Присъствие на таткото по време на раждане

Да присъства ли таткото по време на раждането? Много дискутирана тема, по която можете да чуете най-различни мнения. Според мен това е преди всичко въпрос на личен избор. Няма универсална рецепта. Бъдещите родители би трябвало да подходят към този въпрос така, както диктува вътрешното им чувство, защото това раждане касае единствено тях и тяхното бебе. От личен опит мога да споделя следното:

Предимства на присъствието на таткото по време на раждане

Предимствата за цялото семейство от това таткото да присъства на раждането са много:

1) Близък човек в труден момент

Всеки човек в труден момент има нужда от подкрепата на някого, на когото има пълно доверие и когото чувства близък. Най-близкият ни човек обикновено е нашият партньор, този с когото сме избрали да споделим живота си. Не случайно и брачната клетва твърди „в радост и болка, в добро и зло” – е, раждането е най-голямата радост и най-голямата болка, която се случва в живота на жената. Логично е именно нейният партньор да бъде до нея в този важен и критичен момент.

Ако майката и таткото се обичат истински и са си близки, което се предполага от факта, че са решили да имат общо дете, то присъствието на любимия човек, на когото жената има пълно доверие и на когото разчита в трудни моменти, неминуемо ще донесе на раждащата жена облекчение и успокоение, че не е сама в труден момент и че ако нещо се обърка има доверен човек до себе си, който да вземе заедно с нея критично решение в критичен момент. Това усещане, че не е сама, че е обичана и подкрепяна помага на жената по-добре и от най-модерните упойки да се отпусне и да не бъде напрегната. Именно отпускането е най-важната предпоставка за бързо, леко и безболезнено раждане. Единствено ако тялото на майката се отпусне, отпуснатите тъкани ще направят път на бебето да излезе. Неслучайно особено внимание се обръща върху техники за дишане и релаксация, които целят именно отпускане на тялото. Ако тялото е стегнато от напрежение, стегнатите тъкани ще стоят като непреодолима стена пред бебето и в много случаи бебето не успява да се роди нормално и се пристъпва към секцио. Така че, таткото ако е любящ и подкрепящ ще помогне на майката в раждането по-добре и от най-модерната медицинска апаратура и лекарства.

2) Трезвомислещ човек, който да взема решения в критични ситуации

Всички знаем, че във всяко раждане има вероятност нещо да се обърка и нещата да излязат от естествения си ход. В случай, че по време на раждането се наложи да бъдат взети критични решения кой ще вземе тези решения? Добре е да помислите сериозно по този въпрос преди моментът на раждане да е дошъл. Доказано е, че по време на раждане, жената потъва в свой собствен свят, инстинктивно се изолира от действителността, за да концентрира цялото си същество върху случващото се с нея и нейното бебе. В такъв момент не може да се очаква от жената да мисли трезво и адекватно. Дори по закон раждащата жена се счита за временно невменяема и не може да се търси отговорност за деянията й непосредствено преди и по време на раждане. След като жената е в състояние, което от специалистите е наречено дори „временна невменяемост” как би могла такава жена да взема важни и дори съдбоносни решения за себе си или за детето си. Мнозина ще кажат, че именно заради това подобни решения се вземат от лекарите, водещи ражането. Именно медицинските лица са тези, които са най-добре информирани и могат най-компетентно да вземат решение. До някъде това е така. Но само до някъде. Какво правим в случаите, когато раждащата жена и медицинският екип, присъстващ на раждането са изправени пред ситуация, в която вариантите за действие са няколко и всеки от тези варианти крие някакви рискове. Кой е упълномощен в този случай да се разпорежда с живота и здравето на раждащата жена и нейното бебе? Кой ще поеме моралният риск? Самата родилка най-вероятно няма да бъде в състояние да вземе трезво решение, лекарят също няма моралното и етично право да вземе подобно решение. Лекарят като специалист може да разясни какви са плюсовете и минусите на всеки от възможните варианти за действие, да изкаже препоръка кой вариант според него е най-добрия в конкретната ситуация, но лекарят не може да реши кой вариант да приложи върху конкретната жена и нейното бебе, когато всички от вариантите крият рискове за здравето. Именно заради подобни ситуации, срещу които никой не е застрахован е добре бащата да бъде там и да помогне на жена си да вземат най-доброто решение. Бащата е единственият, който може да вземе подобно решение в такъв момент. Защото това е неговата жена и неговото дете и само той тревзвомислещо може да упълномощи медицинският екип да действа или не по определен начин.

