Живеем в култура, която неизменно свързва бебето с памперсите. Свикнали сме до такава степен с факта, че бебето неизменно трябва да носи памперс, че всяка друга алтернатива ни изглежда странна и неестествена.
А всъщност до неотдавна памперси не е имало и милиони бебета са израствали без тях. Резултатът от това безпамперсово отглеждане на децата е бил приучване към гърне и хигиена на възраст около 1 годинка. Рядко в миналото дете над 1 годинка и половина се е изпускало в гащите. Напротив, децата отглеждани без памперси много рано са се научавали да контролират своите биологични нужди и да сигнализират за тях. Естествено и тогава, както и сега е имало деца, които поради ред причини, най-често психологически са се изпускали в гащите до по-късна възраст, но тези деца са било по-скоро изключение, докато сега децата с памперс над 2 години от изключение се превръщат в правило.
Защо децата до все по-късна възраст носят памперс?
Причините за това могат да бъдат многобройни, но най-честата причина е, че поради удобството на памперсите родителите не си дават труда да научат детето на хигиена.
Това според мен е най-честата причина. Навремето нашите майки са бързали да ни приучат да се пазим сухи, защото в противен случай им се е налагало да перат ежедневно големи купчини напишкани и наакани дрешки. Сега ние нямаме този стимул, тъй като памперсите са практични, лесни за ползване и с тях дрешките на детето остават сухи и чисти.
Задаваме ли си въпроса обаче как се чувства нашия наследник с целулозни обемни гащи с множество ластици и лепенки, особено през лятото? Всяка жена, която ползва дамски превръзки знае колко некомфортно е с тях в летните горещини, а памперсът е много по-некомфортен от превръзките, тъй като е много по-обемен и на практика обхваща голяма част от малкото бебешко телце. Няма как детето ви да се чувства комфортно. А като прибавим и факта, че тези неудобни целулозни гащи често са напишкани (защото нека бъдем честни никой не сменява памперса на бебето си през 30 мин. след всяко напишкване), то дискомфортът, с който децата ни трябва да се примирят става още по-голям.
Ще кажете пелените попиват добре и кожата на бебето остава идеално суха, а ластиците и лепенките им са меки и не пречат на нежната бебешка кожа. Попиват все по-добре – да, това е факт. Ползват все по-добра кройка и по-меки материи – да, това също е факт. Ако сравните памперсите от преди 15 години с памперсите днес, наистина ще видите, че нещата много са се променили към добро. Но въпреки това, памперсът си остава памперс и не може по никакъв начин да се мери с памучните гащички, които би носило бебето ви, ако се приучи от рано да ползва гърне.
В съвременното общество се стига до такива парадокси, при това не единични случаи, а все по-масови, при които все по-често виждаме деца, които вече могат да напишат името си, да броят до 10 и т.н., но все още акат и пишкат в гащите и носят памперси. Като видя такова дете неизменно се питам защо допускаме тези толкова умни деца да носят в гащите си подвижни тоалетни, които миришат, цапат и определено са толкова некомфортни за самото дете, колкото и за околните. Как така детето вече решава логически задачки, брои, знае азбуката, а не е в състояние да контролира естествените си нужди или по-скоро е в състояние е, но отказва да го прави. Определено проблемът не е в детето. Определено проблемът е някъде в нас, в начина, по който отглеждаме децата си.
Как да приучим бебето към гърне?
Приучването на гърне става много естествено и лесно, стига да запомните две изключително важни правила:
1) Не бива да карате детето насила да ползва гърне. Не бива да му се карате, да го наказвате и да оказвате каквито и да било форми на принуда.
Често в желанието си да научат детето да пишка в гърнето, а не в гащите майките прибягват към силови методи. „Ела да напляскам това дупе, щом ака в гащите.” Или „Сядай веднага на гърнето и да не си станал, докато не се изпишкаш”. – Подобни методи не само, че няма да помогнат, но със сигурност ще навредят. Никое свободно човешко същество не би направило нещо градивно под принуда. Това, което ще постигнете с подобни методи е детето ви да продължи да се напишква в гащите напук, само за да ви покаже, че не позволява да бъде насилвано и няма да върши нищо под принуда. По-покорните деца ще поддадат под натиска и ще се подчинят, но подсъзнателно ще намерят начин да се противопоставят на родителския терор под някаква форма, като често принудителното приучване на гърне при тях ще доведе до множество психологически проблеми.
