Стимулиране на интелектуалното развитие на бебето през първата година

Още от поредицата

Възпитанието на детето (част 1): Значението на първите 5 години
Възпитание на детето през първата година
Стимулиране на интелектуалното развитие на бебето през първата година
Подходяща среда и играчки след прохождането
Възпитание на детето и дисциплина при деца на 1 годинка

Възпитанието на детето включва не само приобщаването му към определена ценностна система и норми на поведение, но преди всичко спомагане за развиването на неговия интелектуален потенциал, за да може то след време самостоятелно да разсъждава, да взема решения и да се аргументира. Както казва един любим мой автор Робърт Кийосаки:

“Интелигентността означава не да знаеш какво е правилно или неправилно, а да знаеш какво е подходящо в конкретната ситуация”.

Това трябва да е целта ни при възпитанието на нашите деца – да не ги вкарваме в определен коловоз и да изискваме от тях да спазват нашите норми и принципи, а да направим от тях мислещи хора, които сами проправят своя път. А този процес започва още от люлката.

Разбирането, че малките бебета все още нищо не разбират и не е нужно да им се обръща някакво специално внимание, с изключение на задоволяване на основните им физически нужди отдавна е опровергано от множеството изследвания на специалистите по човешко развитие и злощастните примери за развитието на децата, изоставени в институции.

Д-р Уейн Денис в свое проучване в бейрутско сиропиталище наблюдавал развитието на група бебета на възраст от 7 до 12 месеца. Тези бебета от момента на раждането си до този момент били отглеждани всяко в самостоятелна бебешка кошарка, лежащо по гръб по цял ден без никой да взема бебето на ръце, да играе с него или да му оказва каквато и да било интелектуална стимулация. Нито едно от тези бебета на възраст 7 до 12 месеца не можело да сяда. Д-р Денис започнал да прилага интелектуална стимулация над тези деца като по един час на ден той ги вдигал от люлката и ги пренасял в съседната стая. Там ги настанявал в малки столчета и им давал да гледат и пипат разнообразни предмети: цветя, книжни пликове, парчета оцветен дунапрен, капаци от метални кутии, пластмасови панички, шарени шишенца и др. През това време никакъв възрастен не се занимавал с децата. Никой не им помагал да си играят с предметите, което би направило стимулирането още по-ефективно. Но дори при това твърде ограничено стимулиране от един час дневно всички бебета бързо се научили да сядат без чужда помощ. Отначало някои доста се колебали, но накрая всички започнали да си играят с голямо удоволствие с предоставените предмети. По време на изследването бебетата ускорили четирикратно средното си развитие. Такъв бил непосредственият резултат от сензорното стимулиране чрез игра, при това без да се използва стимулът, какъвто би могло да представлява участието на възрастен в играта.

Старото схващане, че всяко дете идва на света надарено с определен интелектуален капацитет не устоява на доказателствата на научните изследвания в тази област. Резултатите от тях показват, че детето получава в наследство известен максимален потенциал от интелигентност, който евентуално може да постигне с израстването си. За едно дете максималният потенциал е потенциалът на гения; за друго е средната интелигентност; за трето дете степента на максималната му интелигентност е под средното ниво. Ще достигне ли всяко едно дете собственото си максимално ниво на интелигентност до голяма степен зависи от сензорните и интелектуални стимули, получени през първите пет години от живота му.

Виждате следователно колко е важно да осигурите на бебето си сензорно и интелектуално стимулиране. Давайте му предмети, с които да може да си играе и които ще насърчат развитието на сетивата му – зрението, слуха, обонянието, усещането за допир. Нека около него има разнообразни предмети – меки, твърди, издаващи звуци и т.н., които то да се опитва да хваща, да удря, да разглобява, да дъвче и слуша.

Подходящи предмети за стимулиране на сензорното и интелектуално развитие на бебето

През цялото време, когато не спи, бебето гледа, слуша, вкусва, мирише, усеща и пипа всичко, до което може да достигне. Така чрез сетивата си то опознава света. Открива формата и твърдостта или мекотата на нещата, техния вкус и ги съпоставя в мозъка си с други предмети, които вече е изследвало. Така за първи път си съставя критерии за това какво има около него. Какви предмети и играчки са му необходими за по-добро сензорно изследване на заобикалящата го среда?

И най-обикновените неща вкъщи могат да свършат работа, стига да са предварително почистени и без дребни части, които бебето може да глътне и да се задави – парчета плат, които бебето с радост ще мачка и хапе; пластмасови шишета и чинии, които да стиска и с които да удря; щипки за пране и халки, с които да си чеше венците; хартия – която то с с интерес ще мачка и къса (ВАЖНО: давайте хартия само под ваше наблюдение, защото откъснатите малки парченца бебето може да лапне и да се задави!), картонени кутии, метални съдове и др. Списъкът може да се продължи. Още веднъж обърнете внимание, че бебето ще иска всичко да сложи в устата си и внимавайте да не си играе с дребни предмети, с които може да се задави!

