Още от поредицата
- Следродилна депресия (част 1) – как да я избегнем (насоки за бъдещи майки)
- Следродилна депресия – съвети за най-честите проблеми и страхове
- Следродилна депресия (част 3) – Съвети за най-честите проблеми и страхове
Човешката психика е устроена така, че винаги при промяна, при сблъскване с нови ситуации, за които малко или много не сме подготвени изпитваме несигурност, страх, а понякога и много по-силни чувства като усещане за безисходица, гняв и чувство за малоценност, които в комбинация с нарушения хормонален баланс след раждане водят често до появата на синдрома на следродилната депресия при жените, станали наскоро майки.
Кое причинява следродилната депресия?
Новата роля на майка, за която жената осъзнава, че е недостатъчно подготвена, но и не може да си позволи грешки, я карат да изпитва чувства на безпокойство, неувереност и съмнение в способностите си да бъде добра майка. Жената обвинява себе си за това и страда. На физическо ниво тялото на майката току що е претърпяло една от най-стресовите ситуации, в които може да попадне човек – тялото на жената е отглеждало вътре в себе си в продължение на 9 месеца нов живот, в организма на жената е туптяло второ сърце и когато малкото същество излезе на бял свят разбираемо нещата не могат изведнъж да се върнат по старо му – нужно е време на тялото, за да се пренастои отново. Под натиска на хормоните жената в този период е по-чувствителна и лесно ранима, по емоционална и сцените на сълзи, гняв, съмнение в собствените способности и търсене на изгубеното “Аз” са обичайни.
Как да избегнем появата на следродилна депресия? (насоки за бъдещи майки):
Естествения подход към раждането и родителството води до много по-сигурна, уверена и щастлива майка.
- Предварителна подготовка:Една от причините за появата на следродилна депресия е липсата на адекватна представа и подготовка на жената, за това, което предстои. Повечето жени преди раждането на първото си дете (а дори на следващо) не осъзнават какво ги очаква и какво точно се изисква от тях и именно затова изпитват чувство на страх – че няма да се справят, на гняв – че е много трудно и че виновно за това е бебето или околните, които не са ги предупредили и подготвили предварително, на безпомощност и срам от себе си – защото в собствените си представи не съумяват да бъдат добри майки.
За това подгответе се максимално добре за това, което ви предстои при раждането и отглеждането на бебето. Сладките усмихнати бебета от рекламите са често само мит и действителността е доста различна. Поговорете се с ваши близки, които в момента отглеждат малко дете, четете бебешки форуми, в които родители споделят трудностите, с които се сблъскват ежедневно при отглеждане на бебето, за да осъзнаете предварително, доколко трудна и тежка ще бъде новата ви роля на родители. Родителството е безспорно най-прекрасната и най-пълноценната роля на жената, но е и най-тежката, най-отговорната и най-неблагодарната на моменти. Трябва предварително да осъзнаете и приемете, че може в продължение на няколко години да не се наспивате нощем, да си лягате не, когато на вас ви се спи, а когато бебето заспи и да ставате сутрин не, когато се наспите, а когато бебето ви събуди, да се храните, не когато сте гладни, а когато режимът на бебето позволи, да се разделите с хобито си, с приятелите си, с работата си, защото не винаги ще можете да ги съчетаете с детето – осъзнавате ли колко фрустрирани ще се почувствате, ако ви се случи всичко това, ако в един момент осъзнаете, че трябва да зачеркнете живота си до тук и да преосмислите всички свои планове и мечти? Можете ли наистина да го осъзнаете – опитайте се! Ако успеете да си го представите наистина и въпреки това сте готови да поемете цялата отговорност и всички негативи на родителството, ако сте готови да поставите бебето над всичко друго – тогава вероятността да страдате от следродилна депресия е нищожна.
Успеете ли спокойно и уверено да приемете предизвикателствата и негативите на родителството, то ще съумеете и да подредите новия си живот така, че да не се налага да зачеркнете любимите си навици от миналото. Ако вярвате в себе си, вие няма постоянно да се раздирате от притеснения и да изпадате в безпомощност. Напортив, ще осъзнаете, че за да си добра майка не е нужно да си перфектна – нужно е само да бъдеш до детето си и да му дариш цялата си любов и подкрепа, за да порасне и стане достоен човек. Като се предпазите от следродилната депресия и спокойно посрещнете новата си роля на майка, вие ще сте в състояние да съчетаете тази нова роля с вашата стара роля без да се налага да избирате едната за сметка на другата – две роли едновременно е трудно безспорно, но ако сте уверена и спокойна, можете да бъдете най-прекрасната майка за детето си и едновременно с това да работите, да бъдете себе си, да общувате – начини има, стига да не се подадете на страха и неувереността! Нали за това тук говорим за слингоносене – за да може бебето да бъде с мама винаги, докато тя продължава да живее активно, говорим за кърмене, за да давате на бебето си най-добрата храна, без да сте зависими от шишета, стерилизатори и т.н. – просто, практично и най-здравословно! Подгответе се за трудното, което ви очаква и като сте подготвени няма да ви се стори толкова трудно! Изберете естественото родителство и ще изживеете щасливи и уверени момента на раждане и отглеждане на децата си.
