Дисплазия на тазобедрената става при бебе
0
11 минути
четене
Дисплазията на тазобедрената става при малките бебета представлява неправилно оформяне на тазобедрената става на бебето. Дисплазията подлежи на пълно излекуване, ако бъде диагностицирана през първите 3 месеца от живота на бебето, чрез носене на специални анатомични гащички или каишки, които да поддържат ставата в правилна позиция до нейното оздравяване. В случай, че не бъде открит навреме обаче, този проблем, който се среща сравнително често при бебетата в нашата страна, може да бъде третиран единствено оперативно, при това с несигурни резултати. Казано с две думи: Важно е всяко едно бебе да бъде прегледано от детски ортопед с помощта на ехограф до навършване на 3 месеца, за да може при евентуален проблем с тазобедрените стави, детето да бъде излекувано лесно и безболезнено. Ако не се вземат мерки навреме, дори и след оперативно лечение детето може да накуцва за цял живот.
Кога се оформят тазобедрените стави на бебето?
Оформянето на тазобедрените стави на бебето започва вътре в утробата и завършва около месец след раждането. Затова от съществено значение за правилното развитие на тазобедрените стави на бебето е позицията на крачетата на бебето вътре в утробата и позицията на крачета през първия месец след раждането, когато оформянето на ставите все още продължава до окончателното им фиксиране.
За да се оформи правилно тазобедрената става крачетата на бебето трябва да бъдат разтворени настрани и свити в коленцата, така че коленцата на бебето да бъдат разкрачени на страни и почти на височината на кръста (поза жабче).
Често, ако бебето в утробата е в седалищно предлежание краченцата му не заемат тази благоприятна позиция и сравнително висок процент от седалищните бебета развиват дисплазия на тазобедрените стави. Добрата новина е, че сравнително лесно и безболезнено този проблем се решава, стига да бъде диагностициран през първите месеци след раждането.
До преди години в страната ни дисплазията при бебета е била много често срещано заболяване, наблюдавано при над 60% от бебетата, поради практиката бебето да бъде повивано с изправени крачета. Все още в някои краища на страната ни и особено сред по-възрастните баби битува схващането, че за да има човек прави крака, трябва като бебе крачетата му да се повиват изправени и пристегнати. За съжаление, точно така се получават аномалии на ставите, които могат да доведат до проблеми за цял живот, ако не се вземат своевременни мерки.
Как да се погрижим ставите на бебето ни да се развият правилно?
За да има бебето здрави тазобедрени стави, в бебешка възраст е много важно крачетата да не бъдат повивани изправени, а тъкмо обратното – бебето да носи такива пелени и дрешки, които благоприятстват крачетата на бебето да бъдат максимално разкрачени и свободни, за да може костите да влязат добре в ставата. Това се постига като бебето носи памперси или памучни пелени с широко парче между краката, което кара крачетата на бебето да стоят разкрачени, а самите крачета са обути с ританки, които позволяват на бебето свободно да се движи и да сгъва крачетата си.
Когато носите бебето погрижете се крачетата му да бъдат максимално разкрачени и леко присвити в коленцата. Не е необходимо да правите нищо специално – бебето инстинктивно заема правилна позиция на крачетата си. Това което се изисква от Вас е единствено, да не изправяте насилствено крачетата и да не ги стискате изправени, докато носите детето. Обръщайте внимание на това, когато носите детето на ръце и НЕ 
носете бебето в кенгуру през първите месеци след раждането му, тъй като в кенгуру бебето няма възможност да разкрачи достатъчно крачетата си и те висят без опора надолу и ставите се натоварват. При носене в слинг, стига да бъдат спазени инструкциите за правилно поставяне на бебето в слинга, крачетата и ставите на бебето са в оптимална здравословна позиция, тъй като в слинг бебето заема именно поза жабче, най-благоприятна за правилно оформяне на тазобедрените стави.
Носенето в слинг е добра профилактика за правилно развитие на тазобедрените стави при малките бебета.
Кои деца са предразположени към дисплазия на тазобедрената става?
