Ражданетo, за което бях мечтала! – споделен личен опит

Това есе е част от конкурса на BabySling-bg.com “Правото да родиш където, с когото и както искаш” по повод Световната седмица на раждането. Изпращайте ни вашите истории и мнения, свързани с раждането такова, каквото сте го изживели или такова, каквото бихте си пожелали да изживеете.

За повече информация и практическа подготовка за бременността, раждането и отглеждането на бебето посетете тук.

Автор: Дияна Димитрова

Бременността ми беше планувана и прекрасна.
Имах много свободно време и не спирах да трупам  информация за видовете раждания, за техниките на дишане, за различните пози за раждане. С изненада установих, че раждането и акушерския стол не са две взаимосвързани понятия.
Имах възможността да избирам между две държавни и едно частно здравно заведение. Получавах „добронамерени съвети” за всички отделения и дори ми беше казано, че е безсмислено да плащам за частната болница – където и да ида, раждането ще е едно и също. Защо да си давам парите на вятъра, като че ли става дума за някаква непостижима сума, която ще плащам не един-два пъти в живота си, а през ден!
Бях настроена много позитивно и често отговарях на питанията по въпроса, че искам да родя у дома с една акушерка до мен. Представях си как ще се разхождам край камината несвързана със системи, как ще слушам нежна музика, как бебето ми би могло да се роди в една различна обстановка. Мечтаех за немедикализирано естествено раждане…
Събота (седмица преди термина) беше хубав ден – грееше мартенско слънце и беше топло. Със съпругa ми си направихме дълга разходка из бургаската морска градина.Чувствах се добре, денят си продължи съвсем нормално. Легнах си около полунощ.
В 1:30 се събудих от някаква странна болка – болеше ме ниско долу, отляво (в областта на яйчниците). Станах за тоалетна и повече не можах да легна. Болката идваше изведнъж и ме прерязваше. Щом отминеше, се чувствах добре. Смеех се и се опитвах да прикрия безпокойството си, че нещо не е наред.
Започна да ме тресе – стоях до камината, а сякаш зъзнех. Съпругът ми настояваше, че раждането започва, а аз го убеждавах, че тези болки няма как да са контракции – не приличаха на никое описание, което бях чела.
Болките продължаваха, опитвах различни пози, за да ги облекча, но оставаха същите. Съпругът ми започна да засича и каза, че са на около 5 минути, а продължителността им беше различна.
Взех душ, надявайки се от една страна водата да облекчи болките, а от друга – да достигна по-голямо разкритие преди да постъпя в болницата.
20-те километра път до частната болница ми се видяха безкрайни.
В 4:30 сутринта влязох в АГ-кабинета. Прегледът за разкритие не ми се стори болезнен, както много жени го описваха. ”1,5см разкритие, идеално изгладена шийка! Ехографът показва, че главата е много ниско. Приемаме те! Около обяд ще родиш!”
Въпреки че прогнозата не ми се понрави останах спокойна и усмихната. Акушерката, която ме прие беше лъчезарна и дружелюбна и се шегувахме, докато ми помагаше да се преоблека.
В предродилна зала ми дадоха последното свободно легло. Вързаха ме за апарата за запис на тоновете. Не знам колко време стоях. Болеше ме, ама съвсем търпимо. Направиха ми тестове за алергии към упойки. Като приключиха със записа, ми казаха, че мога да стана и да се разхождам по едно малко коридорче.
Разхождах се, ходех често да пишкам… Когато дойдеше контракцията се подпирах на перваза на прозорците и си повтарях, че болката отминава, докато тя се засилваше. Повтарях си това, което бях чела „Мека съм като масло, бебето се плъзга по мен…”, ”Болката е мой приятел, тя ще ме отведе до срещата с бебето ми.”
Мислех, че съм се напишкала, но се беше спукал мехурът. Стече се по чорапките ми и прекрасно декорира белите чехли за еднократна употреба. Акушерките сновяха около останалите родилки и само от време на време поглеждаха към коридорчето. Викаха ме, за да подписвам разни документи, като ми казваха, че за всичко, което се случва ще ми обясняват своевременно. Чудех се дали не подписах и съгласие за секцио…
Часът беше 5:20. Мислех си за етеричните масла за ароматотерапия, които забравих да взема; за чая от босилек (помагал за лесно раждане!), който не направих, защото не бях сигурна, че раждането е започнало; за ананаса, който не изядох… Спомних си за леките раждания, за които бях чела и за каквито си мечтаех…
Реших, че тъй като имам много време до пълното разкритие е добре да почивам между контракциите. Присядах на неудобните столчета за малко и се опитвах да дишам спокойно. Не помнех техниките за дишане и следвах инстинктите си.
