Хомеопатия - пътят към здравето

Още от поредицата

Хомеопатия – пътят към здравето
Истината за хомеопатията (част 1): С какво хомеопатията се различава от стандартната медицина?
Истината за хомеопатията (част 2): Принципи на хомеопатичното лечение

От няколко години цялото ни семейство се лекуваме само с класическа хомеопатия. В началото подходих много скептично и предпазливо към този изключително различен от традиционния метод на лечение, но въпреки скептицизма и вътрешните си опасения, знаех че не може да няма метод за лечение, който наистина да ни лекува без да ни превръща в доживотни пациенти и редовни клиенти на аптеката. На собственото си здраве рядко обръщам внимание, освен ако няма сериозни предпоставки за това, а от сериозни болести слава богу не се оплаквах. Към хомеопатията ме накараха да се обърна обаче честите боледувания на детето ми. Собствиният ми опит с детските болести, за съжаление не е единичен случай, а често срещана история, която споделят повечето родители, с които съм говорила, за това и реших да споделя личния си опит тук.

Защо решихме да търсим алтернативно лечение?

Първото ми дете беше здраво и жизнено момченце до навършване на 1 годинка, без да боледува и да се налага да пие лекарства. Отдавах това на дългото изключително кърмене и всеотдайните грижи, които полагахме за него, но в един момент нещата се обърнаха. Стана постепенно като болестите започнаха с периодични хреми и кашлици, без усложнения, а на година и половина изживяхме първото вдигане на много висока температура, последвано от първия антибиотик. За кратко време, докато се опомним какво се случва последваха втори и трети антибиотик и детето ми, което продължаваше да бъде жизнено без особени оплаквания изведнъж след поредното боледуване остана с една хронична кашлица, която въпреки множеството предписани лекарства не отшумяваше. Кашлицата се оказа алергична, а здравото ни до скоро момченце получи дълга рецепта с противоалергични медикаменти, които трябваше да приема в продължение на месеци. Първото море на детето, макар и съпътствано от множество положителни емоции бе съпроводено от среднощни кризи и дихателни проблеми, породени от влажния климат. Съветвахме се с най-добрите детски алреголози, изчетохме много литература, но изходът на лечението беше непредсказуем и никой не даваше големи надежди. Алергиите в детска възраст в повечето случаи се израстват, но понякога се задълбочават и преминават в астма. Алерголозите ни предупредиха още, че дете проявило алергия става много по-податливо на детски болести от типа на настинки и вирусни заболявания и че трябва да се подготвим за чести детски боледувания.

Завъртяхме се в една въртележка от постоянни хреми и кашлици, които от своя страна отключваха алергични реакции, като след 2-3 седмици борба с вируса и с алергията следваха 2–3 седмици здраве и пак отново 2-3 седмици болни вкъщи и с лекарства. Щастлива съм, че детето очевидно имаше силна имунна система и болестите му се ограничаваха до кашлица и хрема. Повечето ми познати разказват за своите деца подобни истории, но при тях списъкът с болести е далеч по-дълъг и сериозен – бронхити, пневмонии, астма… А всичко започва по почти един и същ начин – здраво бебе, кърмено и обгрижвано, което изведнъж обикновено след годинката започва често да боледува, да пие едни и същи лекарства, които временно го излекуват, но скоро всичко се повтаря отново.

Убедих се, че традиционната медицина не може да ми помогне. Детето ми пиеше постоянно лекарства и постоянно боледуваше. Очевидно пътят към здравето беше друг. Започнах много да чета и започнах да си обяснявам някои неща. Прочетох, че традиционните противоалергични лекарства от групата на антихистамините имат действие подтискащо имунната система. Това е нарочен, а не страничен техен ефект, защото алергията представлява свръхреакция на имунната система и именно потискането на имунната система е търсен ефект от противоалергичните лекарства. За това лекарите информират родителите, че децата им ще започнат да боледуват по-често. Не защото са алергични, а защото им се дават лекарства, които пречат на организма им да бъде здрав.

Не исках да продължаваме така. Вярвах, че има и друг по-добър метод на лечение и се насочих към хомеопатията. Скептична и неуверена, реших все пак да последвам съвета на моя приятелка, която от години се лекува с хомеопатия и да опитаме. Мислех си, че ако не помогне, поне няма да навреди.