Подходящи са традиционните плюшени играчки за гушкане, гумени играчки, които бебето първоначално ще се опитва да хване в ръце и да налапа в устата си (а в по-късна възраст ще разбере, че пищят при стискане и ще изпадне в екстаз, когато се научи да издава звуци с тях само), както и висящите над креватчето пеещи играчи и окачените над количката пъстри дрънкалки, които новороденото бебе ще гледа с възторг (а по-голямото бебе ще се опитва да хваща в ръце). От опит препоръчвам една много лесна за изработка и евтина играчка, която съчетава в себе си много елементи за сензорно стимулиране – вързани на ластик гумени играчки, дрънкалки и малки меки играчки на креватчето на бебе на възраст 2 до 4 месеца. То с часове съзерцава любопитните физиономии на гумените животни, удря ги с юмруче, а успее ли да ги хване и донесе до устата си изпада в бурна радост. Някои от вързаните на ластика играчки са гумени и твърди, други са дрънкалки и при удар издават звуци, трети пък са меки и успее ли да ги хване, то може да ги мачка в ръчичка – чудесна и много достъпна играчка!

В днешно време производителите на играчки също предлагат невероятни все по-модерни играчки за сензорно и интелектуално стимулиране на бебето. В първите месеци след раждането на бебето окачете над креватчето му, а също и в количката висящи играчки и дрънкалки, в ярки цветове и разнообразни форми, които бебето с радост ще съзерцава и ще се опитва да хване в ръце. Когато бебето започне да сяда самостоятелно и умело да държи играчки му предложете разнообразни играчки, които издават звуци при натискане на бутон, движат се, вибрират и светят. Бебето ще изпада в истински възторг, когато разбере, че по негова команда предметът в ръцете му сякаш оживява и може да свети, пее и дори да се движи! Игрите с бутони насърчават и развиването на по-фина моторика на ръцете – натискането на определено мъничко копче за вас може да е фасулска задача, но за детето ви в началото ще бъде истинско изпитание, а като добавим и факта, че ще му се наложи да запомни кой точно бутон от всичките да натисне, за да извърши играчката точно определено желано действие и задачата става наистина с повишена трудност.

Можете и сами да измайсторите играчки за сензорно стимулиране. Всякакъв цветен предмет, с който може да се борави и е достатъчно голям, за да не може да бъде глътнат става за игра. Меки и твърди, а също и издаващите звуци предмети ще предизвикат у детето ви истински фурор – стари тигани или пластмасови бутилки, които то с радост ще удря в пода и ще се наслаждава как дрънчат, найлонът, който при мачкане ще издава звуци също е сред любимите играчки – В никакъв случай не давайте на детето си да играе с найлонови торбички, тъй като то може да ги сложи на главата си и да се задуши!!!

При по-голямо бебе, наблегнете на играчки и предмети, с които детето не борави наготово, ами е нужно само да си измайстори играчка от тях. Сред най-добрите играчки са комплект кубчета, от които детето може да строи кула, да направи влак, да построи къщичка на любимите си животни или да направи гараж за металната си количка. Във възрастта над 8-10 месеца, колкото по-проста е играчката, толкова по-полезна е за детето. Ако малкото бебе има нужда от ярки, пеещи и движещи се играчки, които да стимулират сетивата му, за голямото бебе тези играчки не носят полезност. Голямото бебе има нужда да стимулира ума си само да създава своите игри и да се опитва с помощта на различни предмети за игра да пресъздава света, който го заобикаля.Разбира се в началото детето ще има нжуда от нашата помощ в тези игри “за големи”, докато натрупа сръчност и се научи съвсем самичко да твори.

Опасност от свръхстимулация

Когато говорим за стимулация на интелектуалното развитие на бебето не бива да забравяме, че всяко нещо си има здравословни граници и не бива да излагаме бебето и малкото дете твърде много на стимулиращи фактори. За бебето всичко, което го заобикаля е ново и вълнуващо и съзнанието му постоянно е бомбардирано от различни нови впечатления, форми, звуци, цветове. За бебето тези нови стимули са нужни, за да му помагат да се развива, но прекаленото излагане на нови стимули претоварва съзнанието на детето и то се чувства превъзбудено, нервно, неспокойно. В такива моменти бебето е изморено, но не може да заспи от превъзбуда или става капризно или дори агресивно. При ежедневно излагане на свръх стимули увреждаме нервната система на детето и то започва да страда от хронична нервност, превъзбуда, хиперактивност, нарушения в съня, нарушения в храненето, нарушения в концентрацията.

Как да избегнем свръхстимулацията?