Почувствах се уморена и помислих, че тези болки мога да ги търпя и легнала и не е зле да полежа, да събера сили за по-силните.
Бях загубила представа за времето. Опитвах да спя, но се чувствах като в унес. Исках да се изправя, защото в легнало положение болката взе да става непоносима. На съседното легло другата родилка охкаше, но не натрапчиво. Чух акушерката да казва, че е със 7см разкритие и след половин час ще й включи система за да достигне пълно и да я преместят в родилна зала. Искаше ми се да охкам поне колкото нея и си помислих, че няма да издържа – тя с нейните 7см героично се справяше, а аз сигурно не бях стигнала до 3см…
Станах и тогава осъзнах, че имам напъни. Помислих си, че имам нужда да се изходя – не вярвах, че може да има напъни при предполагаемото разкритие. На следващия напън изохках силно – акушерката притича да ме види и каза да засека честотата на контракциите, след което ще ми направят преглед.
Погледнах си часовника 6:25, но това, което усещах не беше болка, а напъни.
Появи се АГ-то. Докато се опитвах да си спомня дали беше гаден прегледът за разкритие, тя изкрещя на акушерката да се подготви бързо, защото съм с пълно разкритие и главата прорязва.
В този момент осъзнах, че съм на финала на едно прекрасно раждане. Болката си беше отишла, оставаха само напъните, които макар и да предизвикваха неприятно усещане не боляха. Бях на крачка от срещата с дъщеричката ми. Нямаше какво да се обърка. Сякаш бях изпила кофа енергийни напитки – чувствах прилив на огромна енергия и щастливо се захилих на суетящите се акушерки.
В родилна зала, доста пъргаво успях да се покатеря на магарето – през 9-я месец си мислех, че съм твърде тромава за тази дейност, въпреки малкото качени килограми. Акушерката с треперещи ръце опитваше да ми постави абокат. Повтаряше ми „Моля те не напъвай! Не напъвай!” Иглата на абоката ми изглеждаше достатъчно дебела да се плетат покривки на нея и никак не ми се нравеше да ми я забият в ръката. Оказа се и безмислено, система така и не ми потрябва.
Акушерката застана пред мен, а гинеколожката до мен. Казаха ми на следващия напън да се хвана за краката и да напъвам. Опитах се да събера всички сили, исках да напъвам правилно, каквото и да значи това. Щом дойде позива задържах дъх, а АГ-то натискаше нежно главата ми напред към гърдите. Напъвах и не чувах какво ми говорят. Усетих ръката на АГ-то на челто ми – буташе главата ми назад. Трябваше да спра да напъвам. Щом се отпуснах усетих, че излезе главичката, на следващия напън излезе и телцето…Часът беше 6:40!
ТЯ изрева силно. Беше цялата покрита с верникс и кожата й ми се видя розово-сива. Отрязаха пъпната връв и я измиха на чешмата. Теглиха и мереха. Дойде педиатър. Попитах дали си има всичко и дали е здрава. Казаха ми, че е идеална и попитаха за името.
Акушерката се върна при мен и започна да ме почиства. Каза,че трябва да ми бие инжекция окситоцин. Щом хвана щипката, която държеше пъпната връв плацентата буквално изпада. Каза ми, че имам нужда от няколко шева. Гинеколожката постави инжекция лидокаин преди да направи 2 шева на перинеума и няколко вътрешни. Шиенето беше неприятно, но шевовете в устата ми след стоматологична операция ми се сториха несравнимо по-гадни. Щом приключи, АГ-то усмихнато ми каза: ”Честито! При следваща бременност, щом усетиш болка да си на магарето!” (При следващата ни среща на визитацията разказваше на акушерките, как съм ги смаяла с бързото разкритие, с това, че не съм се оплаквала от болката и съм се справила с раждането с минимална намеса.)
Почувствах се всемогъща. Мисълта, че можех да дарявам живот беше вдъхновяваща. Всичките ми минали успехи и малки победи в един миг станаха незначителни. Значение имаше само ТЯ! По лицето ми се стичаха сълзи и се спираха в рамките на очилата ми, които нямаше време да сваля.
Преди да родя, много жени ми казваха, че когато видиш детето си цялата болка и всички мъки се забравят.
Аз не искам да забравя, защото преживях едно прекрасно раждане, въпреки болничната обстановка, в която медицинския персонал ми оказа само подкрепа!
Преживях раждане, за което си спомням и разказвам с усмивка.
Преживях раждане, каквото пожелавам на всяка жена!

За повече информация и практическа подготовка, свързана с раждането посетете  тук.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Статията се препоръчва от:
Нели Василева-Стефанова Консултант по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!