Всеки родител с нетърпение очаква детето му да произнесе първите си думички и да се научи да назовава какво иска и какво го притеснява. Когато малкото бебе плаче и не знаем, от какво е провокиран този плач неминуемо си мислим: „Кога ще пораснеш и ще започнеш да си казваш какво те мъчи?”. Това е въпрос, на който за съжаление няма точен отговор, защото всяко дете се развива индивидуално и произнасянето на първите думички може да започне още на 8 месечна възраст при някои малчугани, докато други упорито мълчат до две – три годишна възраст.
Защо децата проговарят все по-късно?
През последните години се наблюдава тенденция на късно проговаряне сред децата и докато нашите родители си спомнят как на една годинка ние сме боравели умело с няколко думички, а на годинка и половина вече сме образували словосъчетания от думи, то нашите наследници на година – година и половина упорито мълчат. Причините за това явление може да са много, но най-очевидната причина е огромното море от информация, която ежеминутно залива все още незрялата нервна система на бебето. Преди 50 години бебетата са живеели в скучен и монотонен свят, без шарени, пеещи и движещи се играчки, без пъстри картинки и без някой да им обръща специално внимание. Новите стимули за тези деца са били изключително малко и речта като стимул не е било нужно да си съперничи с множество други стимули в съзнанието на детето.
Днес децата ни живеят в свят на изобилие от стимули – образи, форми, цветове, материи, движения – всички тези нови стимули ежедневно бомбардират все още незрялата нервна система на малчуганите и от тях се изисква да обработват бързо и непрекъснато огромната нова информация, която достига до тях от заобикалящата ги среда. Нормално е при толкова много стимули и натоварване на нервните клетки детето да не успява да обработи цялата постъпваща информация и някои стимули да са с приоритет пред други. Доста родители споделят притеснени, че детето им още не говори, но като ги попиташ знае ли това неговорещо дете от къде се включва телевизора или аудио уредбата – почти всички казват „Да, разбира се. Не само, че бебето може да си включи телевизора или да пусне музика, но дори знае как да превключва каналите!” – За това говорим – светът, в който живеем се променя. Променяме се и ние. Децата ни се научават за добро или зло да боравят с техниката преди да се научат да говорят.
Тази тенденция се наблюдава и в по-късна детска възрастта. Моят син например дълго и упорито отказваше да наизустява стихчета и песнички, но от малък беше цар на игрите, изискващи стратегия и логическо мислене. Явно средата, в която живее, беше развила логиката му и способността му да взема стратегически решения до изключително високо ниво. Беше направо удивително как едно четири годишно дете играе сложни стратегически игри, които биха затруднили и възрастен човек, но същото това дете упорито отказва да научи наизуст едно просто четиристишие. Няма нищо учудващо обаче в този факт – живеем в ерата на информацията. Информацията е навсякъде около нас и ако се опитваме да я наизустяваме мозъчните ни процесори бързо ще си запълнят капацитета и ще гръмнат. Защо да помним наизуст днес, когато само с едно кликване на мишката Гугъл ще ни каже всичко, което ни е нужно да знаем? Не помненето на информация, а умението да намираме нужната информация, да я сортираме и преценяваме, да разсъждаваме логически и да си вадим нужните изводи е ценно в днешния ден. На децата ни е нужно да се научат къде да намерят това, което им трябва и как да го ползват, а не им е нужно да го помнят наизуст. Съвсем инстинктивно те се ориентират в ситуацията по-добре от нас възрастните. Децата винаги са по-устойчиви и по-адаптивни от нас възрастните и вместо да се опитваме да ги прекрояваме по наш образ и подобие, може би не е зле да се вглеждаме и вслушваме малко повече в тях – те имат на какво да ни научат.
Безсловестното общуване
Да се върнем обаче на етапа на проговарянето. Ако имате дете на възраст около годинка със сигурност ви е направило впечатление как умело общува мъничето без думи. Сякаш думите въобще не са му нужни, за да изразява чувствата и настроенията си. Ако се вгледате внимателно в общуването между майка и нейното дете ще усетите, че между тях протича активна комуникация, често без никой от тях да пророни дори едничка дума – удивителна хармония на едно по-дълбоко ниво, отвъд думите и ограниченията, които те поставят. Наслаждавайте се на този етап преди да отлети, защото в момента, в който думите вземат превес в общуването ни с другите, всички наши чувства, усещания и представи спират да бъдат голи и неподправени – вече са облечени в думи и ограничени от значението на тези думи. Представете си миг на пълно щастие, който сте изживели с близък човек – обикновено такива мигове са лишени от думи – миг, в който се вглеждате с големите, учудени очи на малкото си детенце, миг в който сте притиснали до сърцето си любим човек – може ли да се опише с думи един такъв миг? Не може. Обикновено думите не стигат, когато става въпрос за силни чувства и емоции. Така общува вашето бебе – истински и неподправено – далеч от клишето и двузначното тълкуване на думите. Наслаждавайте се на това искрено детско общуване, защото скоро то вече няма да го има.
