За раждането като човешко право. Eхо от Инфогласност.

Да го кажем направо – изоставаме. Изоставаме не само като икономика. Изоставаме като демокрация, като отношение към отделния човек, към правото му на достойнство и съхранение на същото в моменти на слабост. Всъщност имаме сериозни проблеми с правата.

Какво общо може да има раждането с права, ни попита един журналист. В крайна сметка може ли някой да ти отнеме правото да родиш. Та този процес не се подава на контрол. Така е. Едно изконно човешко право обаче, е правото на свобода. В случая свободата да взимаш решения по отношение на този процес – къде, с кого и как да родиш. Това е темата и на тазгодишната Световна седмица на раждането. Върхов изпит за една демокрация е начинът, по който тя се справя и защитава правата на гражданите си, когато те сами не са в състояние да го правят. Раждането, като момент и процес, в който жената е изключително уязвима, е точно такъв. Разумно и адекватно ли е в момент на слабост и болка да ти поднесат документ за подпис с думите „Подпиши, няма нищо за четене”? И хуманно ли е, когато заради бумащини и болнично–здравнокасови отношения да не можеш да откажеш подпис. А документът, който ТРЯБВА да подпишеш е под заглавието „Информирано съгласие”. Всъщност действителността е: нито информирано, нито съгласие. Именно това явление беше в основата на миналогодишния протест, както и причина да започнем кампанията „Инфогласност”. Дано пък до края на тази година наистина получим правно издържан документ, който отразява реалното право на жената да получи истинска и неподправена информация за целия процес с всички рискове и алтернативи на предлаганите манипулации. Документ, който зачита правото й да се съгласи или откаже, както и да избере начинът, по който да роди без последното да й навлече гнева и лошото отношение на персонала. За съжаление последното не се поддава на законова уредба. Но както и д-р Гро Нюландер казва – ние искаме с малко крачки да настигнем големите демокрации в това, което те са започнали десетилетия по-рано.

Нашата медицина все още е основана на патерналистичния модел на взаимоотношения лекар-пациент, където лекарят доминира в решението относно лечението на пациента, като последният е не партньор, а обект на лечение и пасивна страна. Става въпрос за модел, при който информацията и начинът й на поднасяне имат за цел да доведат пациента до приемане на лекарското решение [Parsons T. The social system. Free Press, New York, 1951.]; модел, който в развитите страни е подменен още преди 2 десетилетия с друг, в центъра на който стои пациентът – по-активен, с по-голям контрол, със затихващо лекарско доминиране и наличие на равнопоставеност между страните. Макуини го описва по следния начин: „лекарят се опитва да навлезе в света на пациента и да погледне на болестта през очите на болния” [McWhinney I. The need for a transformed clinical method. In: Stewart M, Roter D, Communicating with medical patients. London: Sage, 1989.] Франсис Пибоди пък завършва известната си лекция „Грижата си за пациента” с думите: „Едно съществено качество на добрия клиник е интересът към хуманността, защото тайната на добрите медицински грижи са грижите за пациента”.

Въпросът за човешките права засяга и правото на търсене на щастие и добро. В тази връзка отново цитираме Нюландер, която казва, че че някои от практиките в болниците ни са недобри, не защото намеренията на лекарите са лоши, а защото това са възприетите преди години правила, макар и вече остарели.

Днес обаче, ние майките искаме да обърнем внимание на медицинската общност към факта, че раждането не е само медицинско събитие, ако изобщо можем да го наречем такова. За успешния му изход би трябвало да се съди не само по физически показатели и стойности. Раждането в голямата си част е лично преживяване, което бележи живота на майката и бебето по уникален начин. Преминала съзнателно през него, подкрепена от хората, които иска да я придружат, упражнила правото си да роди с достойнство, раждането белязва жената завинаги . С вдъхновение и сила за предизвикателството живот. С удовлетворение, което остава завинаги. Със спомен, които предизвиква усмивка. С разказ, който разбива мита за „страшното раждане” и вдъхва сестринска увереност на жената до теб. Ти можеш! Ти имаш право!

Автор: Ивета Драганова. Статията е препечатана без редакции и допълнения от www.estestveno.com.

Как в български условия да се погрижите да дарите на себе си и детето си пълноценно, леко и щастливо раждане и да дарите детето си с адекватни грижи и възпитание след това можете да нучите в Спомнилище за родители.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!