Раждането е повече от това, с което сме свикнали да го свързваме - споделен личен опит

Това есе е част от конкурса на BabySling-bg.com “Правото да родиш където, с когото и както искаш” по повод Световната седмица на раждането. Изпращайте ни вашите истории и мнения, свързани с раждането такова, каквото сте го изживели или такова, каквото бихте си пожелали да изживеете.

За повече информация и практическа подготовка за бременността, раждането и отглеждането на бебето посетете тук.

Автор: Теодора Павлова
Снимката: Теодора Павлова

Раждането е неповторимо, уникално изживяване за всяка жена. Освен естествен физиологичен и интензивен емоционален процес, то е и дълбоко лично и интимно изживяване, което оказва въздействие върху целия ни живот, както и върху този на нашите деца. Наше лично право е да имаме избор за начина, мястото и хората, с които искаме да го споделим.

Всяка една от нас търси най-добрия възможен вариант за нея и детето й според информацията, с която разполага, здравословното й състояние, както и специфичните й особености и разбирания. В България това право на избор е изключително ограничено. За огромната част от жените е сведенo единствено до избор на болница и на лекарски екип и до това дали предпочитат да родят секцио или по нормален път, дали искат упойка или не. Нямаме избора, на който се радват жените в по-развитите страни като например да отказваме излишни интервенции в болницата или да имаме право на асистирано домашно раждане. Изборът за домашно раждане е един от най-неразбраните. На незапознатите им изглежда като нещо много рисковано и болезнено. В България нямаме нито такава традиция и практика, нито такава литература, така че на подкрепеното ни от научните изследвания и световни тенденции желание се гледа като на пълна лудост, ексцентричност, безотговорност, каприз, отживелица от миналото… Искам да защитя правото да изберем раждане вкъщи, заобиколени от любимите си хора и правото ни на медицинска асистенция на мястото, което сме си избрали. И не като форма на протест, а като наш личен отговорен избор.

Често не смея да разкажа за раждането си пред българските ми приятелки и да им споделя колко невероятно хубаво беше то, първо, защото една част от тях не искат и да чуят нищо по темата, и второ, защото подобно раждане за момента в България е трудно постижимо и би се считало за “нелегално”. След като разбрах, че очаквам дете, започнах да се интересувам много от това, което ми предстоеше, за да мога да направя най-добрия избор за себе си и детето, което носех. И тъй като в България нямаше възможност да родя по начина, по който исках, реших да родя в чужбина. Звучи странно да отидеш в друга страна, за да можеш да родиш вкъщи… Държах да имам право на лекарска асистенция у дома, която ако всичко е наред се състои единствено в преслушване на сърдечните тонове на бебето. Раждането ми не би могло да бъде по-прекрасно и не бих го заменила за никое друго изживяване, за което мога да се сетя… Не искам да забравя нито секунда! Цялата тази атмосфера, изпълнена с живот, любов, доверие и радост, безбройните целувки и масажи, които получавах от приятеля ми, дискретното почти невидимо присъствие на избрания от мен лекар, нежната музика, приглушената светлина, пълната ми свобода, комфорта на надуваемия басейн, който си бях поръчала предварително, неповторимостта на момента… Чувствах се толкова специална! Раждането ми продължи около 14 часа – доста по-дълго от на повечето ми приятелки, които също бяха родили първото си дете вкъщи. Може да звучи плашещо отстрани, но за мен това време мина неусетно и беше безкрайно вълнуващо, чувствах се щастлива и спокойна, имах достатъчно време да изпробвам различни неща, за да ми бъде приятно, като накрая след толкова естествен окситоцин вече всичко ми се струваше приказен сън. Колко ли са болниците, където въпреки че аз и бебето се чувстваме отлично, биха ме оставили толкова време необезпокоявана без нито за секунда да се осъмнят в способността ми да родя безпроблемно и без да ми бъде направен нито един преглед? И където първото ми дете с тегло 4.2 кг да излезе без ничия помощ и без да остави никаква следа по тялото ми! Първите моменти с бебчето бяха най-вълшебните в живота ми, не съм си представяла, че е възможно да се чувствам чак толкова очарована и преливаща от щастие! Никога няма да забравя тези моменти – как бях първият човек, протегнал ръце към нежното розово телце, изскокнало самичко преди секунди във водата, как първа прегърнах и притиснах до себе си сияещото ни момиченце, нейния очуден поглед, уханието й, целувките, с които я обсипвах, нежните думи, които й отправях, как засука в първите минути. Таткото също се присъедини към нас и тримата се прегръщахме зашеметени в басейна, влюбени завинаги. Цялата тази еуфория не ни е напускала нито за миг и 13 месеца по-късно не спирам да се удивлявам на съвършенството на тези дълбоко запечатани в съзнанието ни мигове.

Ще споделя накратко някои от причините, за да подкрепям толкова пламенно правото ни на избор да родим вкъщи. Това са част от моите изводи, в резултат на личния ми опит и на това, което съм научила за раждането, като вярвам, че се споделят и от многото жени, родили децата си по този прекрасен начин.