Средни норми на проговаряне
Ако все пак държите да научите някои приблизителни граници на детското проговаряне, педиатрите считат, че около година и половина детето трябва да може да произнася 2-3 смислени думи в словосъчетание. Малко след като навърши две години речникът му трябва да включва 50 смислени думи и то да може да си служи с тях. Около третия си рожден ден детето вече трябва да може да говори и да общува нормално с околните, както и да се опитва да обогатява речника си. Пак казвам обаче, че все повече деца изостават от тези норми, поради описаните по-горе причини и това не бива да ви тревожи. Ако всичко в здравословното състояние на детето е нормално, няма видими признаци на неориентираност, чува добре и издава звуци, значи е въпрос на време кога ще започне да говори.
Как да помогнем на детето да проговори?
За да помогнете на детето да проговори по-бързо и правилно е важно да го правите съпричастно към разговорите си и да поддържате добра комуникация с него. Избягвайте бебешкото говорене и измислените думички, които звучат сладко, защото така затруднявате правилното проговаряне на детето. Четенето на книжки, песничките и детските филми също помагат на мъника в проговарянето, защото концентрират вниманието му и той се опитва да ги копира.
Помагайте на детето си да назовава заобикалящите го неща, като му показвате картинка на предмет или човек и назовавате ясно името му.
Четете на детето. То обича да слуша стихчета в малки дози, а още повече обича детските песнички. Тъй като на тази възраст децата имат склонност да изучават книжките като късат страниците им, купувайте книжки от плат или дебел картон. Не предлагайте на детето книжки с много текст и малко картинки за предучилищна възраст, тъй като рискувате да го отегчите и настроите негативно към четенето. Важно е книжките да бъдат съобразени с възрастта – големи прости илюстрации, придружени от няколко думички текст ще накарат детето ви с удоволствие да участва в процеса на четенето. Най-напред покажете на детето картинката и произнесете ясно думата. След като направите това няколко пъти, можете да играете на играта „Намери кучето, топката, пожарникаря и т.н.”. След детето се научи да показва назованите от вас предмети, следващата стъпка е вие да покажете картинката и да го попитате „Какво е това?”, така че то да се опита с думичка да назове нарисуваното.
Тази интересна за децата и в същото време много полезна игра не бива да се ограничава до книжките. Детето не бива да помисли, че думите са само в книжките. Напротив, думите са навсякъде около нас. Докато играете с детето карайте го да посочва назованите от вас предмети и като следваща стъпка то да произнася имената на предметите, които вие посочвате. Можете да практикувате това докато готвите в кухнята, като сочите и назовавате продуктите, които готвите (например картоф, морков, боб, мляко), а и всички предмети, които ви заобикалят (стол, маса, чиния, чаша, лъжица). Можете да го правите по време на разходка навън или докато пътувате в колата, като показвате на детето и произнасяте отчетливо например кола, къща, камион, магазин. За детето ви ще бъде изключително приятно, стига да не прекалявате и да не го притискате постоянно да показва и произнася думи – притиснете ли го, бързо ще спре да участва в играта. За това наблюдавайте кога се изморява или му омръзва и спирайте навреме.
Етапи на развитието на речта у децата
Развитието на езика у детето преминава през два основни етапа – пасивен (когато детето разбира какво му казвате, но самото то още не говори) и активен (когато детето вече говори).
На възрастта между 1 и 2 годинки преобладава пасивната фаза. Нужни са сериозни усилия от страна на детето, за да разбере човешката реч и значението на отделните думи. То първо се учи да разбира и чак след това започва самото то да си служи с думите. Има деца, които са склонни да имитират и повтарят чутото и те по-рано започват паралелно с опитите да разбират казаното да го повтарят и да произнасят самите те думи. Другите деца, обаче не са склонни да повтарят папагалски и те първо се концентрират върху разбирането на думите и чак след това започват самите те да говорят. И двата подхода са еднакво правилни и добри – въпрос на индивидуалност на детето по какъв начин ще проговори.
