Как да помогнем на бебето да заспи?
15
8 минути
четене
Като опознава света, всяко бебе ежедневно трупа множество различни впечатления, които натрупвайки се водят до превъзбуда и нужда от разтоварване. Ако бебето не освобождава съзнанието си редовно от всичките натрупани положителни и отрицателни емоции, постепенно нивото на стрес в организма му ще се повишава и то ще започне да изглежда все по-нервно и неспокойно. Това неминуемо ще доведе и до проблеми със съня. В такива моменти, в желанието си да помогнат на бебето да заспи, родителите ползват различни „ритуали”, които целят приспиване на бебето като например кърмене, носене на ръце, подрусване и пеене на приспивни песни. Ако тези приспивни ритуали се повтарят всеки път, когато бебето трябва да заспи, то скоро привиква с този модел на поведение и наистина успява за кратко да се отпусне и да заспи, но само за малко. Скоро след това натрупаните емоции и стрес отново вземат превес и бебето отново се буди, неспокойно и неспособно да заспи. Много често родители се оплакват именно от този сценарий. Защо се случва това?
Какво е „лечебен плач”?
Д-р Алета Солтър дава отговор на този и много други проблеми, свързани с детското поведение като въвежда понятието „лечебен плач” или „плач за разтоварване” (Вижте статията „Как да откликваме на бебешкия плач”). В изследванията си д-р Солтър открива, че именно напрежението в следствие на множеството натрупани впечатления и емоции води до неспокойно поведение при малките деца, проблеми със съня и „безпричинен” плач. Именно този плач, който често се появява внезапно и безпричинно е инстинктивен отговор на организма срещу стреса и напрежението и цели да помогне на бебето да изхвърли ненужните натрупани емоции, за да може да се успокои и да заспи. Погрешно схващане е, че когато детето плаче, наш дълг като родители и е незабавно да го успокоим и да не допускаме да е разплакано и разстроено. Ако не позволяваме на бебето да плаче за разтоварване, а му предлагаме вместо това да суче или отвлечем вниманието му с играчка, ще го лишим от възможността да излее натрупаните емоции и да се успокои. Спомнете си поговорката „поплачи си да ти олекне”. Бебето лишено от възможността да се освободи от натрупаните през деня емоции дори и да заспи след упорито приспиване от страна на родителите ще спи кратко и ще се буди многократно, водено от нуждата да излее напрежението, за да се отпусне. С възрастта, децата които не са имали възможността да се освобождават редовно от натрупаният стрес, започват да заспиват все по-трудно и да се будят все по-често през нощта.
Често майките, за да успокоят неспокойното бебе му предлагат да суче. В началото този метод изглежда, че работи, но на 6 месеца, въпреки че стомахчето му е достатъчно голямо, за да се нахрани добре вечер и да издържи цяла нощ без да суче, бебето продължава да се буди по няколко пъти на нощ. На 1 годинка се буди дори и по-често, понякога на всеки час и заспива единствено, ако суче за приспиване. Родителите отдават подобно поведение на никнещи зъби, но често причината е друга. Безспорно е много изтощително да се грижиш през деня за детето си и да се будиш и кърмиш толкова често през нощта. Освен това, бебетата с проблеми със съня и през деня често са неспокойни и хленчат или пък са неестествено отпуснати и отнесени. Ако в такава ситуация родителите дадат възможност на детето да се разтовари от натрупаното напрежение чрез лечебен плач, то най-вероятно постепенно ще се успокои и нощните будения ще останат в миналото. В началото ще е трудно, защото детето ще трябвал да навакса за цяла една година натрупан стрес, от който до момента не е имало възможността да се разтовари, но след като му дадат възможност да плаче за разтоварване, сгушено в прегръдките на мама, ще започне да спи спокойно през нощта и да изглежда по-щастливо и спокойно през деня. Близостта между майка и дете също ще стане по-голяма и двамата ще се усещат по-близки. Като оказва любяща подкрепа на детето си да се разтовари от негативните чувства, родителят му помага да се почувства добре и да расте щастливо.
