Знаем ли достатъчно за ваксините?

Принципът на ваксините е следният: за да предпазим някого от определена инфекциозна болест, въвеждаме в организма му малко количество обезсилени причинители на тази болест, които да предизвикат създаване на имунитет на организма срещу болестта. На пръв поглед идеята е великолепна, но за съжаление тя не се съобразява с реалната реакция на ваксинирания към ваксината. А тази реакция е много по-сложна от представеното и е съпътствана от много нежелани промени в организма.

Вредата от ваксините

Ваксините съдържат химически вещества и чужди белтъци. Първите много често са причина за алергични реакции и създаване на алергична нагласа в организма.

Освен това все повече научни доказателства свързват химикалите в лекарствата и ваксините с драстично увеличаващия се брой на деца с аутизъм. За последното десетилетие броят на деца с аутизъм в развитите държави се е увеличил с 10-15 пъти и продължава да расте. Редица научни изследвания доказаха, че тимеросал (thimerosal) – съединение на живака, използвано в много детски ваксини може да доведе до аутизъм. Неотдавна за първи път американски съд, след водено в продължение на 8 години дело отсъди, че детска ваксина е причина за развиване на аутизъм (вижте тук)*.

Чуждите белтъци са още по-голям проблем – те са в състояние да предизвикат т. нар. автоимунни заболявания, спрямо които конвенционалната медицина е абсолютно безпомощна. Имунната система има задачата да разпознава външните за организма агресори и да ги ликвидира. При автоимунните заболявания тя припознава „свои” клетки, тъкани, ензими и пр. като чужди и насочва цялата си мощ към унищожаването им. С други думи организмът започва да се саморазрушава.

Голям проблем за организма предизвикват и така модерните напоследък поливалентни ваксини. Медицината рекламира ползата от тях с аргумента, че  поставянето на само една ваксина създава имунитет едновременно срещу няколко болести – удобно и практично. Не се разглежда обаче как влияе на организма вливането едновременно на причинители на няколко различни болести. Естествено тези причинители са в минимални количества и в обезсилена форма, но все пак са във вид, който би следвало да предизвика реакция в организма, карайки имунната ни система да пристъпи към борба с причинителя на болестта и по този начин да си изгради имунитет. Тоест не са съвсем безобидни. Способна ли е имунната система на малко бебе да се бори и изгражда имунитет едновременно срещу пет, че и повече напълно различни причинители на болести като например дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и минингит? Кога до сега в историята човешкото население е бил подложено на всички тези болести едновременно, така че имунната система на човека да привикне с борбата и изграждането на имунитет срещу няколко болести наведнъж? Отговорът е никога до сега. Представете си армия от войници, атакувана едновременно от няколко вражески армии от различни страни – би ли могла тази армия да отвърне адекватно на всички и да спечели битката – надали. Имунната система на човек е неспособна на подобна реакция и поставянето на поливалента ваксина я тласка до предела на възможностите й, а понякога и извън този предел.

Важен момент, който също се премълчава е начинът, по който активните съставки на ваксината попадат в организма и естественият начин, по който болестите влизат в досег с организма ни. Ваксините се инжектират в организма и активните им съставки, съдържащи причинителя на болестта попадат директно в кръвта, без да се даде възможност на имунната система да се подготви за срещата си с тях. При естествения ход на разболяване причинителят на болестта попада в организма плавно отвън навътре, като преминава през няколко органи и множество тъкани, докато достигне кръвта, давайки по този начин на имунната система време да се подготви за адекватна реакция. Ако се заразим с вирус например, той попада първо в носа, след това в гърлото ни (сливиците), от където слиза надолу в бронхите и т.н. като на всеки етап от разболяването организмът ни се бори активно с причинителя на болестта и се опитва да го елиминира. Това е нормалния начин на действие на имунната система – така тя е програмирана да работи. Противогрипната ваксина обаче не навлиза постепенно в организма през от носа към гърлото, бронхите и т.н. – тя бива инжектирана директно в кръвта и имунната система е крайно неподготвена за адекватна реакция в такава ситуация. Подобен пример може да се даде с всички болести и съответните им ваксини. Директното инжектиране на активните съставки на ваксината в кръвта води до прекомерен стрес за имунната система и опасност от излизане извън контрол на нейните реакции – състояния, които определяме като алергии, автоимунни заболявания и прочие „модерни болести”, за които според конвенционалната медицина лечение няма. А лечение всъщност има и то е много просто – да оставим имунната ни система да работи по начина, по който е създадена да работи, а това изключва поставянето на ваксини.

Проблемът с ваксинациите включва няколко основни момента:

Първо, бащата на ваксинацията Едуард Дженар въвел в началото на 19в. ваксина срещу вариолата. Няколко десетилетия по-късно Пастьор въвежда ваксина срещу бяс. Още по-късно се появяват ваксините срещу холера, чума и пр. Забележете, говорим за особено опасни инфекции с висока смъртност. Когато набиращата мощ фармацевтична индустрия вижда потенциалния източник на печалби, тя прави всичко възможно да се въведе ваксиниране и срещу морбили, рубеола и редица други болести, които сами по себе си не са толкова страшни, а ваксините срещу тях се явяват „изстрел със затворени очи”. Много от болестите, срещу които се правят масови ваксинации се поддават отлично на хомеопатично лечение. Някои от тях дори е по-добре да бъдат преболедувани в ранна детска възраст (като шарките например), защото полученият след това имунитет е силен и траен. Масовото ваксиниране не може да създаде такъв имунитет. Имунитетът придобит, чрез ваксиниране е несигурен и временен. Все още няма ваксини, които да създават имунитет до живот и именно за това през определени периоди в продължение на целия си живот човек трябва да се реваксинира. Има изобилие от данни за епидемии от инфекциозни заболявания, развиващи се сред имунизирани срещу тях контингенти. Има изобилие от данни, че имунизирани деца боледуват от съответната болест много по-тежко. По „неизвестни причини” здравните институции отричат тези данни.