Малкото дете започва да развива говора си като гука. По-късно бебето започва да говори на свой собствен език, който обаче много наподобява звуците и ритмиката на езика на възрастните. Не се колебайте да откликнете на жаргона му, бърборейки като него, все едно че двамата си приказвате истински. Така не само го забавлявате, но и му помагате да развие и усета си към езика.
Едновременно с бебешкото бърборене се появяват и първите „фрази”, състоящи се от една единствена дума. Бебето казва: „Бисквита!” – и това означава цялостно изречение: „Искам една бисквита.” Или „Гуш!”, което означава „Искам да ме гушнеш”, или „Вън!” = „Искам да ходим навън.” Този тип вербално общуване, състоящо се от една единствена дума изречение се появява обикновено на възраст между 1 година и година и половина, макар че има доста деца, които остават мълчаливи и до по-късна възраст. Ако детето ви на тази възраст все още не бърбори по бебешки и не произнася никакви думички, това не означава, че не ги разбира. Периодично изпробвайте езиковите му познания като му поставяте прости задачки и по изпълнението им проверете до колко детето ви разбира. Моята дъщеря до приблизително 2 годинки упорито мълчеше и не говореше дори на свой бебешки език, но когато и казвах: „Лили пипни с пръстче нослето.” – тя докосваше с показалеца си върха на носа си. Играехме тази игра за всички части на тялото и тя се справяше перфектно. Поставях й и доста по-сложни задачи като: „Лили, отиди в кухнята и ми донеси блузата.” – Детето отиваше в кухнята, намираше блузата и ми я носеше :). Очевидно прекрасно разбираше човешката реч, просто още не беше дошъл моментът да проговори.
На възраст между година и половина и две години и половина детето започва да замества бебешкото бърборене с все повече истински думи. Говоренето се превръща от игра в социално общуване. Речникът му на тази възраст съдържа от 3 -4 до 100 истински думи и детето започва да образува спонтанно фрази от по две думи като „Дай бисквита!” или „Ходи вън!”
От този момент нататък с бърза скорост детето започва да включва ежедневно в речта си все повече думи и изрази и да образува все по-дълги и сложни изречения. На възраст около 3 години повечето деца вече, макар и да произнасят доста думи все още неправилно, си служат със сложни изречения и могат да се изразвяват свободно с думи и да разказват. Децата, които проговарят по-късно на 3 години може и да са все още на етапа на назоваването с една дума или да ползват все още прости словосъчетания, но до навършване на 4 годинки речевото ниво на почти всички деца се изравнява независимо дали са проговорили рано или късно.
Ако на 4 годишна възраст детето ви предпочита да общува с вас без думи и няма никакви здравословни проблеми, които да възпрепятстват неговото говорене, за да го насърчите да говори можете да опитате да бойкотирате безсловесното общуване като всеки път, когато детето ви иска да ви каже нещо без думи и вие чудесно го разбирате, не показвайте, че сте разбрали посланието му, а кажете кротко: „Кажи ми го с думички, не те разбирам така.” или „Не разбирам какво искаш да ми кажеш, кажи ми го с думички.” Ако сте настоятелни този метод работи. Аз обаче не съм сигурна до колко правилно е да се подхожда така. Да, ще накарате детето си да говори и какво от това? Може би по-важно е детето да усеща, че има специална връзка с родителите си и че те винаги го разбират. Откритото повтаряне, че не разбираме детето би нарушило доверието му в нас, което мисля е по-вредно от неговоренето. Всяко здраво дете рано или късно проговаря и може би е по-уместно с разбиране да изчакаме този момент да дойде естествено.
За повече информация и практическа подготовка по темата посетете тук.