Прегръщайте бебето докато плаче
Важно е не само бебето да бъде оставено да плаче за разтоварване, но е съществено това да се случва в обятията на родителя. Бебето трябва да чувства подкрепа, тогава, когато е нервно, напрегнато и неспособно да преодолее лавината от чувства и емоции, която го обгръща. Прегъщайки го, без да настоявате да спре да плаче, а напротив насърчавайки го да си поплаче, докато му олекне, бебето се научава, че чувствата не трябва да бъдат таени вътре, а трябва да бъдат споделяни и единствено така, дори и в зряла възраст, човек постига душевен баланс и спокойствие. Като прегръщате детето си докато то излива в сълзи натрупаните емоции, вие му показвате, че не е само и го подкрепяте и му помагате да се отърси от стреса и да продължи напред.
Ако бебето бъде оставено да плаче само, вместо да се разтовари от негативните емоции, трупа нови негативни емоции. То усеща, че никой не се интересува от това, че е нещастно и никой не го е грижа за него. Чувства се изоставено и уплашено. В резултат на това бебето не се разтоварва, а става още по-нервно и неспокойно или пък вяло и апатично и скоро привиква да не плаче, а да таи в себе си натрупаните емоции, защото плачът без родителска подкрепа не му носи облекчение (изоставените деца рядко плачат). Оставено само, бебето открива свой ритуал за приспиване като смучене на палец, гушкане на плюшена играчка или одеалце, но това са само модели, които водят до временно успокоение, а вътрешното напрежение продължава да се трупа и да води до все повече нарушения в съня и поведението на детето. Такова дете като порасне може да развие страх от тъмното, да започне да сънува кошмари или да не иска да си ляга вечер. НЕ оставяйте никога бебето да плаче само! Ако има нужда да си поплаче, уважете тази негова потребност като не бързате да отвличате вниманието му и да го успокоявате, но бъдете до него. Детето ви има нужда да усеща, че чувствата му са споделени, че не е само и получава цялата ви любов и подкрепа.
В статията „Как да откликваме на бебешкия плач”, подробно е описано как да се научите да различавате кога бебето плаче, за да изрази своя потребност (например глад) и кога плаче за разтоварване. Казано съвсем накратко – не бързайте да храните бебето всеки път, когато е неспокойно. Гладното бебе, започва първо да отваря устичка и да се опитва да си налапа ръчичките, после започва да хленчи и чак след това избухва в плач. Внезапният силен плач не е сигнал за глад, а означава или болка или е израз на нужда от плач за разтоварване.
Бебетата често се нуждаят от разтоварване в късния следобед и вечер, именно защото натрупаните емоции от деня в комбинация с умората в късните часове на деня вече им идват в повече. Бебе, което е уморено и има нужда да поспи ще дава сигнали за умора като прозяване, търкане на очичките или притихване и ще заспи бързо и лесно, гушнато в мама или тате. То не се нуждае от нищо освен да чувства близостта на родителя си (родителят да го прегръща или да бъде близо до него). Нервното бебе, обаче има нужда да се разтовари от натупаното напрежение, за да може да заспи. С неспокойното си поведение това бебе ни показва именно тази своя нужда от разтоварване. Ако се опитаме насилствено да приспим бебето въпреки напрежението, което го тормози, като му пеем и го люлеем или като го храним за приспиване, то скоро ще спре да ни дава сигнали, че се нуждае от разтоварване, защото ще разбере, че тези сигнали остават нечути или неразбрани от нас и е безполезно да продължава. Вместо това ще заспива, макар и трудно благодарение на упоритото ни приспиване, но после ще се буди често, ще спи неспокойно и ще изглежда нервно.
Дори и да не сте практикували „плач за разтоварване” още от раждането на бебето си, никога не е късно да започнете. Ако спрете да отвличате вниманието на бебето с различни ритуали за приспиване и му дадете възможност да си поплаче в любящите ви обятия, то ще усети колко разтоварващо действа това и ще започне да го прилага често. В началото плачът ще бъде много, защото бебето ще трябва да навакса за цялото време до сега, в което само е трупало негативни емоции без да е имало възможност да се разтовари от тях, но постепенно нуждата от плач за разтоварване ще намалее и ще се радвате на щастливо и спокойно дете, което заспива лесно и спи непробудно цялата нощ.
