Домашно раждане

Напоследък все повече се говори за домашното раждане като за начин родилката да роди в спокойна позната среда сред близки хора – без излишен стрес, без хладното рутинно отношение на непознатия болничен персонал, без ненужни медицински интервенции – напълно естествено – така, както природата е предвидила жената да ражда. Идеята за домашно раждане буди крайни чувства – от въодушевление и подкрепа от привържениците на естествения начин на живот до крайно отхвърляне и неразбиране от останалата част на обществото. Никой не остава равнодушен към темата, а това е знак, че въпросът е актуален и важен и доста наболял в нашето общество.

Как ражда българката и защо напоследък прибягва към идеята за домашно раждане?

Да подходим към темата обективно. Нищо на този свят не става случайно. Ще намерим много отговори на въпроса защо българката иска да ражда у дома си, ако проследим каква е другата алтернатива – раждането в болнична среда в България.

В България от десетилетия се ражда единствено в болница. При това вариации по темата липсват – всички раждания следват една определена рутинна схема и родилката няма право на избор сред различни метода на раждане – и така с десетилетия.  Това означава, че обществото до такава степен е свикнало с идеята за болницата като единствена среда за раждане на бебета и до такава степен е свикнало, че има само един начин на раждане, че общественото съзнание напълно логично отхвърля всякакви други алтернативи.  Логиката на шопа – „правим това, щото го е правил тате и дедо преди него” работи безотказно. Какво обаче провокира цяла вълна от българки да поискат друго раждане за себе си и децата си, да въстанат срещу родилната система такава, каквато е съществувала с десетилетия и да поискат нещо друго и различно? Отговорът е много прост – никой не въстава срещу нещо добро. Ако нещо е хубаво, никой не си и помисля да го промени. Човек по природа се бои от новостите и е готов да заложи на сигурното. Прибягваме към промени единствено, когато сегашното положение започва да става нетърпимо. А начинът, по който ражда българката е всичко друго, но е и добър. Не говоря за водното раждане и някои други съвременни практики, които в последните години бяха въведени в някои софийски болници. Говоря за масовите практики, които властват из страната. Защото България, не е само София и ако в София например в последните години правят секциото с малък надлъжен разрез на матката ниско долу, така че след време жената да може въпреки претърпяното секцио да роди следващите си деца естествено, това не означава, че и в страната правят така – напротив, там все още масово правят голям напречен разрез на матката и така за винаги жената не може да ражда по друг начин освен със секцио – остаряла и отречена по света практика, но кой ли се интересува кое е остаряло и отречено?! Българката все още задължително ражда легнала по гръб с вдигнати крака въпреки, че това е доказано от медицината най-противопоказната поза за раждане – така бебето излиза най-трудно и е най-мъчително и за бебето и за майката. Отговорът на лекарите е, че се ражда така, защото така е „най-удобно” за медицинския екип, който следи раждането. Така лекарите следят най-удобно родилния процес. Също „най-удобно”за лекарите е раждането да се ускорява чрез вливане на система с окситоцин на родилката, което ускорява раждането, но също така прави контракциите непоносимо силни и болезнени за родилката. Никой не пита раждащата жена как предпочита – да роди по-бавно, но по-безболезнено или да роди по-бързо, но да откачи от болка. Отново се случва това, което е „по-удобно” за медицинския персонал, а не това, което е най-добро за родилката и бебето. Защо да работят цял ден, като може да свършат работа за 2 часа – кой ли го интересува дали жената я боли и колко я боли?

Епизиотомията (разрез на влагалищните тъкани), която се прави „рутинно, за всеки случай”, е следващата „рутинна практика”, която настройва жените срещу болничното раждане. На мен ми се случи – срязаха ме и после ме шиха – беше много болезнено с дни след това, а обяснението беше, че са го направили, не защото е имало определени причини за това, а защото „това е рутинна практика, която се прави на всяко раждане”. Да режеш живо месо без причина – това е меко казано абсурд!