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
22/01/2015 @ 02:10
Здравейте, пиша ви защото и аз съм притеснена! Сина ми е на 2г и 2 месеца и неиска да говори. Винаги е бил мн самостоятелен, по цел ден гледаше baby tv и
Беше супер послушен. Говори си неговия бебешки език и нито думичка на български. Заведох го на логопед и ми казаха, че няма никакви проблеми и трябва да му обръщам повече внимание… Да спрем да гледаме ” baby tv ” защото мн го обърква английския език. Разбира мн неща, но немога да кажа, че изпълнява всичко което му кажа. Опитва се да повтори някакви думички отскоро, но сякаш му е много трудно и само си отваря устата и нищо, иначе неговите си ги нарежда. И все мучи и вика : аааааааа . Притеснена съм
22/01/2015 @ 11:26
Здравейте,
спрете английските филмчета по телевизията временно. Старайте се ежедневно да прекарвате време с детето, в което му говорите, четете книжки, играете на игри и докато играете вие назовавайте предметите – напр. казвайте мечо (когато играете с мече), кола, мечо се вози на колата и т.н. Питайте го и него “Какво е това?”, “На какво се вози мечо?” – ако се затруднява да отговори му помагайте. Ако се ядосва и се сърди и не иска да отговаря и да повтаря думи, не го карайте, но продължете спокойно да му говорите и обяснявате кое как се казва с думичка. След като логопедът е казал, че няма проблем, вероятно всичко с детето е наред и ще проговори, когато съзрее за това, но е добре в периода на проговаряне да не се бърка с английската реч от телевизора и да му помогнете като назовавате думичките по време на игра, както описах. Успех!
22/01/2015 @ 12:40
Благодаря за бързия отговор. Ще пиша пак след време да разкажа за развитието на нещата. Дано скоро да имам добри новини 🙂
19/03/2015 @ 10:40
Zdraveite,imam apsolutno sa6tiqt problem,4e daje si misleh 4e sam go pisala az.Moqta da6terq e na 1,6m no o6te mnogo malko bebence gledae samo BABY TV.Tova q uspokoqva6e kogato pla4e i t.n,Sega e tolkova pristrastena kam nego 4e dori kogato se mestehme vav novo jili6te i o6te nqmahme internet 4 dena bele ludnica.Navan vali snqg vatre nqma detsko i be6e ko6mar,naloji se da go gledame prez telefona mi.Na balgarski ne iska da govori no kazva dosta na angliiski imitiraiki deskite.Opitvah se da ne gledame da puskam drugi,iskah da i 4eta prikazki,da si igraem no tq ni6to ne iska.Madqvam se da se opravime lqtoto kogato se stopli.
23/03/2015 @ 14:08
Здравейте!
Малките деца не бива да гледат дълго телевизия, пък дори и това да са бебешки филмчета. За съвсем кратко може, но дългото излагане на телевизия води до пристрастяване, както и сама сте забелязала. Съветвам Ви, когато времето позволява, да прекарвате повечето от деня на открито, на разходки, игри и т.н., а вътре, дори, когато плаче, да обясните на детето, че напр. “Телевизорът спи и като се събуди ще има филмче”. Дори в началото да се сърди и да протестира, като види, че и с плач и без плач, телевизия няма, детето ще свикне и ще започне постепенно да се занимава с по-здравословни за възрастта игри и занимания. Успех!
07/10/2015 @ 23:44
Здравейте,все едно четях за моето дете той е на 1г и 5м.Искам да ви питам сега детето проговорило ли е?
12/05/2015 @ 10:15
Ние нямаме телевизор, не ползвам… Но детето ми на 2,1г. гледа на таблета си предимно руски филмчета, тъй като са по-интересни, не за дълго, отегчава се и започва сам да си играе с друго. Срещнах едно семейство, чийто син е на 4 г. и заради филмчета на английски говорел предимно на английски език. Майката сподели, че не се притеснява, тъй като живеят в България и българския няма как да избяга… Питам се, възможно ли е синът ми да проговори на руски и до колко това е объркващо за детето? По света има много дву и три-езични деца, които още от раждането си са в ситуация, в която трябва да учат няколко езика едновременно.. В Германия има изследване, което твърди, че полиезичните деца са по-добре развити, тъй като мозъкът им прави по-сложни неврологични връзки и има още едно деление за всяко нещо, още един критерий – езика….
13/05/2015 @ 19:27
Рядко децата проговарят на чужд език в ранна възраст от телевизия и филмчета, но и това се случва. Не е вредно, дори може да се разглежда като полезно – помага на детето да овладее още един език освен майчиния си. Бих Ви посъветвала само в ранна възраст да не прекалява детето с гледането на филмчета, а предимно да играе и общува с хора.
