Митове при отглеждане на бебето (част 1): Хранене под час
9
9 минути
четене
Още от поредицата
- Митове при отглеждане на бебето (част 1): Хранене под час
- Митове при отглеждане на бебето (част 2): Свикналото с внимание бебе се разглезва
- Митове при отглеждане на бебето (част 3): Къпане на бебето
- Митове при отглеждане на бебето (част 4): Децата трябва да са послушни
Замисляли ли сте се колко от ежедневните ритуали, свързани с отглеждането на малко бебе са наистина необходими и кои от тях можете спокойно да пропуснете? Ще отговоря веднага – единственото наистина необходимо и задължително за новороденото е: да суче често, да бъде сгушено до мама, да не бъде излагано на силен студ, шум или други силни дразнители и да бъде преобувано редовно. Само това му трябва на малкото човече за бъде здраво и щастливо, да поумнява и пораства с всеки изминал ден и неусетно да се превърне в прекрасно пораснало дете.
Вместо обаче да се фокусират върху малкото наистина важни елементи от отглеждането на бебето, повечето съвременни майка се разкъсват в желанието си да спазят всички онези „важни процедури”, които на практика са поредните градски митове и легенди (които спокойно можем да си спестим) и вместо върху ежедневното им прилагане, да се съсредоточим върху наистина важното: да прекарваме колкото може повече време с бебето, да го гушкаме и милваме, да му помагаме да открива света, да му предлагаме млякото си, обичта и цялата си подкрепа, за да расте здраво, щастливо, спокойно и умно бебе.
Кои са митовете, свързани с отглеждането на бебе?
На първо място ще обсъдим
Хранене под час и нощна пауза
Със сигурност всички сте чували, че бебето „трябва” да се храни през 3 часа, а през нощта в никакъв случай не трябва да му се дава да суче, за да си почине стомахчето. Забавна теория, само дето все още много майки продължават да я спазват, което вече не е никак забавно. Когато в родилния дом след раждането на първото ми дете ми казаха да кърмя през 3 часа, аз попитах „Защо точно през 3 часа?” и ми отговориха, че това се налага, защото бебето не може да ми каже кога е гладно и аз няма как да знам кога да го храня, за това е изчислено, че средно през 3 часа бебетата огладняват. Доста наивно обяснение, създадено от човек, който счита бебетата за неодушевен предмет или за нещо изключително малоумно и неспособно да изрази своите нужди. Всеки, който е виждал бебе знае, че не е така. Бебето, макар и все още доста незряло е човек, с конкретни нужди и макар и изразните му средства да са все още силно ограничени, то още от първия миг след раждането си е способно да изрази недвусмислено от какво се нуждае във всеки един момент. Нима широко отворената устичка, опита да налапа ръчичката и оделацето си, мрънкането, което постепенно преминава в плач не са достатъчно ясен сигнал за глад, че се налага да храним бебето според някаква средностатистическа норма? Вие „средностатистическо” бебе ли отглеждате или отглеждате Вашето собствено уникално бебе от плът и кръв? Това че СРЕДНО бебета огладняват през 3 часа, забележете наблягаме на думата СРЕДНО, означава, че някои бебета огладняват през 2 часа, а други през 4 часа, така че средноаритметично да се получи 3 часа. Нужно ли е в случай, че вашето бебе огладнява през 4 часа, вие насила да го тъпчете на всеки 3 часа въпреки, че то още не е гладно или пък то да огладнее 2 часа след хранене, но вие да не му дадете да яде още цял час и да го оставите да реве от глад до пресипване, докато часът за хранене настъпи?
Една позната с вече пораснали деца като видя как предлагам на дъщеря ми да суче всеки път, когато тя започне лакомо да отваря устичка и да си лапа ръчичките каза:
„Колко добре правиш като храниш бебето щом огладнее. Нас едно време ни учеха да храним на точно определени часове и колко пъти само се е случвало моята дъщеря да пищи от глад, а аз да я разнасям на ръце из апартамента, докато часът за хранене настъпи. Защо съм го правила да ме пита човек?! Вашето гледане на бебетата сега е много по-нормално. Ние защо така сме си мъчили децата да стоят гладни? А се е случвало и да я будя, за да яде, защото е дошло време за хранене. Тя си спи сладко сладко, а аз насила я будя да яде, като че ли тя няма да се събуди сама, като огладнее, да ме пита човек защо съм го правила?”