Заведох при класически хомеопат първо детето ми с оплаквания от често хреми и кашлици и алергия към домашен прах. Честно казано след всичко, което бях изчела за хомеопатията не вярвах особено в нея, но бях длъжна да опитам всичко. Бях длъжна, заради детето си да намеря начин той да спре да пие постоянно лекарства и постоянно да боледува.

Хомеопатията лекува човека едновременно на физическо, психическо и емоционално ниво

След по-малко от месец се случи нещо неочаквано. Гъстите жълти сополи минаха без антибиотични капки и без да се стигне до упоритата алергична кашлица, но имаше и нещо много повече. Детето ми, тогава на 4 годинки все още се напишкваше нощем понякога. Правихме изследвания, които показаха, че няма възпаление или нещо подобно и личния лекар ми обясни, че при някои деца рефлексът да не се напишват, а да стискат и да се събуждат сработва по-късно и не можем да направим нищо, освен да чакаме. След по-малко от месец хомеопатично лечение обаче синът ми спря да се напишква, а поведението му от раздразнително, инатливо и буйно беше станало спокойно. Тогава започнах да осъзнавам какво означава цялостно лечение и разбрах на практика какво е да лекуваш човека, а не болестта.

За разлика от традиционната медицина, която лекува симптомите, без да се вълнува какво причинява тези симптоми, хомеопатията лекува човека в цялостната му съвкупност от физика, психика и емоции. Започнах постепенно да разбирам защо хомепата задава на пръв поглед несвързани въпроси от типа: „Студени или топли течности предпочита детето?” или „От какво се страхува?” и т.н. – все неща, които по никакъв случай в досегашните ми представи не се връзваха с оплакванията от хрема и кашлица. За хомеопатията обаче фокусът е не върху хремата, защото тя е просто начин тялото да ни покаже, че нещо не е наред, а по-важното е какво не е наред и какво е предизивкало тези сополи.

Милиони хора по света пият ежедневно хапчета за кръвно, алергии и всевъзможни други „хронични болести” без да се замислят защо имат високо кръвно, какво го е предизвикало и защо именно на тях се случва? Какво при тях е по-различно, отколкото при останалите членове на семейството им, че именно те страдат от това заболяване?

Хомеопатията помага на имунната система по естествен начин да се пребори с болестта

Да вземем на пример децата: често ще чуете реплики от сорта: „Малките деца често боледуват” – но защо някои боледуват по-често от други и защо някои боледуват без усложнения, докато при други болестите винаги са тежки и продължителни? Защо едни деца имат алергии, други не, а трети развиват дори астма? Ще кажете – защото едни имат по-силен имунитет от други – именно – кое кара детето ви да има по-слаб имунитет от други деца и как да помогнете на имунитета му да се засили? – Ще кажете нищо не може да се направи по въпроса. Напротив – може! И решението не е да тъпчем децата с изкуствени имуностимулатори и имуномодулатори, които ако детето ги пие ще вършат работата, но в момента, в който спре да ги пие, отново ще започне да боледува много. Решението е не чрез външни изкуствени средства да се борим с болестите, а да помогнем на собствената си имунна система да се бори и да ни предпазва сама от болести. Хомеопатията действа именно така – тя не лекува, а помага на организма да придобие нужните сили, за да се самоизлекува.

Защо когато сме били в контакт с един и същи вирус, едни от нас остват здрави и успяват да се преборят с вируса преди да ги е разболял, други преболедуват кратко и леко, докато трети остават на легло с дни? Очевидно причината не е само във вируса – ако причината беше само и единствено вирусът, то всички ние щяхме да се разболеем и преболедуваме еднакво, тъй като сме били в контакт с един и същи вирус, не е ли така? Явно има и още нещо, явно не само болестите са това, върху което трябва да се фокусираме, а също толкова важно е и какви сме ние, към какво сме податливи, как реагира организмът на всеки от нас, когато е подложен на определени влияния (какъвто е примерът с вируса) и как тези наши различия влияят върху начина ни на боледуване и типа болести, от които най-често страдаме. Защо когато сме спокойни и отпочинали много по-малко се разболяваме от вирусни и други заболявания, в сравнение с моментите, в които сме под стрес, нервни и недоспали. Явно психоемоционалното ни състояние също има нещо общо с боледуванията ни и след като е така защо медицината напълно игнорира този факт и не се интересува изобщо от емоциите ни, а третира строго и единствено физическите симптоми?