30/10/2015 @ 12:32
Здравейте, моят син е на 2 годинки и 8 месеца и не говори! По рано преди година се опитваше да казва почти всичко имитираше ни и т.н. Но тази година лятото баща ми се разболя и покрай него нямах толкова много врме за сина си и той по цял ден гледаше филмчета на таблета. И внезапно спря да казва всичко което казваше преди и сега говори на някакъв негов език и отказва да се учи на каквото и да е било. Преди посочваше къде е устата му ушите и т.н. но сега не, Сега когато го попитам къде е устата му или окото му не ми обръяа никакво внимание..ядосва се или изобщо не ме слуша всякаш аз не му говоря или ме няма.. Моля ви много съм отчаяна и много притеснена и уплашена..като цяло объркана съм.. моля ви бихте ли ме посъветвала какво да направя.
03/11/2015 @ 10:03
Здравейте, това което описвате е симптом за емоционален проблем. Щом преди детето е имитирало и показвало означава, че умствено няма проблем или изоставане, но фактът, че е спрял да се опитва да говори и показва означава, че се е затворил в себе си може би защото се е почувствал изоставен или може да преживява по свой начин болестта на дядо си и да се е е уплашил да не се случи и на него и да се разболее и той или пък може да е решил, че не го обичате вече, щом се грижите само за дядо, а за него не толкова или може да е нещо друго… причините може да са много, но определено детето има нужда от работа с детски психолог, който може да разбере каква е причината и да помогне тя да бъде преодоляна. Ако се намирате в София, можем да направим консултация или да потърсите друг колега, който работи с деца и родители. Ако не сте в София, потърсете във вашия район добър детски психолог и се консултирайте. Като родител мога да Ви насоча в този момент да се постараете да отделяте повече време и внимание на детето като си играете с него на игрите, които то харесва и не се стремите да насочвате играта в желана от вас посока и да го поучавате, а оставете то да води и наблюдавайте какво прави детето в игрите. Чрез игра децата най-лесно изразяват това, което ги тормози. Като играете с детето без да го наставлявате и да го поправяте и без да го карате да говори и да сочи, то ще се почувства прието и обичано такова, каквото е и ще се отпусне и също с времето ще ви напарви впечателение какви теми преобладават в игрите и това ще даде насока за работа с детето. Например когато едно дете има страхове, то обиконовено играе на агресивни игри с чудовища, дракони и т.н. в който някой бие или убива някого, някой се спасява, а друг го напада и т.н. Когато пък детето се чувства изоставено, то обикновено пресъздава това в игрите като в играта някой изоставя друг играч или играчка, за хвърля го и т.н. Не винаги в игра сюжетите са буквални и лесни за разгадаване, но с помощта на психолог, ще намерите причината за затварянето на детето и пътят за преодоляването й. Ако имате въпроси или нужда от насоки можете да ми пишете на: info@babysling-bg.com
25/11/2015 @ 17:14
Здравейте, синът ми е на 2год и 4мес. , много е общителен, постоянно бърбори на “бебешки”, разбира почти всичко, което му казвам, но речникът му се състои от не повече от 5 думи, които само аз разбирам, защото нямат много общо с реалните думи на български. Никога не е гледал телевизия, никакви детски, вниманието ми е изцяло заето с него, но въпреки това не виждам някакво развитие в речта. Последната нова “дума”, която се е появила, е преди месеци, а за изречение въобще не може да говорим. Притеснява ме основно възрастта му, вече не е малък, но промяна и развитие не виждам.
27/11/2015 @ 17:12
Здравейте, консултирайте се с добър логопед, който има опит с малки деца. След като детето разбира това, което му казвате, то значи има адекватно разбиране за езика и след като е общителен и има желание да “бърбори”, както казвате, макар и на негов си език, логопедът ще му помогне под формата на различни игри и забавни занимания да преодолее пречките, които има в проговарянето. Успех!
14/07/2016 @ 21:53
Здравейте, имам син на 1г. 1 м. Досега не казва никакви думички (но постоянно бърбори нещо на бебешки), нито се опитва да имитира или да показва какво иска. Когато иска нещо просто се опитва да го вземе сам и се ядосва когато не може. Много е активен, не спира на едно място и когато се опитвам да му разказвам какво се случва около него, той често не ми обръща внимание защото си играе с нещо. Вкъщи му говорим на 2 езика- аз само на един, а баща му на друг. Отначало си мислех, че може би затова проговарянето му се забавя, но това, че не ме слуша започва да ме притеснява. Сигурна съм, че няма проблеми със слуха, защото чува и най-малките шумове и веднага се насочва към източника. Четох, че по-активните деца проговарят малко по-късно (той направи първите си крачки на 10 месеца и на 11 вече ходеще стабилно сам), но все пак бих била благодарна за съвет.
