Следродилна депресия - съвети за най-честите проблеми и страхове

Още от поредицата

Следродилна депресия (част 1) – как да я избегнем (насоки за бъдещи майки)
Следродилна депресия – съвети за най-честите проблеми и страхове
Следродилна депресия (част 3) – Съвети за най-честите проблеми и страхове

Когато говорим за грижите за новороденото фокусът ни почти винаги е върху бебето, върху това кое е най-добро за него и стъпките, които трябва да следваме в отглеждането му. Майката някак остава извън фокус, а нейните тревоги и страхове са не по-малко важни и особено в първите месеци от отглеждането на бебето именно майката има нужда от много подкрепа и вдъхване на увереност, за да направи огромната крачка към майчинството.

Хормоналният дисбаланс след раждането, преумората и несигурността, която изпитва жената докато свикне с новата си роля на майка, водят до чувство за безпокойство, съмнение в собствените сили и дори гняв или безпомощност при голяма част от жените. Кои са най-често срещаните проблеми и страхове, които изпитват наскоро родилите жени, има ли наистина повод за притеснение в тези ситуации и какви съвети можем да дадем:

1. Бебето ми скоро ще стане на 1 месец, а все още нямам “майчински инстинкт”. Нормална ли съм?

Няма нищо ненормално в реакции ви. Преди да станат родители повечето хора никога не са виждали новородено. От рекламите ни се усмихват спокойни пухкави бебета на по 4-5 месеца, но всъщност новородените далеч не са такива красавци през първите си седмици. Всяко новородено, независимо от своя темперамент разстройва навиците на родителите си по начин, за който те не са и подозирали. Чували сте, разбира се, за безсънните нощи, за плача, коликите и всички останали нерадости, но на живо нещата изглеждат още по-страшно. През първите месеци понякога животът с бебето се превърща в безкрайно изтощение и нагнетяване на емоциите. Съвсем нормално е в такава ситуация да не преливате от нежност и доброта, каквито изисква митът за майчиния инстинкт. Ако не сте били реалистично подготвени за това какво ви очаква през първите месеци с бебето, ако сте преживели тежко травмиращо раждане или раждане със секцио, напълно нормално е в началото докато се възстанови от травмиращото раждане бебето ви да е по-нервно и трудно адаптиращо се и вие на свой ред да се чувствате преуморени и нещастни.

За да си помогнете опитайте доказалите се с векове практики на естественото родителство – носете бебето в слинг – така ще сте свободна да се занимавате със своите си неща, докато бебето кротува сгушено до сърцето ви. Доказано е, че носените бебета плачат много по-малко и заспиват много по-лесно. Кърмете бебето всеки път, когато е неспокойно и ще си гарантирате достатъчно кърма и спокойствие относно изхранването на мъничето. Кърмата както знаете е и най-здравословният и най-лесният начин за хранене на бебе. Добрата новина е, че с времето негативните чувства все повече ще отстъпват място на позитивните и няма да е далеч мигът, в който коликите ще са вече зад гърба ви, бебето ще спи все по-добре, ще бъде захранено и няма да се тревожите стига ли му кърмата, ще можете все по-добре да общувате един с друг и любовта и нежността, за които сте мечтали ще извират от сърцето ви.

2. Чувствам се много неуверена, когато се занимавам с новороденото си бебе

Добре дошли в клуба на родителите! Реакцията ви е съвсем нормална при първо дете. Нима нямаше да се чувствате несръчна и неуврена, ако ви накарат да играете голф без да сте взели нито един урок предварително? В началото ще се тревожите всеки път, когато бебето ви направи нещо необичайно – ако кихне, хълца, спи прекалено малко или спи прекалено много… Една млада майка ми каза веднъж:

“Щом се прибрахме от родилното избухнах в сълзи. Мислех си: Как ще го гледам, ще се справя ли?”

Тревогите ви ще изчезнат много бързо. С всеки изминал ден и с опита, който ще трупате като родители, ще се чувствате все по-сигурни в себе си. За да ускорите процеса може да приложите техниката на отрицателното мислене, която се състои в това да изричате на глас това, от което се тревожите. Всеки път, когато се тревожите, че не можете да се справите с грижите за бебето си кажете на глас: ” Гледай колко си несръчна. Един пампарс не можеш да сложиш като хората, а имаш дипломи уж. Как можеш толкова кьопаво да му даваш биберона.” – Като усетите сърказма в изказването сами ще осъзнаете, че не сте чак толкова несръчни и всичко с памперса и биберона на бебето си е наред – следователно повод за притеснения няма!