Дори и на по-късен етап, ако три годишното ви дете не иска да се храни, хапе и бие и реве безпричинно, най-вероятно има нужда да се разтовари от натрупано напрежение. В такива ситуации недейте да порицавате детето за лошото му поведение, а му предложете вашата близост, което е достатъчно, за да се отпусне детето и сълзите да потекат.
Как да отгледаме спокойни и щастливи деца?
Децата, които от ранна възраст са поощрявани да дават израз на емоциите си, вместо да ги таят вътре в себе си, по-късно като възрастни са спокойни и уравновесени личности със самоуважение, добри социални умения и позитивен подход към живота. Като оказвате разбиране към децата си в овладяване на техните чувства, вие спомагате за установяването на спокойна балансирана семейна среда и за изграждането на тясна връзка на взаимно разбиране и подкрепа с децата си.
Статията е подготвена по материали на д-р Марион Баденох Роуз, посветила кариерата си на изучаването на развитието в кърмаческа и детска възраст през последните 18 години. Има степен по психология и докторска степен по “Връзката майка – бебе” от университета в Кеймбридж. Тя има дипломи по Психосинтеза и Психотерапия и е работила в университети в Англия като научен сътрудник по въпросите, свързани с детското развитие, както и като преподавател и е сертифициран Инструктор по осъзнато родителство (Aware parenting). Нейна мечта е всички родители да разберат и премат лечебния плач, гнева и смеха на бебета и деца си. Можете да се свържете с нея на awareparenting@iinet.net.au
Статията е базирана на книгите:
- Solter, A. (2001) The Aware Baby (revised edition.) Shining Star Press,
- Solter, A. (1998) Teras and Tantrums. What to Do When Babies and Children Cry. Shining Star Press,
- Solter, A. (1989) Helping your children flourish (Two to eight years of age). Shining Star Press.
Статията се препоръчва от:
Нели Василева-Стефанова
Консултант по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
23/09/2010 @ 20:05
В първите няколко месеца върши работа така познатият метод на сешоара/прахосмукачката/возенето в кола/шъшкането поради факта, че бебето с свикнало на такива шумове в майчината утроба (от кръвообращението, сърцето, храносмилането, дишането ) – бебето 9 месеца е живяло в една доста шумна обстановка и пресъздаването й води до успокояването му, защото е нещо познато и уютно за него.
07/10/2010 @ 14:35
Не съм съвсем съгласна с твърденията на Алета Солтър. Хубаво ще го оставим да си “поплаче за да се разтовари”, но какво правим с повишените нива на адреналин в мозъка, които влияят върху развитието на нервната система на бебето?? Не мисля, че е полезно за него точно в месеците, когато всички системи в него се доразвиват, да се допуска такова нещо. И не мисля, че ако го успокояваме, когато плаче така, ще го научим, че не трябва да си изразява емоциите. Както и не вярвам да има такова нещо като “безпричинен плач”. Това, че ние не можем да разберем защо плаче, е съвсем друг въпрос.
08/10/2010 @ 15:11
Плачът за разтоварване е нещо много различно от истеричен рев с високи нива на адреналин. Като усети, че сме до него, че го подкрепяме и обичаме бебето по-скоро тихо хлипа докато изкара това, което го мъчи навън и нивата на адреналин не са по-високи от обичайните. Аденалинът на бебето би се вдигнал опасно високо, ако го оставим да плаче безутешно само и то изпадне в паника, но не и ако го прегръщаме и то се чувстства сигурно.
01/03/2011 @ 21:16
Napalno sam saglasna s Mina. I az ne odobryavam teoriite na tazi gospoza. Gluposti na tarkaleta.Gledayte deteto kato se doverite na instinktite si ne na teorii i prani prikazki.
07/06/2012 @ 22:22
Аз пък виждам че така наречената от Galina “gospoza” е издала 3 книги по темата, а статията е и по материали и на друг доктор. Така че няма как СЛЯПО да се съглася с този смешен и неподплатен с научни материали коментар на Мина, както е направила Galina.