15/07/2016 @ 17:52
На тази възраст е нормално все още да не говори, но би следвало вече да разбира езика. Ако детето разбира прости команди като: “Донеси ми топката.”, “Остави чашката на масата.”, “Отиди при тате.” и т.н., тогава всичко е наред. Не очаквайте от толкова малко дете да седи и да Ви слуша или задължително да повтаря, когато му говорите. Някои деца не правят това. Това, което е важно е детето вече да разбира езика и по прости команди, които отправяте към него като в примерите можете да се ориентирате дали ви разбира. Ако разбира, значи всичко е наред. Ако детето все още не разбира и не се ориентира какво му говорите е нужно да се консултирате с детски психолог, който може да прецени има ли или не повод за притеснение и при нужда да бъдат предприети нужните стъпки.
17/07/2016 @ 13:58
Здравейте,моят син е на 1 и 11 месеца.Говори доста,казва изречения от по 3,4 думи,но доста от тях си ги казва по своему и на бебешки.Например-”Мамо,дай мако пия!Или-”Една кола мина!”,като ударението в кола е на първата сричка.Така и много други думи, или ги казва неправилно и наполовина, или бърка ударенията.Иначе знае доста думи-може би около 150-200,но почти всички не ги казва правилно,а пропуска букви и срички.Много повтаря след нас,като повтори грешно,аз му казвам правилно и той го казва,но в изречение пак си го казва,както на него му е лесно.Може би нямам повод за притеснение,но според вас нормално ли е така да изкривява думите и кога би трябвало да изчисти изказа.Предварително се извинявам за дългия коментар!
27/07/2016 @ 14:54
Здравейте, нормално е до 3 годишна възраст децата да не успяват в хода на речта да произнасят думите правилно. Нямате повод за притеснение на тази възраст. Важно е обаче да обръщате внимание на детето как се произнася думата правилно и да го насърчавате да повтори след вас, както пишете че правите. Много родители допускат грешката да се радват на бебешките думи, които звучат сладко и да не коригират децата. Ако не коригираме детето, то по-трудно ще се научи да произнася думите правилно. Важно е обаче и да не прекаляваме с корекциите и да не поправяме детето на всяка дума. Така то може да се обезсърчи и да не желае да говори с нас, защото в него ще остане усещането, че не ни вълнува какво иска да ни каже и не внимаваме в съдържанието, а ни вълнува само форамата, тоест дали произнася думите правилно. Затова, когато детето много развълнувано Ви разказва нещо, изслушайте го без да прекъсвате и поправяте. По-късно, в друга ситуация ще имате възможност да обърнете внимание върху грешното произнасяне на думата и да помолите детето да се поправи. Успех!
03/10/2016 @ 00:40
zdraveite az imam momi4ence na 3 godinki kazva nqkoi dumi no i na bebe6ki ezik pak si govori nqma nikakvi zravoslovni problemi mn e palava hiper aktivna mai be6e dumata
04/10/2016 @ 19:13
А разбира ли и изпълнява ли словесни команди? Като й кажете например “Донеси ми книгата от масата в хола” или “Пипини с пръстче коремчето си” – разбира ли и може ли да изпълни командата? Ако разбира и изпълнява, то всичко е наред и е въпрос на време да проговори по-активно. Ако детето е над 3 години и половина и все още не говори активно, добре е да се консултирате с логопед. Логопедите знаят как с приятни за детето игри да стимулират проговарянето и ще помогнат в процеса. Ще дадат и насоки у дома как да подпомогнете процеса по проговаряне.
Ако детето не разбира и не изпълнява прости команди, това означава, че има не забавено проговаряне, а трудности в разбирането на езика. В тази ситуация следва да се консултирате с детски психолог, който ще може да диагностицира и прецени къде е проблема и как да бъде подпомогнато развитието на детето. Успех!
05/04/2017 @ 21:52
Нели , Вие сте изключително добър специалист в тази насока. Благодарим Ви за съветите и препоръките. Успокоихме се и ще ползваме Вашият ценен опит.
12/08/2017 @ 11:45
Здравейте моят син е на година и единадесет месеца и не иска да говори .На осем ,девет месеца казваше няколко думи ,показваше ми животинките от книжките , а сега нищо… Гледа по цял ден бейби тя и иска постоянно таблета 🙁 !Когато му спра телевизора и не му дам таблета изпада в истерия и не знам какво да го правя !