Дисплазия на тазобедрените стави може да бъде открита при всяко едно бебе, но по-често от този проблем страдат деца, при които:
- Единият или двамата от родителите са имали дисплазия или луксация на тазобедрените стави;
- Имат братче или сестриче с тази диагноза;
- Имат родител или брат/сестра със свръхеластични стави (много гъвкави и пластични хора);
- При момиченцата дисплазия на тазобедрените стави се среща 7 пъти по-често, отколкото при момченцата;
- Първородните деца са по-уязвими поради стегнатата коремна и тазова мускулатура на майката при първа бременност и раждане;
- Бебета със седалищно предлежание – около 40% от седалищните предлежания развиват тази диагноза, независимо дали са родени по естествен път или са извадени със секцио, поради специфичната поза на крайниците на бебето в утробата;
- При еднояйчни близнаци вероятността единият близнак да страда от дисплазия е 42,7%, отново поради неблагоприятната поза на бебето, в следстиве на недостатъчното място в утробата;
- След раждането, ако бебето бъде повивано с пелени с изправени и пристегнати крачета. Естествената здравословна позиция на бебешките крачета, която благоприятства правилното оформяне на тазобедрените стави на бебето е разкрачени крачета, свити навън в коленете (поза жабче).
Как и кога се открива дисплазията?
Преглед на тазобедрените стави се прави още в родилния дом и при откриване на аномалии се вземат мерки. В ранна възраст на бебетата с проблемни тазобедрени стави се изписват анатомични гащички, които се слагат върху дрешките на детето и целят поддържане на крачетата в максимално разкрачена позиция.
Тъй като обаче оформянето на тазобедрените стави продължава и след раждането до края на първия месец, ако бебето не е с очевидни проблеми в ставите, обикновено педиатрите изчакват с назначаването на лечение при новородените, защото при леки размествания в ставата най-често проблемът се коригира от самосебе си до края на първия месец.
Затова най-показателен е прегледът при детски ортопед, когато бебето е на 1 месец. Тогава физеологичното оформяне на тазобедрените стави вече е приключило, ставите вече са фиксирани и вече може с точност да се прецени има ли проблемна става или не и в каква степен ставата има нужда от корекция.
Затова изключително важно е:
За навременно диагностициране на дисплазия на тазобедрените стави, всяко бебе да бъде прегледано на ехограф от детски ортопед на възраст 1 месец!
Важно е прегледът да бъде направен от детски ортопед с ехограф – а не само ръчно. При ръчният преглед лекарят може да диагностицира проблеми, видими с просто око, но дисплазията често е толкова фино отклонение от нормата, което не се забелязва при ръчен преглед, а изисква специална апаратура, която засича дори минимално отклонение. Често личните лекари на децата не дават направления за ортопед под предтекст, че детето няма нужда, защото всичко му е наред. Педиатърът нито е квалифициран, нито има нужната апаратура, за да знае дали ставите на детето са наред и е длъжен да издаде направление за ортопед при навършване на 1 месец на бебето. Настоявайте пред вашия лекар за такова направление и задължително прегледайте ставите на бебето на ехограф, защото дори минимална аномалия в ставата, която в бебешка възраст дори не е видима с просто око, след време, когато детето започне да прохожда ще доведе до куцане, но тогава лечението може да бъде само оперативно и с несигурен резултат.
Как се лекува дисплазията?
Ако дисплазията бъде хваната навреме (до 3 месечна възраст на бебето, а най-добре на 1 месец), тогава на бебето се предписват специални анатомични гащички или каишки, наречени Стремена на Павлик. Целта и на двете приспособлеения е да поддържат крачетата на бебето максимално разкрачени, така че тазобедрените кости да влязат правилно в ставата и да се коригира аномалията.
Ако степента на дисплазия е малка, на бебето се предписват анатомични гащички, които наподобяват памперс, но с по-широка твърда част между краката, която да кара бебето да стои с максимално разкрачени крачета.
Ако диспазията е по-голяма, на бебето се предписват стремената на Павлвик, с помощта на които крачетата стоят максимално разтворени настрани, свити в коленцата навън и обездвижени по такъв начин, че когато бебето ритка крачетата му се притискат към тазобедрените стави.
Колкото по-рано бъде диагностициран проблемът, толкова по-бързо ще се излекува бебето и по-малко време ще се наложи да носи анатомични гащички или каишки. При диагностициране на дисплазията на възраст 1 месец и постоянно носене на анатомични гащички или каишки (денонощно) дисплазията се излекува средно за период от 2 до 3 месеца (в зависимост от индивидуалните особености на детето). Ако дисплазията бъде открита по-късно бебето може да се наложи да носи каишки в продължение на 6 и повече месеца, във възраст, когато то вече иска да се движи активно, да пълзи и пристъпва, при това без да има гаранция, че каишките ще помогнат напълно. Затова не пропускайте да прегледате ставите на бебето още на 1 месец, за да може ако има някакъв проблем, той да бъде разрешен бързо и във възраст, когато бебето още не се движи и каишките не биха го разстроили.
Дори да се окаже, че бебето ви има дисплазия на тазобедрената става, повод за паника няма! Носете без да сваляте (освен при смяна на памперса и къпане) предписаните ви кашики или гащички и след няколко месеца ще имате напълно здраво бебе!