17/03/2013 @ 08:45
Съгласна съм със статията.Чак сега,когато я прочетох си обяснявам някои неща.В началото,когато бебка се роди мислех,че изобщо не трябва да плаче и правех всичко възможно да я успокоявам.Въпреки усилията си имах едно постоянно нервно и напрегнато бебе,което не можеше да спи.Когато мина три месеца,просто се видях принудена да я оставям да си поплаче(това се случва често привечер).Е,сега е много по спокойна и спи доста повече от преди.Хареса ми уточнението,че когато плаче за разтоварване,бебето не трябва да бъде оставяно само,а да сме до него и да му показваме подкрепата си.
07/08/2015 @ 22:12
A kakwo prawim, kogato rewe, rewe i rewe… I wmesto da se uspokoqwa nabira poweche.. Ne iska da mu se gowori, da byde pregryshtan ili milwan… Naprotiw qdoswa se poweche… Nikyde ne poshe kolko wreme e normalno da prodyljawa tozi rew i koga se minawa granicata na normalnoto…
10/08/2015 @ 12:40
Човек реве, когато страда – когато нещо го боли или е уплашен, или когато е тъжен/ядосан… Бебата не правят изключение и не плачат без причина.Щом бебето реве, значи нещо не е наред и е важно да открием какво не е наред и да го поправим. Щом като се опитвате да му говорите, гушкате и т.н., а то не се успокоява, то причините може да бъдат 2:
1) Първата причина е да не успявате да успокоите бебето, защото самите Вие сте силно напрегнати и тревожни и няма как ако е така да повлияете успокояващо за бебето. Ако бебето го гушка някой, който напрегнат или тревожен, то бебето ще се дърпа и ще реве с всичка сила, защото малките деца са като попивателна гъба и попиват емоциите на околните. Тоест напрежението и тревогите на възрастните преминават в бебето и то от една страна нормално ще реве и от друга страна ще се дърпа и няма да иска да бъде гушкано от тези възрастни, с цел да се предпази от негативните им емоции.
2) Ако смятате, че сте спокойни и причината за бебешкия плач не са Вашите собствени емоции, то явно бебето Ви страда от силна болка или силен страх/стрес, което изисква 1. бебето да бъде прегледано от педиатър, за да прецени дали бебето е физически здраво и 2. ако бебето физически здраво, то явно страда не физически, а емоционално – тоест изпитва силен стрес или страх, което може да се дължи трудна адаптация след раждането, стресово раждане или друг проблем, който не бива да бъде оставян прекалено дълго да тормози детето. Съветвам Ви в такъв случай да се обрънете към класически хомеопат. Аз самата мога да Ви консултирам по въпроса, ако има нужда.
22/08/2015 @ 20:02
Изчела съм толкова литература по темата, че мога да направя само едно заключение.
Мненията на всякакви педиатри, психолози и т.н. специалисти едно с едно не съвпадат. Няма как да се изгради правилен подход на базата на нечии “голи” предположения, които не да подплатени с доказателствен материал относно.
Освен това се уморих от манипулации по въпроса как ще бъде травмирано ту, ако бъде оставено да се наплаче, ту ако бъде успокоено.
За мен истината е само една. Когато може да изразява с членоразделна реч как се чувства и да разбира какво му се обяснява, тогава всичко ще си дойде на мястото. И никакви психически травмии няма да му остават, защото тогава ще разбира, че му покзавате любовта си. Когато се тресе от истеричен рев, не го интересува какво му показвате. Важно е да му показвате любов, когато е спокойно ии възприемчиво.
Когато плаче и нищо не помага (песни, гушкане, игри) и сте сигурни, че нищо не го боли, трябва да бъде оствено на спокойствие. След не повече от 10 минути ще заспи дълбок сън. А когато се събуди ведро и отпочинало, усмихнато и готовоо да възприема вашето отношение към себе си, му говорете нежно и любящо, играйте с него, разхождайте го, пейте и т.н.
И изобщо за какво пост психически травми говорим?