Вълната от раждания секцио е другият парадокс на родната ни родилна система. Броят на ражданията със секцио скоро ще достигне 50% от всички раждания, въпреки че медицински доказано е, че едва под 15% от жените имат обективни медицински показания за раждане със секцио. Защо жените не успяват да родят бебетата си по естествен начин и се налага да бъдат оперирани? Наистина ли се налага или това е поредната модна вълна? Как да си обясним желанието на много жени да раждат секцио по желание без това да е медицински оправдано? Толкова ли е ужасно естественото раждане в България, че жените масово се подлагат на операция, само и само да избегнат раждането? На една лекция пред бъдещи родители един лекар от 1-ва АГ каза:

„Секциото е средна по сложност коремна операция с всички рискове, които крие подобна операция. В никакъв случай не препоръчвам да се прави без медицинска необходимост.”

Защо тогава много жени избират да легнат под ножа доброволно? Какво са чували те за раждането в България, че операцията им се вижда по-лекия вариант? Защо мнозина лекари казват на пациентките си, че ще водят раждането им, единствено, ако е секцио? Не една и две истории съм чувала лично от жени, които са раждали секцио, не защото е било необходимо и не защото те са го искали, а защото лекарят, на когото вярват и с когото са искали да раждат, прави единствено раждания със секцио и отказва да води естествени раждания. Ще се запитате защо? Отговорът отново е много прост – защото лекарят, който ръководи раждане със секцио може да го насрочи за ден и час, който му е удобен и знае, че раждането ще продължи не повече от 2 часа. С естественото раждане нещата изобщо не подлежат на подобно планиране. Може да започне посред нощ и може да се проточи повече от ден – защо ли лекарят да се жертва в името на пациента, като законът му дава пълното право да помисли първо за своето удобство и чак след това за човешкия живот, който държи в ръцете си?!

Да обърнем внимание и на бебетата. Роденото чрез секцио бебе много по-бавно и по-трудно се адаптира към самостоятелен живот, често проявява нервни и дихателни проблеми през първите часове след раждането, много по-трудно засуква и често има проблеми с кърменето. Кой отстоява правата на тези бебета? Грижа ли го някой за тях изобщо? Ако секциото е възникнало поради животозастрашаваща ситуация – да. По-добре живо бебе, което се адаптира трудно, но поне е живо, отколкото мъртво бебе! Естествено – секциото е спасило живота на много бебета, които при естествено раждане не биха имали шанса да оцелеят. Тук говорим обаче за хилядите случаи на секцио по желание или секцио по настояване на лекаря без медицински причини за това. Кой защитава правата на бебето в тези случаи?

Какво се случва с бебетата, родени в българските болници – зачита ли някой естественото им право да бъдат неотлъчно до мама и да сучат винаги, когато са гладни кърмата на собствените им майки, вместо да бъдат оставяни сами и хранени от шише с адаптирано мляко? Кой спазва препоръките на Световната Здравна Организация относно кърменето в българските болници – почти никой, а дори и тези, които се опитват да ги спазват, пак не го правят изцяло. Какво може да направи информираната и грамотна българка, която е направила нужното, за да се информира за това какво е най-добро за нейоното бебе. Ще кажа информирала се е – добре, но какво от това? Нито една българска болница не прилага практиките, които са най-добри за бебето и които в световен мащаб са доказано ефективни и здравословни, а именно: бебето да не бъде отделяно от майката ОСОБЕНО през първите часове след раждането, да бъде насърчено да засуче в първия час след раждането и да бъде кърмено на поискване. Факт е, че НИКЪДЕ  в България това не се случва, въпреки неопровержимите доказателства за ползите от ранното слагане на гърдата и близостта между майката и бебето. Очевидно никой не го е грижа за това как се адаптира бебето след раждане, как се храни, как се чувства.