- Раждане: Съществена роля за появата на следродилна депресия оказва и начинът, по който протича раждането. Изследванията сочат, че жените родили децата си естествено и активно, не само, че се възстановяват много по-бързо и лесно от раждането, но и не страдат от следродилна депресия или страдат в много лека форма и за кратко, за разлика от жени, преживели тежко дирижирано раждане, в което ролята им е била пасивна, докато медицинския екип ръководи раждането или при жени раждали секцио. Обяснението за това е следното:
Естественото раждане, което не е предизвикано или ускорено медикаментозно се случва тогава, когато и майката и бебето са максимално готови за това. От физическа гледна точка при такова раждане на всеки етап от раждането организмът на майката отделя нужните хормони, за подпомагане на родилния процес, както и за бързо физическо и психоемоционално възстановяване след раждането. От психическа и емоционална гледна точка жената преживявала успешно активно раждане, без помощта на апаратура и медикаменти се чувства сигурна в себе си, за това че е успяла без чужда помощ да даде живот на детето си. Често наричаме раждането най-тежкото физическо, психическо и емоционално изпитание за майката и всяка жена, която успешно премине това изпитание без негативни спомени и чувства и за напред ще живее с усещането, че нищо не може да й се опре, че има нужната сила, воля и увереност да се справи с всичко, което родителството й поднесе. Тази увереност ще помага на жената да се чувства добра майка и да не изпитва страх и неувереност при всяка нова отговорна ситуация, с която ще се сблъсква при отглеждането на бебето. Естествено роденото бебе без интервенции и медикаметозни вмешателства също така идва на бял свят напълно съзряло и подготвено за живот извън утробата и такива бебета са много по-спокойни през първите седмици. Те обикновено сучат уверено, страдат по-малко от колики и имат здрав сън (Вижте разказа „Моето раждане – едно сбъднато чудо”).
Обратното – при секцио или естествено раждане, което обаче е било предизвикано или медикаментозно ускорено, или при раждане с упойка, жената няма вътрешното усещане, че е родила бебето си – по-скоро някой е извадил бебето от корема й без тя по никакъв начин да е спомогнала за този процес. Изследванията сочат, че и за напред тези жени подсъзнателно ще се чувстват несигурни и ще смятат, че не могат сами да се справят с ролята си на майка и не са достатъчно добри майки, което е основният фактор за развиване на следродилна депресия. Още повече, често жената свързва раждането си с негативни емоции като страх, болка, ужас дори и инстинктивно прехвърлят същите тези чувства върху бебето. При раждане с медицинска намеса, естественият ход на раждането е нарушен, организмът на майката, а и на бебето нямат възможност да отделят нужните хормони и да преминат през нужните фази, така че раждането да протече така, както природата го е замислила, а напротив, раждането се случва бурно и рязко, натоварвайки тялото и на майката и на бебето понякога до краен предел. Нормално след такова раждане и бебето и майката да бъдат изтощени, нервни и нестабилни докато се възстановят от родилния шок.
Естествено отделените по време на раждането и непосредствено след раждането хормони помагат на тялото на майката да започне да произвежда кърма – жизнено необходима за здравословен растеж на бебето, а също спомагат майката да изпита така наречения „майчински инстинкт”, който жените преживели медикаментозно раждане понякога не успяват да изпитат и седмици след раждането и това усещане ги кара да се чувстват непълноценни и много по-объркани в началото. При раждане със секцио или при изкуствено предизвикано раждане тялото много по-късно и трудно започва да произвежда кърма и това е още един важен фактор, който води до липса на увереност и самочувствие у младата майка. Направете необходимото, за да се подготвите и родите детето си естествено, така както природата го е замислила да се случва човешкото раждане и ще си спестите много от следродилните проблеми. Намесата в естествения ход на нещата никога не остава безнаказана.
От личен опит
Аз съм майка на две деца. Първото си дете родих без да осъзная предварително какво точно ме очаква. Не бях подготвена за раждането, нито за грижите за бебето след това. Преживях едно според лекарите леко раждане, а според мен страшно и болезнено. Негативните емоции при раждането някак не позволиха да усетя сладостта от първите мигове с бебето. Бях нервна и изтощена, а до своята изпълнена с негативни емоции майка, бебето ми беше неспокойно, ревящо и будещо се често нещем. Бях изтощена от преумора, от усещането, че явно не съм добра майка, щом не мога да успокоя бебето си. Изпитвах безсилие и гняв – определено не така си представях майчинството.