Как се чувства бебето, когато е гладно?
Случвало ми се е да говоря с майки и бебето им да плаче, видимо гладно. Аз казвам „Май бебето иска да яде”, а майката си поглежда часовника и отвръща „А, не е гладно още, има още 20 мин. до храненето”. Обикновено се въздържам да поучавам хората как да гледат собствените си деца, всяка майка най-добре си знае, но да държиш бебето гладно, само защото си решил, че ще яде в еди колко си часа, това си е форма на садизъм. И в третия свят бебетата гладуват, но то е защото няма какво да ядат. У нас, където храната не е проблем, какво е нашето извинение да държим децата си гладни, още повече в толкова крехка възраст, когато бебето дори не осъзнава какво се случва и действа на рефлекторно ниво? В този етап, чувството за глад, задейства панически рефлекси, свързани с инстинкта за оцеляване и именно за това бебето от умерен плач в един момент изпада в истерични писъци. За него празното стомахче е знак, че може би скоро ще умре. То не знае, че ние просто чакаме стрелката на часовника да се придвижи до някаква си цифра. Ако не предложим храна във фазата на истеричния рев, следва замлъкване. Бебето се е примирило със съдбата си. Дори вече няма желание да се бори за живот. Вече се е отписало. То вижда мама и иска помощ от нея, но тя стои насреща му безразлична. Сякаш съдбата му изобщо не я вълнува. То не осъзнава какво точно се случва. Инстинктът му за оцеляване само сработва и подсказва, че силите му са много крехки на тази възраст и няма да издържи дълго без храна. За това бебетата са толкова нетърпеливи, когато огладнеят. Инстинктът не им позволява да чакат. Ако не получат бързо храна, настъпва паника, а след нея и отчаяние. Бебето не разбира какво и защо се случва, но вече е усетило вкуса на отчаянието. Не му причинявайте това!
Нощното хранене
Същата сцена се разиграва и нощем, когато бебето се буди от глад и иска храна, а ние започваме да му пеем и да го подрусваме с надеждата, че ще го прилъжем да заспи гладно или му предлагаме водичка. То се подлъгва и жадно започва да суче водичката, за момент се успокоява, но после усеща, че още не е сито и отново заплаква. Знаете ли, че стомахчето на новороденото е с размер на орехче, а на 1 месец, то побира едва 50мл. храна. За да си го представите визуално 50мл. е една малка водка – да, толкова малко може да побере стомахчето на едномесечно бебе! Как очаквате, че като вечерта е поело едва 50 мл. ще успее да издържи сито до сутринта? Именно за това бебетата се хранят толкова често и през първите месеци от живота си имат нужда от поне едно нощно хранене. Бебетата хранени с адаптирано мляко правят по-големи паузи между храненията, защото адаптираното мляко е по-трудно усвоимо в сравнение с майчината кърма и има нужда от по-дълъг период на храносмилане. Кърмените бебета обаче през първите месеци от живота си е нормално да сучат по 8-12 пъти през деня и 1-3 пъти през нощта. Недейте насилствено да се опитвате да премахвате нощното хранене. Детето ще го направи само, когато е готово за това. Честото кърмене сигурно ви уморява, но то е важен гарант за произвеждането на млякото. Когато моята дъщеря беше бебе често други майки ме питаха през колко време суче – отговарях, че не знам и те ме поглеждаха с недоверие. А аз наистина не знаех – никога не съм гледала часовника, нито съм броила хранененията – когато бебето даде знак, че е гладно, предлагам гърдата и му давам да суче толкова дълго, колкото то пожелае без да засичам време. Толкова е просто – не изисква никакви усилия от ваша страна. Ако пък случите на бебе, което отрано започне да спи през цялата нощ непробудно, значи сте късметлии – насладете се на това! В никакъв случай недейте да будите бебето да суче – ако е гладно, то само ще се събуди. Щом спи, значи няма нужда от храна. Ако новороденото ви бебе, обаче прави много дълги паузи между храненията не само нощем, но през деня (повече от 4 – 5 часа) и изглежда отнесено и апатично, то задължително се консултирайте с детския лекар, причината за това може и да е болест. Честото хранене обаче не бива да е повод за притеснения. Ако бебето суче активно и след хранене е спокойно, значи всичко е наред. Всеки изкуствено създаден режим може само да наруши естественият ритъм на сучене и произвеждане на млякото и да доведе до преждевременно отбиване. Кърмете бебето всеки път, когато даде знак за това и ще сте сигурни, че гърдите ви ще произвеждат толкова мляко, колкото е нужно на вашето дете дотогава, докато имате желание кърменето да продължи.