За да избегнем излагането на детето на свръхстимулация е важно да редуваме излагането на стимули с периоди на почивка. Когато детето е играло с много ярки, пеещи или подскачащи и вибриращи играчки е важно да не го оставяме дълго с тях, а като видим, че самичко губи интерес или пък се превъзбужда и започва да пищи, да се смее захласва в смях или да плаче, да размахва ръчички и крачета или да показва други признаци на свръхвъзбуда или умора е уместно да махнем стимула (ярката/пееща/вибрираща играчка) и да дадем на детето тишина, спокойствие и нежна прегръдка. Същото се случва и когато сме с бебето навън на шумно и многолюдно място, особено, коато пред погледа на детето има хиляди шарении и много хора му обръщат внимание. След такива епизоди задължително усигорете на бебето тишина и спокойствие, съчетани с уютна прегръдка и близост, за да разтовари съзнанието си от натрупаните впечатления. Стимулирането на сетивата на детето е полезно, стига да не прекаляваме. Ако видите, че бебето реагира с прекалена възбуда на някои стимули, ограничете излагането му на тях. Всяко бебе има различен праг на търпимост и е добре да забележим до къде е здравословно да стимулираме детето си и кое вече му идва в повече.

Добре е освен предоставяне на тишина и спокойствие далеч от шимни и пъстри неща, да не излагаме детето на повече от един стимул, за да не се претоварва. Не заливайте детето с различни играчки. По-добре го оставете да играе с една, докато я изследва от всички страни и й се насити. Избягвайте играчки, които едновременно свирят, подскачат, издават звуци и се движат. Нека играчката прави само по едно нещо наведнъж – например при натискане на бутон да се покаже нещо, при натискане на друг бутон да издаде звук и т.н. Така сетивата на детето ще бъдат атакувани едно по едно, то ще научи повече, ще има възможността да осмисли постепенно връзката между собствените му действия и резултата (например като натисне нещо, какво се случва), вместо отвсякъде да го атакуват светлини, звуци и движения и то да се почувства претоварено без никаква реална полза за развитието му.

Най-добрата играчка

Не забравяйте обаче, че най-добрата играчка, тази, която бебето предпочита пред всяка друга е родителят – майката или бащата. Говорете му и си играйте с него. Непременно му говорете. Много майки мълчаливо гушкат или преобличат своето бебе. Възползвайте се от всеки миг на общуване с бебето, за да му говорите – нежно и ласкаво му разказвайте какво правите в момента, какво се случва навън, за какво си мислите. Говорете му каквото ви дойде на ум. То естествено няма да ви разбира, но звукът на гласа ви ще стимулира сетивата и интелекта му. Освен обикновената човешка реч бебето много обича да му пеете, както и да издавате смешни звуци, при които то всеки път до насита ще се забавлява. Освен със звуци, с допирът при гушкане, с ласките, движението при люлеене, с танцуване с бебето в ръцете ви, както и премятане, въртене и всякакви други движения при по-голямо бебе не само ще радват бебето и ще създадат приятна атмосфера на вашето съвместно общуване, но така ще осигурите на бебето сензорно стимулиране, което ще ускори интелектуалното му развитие. Играйте с бебето си и направете тези игри забавни както за него, така и за вас. Много родители не умеят да си доставят тази радост. За тях „кротко бебе” е спокойното бебе, което не изисква много грижи. Такова бебе е по-лесно за отглеждане безспорно, но то често бива лишено от нужното сензорно стимулиране, което би му позволило да достигне максималния си потенциал на интелигентност. Така че, дори кроткото бебе не оставяйте с часове самичко в креватчето без съвместни игри и гушкане и без разнообразни предмети и играчки наоколо.

Не изпадайте обаче и в другата крайност. Не смятайте, че сте длъжни да си играете с бебето във всеки миг, когато не спи. Дори и да имате кой да ви помага с домакинската работа и да нямате други деца, едва ли ще имате желание непрекъснато да се занимавате с будното бебе. Нека играта не бъде за вас задължение, а удоволствие. Говорете му, играйте с него, галете го, когато имате желае за това. Така то ще обикне присъствието ви и вие неговото.

Носене на бебето в слинг

През първата година изключително полезно за интелектуалното развитие на бебето е носенето на бебето в слинг. Така то може да изучава света, в който живеем от високо и да се запознае с обичайните дейности, които извършва мама, докато го носи, да я наблюдава как общува с околните, да трупа нови знания и умения. Изследванията показват, че носените бебета са по-интелигентни в последствие, от бебетата, оставяни да прекарват дълго време сами и това е така именно, защото носеното бебе с лекота се приобщава към живота на големите, научава много неща за ежедневните ни дейности на човека и в последствие им е по-лесно самите те да овладеят тези и други дейности, които изискват сръчност, ловкост, съобразителност. За това освен да играем с децата е добре да им даваме възможност да ни наблюдават и да виждат ние как действаме, как реагираме, как се справяме в различни ситуации. Да не забравяме, че инстинктивният начин на бебето да учи е чрез подражание и е важно какъв личен пример даваме.