3) Доверен човек, който да се грижи правата ни да бъдат спазвани

В българските болници, за съжаление масово се прилагат медицински интервенции без обективна нужда с обяснението, че това са  рутинни практики, които се прилагат „за всеки случай”. Подобна практика е епизиотомията (разрез на влагалищните тъкани на родилката), за да се направи по-голям отвор за излизането на бебето. Епизиотомията е наложителна единствено, ако отворът е твърде тесен, а главата на бебето твърде голяма и е сигурно че при излизането си бебето ще предизвика разкъсвания по-сериозни от разреза, който лекарите ще направят. На практика обаче епизиотомия се прави рутинно на повечето родилки, а не само на тези, на които се налага, а тя е много болезнена манипулация с дълъг срок на възстановяване. На родилките също така се влива пак рутинно без обективна нужда система с окситоцин – хормон, който ускорява контракциите и ги засилва. Така раждането се ускорява, но също така става непоносимо болезнено за майката. Окситоцин има смисъл да се влее единствено, ако раждането се проточи много и родилката вече се изтощи. Тогава може изкуствено лекарите да ускорят раждането. Но в едно нормално раждане, което протича с нормална скорост не би трябвало да се вмешателства по този начин, защото родилката се излага на неимоверно силни болки, които не е нужно да изживява. Много често, също така, лекарите пристъпват към секцио, без да са изпробвали други методи за ускоряване на раждането и жената бива оперирана без това да е обективно необходимо. Нормално, етично и хуманно би било лекарят да мисли първо за родилката и нейното бебе, а не за своето лично удобство, но за съжаление практиката сочи, че често ражданията биват ускорявани медикаментозно или оперативно, не защото това е било наистина необходимо от здравословна гледна точка, а само за да приключат по-бързо, защото за лекаря това явно е работа и като всеки човек на работа и на него не му се стои извънредно, а му се прибира вкъщи. Ще ни се лекарите да бъдат нещо повече от хора на работа, да бъдат преди всичко хуманни, но практиката често сочи обратното. Какво може да направи раждащата жена в момент, в който искат да й забият система в ръката само, за да им се махне от главата по-бързо. Родилката не може да се противопостави – защото я боли в момента и съзнанието й отказва да се разконцентрира и е съгласно с каквото му предложат, само да я оставят на мира. Жената, когато ражда не е в състояние да се погрижи за своите права или правата на своето дете. Това трябва на всички, които тръгват да раждат да им е ясно и ако искате някой да се грижи за правата ви, то най-сигурният човек е партньорът ви. Защото на него не му е все едно дали и колко ви боли. Защото на него не му е все едно детето му дали ще приеме медикаменти още преди да се роди или ще му бъде даден шанс да се роди без излишни лекарства. Защото на партньорът ви не му е все едно дали ще се възстановите от раждането за 2 часа или за 20 часа или пък за 2 месеца. На него не му е все едно. Защото за него вие не сте поредния пациент, вие сте единствената,  за която той би дал мило и драго. И когато лекарят понечи да ви вкара система във вената, ако партньорът ви е там ще попита какво има в системата и наложително ли е да ви бъде влята и когато му отговорят, че не е наложително, той може да откаже да ви бъде слагана тази система. Когато лекарят иска да ви среже партньорът не би му позволил да го направи „за всеки случай”, освен ако не е наистина необходимо. Тъжно е, че родилната ни система е такава, трябва някой да ни пази от лекари, за които родилката не е човешко същество с права, чувства и принципи, а поредното парче месо, което минава през ръцете им. Системата очевадно има нужда от промяна, но докато това стане, единственият сигурен вариант да получите адекватно отношение е, ако не сте сама по време на раждането, а до вас има мъж, готов да ви защити във всяка една ситуация. Важно е обаче таткото не просто да присъства, но и предварително да е наясно с това кои интервенции в какви случаи са наложителни и какви рискове крият. Не е нужно да имате медицинско образование, за да разберете кои са няколкото основни процедури, които се прилагат в нашите болници и какви са техните предпоставки и рискове.