16/08/2017 @ 09:58
Здравейте,
спрете телевизията и таблета. Истериите ще траят няколко дни, в които е нужно спокойно да изтърпите, да запазите спокойствие, да не се карате на детето, да не позволите неговите емоции да ви залеят и да крещите и вие, а напротив, да останете спокойни и да обясните, че няма телевизия и таблет. След няколко дни по този начин, детето ще свикне и ще спре да търси. Ще се върне към здравословните занимания на тази възраст – играчки и книжки. Освен това стимулирайте детето да казва с думичка, когато желае нещо. Когато ви сочи, че иска нещо, кажете му: “Кажи ДАЙ” и го стимулирайте да повтори след вас и след това го похвалете. Когато иска вода му кажете “Това е ВОДА, кажи ВО-ДА” и го похвалете. Вечер като се прибере татко след работа подсетете детето да каже какво е научило днес – “Кажи на татко как казваме, когато искаме вода – ВОДА” – когато детето го каже, дори и неправилно в началото, нека и татко го похвали, разкажете и на близките ви как детето казва думички и нека то чуе, че го хвалите – няма по-голям стимул в ранна възрат от похвалата, от усещането на малкото човече, че прави нещо, което е хубаво и важно. Това стимулира най-силно развитието. Когато се разхождате, играете и т.н. казвайте на детето думичките, които ви заобикалят и го питайте да повтори и го хвалете. Ако отказва да повтори, не го карайте насила, но продължете вие да изговаряте думички и да го питате може ли то да ги каже. Когато научи думички и знаете, че може да ги казва, но отказва да говори, то кажете му, че само със знаци не разбирате какво иска. Ние хората като искаме нещо си казваме. Не откликвайте, когато само сочи, стига да знаете, че може да ви каже. Ако може, то да го прави, да разбере, че дори и у дома да го разбират и без думи, защото го познават добре, то навън другите хора няма да го разбират. Успех!
18/08/2017 @ 16:32
Много ви благодаря ! Ще направя това което ми казахте и се надявам да ми обърне малко внимание и да почне да играе с играчки .А може ли да се свържем с с Вас за консултация.Детето ми е с атопичен дерматит и до колкото прочетох вие сте хомеопат.Две години го лекуваме с хомеопатични ,но за сега няма резултат.
31/10/2017 @ 21:58
Здравейте,Нели. Имам син ,който ще направи 1г и 11м Ноември, а все още не казва нито дума. Сега само бърбори негови си неща и слуша избирателно. Когато беше по-малък (мейду 11м – 1г и 4м) опитваше да произнася срички ,но спря изведнъж,спря и да се храни както преди стана по изнервен и избухлив, дори преди няколко месеца отказа и да се къпе(това беше най-любимото му нещо за деня). Това се случи месец (1г и 3м) след като падна по гръб на една детска площадка,но лекарите казаха, че нищо му няма. Може и аз самата да си втълпявам и да търся някаква основателна причина. От малък гледа филмчета на английски.Като ходим по паркове гледа децата, усмихва им се опитва се да каже нещо ,но само та-та-та ей това излиза. Тъй като живеем в Америка не можем да се решим със съпруга ми, кой език само да говирим и смесваме български и английски. Вярвам ,че една от причините е тази. Като навъши 18м и педиатърката му разбра че не казва нищо искаше на логопед да отидем ,но отказах ,защото исках да му дам още малко време.Надявам се това малко време, което му дадох да не се окаже фатално. Сега съм изправена на нокти след като прочетох и се информирах за диагнозата аутизъм. Вероятно ще посетя логопед много скоро,но бих искала да чуя и вашето мнение.