Ако диспазията не бъде открита навреме или бъде открита, но родителите не спазват предписаното от лекаря лечение и често свалят преписаните им каишки или гащички, скоро ставите на детето ще бъдат вече стабилно оформени и подобни коригиращи мерки като каишки и анатомични гащички няма да имат ефект или ще имат слаб и недостатъчен ефект. В този случай, обикновено се изчаква детето да навърши 1 годинка и се присъпва към операция, чрез която ставата да се фиксира в нужната позиция. За съжаление резултатите от подобна операция не винаги са успешни и понякога проблемът и след операция продължава да съществува.
Децата, чиято става има дисплазия изглеждат все едно единият им крак е по-дълъг от другия и при ходене накуцват. Всъщност дължината на краката е еднаква, обаче асиметрията в тазобедрените стави прави единият крак да изглежда (и да действа) като по-къс. В началото това би могло да се забележи, когато краката на детето се гледат отзад. Ако гънките на кожата под дупето са забележимо различни, значи има различие в дължината на краката. По-късно различието в дължините може да принуди детето да куца. Нелекувано нарушение на растежа на бедрото причинява болка и явно куцане или едното стъпало да сочи навън.
За дисплазията от личен опит
Второто ми дете, момиче, се оказа с дисплазия на тазобедрените стави – повече на лявото краче, но слабо и на дясното. Открихме проблема, когато заведохме детето на профилактичен преглед при ортопед на 1 месец. Като чух диагнозата първоначално бях в шок, не можех да си представя, че прекрасното ми съвършено момиченце може да има проблеми с краката. Представях си я балерина, висока и стройна като порастне и едва понесох новината. Веднага се обърнахме към д-р Драганов от Военна болница – един от най-добрите детски ортопеди, който е не само добър лекар, но също разполага с добра апаратура за диагностика и не по-малко важно – с подход към пациента. След като поговорих с него се успокоих и разбрах, че ако спазваме предписаното лечение, гаранцията за пълно излекуване е 100%. Дъщеря ми носи каишки в продължение на 2 месеца (от 1 до 3 месеца). В началото ми беше мъчно да гледам малките крачета обездвижени, а хората по улицата ни хвърляха погледи, изпълнени със съжаление, но аз бях вече спокойна. Имах доверие в лекаря ни и вярвах, че ако не сваляме каишките бебето ни бързо ще се оправи. Така и стана! След 2 месеца вече имах напълно здраво момиченце. На 3 месеца бебето ми вече имаше идеални стави и съвсем скоро забравихме за проблема. Сега тя е на 3 годинки и е едно прекрасно здраво дете, което с удоволствие тича и танцува.
При разговорите ни с д-р Драганов той каза, че проблемите със ставите ни идват най-вече от това, че държим бебетата си легнали по гръб в креватче или количка, а не ги носим прилепени до тялото си, както правят в третия свят. Думите му бяха:
„Ако същото това бебе се беше родило в Азия или в Африка, никой нямаше да му преглежда ставите с утразвук и нямаше и да разбере, че има дисплазия. Но това бебе щеше да порастне носено от майка си обхванало корема или гръба й с разтворени крачета и докато дойде време да проходи, дисплазията ще е вече излекувана.”
Аз също носех бебето си често в слинг, макар и не непрекъснато, но въпреки това носехме и предписаните каишки за по-сигурно.
Заключение
Дисплазията е заболяване на тазобедрените стави, което се среща при 1 на 100 от бебетата, 7 пъти по-често при момичетата, отколкото при момчетата, а при деца, чиито родители са били с проблемни стави или са имат гъвкави стави, при седалищно носени бебета или еднояйчни близнаци дисплазията на ставата се среща в около 40% от новородените. През първите седмици след раждането оформянето на ставите продължава и затова е много важно бебето да бъде с максимално разкрачени крачета и присвити леко коленца, за да може костите да влязат добре в ставата и в никакъв случай не трябва бебето да бъде повивано с изправени и пристегнати крачета! На 1 месец бебето трябва да бъде прегледано профилактично на ехограф от детски ортопед, за да може ако има някакви аномалии в тазобедрените стави те да бъдат открити навреме и излекувани бързо и безболезнено. Ако дисплазията не бъде открита навреме, тя си проличава при прохождането, тъй като децата с подобни проблеми куцат и извиват стъпалото си навън. На тази възраст дисплазията може да бъде лекувана само оперативно.
За повече информация и практическа подготовка, по всякакви теми свързани с отглеждането на бебето посетете тук.
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