Научно доказано е, че асистираното домашно раждане е един от най-безопасните начини за раждане при безрискова бременност. При него най-рядко стават усложнения. И при една нормална бременност е по-безопасно от медикализираното раждане в болница. Домашното раждане протича по напълно различен начин от болничното. Вкъщи рисковите фактори са сведени до минимум и са осигурени идеалните условия за раждане без никаква намеса. Изказвания като това, че всичко може да се обърне за минута, важат с пълна сила за болничното раждане, но не и за домашното. В някои случаи действително се налага започналото вкъщи раждане да завърши в болница, но това по принцип не става по спешност, а при дадени обстоятелства се препоръчва да се продължи в болница като прехвърлянето в други европейски страни става с личната кола или с такси, а не с линейка. Спешни случаи при асистирани домашни раждания са изключително редки.
Също научно е доказано огромното значение, което оказва на мъничкото същество начинът на който то се появява на бял свят и посрещането, което получава. Отразява се не само на физическото и емоционалното му здраве, но и на характера и отношението му към света. По принцип бебетата, родени по този начин, имат по-силна имунна система, по-спокойни и щастливи са и се гледат по-лесно. Детето се ражда в атмосфера на радост и любов, без стреса, силната светлина, шумовете и процедурите, на които е подложено в болницата. Много от домашно родените бебета не плачат при раждането си и много рядко след това. Плюс това, ненамесвайки се на този етап, се осигурява перфектния механизъм за адаптиране на новороденото към околната среда. Засуквайки, то поема от майка си антитела и “приятелски” бактерии, които правят имунната му система много по-силна и устойчива.
Оказва огромно влияние на начина, по който протича майчинството ни. Напълно способни сме да се грижим за новороденото си още от първия му миг. Дава началото на така нареченото “инстинктивно майчинство”, при което ние се ръководим от нашия инстинкт и от бебето, които безпогрешно ни показват кое е най-доброто за нашето мъниче и не се чувстваме объркани от противоречивите мнения на педиатри, роднини, приятели. Ставаме по-уверени. Този подход на търсене на съвременна и обективна информация за бременността и раждането и стремежът ни да дадем най-добрия старт на детето си, в последствие се пренасят към първите му месеци, първите години, различните етапи от живота му… без да се поддаваме на предразсъдъци и остаряли модели и да правим по инерция “така, както правят всички”.
Освен че е безопасно, домашното раждане е и най-безболезненото. Дали ще я боли или не, е много индивидуално за всяка жена. Лекарите, интервенциите, обстановката, страха, срама, студа, липсата на подкрепа са сред факторите, които могат да направят раждането болезнено. Само по себе си то съвсем не е нужно да е такова. Аз лично съвсем не бих го нарекла болезнено. Но дори и да се окаже такова, болката е многократно смегчена и свършва с раждането, а не започва след това, както е при секциото или при интревенционистичното раждане с епидурална упойка. За мен си остава необяснимо защо много жени считат за хубаво да не изпитват нищо в един от най-вълнуващите моменти в живота.. В моментите след едно естествено раждане без намеси жената достига най-високите нива на окситоцин, хормонът на любовта, в целия си живот!
Израз е на нашето самоуважение, уважението към тялото ни и уважението към появяващото се на света малко човече. В допълнение, жената се възстановява най-бързо от естествено раждане без интервенции. Също така поради свободата в избора й на поза и спонтанните напъни, е рядкост да получи разкъсвания. Аз нямах никакви въпреки голямото ми бебе.
Знае се, че раждането е силно свързано със секса – хормонално, физиологически и емоционално, необходима е същата обстановка и нагласа, издават се подобни звуци. И както половият акт би могъл да бъде израз на екстаз, пълно отдаване и любов, но при неадекватни обстоятелства и хора да се превърне в източник на силна болка, травма и отвращение, много подобно е и при раждането. Освен това положително изживяното естествено раждане без намеси се отразява много благоприятно на сексуалния ни живот. Преживели сме нещо изключително и дълбоко сексуално, което още повече ни сближава с партнора ни, често откриваме нови ерогенни зони, като че ли преминаването на бебето “активира” нещо в нас, познаваме и харесваме тялото си повече от преди, умеем повече да му се наслаждаваме, има още една причина то да бъде уважавано и обожавано, научаваме се по-добре да се отпускаме и да се оставяме да бъдем отведени “на друга планета”, ставаме по-диви и инстинктивни…
Техниките, които сме научили, за да направим раждането си максимално безболезнено, ще са ни от полза за цял живот. Такива са например пълното отпускане, визуализациите, положителната нагласа, преодоляването на страховете, освобождаването от чувства като вина и срам, доверието в себе си, бебето и природата…

Повечето неща, разбира се, са валидни за активното естествено раждане по принцип, без значение къде се осъществява то. В болница, предполагам, също би могло да бъде подобно. И все пак в болничните заведения е трудно постижимо да се отделят толкова време и внимание на всяка жена и да й се осигури необходимия уют. А и лекарите там имат съвсем различни разбирания… Така че за някои от нас мястото, което ще ни помогне да се потопим в състоянието, позволяващо ни да родим лесно и безпроблемно, ще продължава да бъде вкъщи. И имаме правото на този избор.

Възхищавам се на всички, които допринасят по своя си начин към домашното раждане – дали е като асистират домашни раждания, избират си да родят по този начин или спомагат за легализирането му и в нашата страна. Това е един от най-директните начини да правим света по-хубав! И ще продължаваме да отстояваме правото си да раждаме както, с когото и където считаме за най-добре за нас и за децата ни.