02/11/2017 @ 12:37
Здравейте,
Когато има забавено проговаряне, първото нещо, което е важно да проверим е дали детето разбира езика. Това се проверява като даваме на детето прости словесни инструкции и следим дали ги разбира. Например казваме на детето: “Къде е мечето?” – и то посочва мечето на картинката – значи разбира какво го питаме. Ако детето не само не говори, но и не разбира езика, следва да бъде изследвано нивото му на интелигентност – дали няма забавено умствено развитие. Ако детето разбира езика, но не говори, проверяваме за евентуални признаци на аутистично разстройство. Признаците за аутизъм са 3: 1) трудности в проговарянето или липса на проговаряне – детето не говори изобщо или говори малко и нарушено; 2) нарушен зрителен контакт – детето избягва зрителен контакт, не поглежда в очите, когато общува с хората, извръща поглед; 3) Стереотипно поведение – движения подобни на тикове с ръцете или еднотипни игри, в които детето подрежда по един и същи начин определени предмети и не допуска да бъдат подредени по друг начин или детето яде само определени храни оп определен начин и т.н. В ранна възраст е нормално да има по-бавно проговарящи деца. Нормално е да има и по-стеснителни деца, които не правят зрителен контакт с по-далечни хора, но правят зрителен контакт с най-близите си от семейството. Също норамално е в ранна възраст децата да са чувствителни към това нещата да се случват по точно определен от тях начин и да не искат новости – не всяко стереотипно поведение е знак за проблем. Затова е добре да се консултирате с логопед и ако той прецени ще ви прати при психолог и/или невролог, ако се усъмни, че има проблем. Като пишете, че живеете в САЩ е нужно да бъдете доста предпазливи относно диагнозите, които поставят там. В момента в САЩ на всяко второ дете с проблемно развитие лепят диагнозата аутизъм и предписват медикаменти, а не всяко дете реално има аутизъм и има нуждата от силни лекарства за стимулиране на развитието му. Бих ви посъветвала да се консултирате с логопед и ако той прецени и ви изпрати и при други специалисти, но ако поставят диагноза аутизъм, ви съветвам да разпитате подробно и да не бързате да давате лекарства. Това, което мога да препоръчам от моя опит е, че в подобни ситуации децата много добре се повлияват от работа с логопед и/или психолог или посещение на детска група, която в групови занимания се стимулира развитието, но от гледна точка на медикаментозна терапия, бих ви посъветвала да прибегнете само в краен случай. Ако детето не навакса с проговарнето и забелязвате и други проблеми, дори с диагноза аутизъм, много добре се повлияват децата от хомеопатия и съм срещала случаи на напълно наваксване в развитието дори при нелеки случаи. Можем да направим дистанционна консултация, ако желаете и да поговорим конкретно за случая ви и ще мога да ви насоча, ако е нужно да бъдат взети някакви мерки.
20/03/2018 @ 22:37
Здравейте,имам внуче на 3 год.и 10 месеца.Разбира какво му говорим,изпълнява с усърдие каквото му кажем да изпълни,но когато стане нужда да иска с думи нещо изговаря само една дума.Когато го питаме нещо отговаря само с Да или Не.Весело жизнено момиченце ,но просто не иска да направи изречение .Опитах се с пръсти да му назовавам думите и после мълчейки и само с мърдане на пръстите го карам да изговаря думите които следват една след друга.О т това разбрах,че има механична памет ,мърдането на пръстите го подсещаше,че трябва да изговаря думите които знае една след друга и да свормира изречение.Така бавно след една седмица детето изговори едно малко изречение:Бабо ,аз съм умна….Много се зарадвах,но така ли бавно ще се учим да говори.Чувам,че имало деца,които дори на 5 години трудно говорели,но после след 5 години достигали другите деца.Наистина внучето ми знае от къде се включва компютара ,играе си с джиесемите ,но сравненао с другите деца от детската градина виждам голяма разлика Добре ,че то още не разбира тази разлика.Но аз се притеснявам,защото родителите му не се притесняват и казват,че с израстването детето им ще достигне другите деца.Бих искала и аз да мисля като тях.Не мога с тях да споделя притеснението си и си позволих да го споделя с ВАС,за да се успокоя.
21/03/2018 @ 15:15
Здравейте, все по-често срещам деца като внучето ви – проговарят късно и бавно. Ако всичко останало в развитието на детето е наред, то и говорът ще навакса нивото на връсниците му с времето. За да подпомогнете проговарянето на детето обаче е важно да ограничите времето прекарано пред телевизор, таблет и телефон и вместо това детето да общува повече с живи хора – да играете с него и игрите да си говорите с него, да му задавате въпроси и да го насърчавате да ви отговаря. В началото ще говори по една дума, но продължавайте да му говорите и да го питате и му давайте приемери как може да съчетае думите заедно, например, ако го питате ‘Какво е това?” и детето отговори “Топка”, вие питайте пак “Каква е тази топка?” – и детето може да отговори например “Голяма”, тогава кажете:”А, значи това е голяма топка! Кажи чедо “ГОляма топка” и насърчете детето да повтори. Успех!