24/08/2015 @ 15:29
Йоана, психологията през последните три десетилетия работи сериозно в областта на ранното детство и стига да не четете булевердни наръчници за родители, а сериозни научни издания – авторите до един след дългогодишни изследвания достигат до едно и също заключение и няма никакви противоречия (пак казвам, когато говорим за науката психология и за сериозни учени, а не за булевардни автори на бестселъри). И Вие много точно описвате това, което твърдят всички, включително и настоящата статия. Казано накратко: има ситуации, когато бебето е силно разстроено и не може да бъде успокоено – тогава просто е въпрос да изчакаме състоянието да отмине като му предложим да го гушнем, докато се успокои и заспи. Когато това състояние премине, бебето вече е готово за игри, забавления и общуване с нас. Това, което казвате – “да бъде оставено на спокойствие” – това работи, когато родителите са нервни, вместо спокойни – няма начин докато си нервен да успокоиш някого, за това ако родителят не е в състояние да успокои себе си, то и бебето няма да се успоки и в тези случаи има нужда “да бъде оставено на спокойствие”. КОгато родителят обаче не е обзет от силни тревоги/страхове/нерви и е в състояние да успои бебето най-доброто, което може да направи е да погушка малкото човече, когато плаче без да се опитва на всяка цена да го накара да млъкне като му пъха биберони в устата и го друса, а да се увери, че бебето не е гладно и не изпитва болка и просто да го гушне и да го остави в любящите прегръдки на родителя си да излее натрупалия му се стрес.
24/08/2015 @ 15:40
Относно травмите- няма по-голяма травма от това да бъдеш изоставен в нужда от човека, на когото разчиташ. Когато бебето пищи в ужас, а родителят го остави в креватчето и си излезе от стаята, загрижен само за собственото си благополучие, но не и за детето си в този момент, това оставя травма за цял живот. Ако се огледате в момента много ясно ще видите какви са последиците от отглеждането по д-р Спок – поколението отгледано с бестселъра на д-р Спок сега е на възраст 25-40год. Това е поколението оставяно да плаче самичко в креватчето и не е гушкано от родителите си, за да не бъде разглезено. Именно това поколение в момента са масово ергени и стари моми – хора, които не могат да си намерят партньор, страх ги е да се обвържат или имат партньор и живеят на семейни начала, но ги е страх да станат родители и раждат деца чак на тридесет и няколко… Това са резултатите от това да бъдеш предаден от любим човек в най-ранна възраст – после много трудно можеш да се довериш на някого отново, много трудно можеш да заобичаш истински, да си позволиш да се свържеш с някого от цялото си сърце и да станеш родител – най-голямото обвързване в друго същество. Много големи трудности да направят това изпитват онези, които от най-ранна възраст са усетили, че не могат да разчитат на близките си и близките хора в трудни моменти вместо да помогнат, обръщат гръб. Така красиви, образовани и т.н. хора вече в зряла възраст се боят да се обвържат и все не намират подходящия човек и няма и да го намерят, докато живеят изпълнени със стахове и болка и понеже проблемът е възникнал още в най-ранна възраст, то човекът дори не го е осъзнал (защото на тази възраст е бил непососбен да осъзнава какво преживява) и дори в зряла възраст човекът не знае защо не намира партньор, защо не може да създаде дългосрочна връзка, защо бяга от това да стане родител и обикновено поради липса на обяснение хората се втурват да си изфабрикуват добре звучащо обяснение, което не би им създало болка от сорта на – правя кариера, имам по-важни цели от това да се обвържа и да имам деца и т.н. все извинения, които ги карат да изглеждат важни в собстените си очи и заглушават болката от това, че човекът всъщност се страхува да обича и изпитва страх, че ако допусне някого до себе си, ще бъде предаден.
14/09/2017 @ 13:27
Доста верни неща казваш Нели. Но очевидно, си психолог и аз като такъв ще ти кажа, психологията не е точна наука. Единствената сфера в психологията, което е точна е експерименталната психология. Всичко друго е зависещо от субективният фактор, и това че за едно бебе действа едно, същото няма да действа за друго. А това че ако едно бебе има рев и трябва да ходим по 30 вида институции и лекари е твой субективен избор, някой хора имат вътрешен локус на контрол и не вярват на лекари, които не познават субективните фактори на детето и родителите.