Нормално ли е при условие, че всички сме различни и реагираме на болестите по различен начин лекарят ни да не се интересува от цялостното ни състояние, а само от конкретната болест и да мери всички ни с един аршин и да предписва на всеки Стрепсилс за гърло, Фервекс за грип и антибиотик за бактериална инфекция? А защо точно този човек и точно сега се е разболял от бактериална инфекция? Защо някои деца всеки месец страдат от ангини, други от отити и т.н.? Традиционната медицина не си задава всички тези въпроси и не си ги задава не защото лекарите не могат да свържат две и две и не знаят, че това е важно, а защото традиционната медицина е безсилна в тази област. Единственото, което може да лекува тя са симптомите, а причинителите на тези симптоми тя не може да третира и за това дори не се интересува от тях.

За хомеопатията обаче, човекът е цялост от физика, психика и емоции в тясна връзка едно с друго. Докато четях ми изглеждаше много неясно, но в последствие на практика видях, че наистина преди да се разболее на физическо ниво, човек винаги проявява симптоми на по-чувствителното психоемоционално ниво под формата на необичайна нервност и раздразнителност или пък обратното – вялост и отпуснатост. Видях също, че ако се вземат нужните мерки още на това ниво до разболяване не се и стига. Прекалено нервното, инатливо и избухливо дете иска да ни каже, че организмът му е изгубил баланса. Ако беше в състояние на баланс същото това дете би било много по-уравновесено. Следователно нещо не е наред и ако се правим, че не забелязваме нищо, нещата неусетно ще се усложнят и ще си имаме не само нервно, но и често боледуващо дете.

Видях, че състояния като следродилна депресия могат много лесно да бъдат преодолени с помощта на хомеопатията, а болести, които медицината твърди, че се лекуват единствено и само с антибиотик като гнойната ангина например, може чрез хомеопатично лечение да се излекуват за 3 дни.

След като се убедихме, че хомеопатията не само лекува това, за което се обърнахме към нея, но и много повече цялото семейство забравихме всякакви други методи за лечение и в резултат на това преодоляхме хроничните си билежки, а от вирусни инфекции не помня от колко години вече не сме се разболявали. Избавих се от хроничния си синузит и алергията и съм много по-спокойна, силна и изпълнена с енергия и позитивизъм майка, съпруга и професионалист в начинанията, с които съм се захванала. Съпругът ми също е по-здрав и щастлив. Малкото ни дете, което никога не е лекувано по друг начин освен с класическа хомеопатия завърши детската градина без изобщо да е отсътсвала по болест. Никога не ме е притеснявало дали е в контакт със хремави и кашлящи деца – знам, че имунната й система е достатъчно силна, за да не се заразява от болните си връсници.

След като видях от личен опит колко ефективно средство за възстановяване на здравето е класическата хомеопатия, въпреки заетостта си реших да изучавам хомеопатия, за да вникна по-добре в принципите на здравето и да се грижа по-добре за здравето на близките си. Вече звършила хомеопатия, след томовете изчетена литература и множеството практикуми през годините на обучение, след всички случаи на излекуване, на които съм била свидетел, не само по-умело се грижа за здравето на децата си, но ежедневно ставам свидетел на това как хората, които идват при мен стават все по-здрави и успяват да преодолеят проблеми, за които преди това не са намирали дълготрайно решение.

С настоящата статия слагаме началото на поредица статии, посветени на хомеопатията. Но преди да подходим теоритично към въпроса какво е хомеопатия, какво и как лекува тя и т.н. исках да разкажа своята история от една чисто човешка гледна точка. Защото нас като хора не ни вълнува особено кой и кога е положил основите на хомеопатията или какви са нейните принципи – вълнува ни това да сме здрави и най-вече децата ни да са здрави, за да имаме енергия да се радваме на живота, да творим и посрещаме всеки нов ден с усмивка!

Съмишленици и подкрепа по пътя на осъзнатото родителство ще намерите в Спомнилище за родители.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!