Второ, неоспорима реалност е, че колкото по-масови стават ваксинациите, толкова по-масови стават така наречените „модерни болести” като алергии, автоимунни заболявания, аутизъм. Конвенционалната медицина решава просто да игнорира тази реалност. Тя експлоатира най-недобросъвестно факта, че тежките усложнения от ваксините не се развиват непосредствено след ваксинация, което й помага да отсече, че „няма връзка между двете”, въпреки натрупващите се научни доказателства и статистически факти за обратното.

И трето, най-малкото, което може да се каже за практиката на масовите ваксинации е, че резултатите от тях са противоречиви. Няма официална статистика за ефективността от ваксините. На практика не се знае колко от ваксинираните деца са придобили реално имунитет към болестта, срещу която им е поставена ваксина – дали това са 100% или 50% или пък 0%. Изобщо действат ли ваксините? В България на новоредените още в родилния дом се поставя БЦЖ (“BCG”/Bacillus of Calmette and Guérin) ваксина срещу туберколоза. След това на 9 месечна възраст, ако на мястото на поставената ваксина няма белег се прави манту, което цели да провери дали поставената в родилния дом ваксина е успешна и детето има вече създаден имунитет към болестта или ваксината трябва да се постави отново. В този ред попитах личния лекар на дъщеря ми: „Ако се окаже, че мантуто е отрицателно, т.е. ваксината в родилния дом не е подействала, ще ме накарате да сложим ваксината пак, нали така”. Лекарят отговори: „Да. По закон сте задължени в този случай да я ваксинирате детето отново.” Аз попитах: „Значи, ако се окаже, че на детето ми е сложена ваксина, която не му е помогнала да си изгради имунитет срещу туберкулозата, но за сметка на това съдържа живак и други много вредни съставки, не само, че никой няма да поеме вината, че е инжектирал в новороденото ми бебе вредни химикали без никаква полза от тях, но ще ме задължат повторно да подложа детето си на същите тези вредни химикали без да е ясно дали ще има някаква полза от това? Кой ще ми гарантира, че вторият път ваксината ще подейства, след като първият не е подействала?” Отговорът беше: „Никой не може да гарантира. Можем само да се надяваме, че този път ще подейства, а в първи клас се предвижда отново манту и тогава ще си проличи дали втората доза на ваксината е подействала или трябва да се повтори отново ваксинацията.” – Безумие! Не мислите ли?

Редно е родителите да могат да ползват сувереното си право да решават кое е най-добро за техните деца. За съжаление малко са държавите, в които здравните власти признават това право на родителите и нашата държава не е сред тях. В някои европейски държави преди ваксинация родителите биват информирани в писмен вид за евентуалните вреди, които може да причини ваксината и лекарят поставя съответната ваксина единствено, ако родителите подпишат, че са информирани за вредите и въпреки това са съгласни детето им да бъде ваксинирано. У нас, не само че съгласие на родителите не се изисква, но и никой не ги информира за евентуалните рискове, които крие ваксинацията. А дори и човек да се информира сам, няма право на избор. Ако не ваксинира детето си, родителят подлежи на преследване от закона – плаща глоба, а детето му не е допускано да посещава детска градина – някъде това би се считало за дискриминация, у нас това е законно. А аргументът е, че неваксинираното дете е опасно за другите деца в градината, тъй като може да ги зарази. Как ще ги зарази, та нали другите деца са ваксинирани и след като са ваксинирани няма опасност да бъдат заразени от съответната болест? Нали това е смисълът на ваксините – ако си ваксиниран, да не се разболяваш без значение дали околните са ваксинирани, болни или неваксинирани – ти с ваксината би следвало да си защитен. Защо тогава неваксинираните деца според властите поставят ваксинираните си другарчета в опасност – дали защото макар и ваксинирани другарчета им също не са защитени, тъй като не е сигурно до колко ваксините действат? За това ли липсват данни относно ефикасността от ваксините? И ако е така, защо излагаме децата си на риска да развият алергия, автоимунно заболяване или аутизъм, като им поставяме ваксини, ако не е ясно има ли въобще някаква полза от тези ваксини?

Въпросът е преди всичко медицински, но и социален и правов. Ако сме отговорни родители, трябва да се информираме възможно най-подробно по тази изключително важна тема и да поемем отговорността си да вземаме решения във връзка със здравето на безпомощните си мъничета, отстоявайки това свое право. Нито фармацевтичната индустрия, нито здравните органи, нито държавата трябва да взема това решение вместо нас.

*Материали по темата на английски език:

http://www.naturalnews.com/027178_vaccines_autism_NaturalPedia.html

http://www.cbsnews.com/8301-31727_162-20049118-10391695.html

http://www.rescuepost.com/.a/6a00d8357f3f2969e201127909c4b728a4-popup