14/09/2017 @ 13:52
Винаги в съветите си към родители обръщам внимание именно на субективния фактор. Затова и когато човек има проблем, който не успява да реши, съвети давани на конвейр обикновено не помагат. Нужен е индивидуален подход, който да вземе предвид субективните особености на човека и на ситуацията, в която се намира. Не знам какви лекари имаш предвид в коментара си. Не съм привърженик на преодоляването на психоемоционални проблеми с помощта на лекари и лекарства, защото медицината въздейства единствено върху симптома, без да третира първопричината за възникването му, нито отчита индивидуалните особености и обстоятелства на възникване и проявяване на симптома. Тоест, индивидуален подход тотално липсва, както и липсва трайност на постигнатите резултати. Именно разбирането, че локусът е вътре, а не вън заляга в основата на индивидуалното консултиране и психотерапията – изгражцдане на вътрешен локус и индивидуален подход, чрез който човекът да бъде подкрепен да намери решенията, които са му нужни, за да балансира живота си. Айнщайн е казал нещо, много мъдро и вярно: ‘Един проблем не може да бъде решен, докато си на нивото, на което си го създал”. В този смисъл индивидуалното консултиране и терапия цели да подпомогне индивида да премине на ново по-високо ниво на функциониране, на което сам ще намери решенията, които търси, Няма външен локус. Има само индивидуално развитие. Щом човек има проблем, значи има трудности в развитието си. Ако нямаше трудности в развитието, щеше сам да се развие до нужното ниво, за да си реши проблема. Но не винаги успяваме сами да го направим. Затова си има и хора, квалифицирани да подпомагат тези процеси.
15/06/2018 @ 01:58
Здравейте, Нели!
Прочетох вашата статия и съм я прилагала на няколко пъти и действително проработи. Но нека ви споделя по-подробно моя проблем. Имам бебе на 4,5 месеца. До края на 3ти месец той спеше “като възрастен” по режим, който сам си изгради , а ние следвахме – ядене към 19-20ч. сън до 4ч. – нощно хранене, спане до 8. По едно време даже се тревожех, дали яде достатъчно. Спим заедно с бебето. “Ритуали” преди заспиване не сме имали, на бебето си му беше ритуал, да хапне продължително( на кърма е) и да си заспи. Но от началото на 4ти месец всичко се промени, преди всяко заспиване се започна с истеричен рев, който означаваше “спи ми си, ама не мога”. И така се гушвахме с пеене и шъшкане, после и с вашия метод и се приспивахме. Буди се по 2-3 пъти нощем за ядене. Ограмотих се по темата регресия на съня и търпеливо зачакахме да отмине периода. Сега обаче вече на 4,5м , имаме нов проблем, сега плачът не предшества заспиването, а съпровожда самото приспиване. Само като го гушна и запея или залюлея поунесе ли се малко и се започва с плаченето. Уточнявам, че през останалото време освен да “бърбори” не плаче за нищо и е много усмихнато бебе. Проблемът е не само вечер , но и през деня и на вън!
25/06/2018 @ 11:46
За да заспим е нужно да се отпуснем напълно – физичевски и психически. Затова и когато сме под напрежение, трудно заспиваме. Детето и изживяло нещо тревожно, което го държи стегнато и му е трудно да се отпусне. В будно състояние съзнанието може да компенсира и детето да изгледа спокойно и отпуснато, но истинският белег за това до колко човек е отпуснат е фазата на заспиваме – в състояние ли е човекът спокойно, бързо и лесно да заспи или не. При възрастните трудното заспиване е съпроводено с безброй мисли, които жужат в главата ни и не ни дават покой, а малките деца изразяват това състояние с плач и съпротива към приспиване. Причината за това безпокойство в детето може да е тревожност в семейството – проблеми, които изживяват възрастните и които детето интуитивно попива, но може и да е нещо съвсем незначително, на което дори не сте обърнали внимание, но което е стреснало детето и го е вкарало в състояние на напрегнатост. Ако желаете можем да направим консултация и да потърсим причината за състоянието и съответно начини за преодоляването му.