Ако все пак забележите, че с възрастта, вместо да разреди кърменията, бебето започва да суче все по-често, особено вечер и нощем, то може би причината е, че бебето суче не за да засити глада си, а за разтоварване и успокоение. В този случай е добре да прочетете “Как да помогнем на бебето да заспи” за това как да помогнете на бебето да се разтовари от натрупаните през деня емоции, за да не се буди често и да спи спокойно нощем.
Настройте ежедневието си спрямо ритъма на бебето
Една стара поговорка гласи, че само глупакът се мъчи да накара реката да потече на обратно, а мъдрият се учи как да следва течението й. Това е единственият разумен ход и по отношение на отглеждането на бебето. Вместо да се мъчите да накарате бебето да следва режима, който вие сте създали, по-добре вие настройте ежедневието си спрямо неговия режим. Ако бебето се буди често нощем, вземете го да спи при вас, за да не ставате често и да не се разсънвате. Ако вечер суче дълго, преди да заспи, кърмете го пред телевизора в удобно кресло докато се наслаждавате на любимото си предаване или на приятен разговор със семейството си и дългото време за кърмене ще мине неусетно. Обмислете как да наредите графика и задачите си, така че да ги съвместите по най-добрия начин с ритъма на живот на малката си рожба и най-вече помислете кое за вас е на първо място: да свършите къщната работа или да отгледате здраво и щастливо дете и как да съчетаете едното с другото. Можете да вършите нещо, докато кърмите бебето, ако го поставите в слинг, така че ръцете ви да са свободни, а можете и да използвате времето за кърмене за почивка. Прекарвайте времето си с бебето – гушкайте го, говорете му, радвайте му се – така му давате не само чувство за сигурност и уют, но и възможност да придобива и усвоява всеки миг нови знания. Вие сте първият му учител. С ваша помощ то всеки миг открива света. Майката е ключът към развитието на бебето през първите месеци. Неслучайно повечето изоставени в институции бебета дори да са били здраво родени с времето започват да проявяват забавяне в умственото си развитие. Лишени от майчина ласка, от постоянен контакт, те не съумяват да се развиват толкова бързо, колкото връстниците си. За това не гледайте часовника си, гледайте бебето си! Гушкайте го, хранете го, пейте му, танцувайте заедно, разхождайте се, играйте, забавлявайте се и недейте да се опитвате да вкарвате своето мъничко човече в разни средностатистически норми.
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
10/08/2014 @ 12:01
Здравейте,
Аз не съм много съгласна с написаното от Вас.Храненето на 3ч. не е “измислено” посто така.Нямах щастието да бъда кърмачка със синът ми и го хранех с АМ – огладняваше на 3ч..Дъщеря ми я храня с кърма от шише – пак огладнява на 3ч..Мъжът ми винаги казва,че може да си сверяваме часовника с нея.
Не се ли замисляте,че когато кърменото бебе огладнява по-рано или по-късно,просто е изсукало по-малко или повече от това,което му е необходимо за неговата възраст.Няма как да знаете какво количество изсуква и съответно огладнява винаги по различно време.
На дъщеря ми давам количеството кърма,което трябва да яде за тази възраст и винаги огладнява на 3ч.Това са глупости,че с кърма се огладнява по-бързо.Дори и дете хранено с АМ може да огладнява по различно време,защото може да е изпило по-малко или съответно повече.
Естествено,ако се случи дете да огладнее по-рано не трябва да се оставя гладно или да се буди ако не е.
Няма различни бебета – храносмилателната система е една и съща.Това,че едни огладняват по-бързо други по-бавно,означава,че количеството изпито мляко е различно.