4) Право на таткото да бъде родител още от първия миг

От гледна точка на таткото присъствието му на раждането и фактът, че посреща бебето още в първия миг му помагат на несъзнателно ниво да се сближи с бебето много по-бързо и да развие по-бързо и по-силно бащински инстинкт. От психологическа гледна точка за таткото не е все едно дали съпреживява момента на раждането или е някъде далеч и изолиран от случващото се. Защото изолираният баща, в последствие по-трудно ще се приобщи и ще се почувства част от онази невидима нова връзка майка-бебе. Изолираният баща трудно се вписва в картинката и често остава в страни. За доста бащи е трудно да участват активно в грижите по бебето и да изтърпят емоционалните изблици на жените си, страдащи от следродилна депресия. Нерядко чуваме наскоро родили жени да се оплакват, че мъжът им не ги разбира, не им съчувства и не ги подкрепя или че не е привързан към бебето, не знае как да се държи с него и се чувства неловко в общуването със собственото си дете. Не искам да кажа, че ако таткото не присъства на раждането, той после няма да подкрепя жена си и няма да се грижи за детето си – абсолютно не! Казвам само, че ще му е по-трудно да се адаптира и обратното – ако присъства на раждането, таткото много по-успешно и за в бъдеще ще играе своята бащина роля. Самото изместване на центъра вече не майка – бебе, когато майката ражда бебето сама, а майка-татко-бебе, когато майката и таткото заедно си помагат в процеса на раждане ги настройва психо-емоционално и за в бъдеще да бъдат единни и заедно да посрещат всички изпитания на родителството.

Аргументи против присъствието на бащата по време на раждане

1) Ще повлияе ли негативно на бъдещата връзка между партньорите присъствието на таткото в родилната зала?

Много жени се притесняват да раждат в присъствието на таткото с обяснението, че не искат таткото да ги вижда в такава светлина. Притесняват се, че таткото не би смятал жена си за привлекателна, ако я види раждаща. Ще кажа само, че ако партньорът ви наистина ви е близък, то не би трябвало да се притеснявате, че ако ви види без грим, викаща и изтощена, това ще го настрои срещу вас – напротив! От личен опит, а и от споделеното от други семейства, при които бащата е присъствал на раждането, това само е сплотило за в бъдеще връзката между двамата родители. И как иначе? Както каза моят съпруг: „Ти си най-красивата жена, когато си с този голям корем и носиш нашето дете и ти се възхищавам от това колко си смела и толкова много те обичам!” Така се чувства бащата, когато вижда любимата си жена да ражда тяхното бебе. Това е единственото, което достига до съзнанието му от случващото се и нито кръв, викове или каквото и да било може да промени чувствата му. Неговата жена ражда тяхното бебе и той е до нея, защото тя е избрала в този критичен момент да се довери именно на него и да му гласува доверие. Този акт на взаимност в момента на раждането може да предизвика единствено още по-голяма любов, доверие и взаимност между съпрузите, което ще им помогне в отношенията за напред и в отношенията към общото им дете.

2) Ще припадне ли бащата от вида на кръв и болка?

Бащата се бои от раждане, от кръв, от болници и за това семейството решава той да не присъства на раждането. Трябва да приемем, че всеки човек си има слабости и недостатъци. Има много хора, които се страхуват от кръв, рани, болка, медицина. Страховете ни понякога са по-силни от нас и не бива да ги потискаме и да се правим на супер герои. Ако таткото изпитва подобни страхове и притеснения, а в същото време майката гледа без страх на раждането, то най-логичното нещо е таткото да не присъства на раждането, за да не всява паника и страх у жена си. В подобен момент последното, от което има нужда една жена е докато ражда вместо да бъде подкрепяна, тя да се налага да подкрепя и утешава партньора си. Добре би било, заради изложените по-горе аргументи в полза на това жената да ражда с близък подкрепящ човек до себе си, ако таткото не може да изиграе тази роля, то жената да се обърне към дула или медицинско лице, на което има пълно доверие и това лице да бъде до нея, когато ражда. За съжаление в България на жените е отказано правото на раждането им да присъства друг член от семейството, освен бащата. В много други държави на раждането може да присъства майката на родилката или нейна сестра, приятелка или друг близък човек, с който тя се чувства комфортно. У нас по неясни причини обаче това е невъзмножно. Според мен ако всяка жена, отивайки да ражда високо и ясно заяви, че настоява с нея да присъства близък неин човек и болниците видят, че това не е прищявка на отделни жени, а масово изискване от всички жени, може и да променят практиките си. Нужно обаче да поискаме нещо, за да стане то реалност, а не да си мълчим.