С второто ми дете всичко беше различно. Първо: вече бях наясно, че майчинството не е леко, но въпреки това с цялото си същество копнеех за бебе. Бях готова да не спя, да се откажа от навиците си и да направя каквото се наложи заради нея. Второ: Отделих достатъчно време през бременността, за да се подготвя за активно раждане и изживяхедни от най-прекрасните мигове в живота си като дарих живот на бебето си без непосилна болка и без чужда намеса. Чувствах се уверена, спокойна и способна на всичко. Чувствах се успяла жена и майка! Не изпитвах страх нито от раждането, нито от грижите за бебето след това. Бях спокойна, а когато майката е спокойна и щаслива, бебето до нея също е спокойно и щастливо. Гушках, кърмех и не се отделях дори за миг от моето прекрасно момиченце и едновременно с това продължих да живея активно и да следвам своите планове и цели. Имам две прекрасни деца и до тях се чувствам щастлива и успешна майка. Работя успешно по професията си, а също и положих началото на собствен близнес и успешно съчетавам ролята си на майка на две деца със своята работа, с личните си контакти и интереси. Пожелавам го на всички! Момичета, всичко зависи изцяло от нас!
Очаквайте скоро следващите статии, посветена на следродилната депресия с практически съвети, за най-често срещаните проблеми и страхове, с които се сблъскват майките след раждането.
За повече информация и практическа подготовка, свързана с бременността, раждането и грижите за бебето посетете Спомнилище за родители.
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
scream
13/01/2011 @ 12:57
Статиятя ми харесва,но не съм съгласна с четенето на родителските форуми и на форуми от какъвто и да е тип.Попадала съм на такива и моето мнение е че четенето в тях е като порочен кръг.Докато четеш за това колко е хубаво с бебето вкъщи вече си във форум за тежки заболявания,синдром на внезапна дтска смъртност и т.н.Смятам че за една бременна жена това може да бъде стресиращо и опасно.Там се пишат предимно оплаквания,но не и решения на проблемите,а и се изключва индивидуалността на всяко дете.По-доброто решение което бих предложила е посещаването на подготвителен пренатален курс в училищата за родители.Аз съм в 8-ми месец на първа бременност и посещавам такъв курс.Когато пред теб застане компетентен човек и ти обясни кога и защо се случват различните етапи ти дава увереност.Ако някой няма достъп до такова училище е редно да се среща с други родители,но позитивно настроени.
Nelly
13/01/2011 @ 19:18
Scream, абсолютно съм съгласна с теб. Курсовете за бъдещи родители са добра предварителна подготовка, въпреки че понякога наистина разговора с истински родители е важен, за да могат бъдещите родители да си изградят реалистична представа за това, което ги очаква. Форумите посочвам като вариант, ако не познавате много семейства с деца и няма от кого да почерпите опит на живо. Разбира се във форумите пишат всякакви хора и не на всичко може да се вярва, но все пак четейки споделеното от други родители ще даде някои насоки на бъдещите родители.
Бистра Панайотова
10/05/2011 @ 14:02
Самата аз съм писала статии за следродилната депресия. Наистина има липса на информация на български език по тази тема. Но не мога да се съглася с написаното – следродилната депресия може да се появи дори и при най-подготвената майка. Следродилната депресия е следствие от хаоса в състоянието на хормоните, някои други биологични фактори, както и много важното душевно състояние на майката. Ако тя има склонност да изпада в депресии, да се съмнява, да се настройва негативно, ако не може да издържа на напрежение, на натоварен ден – то тя със сигурност ще изпита следродилната депресия в някаква степен. И смятам, че пренаталното обучение наистина е важно, но то отново дава само някаква представа за това, което ще се случи и как най-добре бихме могли да реагираме, а не означава, че депресията ще ни пропусне.
Вили
24/06/2012 @ 11:12
И аз не съм съгласна с написаното. Най вече от това че нито една от майките който познавам родили секцио не е изпаднала в след родилна депресия, а по скоро майките роди съвсем естествено, като сестра ми например, която страда от нея до към година след раждането.
Нели Василева-Стефановa
28/06/2012 @ 16:20
Депресията е психично състояние, което може да бъде предизвикано от много фактори и обикновено причините за нея са комплексни. Една жена, която предварително се е подготвяла за секцио надали ще изпадне в депресия след раждането, защото е била подготвена за това, което й се е случило и съзнателно го е приела. Както и жена, която е родила естествено, но дирижирано от медицинския персонал раждане със система в ръката и епизиотомия, най-вероятно ще носи дълго след раждането си травмата от случилото се. Ако обаче жената ражда активно и естествено тя не само, че няма да носи травма от раждането си, а напротив, ще придобие увереност в себе си и в ролята си на майка, ще се свърже емоционално с бебето си още веднага след раждането и започне майчинството си както се казва с “летящ старт”. Това е идеята в статията, а не че като раждането е секцио задължително трябва да има следродилна депресия – не е задължително.