12/08/2014 @ 07:26
Ирина, от една страна всяко дете изсуква различно количество мляко на хранене и за това някои огладняват по-бързо, а други по-бавно както казвате, но от друга страна хората имаме различен метаболизъм. Бебетата с по-бавен метаболизъм по-бавно ще обработват поетата храна и ще огладняват на по-големи интервали от време, докато бебетата с бърз метаболизъм ще обработят бързо храната и ще искат нова след кратък интервал от време. Също така бебетата имат различен темперамент и изразходват различно количество енергия – един риткат и махар с ръчички безспирно или плачат много и така изразходват много енергия, докато други си кротуват и са по-флегматични и поспаливи и не изразходват толкова енергия. Нормално е тези, които изразходват повече енергия да търсят и повече храна, докато тези, които са по-флегматични и поспаливи да се хранят на по-големи интервали от време. Нещата не са толкова прости, колкото ги виждате. Много са факторите, които влияят на това колко често и в какви количества ще се храни бебето. За това препоръчваме хранене на поискване – така всяко бебе получава според нуждите си толкова храна и тогава, когато му е нужна. Вашето бебе явно е типично средностатистическо бебе, след като изяжда толкова, колкото е средната норма за възрастта и се храни през 3 часа, но не мислете, че всички бебета са като вашето. Децата са много различни както като физика, така и като темперамент, така че не бива да слагаме всички под общ знаменател, а по-добре е да подходим според индивидуалните нужди на всяко бебе, за да се развива то оптимално.
16/01/2015 @ 15:53
Не винаги когато едно бебе плаче или смуче ръчичката си значи че е гладно. Бебетата плачат от колики, когато им е топло или студено, когато нещо не им харесва, а дори и понякога когато искат да им смениш позата защото немогат да се обърнат на другата страна и има още безброй други причини. Не е нужно да си тъпчеш детето всеки път когато отвори устичка и преяждайки да му отежняваш положението ако плаче от колики например. Една майка трябва да има инстинкт за това дали е гладно или не. Недавайте такива генерални становища, защото за майките без инстинкт могат само да навредят. За тях хората са измислили кантари и примерни количества мляко които трябва да изяжда бебето спрямо теглото си. Има и педиатри, които да съветват спрямо съответния случай, защото вие сама казвате и според мен само за това сте права, че всяко дете е различно и неможе да съдите за всички по вашето собствено. Според мен само една майка без опит или майка със много спокойно бебе, които са малко, може да каже, че едно бебе плаче само когато е гладно или мокро.
19/01/2015 @ 12:04
Мария, права сте, че не винаги, когато едно бебе плаче, то е от глад и аз самата винаги съветвам, преди да храним бебето да проверим дали не плаче, защото си търси компания или защото му е неудобно/топло/горещо и т.н. Има фактори, които могат да ни насочат защо плаче бебето и отварянето на устичка, лакомото въртене на главичката в опит да захапе нещо и плачът, който започва с мрънкане и постепенно се усилва до гръмогласен рев най-често е признак за глад. Относно майките, които имат истинкт и които нямат инстинкт- всяка майка има инстинкт – въпросът е дали майката решава да се вслушва във вътрешния си глас и в сигналите, котио изпраща бебето или решава, че ще вярва повече на часовника и ще храни бебето си в точно определени часове, независимо то гладно ли е или не – за това е тази статия.
23/07/2016 @ 21:13
Един от най-важните фактори за здравето на всеки човек е режима- ядене, спорт, тренировки и т.н. Вие предполагам хапвате закуска, обяд и вечеря? И искате пълноценен сън от поне 8 часа на нощ? Защо тогава бебето се третира като извънземно същество, което няма нищо общо с възрастен?
Да, бебето ми е под стриктен режим на хранене и къпане. И благодаря на Бога за жените, които ме постветваха това! Имам време за всичко, а не да подавам шишето през час, и смятам, че и малкия се чувства превъзходно!
27/07/2016 @ 15:08
Здравейте, като правите сравнение между режима на бебето и режима на нас възрастните, то помислете сама в това сравнение, Вие как се чувствате по-щастлива и в коя от двете ситуации ще сте по-здрава и бодра: в първата ситуация сутрин ставате, когато се наспите, а не когато звънне будилникът. Разсънвате се на воля и закусвате, когато огладнеете, а не в строго определен час. Същото се случва и с обяда – сядате на масата, когато огладнеете и правите така и на вечеря. После си лягате, когато Ви се приспи.