3. Преди да родя с удоволствие си представях как се грижа за бебето, а действителността се оказа толкова различна.

Като се замислим не е трудно да разберем защо идването на бебето се усеща понякога като шок от родителите. Майката сигурно си е играла на кукли, когато е била малка без да си дава сметка до каква степен играта е определяла образа на бъдещото й бебе. Момиченцето напълно контролира играта и куклата. В отношенията си с бебето обаче, майкта разбира още от първия миг, че детето й е пълноценен индивид, който рядко подлежи на контрол. За разлика от куклата, която тихо и послушно си лежи в ръцете ни, бебето плаче, недоволства и това оставя у младата майка усещането, че положението е извън контрол и на моменти тя се чувства безпомощна.

Освен влиянието на играта с кукли младата майка е изграждала в продължение на 9 месеца идеализиран образ на детето си, съзнателно или не. Може би си е представяла как го милва, в атмосфера на идилично щастие и изведнъж се озовава лице в лице с почервенелия от рев малък пикльо. Някои бебета повече съответстват на представата на родителите си за тях, но всички родители са принудени малко или много да се пренастроят и приспособят към новороденото. Ще ви разкрия все пак една тайна – детето ви, истинското бебе в ръцете ви ще ви достави след време повече щастие, отколкото сте мечтали.

4. Срам ме е да го кажа, но понякога наистина мразя бебето.

Нормално и естествено чувство. Проблемът идва оттам, че никой не е предупредил родителите за него. На бащата или майката, които мислят: “Как мога да изпитвам такива ужасни чувства към собственото си дете?”, е лесно да се отговори, позовавайки се на най-елементарната психология, че ние изпитваме гняв към всички, които нарушават спокойствието ни. А бебето системно нарушава спокойствието и реда, който сме създали в живота си – буди ни посред нощ, плаче и не винаги съумяваме да го успокоим. В такива ситуации, в които се чувствате изтощени и безсилни не бива да се обвинявате, че изпитвате гняв. Всички родители имат понякога такива моменти – когато се чувстват като в капан, когато са трупали недоволство в продължение на седмици и някой дори малък инцидент сломи психическата им съпротива. Приемете, че тези отрицателни чувства съществуват и се опитайте да не се самообвинявате. Знайте, че колкото повече расте детето ви, толкова по-рядко ще ги изпитвате.

5. Понякога се чувствам ужасно самотна и сякаш прикована към бебето. Имам нужда да поговоря с някого.

Вие изпитвате потребност позната на всички майки на първо дете. Просто се обадете на някого и изразете чувствата си. Поговорете с приятелка, съседка или споделете с други майки във вашето положение. Това, че сте по майчинство у дома не означава, че трябва да водите отшелнически живот с бебето. Намерете си компания от съседки с малки деца като вас, с които да се срещате и да общувате всеки ден. Не прекъсвайте и старите си контакти – сложете бебето в слинг и отидете на разходка по магазините или на кафе със стара приятелка. Карайте таткото да ви води на разходки, гости и екскурзии през почивните дни. Опитайте се да се занимавате с работа от вкъщи – МЛМ бизнес ще се отрази много добре на самотата ви и ще ви донесе много положителни контакти с хора, а и допълнителни средства в бюджета ви. Дори и зимата в студа – бебето ви не е толкова крехко, че да си стоите у дома – облечете го добре, гушнете го на топло в слинга, излизайте и общувайте.

Заключение

Очакваме от себе си, някак изведнъж да се превърнем в “майки-героини” и се обвиняваме, че това не се случва. Истината е, че уменията и качествата на майка се придобиват с времето и трябва постоянство и търпение докато намерим желаната хармония с нашето дете. Повтаряйте си, че това, което изживявате е напълно нормален преходен период, гушкайте повече бебето, хранете го на поискване и му покажете любовта и всеотдайността си. Ще видите, че един ден то ще се отблагодари повече, отколкото сте очаквали за вашата нежност и грижи.

Очаквайте скоро продължение по темата за най-често срещаните страхове и тревоги при жените след раждането, свързани с чувтвото на подтиснатост, отношенията с таткото, бабите и планирането на второ дете в семейството.

В статията са използвани материали от д-р Фицхю Додсън – американски психолог и детски психиатър, от книгата му “Как да приучим децата си към дисциплина”.

За повече информация и практическа подготовка по темата посетете Спомнилище за родители.