свържете с нея на awareparenting@iinet.net.au
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
Статията се препоръчва от:
Нели Василева-Стефанова
Консултант по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