Ако се променят практиките за раждане в България и жените започнат да раждат активно, естествено след предварителна подготовка за това, то мисля че все по-малко бащи ще бъдат уплашени от идеята да присъстват на раждането. Защото всъщност раждането е един напълно естествен процес, а не касапница и няма нищо притеснително и травмиращо в него, ако протече така, както природата го е замислила. Моето второ раждане беше точно толкова  болезнено, неприятно и изпълнено с кръв, колкото е едно посещение при заболекаря за слагане на пломба. Не мога да кажа, че болка нямаше или че нямаше дискомфорт в известен аспект. Но не ме болеше повече, отколкото като ми слагат пломба. Така може да протичат почти всички раждания, освен единични случаи, в които има някакъв проблем. За да ражда толкова леко обаче жената трябва да има правото да се движи по време на раждане и да заема желаната от нея поза, а не да лежи по гръб, вързана за системи. Жената трябва предварително да е обучена на техники за дишане и релаксация и пози за раждане, за бъде нейното раждане като слагане на пломба, а не като касапница. Когато това се случи и бащите няма да се притесняват да присъстват и майките няма да се притесняват партньорите да бъдат до тях. Това също е нещо, за което няма обективни предпоставки да не се случи, стига обществото масово да го пожелае и всички ние да настояваме правото ни да родим както и с когото пожелаем да се спазва.

За присъствието на таткото по време на раждане от личен опит

Мъжът ми присъстваше и на двете раждания на нашите деца. Не бих си помисляла да раждам без него –  първият път, защото ме беше страх и имах нужда от силна любяща ръка, която да стиска моята и да ми вдъхва сили и кураж, а вторият път, защото след като веднъж бяхме изживели заедно този толкова съкровен миг не бихме си и помисляли да бъдем разделени в такъв момент.

За да протече раждането добре е важно обаче не само дали таткото присъства, но и с каква предварителна подготовка отиват двамата партньори да раждат. Защото първият път не знаехме нищо и се доверихме изцяло на преценката на лекарите, в резултат на което получих огромна доза окситоцин, което ме накара почти да изключа от непосилна болка и да се предам в най-решителния момент, а също получих и епизиотомия „рутинно, за всеки случай”, което ми донесе силни болки за дни наред. Таткото беше там, но не беше наясно с кои медицински интервенции да се съгласи и на кои да попречи. И все пак, благодарение на него успях да родя естествено и да не се стигне до секцио, защото когато се предадох и спрях да напъвам и участвам, той именно с една своя реплика ми даде сили и кураж и успях да родя детето си само с два напъна.  Вторият път нещата бяха различни. Този път знаехме как се ражда в българска болница и че никой няма да се застъпи за нас освен ние самите и за това се подготвихме добре предварително и обсъдихме предварително с лекаря, при който щях да раждам какви медицински интервенции сме съгласни да бъдат предприети и само при какви случаи. Родих без система в ръката и без да бъда рязана, бързо и леко, а мъжът ми беше до мен да ме подкрепя и да следи за това лекарят да спази уговорката ни.

Когато разказваме за ражданията на децата ни неслучайно използваме глагола в множествено число „ние раждахме”,  а не „аз раждах”, защото това беше истината. Не го направих сама. Тялом и духом най-близкият ми човек беше до мен и бях сигурна и спокойна, че той няма да позволи нищо лошо да се случи на мен и бебето ни. Ние имаме две деца и във всеки миг от техния живот двамата заедно сме били до тях и заедно сме вземали решенията, от които зависи живота и здравето на децата ни. Така е редно и нормално според нас и да бъдем двамата и заедно да се грижим и вземаме решения за живота на децата си е начин на мислене и действие, който започва още от първия миг на бременността, включва задължително раждането и продължава до ден днешен.

В заключение искам да кажа, че никой не може да съветва или упреква родители за това как да се грижат за децата си и как да се държат един с друг. Всяко семейство има своя представа за това кое е редно и правилно и кое не. В настоящата статия изразих своята гледна точка по темата, породена от опита ми с две раждания и множеството други споделени истории от жени, раждали с таткото или без него. Чисто статистически процентът на жените, преживели травмиращо раждане, в което са били сами е многократно по-висок от броя на жените преживели травмиращо раждане в присъствието на таткото. Също така не познавам и не съм чувала за мъж, който е присъствал на раждане и е припаднал в залата или гледката е нарушила сексуалния живот на семейството за в бъдеще – това са поредните градски митове. Всички мнения на татковци, присъствали на раждане са изцяло положителни и всеки от тях казва, че и следващият път, живот и здраве, задължително ще присъства. Ако обаче вашият партньор не присъства на раждането по една или друга причина, това само по себе си не означава, че не е достатъчно загрижен баща или не е достатъчно любящ съпруг. Познавам много любящи и грижовни бащи и съпрузи, които не са присъствали на раждането на децата си. Самото присъствие в родилната зала не прави от един мъж добър баща. Пак казвам – това е въпрос на личен избор и каквото и да решите, е ваше право.

За повече информация и практическа подготовка за бременността, раждането и отглеждането на бебето посетете  Спомнилище за родители.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!