Осмели се да повярваш в мечтите си!

Защо се случва така, че с напредването на възрастта мечтите ни стават все по-малко и все по-рядко си позволяваме да отстояваме пред света това, за което копнее душата ни? Защо учим  деца си да са силни и смели, а самите нас сякаш ни е страх и предпочитаме да виним всички други, но не и себе си, за избора, който правим ежедневно – избора да работим нещо, което отдавна ни е омръзнало, да работим за някого, когото не харесваме, да се трепем по цял ден за обидно малка заплата, да се лъжем сами себе си, че вината е в кризата, в държавата, в който и да е, само не в самите нас…

А животът може и да е друг… хубавите неща може да се случват на нас, а не само на другите… може най-после и ние да станем част от „късметлиите”, защото късметът се усмихва само на решителните, на смелите, на вярващите… на тези, които не са забравили кои са и какви са и какво искат от този живот и са готови да се борят за мечтите си.

Нужна е единствено вяра и смелост и монетата се обръща и показва и другата си страна… онази страна, за която дори не се осмеляваме днес да мечтаем…

Какво би било, ако сутрин вместо да станем по тъмно, да събудим децата рано и ревящи да ги оставим в градината, да пътуваме един час до работа, притиснати като сардели в ужасно задръстване и после още осем часа да отдадем живота си на нечий чужд бизнес, да даваме всичко от себе си и да се преструваме, че сме доволни и положението ни устройва, а всъщност да осъзнаваме, че това е поредния пропилян ден, в който даваме част от себе си на някой, който не го заслужава и то срещу обидно малко възнаграждение в замяна, след което да се приберем изцедени вечер, да вземем децата от градината, изтощени до смърт да се дотътрим до вкъщи и тепърва да започнем да готвим, да обръщаме внимание на семейството, въпреки, че цялото ни същество вътрешно крещи от умора, обида и недоволство…

… А какво би било, ако една сутрин се събудим и вземем решение да променим живота си, да се будим не от звъна на будилника, а когато се наспим, да изпием на спокойствие сутрешното си кафе и след това да си насрочим срещи с приятели и познати, с които да прекараме интересен и приятен ден, докато споделяме с тях новото си бизнес начинание, да се чувстваме развълнувани и щастливи, от това, че най-после сме господари на себе си, че за първи път в живота си правим нещо за себе си, нещо, което ще ни даде свобода, средства и настроение, за да сбъднем и най-смелите си мечти! Нещо, с което да дадем личен пример на децата си, за това как се живее истински!

Нужна е само мъничко вяра и смелост – вяра в самите нас и смелост да бъдем себе си… да изтупаме от праха мечтите си, да се въоръжим с търпение и малко по малко, крачка по крачка да изградим своя нов и независим живот!

„Звучи много добре, но аз не мога”, „Аз не съм като теб”, „Не знам дали ще се получи” – едно страхливо гласче вътре е нас не спира да ни саботира. Всеки изживява своите страхове, всеки се плаши от неизвестното, но някои се изправят срещу страховете си и макар, че се страхуват поемат пътя напред, след което крачка по крачка, бавно и внимателно се изкачват все по-напред и нагоре. Другите се вкопчват в своите страхове, подозрения и нерешителност, отказват да се борят и винят за лошия си живот кризата, държавата, шефа си…

Всеки сам прави своя избор. Животът е просто една игра, в която има печеливш и губещ отбор, а има и зрители, които дори не играят, а само седят на трибуните и псуват играта. За да спечелим първо трябва да спрем да бъдем зрители и да се включим в играта и второ и не по-малко важно е да внимаваме в кой отбор се включваме – в губещия или в печелившия! Защото едните цял живот ще се трепят и накрая ще се пенсионират на 70г. с обидно малка пенсия, докато другите бързо ще си стъпят на краката и още в активна възраст ще реализират мечтите си, ще покажат верния път на децата си и ще заделят достатъчно, че да живеят достойно на старини. Едните цял живот ще бъдат наемници – ще работят за някой друг срещу заплата, а другите ще бъдат достатъчно смели да работят за себе си.

„Всеки иска да работи за себе си, но не всеки може да си го позволи”, „Трябват сериозни капитали” – за някои видове бизнес да, трябват капитали, но днес не е началото на 20 век, сега е 21 век и днес живеем в ерата не на индустрията, а на информацията. Днес не е нужно да изградиш фабрика с машини и магазини за пласиране на продукцията, нужно само да си информиран, положително настроен, целеустремен и да споделяш това с околните. Нужна е единствено вяра в собствените сили, силно желание да постигнем мечтите си и воля и постоянство, за да започнем да променяме живота си. Промяната не винаги е лесна, в повечето случаи даже излизането от инерцията, отриването на главата от пясъка е трудно и мъчително занимание, но когато има вяра и решителност промяната става факт! И въпреки досадната работа, въпреки монотонното ежедневие на домакиня, мечтите в нас започват отново да блестят и да ни подканват да ги следваме неуморно, докато ги достигнем.

Животът може да е наистина красив, вълнуващ и безкрайно интересен! Осмели се да повярваш в мечтите си!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!