Втората ситуация е на режим под час: Ставате не, когато се наспите, а когато Ви събуди будилник. После закусвате не, когато сте гладни, а под час – в този час може и още да не сте огладнели, но се насилвате да ядете, щото после няма или може да огладнеете преди часа за хранене, но стискате зъби гладни и чакате да дойде уречения час, за да си позволите да се нахраните. Правите същото и на обяд и на вечеря – ядете не, когато Ви се яде, а когато е позволено, като в затвора 🙂 или както често ни се случва на нас работещите хора и знаем колко неприятно е – да си на работа и да си гладен, но да не можеш да излезеш точно сега да хапнеш, защото имаш работа или защото още не е дошло времето за обедна почивка… Не е особено комфортно да се живее така. И ако добавим за капак да не си легнеш вечер, когато ти се спи, а да лягаш под час… само си представете колко тъпо се чувства човек, когато не му се спи, а е заставен да спи -лежи и бодър гледа тавана и се чуди къде да се дене – всички помним това неприятно усещане от детската градина, когато са ни заставяли да спим под час… Та сама преценете, коя от двете ситуации е за предпочитане – да закусвате, обядвате, вечеряте и спите, когато Ви се яде и когато Ви се спи или да го правите под час, като в казармата или в затвора, защото права сте, бебетата не са извънземни, хора са като нас и се чувстват неприятно, както се чувстваме и ние, когато някой ни събуди без да сме си доспали или ни държи гладни и не можем да се нахраним, когато сме гладни или ни кара да ядем или да спим без да сме гладни и без да ни се спи… Само дето ние възрастните знаем какво се случва и знаем, че скоро ще дойде часът за хранене и можем да устиксаме, защото познаваме часовника, но бебето не го познава и когато е гладно, то не знае след колко време ще дойде часът за хранене и изпитва единствено глад, без утеха, че спасение ще дойде.
Ако бебето Ви е спокойно и не плаче често, то е защото вероятно инстинктивно сте усетили неговия вътрешен биологичен часовник и сте пригодили режима си към него. При това положение уж бебето живее под режим, но всъщност режиъм е такъв, че се съобразява с неговите нужди, а не то да се съобразява с режима. Така децата растат здрави. Опитате ли се обаче да накарате бебето да гладува, когато е гладно, за да пасне на режима за хранене, който се опитвате да му наложите или ако започнте да го будите или карате насила да спи, няма начин да имате спокойно и щастливо бебе. А стресът води и до боелдуване на тялото, така че отглежданото в стресова среда бебе, с времето се превръща и в боледуващо дете. Така че при Вас не режимът води до добри резултати, а вероятно фактът, че интуитивно сте създали режим, който откликва на естествените нужди на бебето, тоест храните гу уж под режим, но всъщност е на поискване, защото часът за хранене идва, когато бебето огладнява 🙂
02/08/2016 @ 23:07
Мария, когато бебето не е гладно то няма да яде колкото и да го насилваш. Вярно е , че бебетата плачат поради различни причини, но това, че сме ги били тъпчели като не са гладни не е вярно. Те както имат усещане за това, че са гладни и така имат усещане, че са се наяли и именно заради това започват да бутат гърдата от устат си и не искат повече да сучат
03/08/2016 @ 12:42
Благодаря за този така изчерпателен отговор, но нещата не стоят точно така. Бебето бива будено само няколко дни, като след това свиква и вече се буди самичко. Както е написала дамата по-горе- мога да си сверявам часовника по него. Първо на 3 часа, после сам започна да удължава интервала. Не мога да Ви опиша колко е удобно да знам с колко време разполагам да си свърша мои неща, да изляза, да правя секс, хах, каквото и да е.
Имам две приятелки, които гледаха първо дете на поискване, и второто на режим. Много по-спокойни и доволни са от втория начин.
Така или иначе всеки сам преценява, но това което основно исках да заявя е, че този тип хранене не е “мит”. Той работи в продължение на много години за безброй родители и не е коректно така да бъде отхвърлян.
26/08/2016 @ 15:37
От това, коет пишете виждам, че всъщност храните бебето си на поисване, а не под час. Пишете, че “сам започна да удължава интервала” – тоест оставяте на него да прецени и да се храни, когато огладнее, а не Вие да го храните, когато Вие решите – това е хранене на поискване, а не под час. Явно и двете говорим за едно и също нещо. Не мислете, че хранените на поискване бебета се хранят хаотично и непредсказуемо – има и такива крайно непредсказуеми натури, но повечето бебета правят точно като вашето – правят приблизително равни интервали между храненията си, а някои бебета имат толкова прецизен вътрешен часовник, че както казвате можем да си сверяваме времето по тях.