Примери за родната ни родилна система можем да даваме така до безкрай. С две думи, от казаното до тук и от описаните болнични практики, властващи повсеместно в нашата родна действителност става ясно, че в българските болници на раждащата жена и нейното бебе се гледа не като на човешки същества, които имат свои чувства, принципи и права, а като на „чувал с картофи”, с който медицинският екип постъпва така, както му е „удобно”. А как се чувстват майката и бебето, какви следродови травми носят и колко време ще се възстановяват от тях (ако изобщо някога се възстановят) – за това болницата и статистиката мълчат. Това са неудобни факти. Знаем ли колко смъртни случаи на бебета са се случили в българските болници през изминалата година? А през изминалия месец? Знаем ли колко жени са били подложени на медицински  интервенции без това да е било медицински необходимо, а просто „за всеки случай”? Знаем ли колко от тези интервенции „за всеки случай” са довели до усложнения? Знаем ли изобщо на какви рискове се подлагаме, когато постъпваме в болница за раждане и подписваме Информирано съгласие, с което се съгласяваме лекарите да прилагат върху нас медицински интервенции без да ни информират дори?  Защо в 21 век все още на първо място е лекарят и неговото „удобство” пред  майката и нейното бебе, за чието здраве никой сякаш не мисли?

Алтернатива ли е домашното раждане?

Именно в тази нелепо нехуманна практика за протичане на ражданията у нас, все по-нарастваща скорост набират домашните раждания. Някои наричат това мода, ексцентричност и дори лудост. За мен това е отчаян опит на разумната, мислещата и информирана жена да въстане срещу системата. Опит да покаже, че е човешко същество и по-важното, че бебето, което носи също е човешко същество и има право да бъде уважавано като такова.  По силата на кои хуманни или медицински закони майка и бебе биват разделяни веднага след раждането? По силата на кои хуманни и медицински закони бащата няма право да присъства на раждането, а в малкото болници, в които това се допуска е длъжен на плати баснословна сума пари на болницата срещу това да бъде до съпругата си, да й държи ръката и да я подкрепя в този критичен момент? По силата на кои хуманни и медицински закони раждането протича не така, както би било най-здравословно и най-добре за раждащата жена и нейното бебе, а протича така, както е най-удобно за медицинския екип, който се е самозабравил и отдавна е надскочил своята роля и ако преди време лекарите са „асистирали” на ражданията, т.е. били са в помощ на родилката, то днес вече официално използваме глагола „водя” и казваме, че  „лекарят води раждането” – защото медицинският екип вече прави именно това – не асистира, а води. Намесват се не само, когато това се налага, а се намесват превантивно „за всеки случай, без никакви медицински показатели и причини” и без никой да си дава сметка, че ненужните интервенции носят риск от ненужни усложнение.

Затова интелигентната, образована и информирана жена, която не иска да се държат с нея като с парче месо търси други алтернативи и достига до домашното раждане, в което водещи са бебето и майката. Защото домашното раждане е утвърдена практика в много държави, при това доказано добра практика. Защото доказано домашното раждане по света  носи най-малко негативни последици, в сравнение с медицинското раждане, при което смъртните случаи и травмите са най-много – парадоксално, но факт! Защото жената е в спокойна позната среда, сред близки и подкрепящи хора и може максимално да се отпусне, за да роди бързо и без болка. Защото при домашно раждане рискът от ненужни интервенции е най-нисък. Защото при домашно раждане бебе и майка няма да бъдат разделени след раждането и кърменето ще започне максимално бързо. Защото по света, жените имат право да извикат у дома обучен медицински екип, който да следи домашното им раждане и в случай на нужда да се намеси.

Какво пречи и у нас екипи от лекари и акушерки да бъдат обучени да асистират на домашни раждания? Най-честият отговор е, че за това е нужно време, за да бъдат направени нужните промени в здравната ни система и да бъдат обучени нужните кадри. Ами нека нужните реформи започнат, а ние ще проявим нужното търпение, за да изчакаме, колкото е необходимо. Няма как обаче на извършим нужните реформи, без да ги започнем, оправдавайки се, че са времеемки. Нямаме пари е другото обяснение. Пак доказано от добрите световни практики е, че домашното раждане е най-евтиното раждане! Защо тогава казват, че няма пари?

За мен да ражда сама жената у дома, без квалифициран помощник, в случай че нещо се обърка е поемане на голям риск, който аз, въпреки че съм изцяло ЗА естественото раждане не поех за себе си и за детето си и предпочетох да отида в болница. Раждането е сложен процес, който човек трябва да познава в детайли, за да е сигурен, че може във всеки един момент правилно да прецени какво се случва и как да отреагира на случващото се. Въпреки всичко написано по-горе за болничното раждане, не препоръчвам на никоя жена да ражда съвсем сама у дома. Това е опасно. Наскоро в подобно самостоятелно раждане умря бебе. Обществото веднага скочи и започна да замеря с камъни „безрасъдната майка”, решила да ражда сама у дома. Виден репортер дори нарекъл по водещ телевизионен канал въпросната майка „луда”. А защо не се запитаме какво провокира все повече майки да излагат себе си и децата си на подобен риск? И наистина ли домашното раждане и по-рисково от болничното раждане? Пак ще задам въпроса защо се мълчи, когато в болницата умре бебе, а всички сочат с пръст жената, родила у дома? Колко бебета годишно умират при болнично раждане – десетки, стотици? Преди няколко седмици моя позната роди в болница мъртво бебе без никакви предварителни симптоми за патология. Преди 2 години при раждане акушерката контузила ръчиката на бебето на моя близка и прекъснала нерв, превръщайки поради своята „немарливост” едно здраво бебе в сакат човек за цял живот и обричайки едно семейство на ходене по мъките в опит да излекува частично ръчичката на детето си.  За такива случаи никой не говори. Те се смятат за нормални. Премълчават се. Обществото дори не знае за тях и отивайки да раждат, жените дори не подозират, че попадат в ръцете на същата тази акушерка, която все още практикува в същата тази болница. Навеждаме глава и мълчим. Проявяваме овчедушие. А жените решили да се борят срещу системата и да търсят хуманност за себе си и децата си сочим с пръст и замерваме с камъни. Утре това ще се случи на нас. Утре това ще се случи на нашите сестри и дъщери. Ако продължим да мълчим и да навеждаме овчедушно глави. А можем и да променим нещата. Можем всички заедно да откажем да раждаме в тези болници по този начин. Можем да изискаме адекватно отношение, медицински интервенции единствено при доказана необходимост, присъствие на нашите близки, които да ни окуражават и тежки наказания за всички онези лекари проявили немарливост в работата си и за онези, които поставят своето удобство пред здравето на майката и бебето. Да изискаме адекватна медицинска среда за раждане, както и медицински екипи, които да присъстват на домашни раждания така, както е в „развитите” държави по света.

Според статистиката в развитите страни при домашно раждане, асистирано от компетентна акушерка са настъпили в пъти по-малко усложнения и нужда от интервенции в сравнение с болничните раждания през същия период. Също така статистически отново в развитите страни детската смъртност при домашни раждания е в пъти по-ниска, отколкото при болнични раждания. Когато цифрите говорят, място за свободни интерпретации няма. Ясно е, че ако в раждането участва опитна акушерка и липсват данни за патология по време на бременността, то домашната обстановка и спокойствието по време на раждане подпомагат процесът да протече без усложнения, плавно и гладко, както природата го е замислила да става.

Живеем в 21 век и хубавото на съвремието ни е, че всеки има правото на личен избор и алтернативи има много. Преди да сочим с пръст някого, защото е направил един или друг избор, не е лошо да се информираме самите ние и вероятно ще разберем по-добре гледната му точка. Съвременната жена има възмоността да се възползва от модерната медицина, в случай, че нещо в процеса на раждането се обърка и тя не е в състояние да роди детето си нормално, както и може да се възползва от нежни, щадящи и естествени методи и техники за подпомагане на раждането без медицински интервенции и да роди естествено, леко и щадящо детето си. Важното е само да се информирате предварително и да вземете всички нужни мерки да не излагате на ненужен и непреценен риск себе си и детето си и нека всеки ражда, както се чувства добре – у дома или в болница – няма да има голямо значение. Стига да има квалифициран, но и хуманно отнасящ се лекар/акушерка, който да наблюдава естествения ход на раждането и да се намесва единствено при обективна нужда.

За повече информация и практическа подготовка за бременността, раждането и отглеждането на бебето посетете  тук.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!