Защо много детски психолози се изказват против ранното приучване на гърне?
Именно поради факта, че родителите не знаят как да приучат децата си естествено, без принуда към ползването на гърне и прибягват до силови методи, които травмират детето и водят до много проблеми, много детски психолози съветват да не приучваме детето към ползване на гърне преди 1 и половина – 2 годишна възраст. В аргументите си психолозите изтъкват, че често деца, които са били принуждавани насила към гърнето продължават дълго след това да се изпускат в гащите или страдат от нощно напикаване. Такива деца може да имат проблеми със заекване, трудности в общуването, болезнена привързаност към родителите и трудно адаптиране в нови ситуации.
Искам обаче да ви обърна внимание, че всички тези проблеми, не идват от гърнето, а от факта, че върху тези деца е оказвано психическо и физическо насилие от страна на родителите в опита им да ги научат да ползват гърне и именно това насилие може да доведе до различни психологически проблеми при детето.
Да караш детето да пишка под принуда, не когато му се пишка, а когато ти си решил, че то трябва да пишка може да нанесе огромни вреди върху крехката детска психика. На пръв поглед ще кажем „какво толкова – подканваме детето да се изпишка, няма да дойде краят на света от това” – да обаче за детето това подканване да пишка насила, когато не му се пишка означава, че то не може само да осъзнава кога му се пишка и явно не е способно да се справя само със себе си има нужда друг да решава вместо него. Ако внушим това в детето си, след време то ще чака винаги друг да решава вместо него и няма да е в състояние само да проправя своя път в живота. Такива деца именно стават подвластни на лоши компании, защото не са в състояние да отстояват собствените си ценности, а оставят другите да ги водят за носа. И всичко това само, защото сме накарали детето си да повярва, че трябва да пишка, когато мама му каже, а не когато самото то почувства нужда.
Много родители все още мислят, че децата са както кукли и нямат чувства, психика, емоции. Мислят, че детето трябва да прави това, което му казва родителят. Изследванията върху детската психика обаче, недвусмислено показват, че децата ни са пълноценни личности със собствени представи за живота и света, с чувства, желания и стремежи, точно както нас възрастните и единствената разлика е в техния ръст. Може да са малки и дребни на ръст, но са точно толкова умни, разумни, впечатлителни и чувствителни, колкото нас и в никакъв случай не бива да издевателстваме над тях, дори и под предлог, че го правим „за тяхно добро”. Заюото не е за тяхно добро. Това вреди!
2) Детето още от първия ден след раждането си дава сигнали, когато ходи по голяма и малка нужда и трябва да следим тези сигнали и да откликваме на тях.
Ако имате бебе не може да не сте забелязали, че когато иска да ака бебето започва да се напъва, издава специфични звуци (повечето бебета пъшкат), обикновено личицето на бебето почервенява. В такива моменти обикновено майката си казва „сега ще ака”, но не прави нищо. Оставя бебето да се изака в памперса, след което го преобува. Какво обаче се случва след време. Същата тази майка решава в даден момент да учи детето си да ползва гърне, но детето й тогава на 1 година и половина не желае да седне на гърнето, не дава да му свалят памперса и пищи и се дърпа от гърнето като дявол от тамян. Над 90% от бебетата, които не са били приучвани да ползват гърне на възраст под 1 годинка, на възраст над 1 година реагират по този начин. И това е съвсем естествено. Представете си, че откакто се помните през целия си живот вие сте били с памперс на дупето и никога не сте били без памперс. Ако прекарате целия си живот с памперс до такава степен ще свикнете с усещането да имате памперс на дупето, че за вас памперсът ще се е превърнал в част от вас и да ви свалят памперса за вас ще е равносилно с това да ви махната едната ръка или главата. Така усеща нещата бебето. Ако никога не сте му дали шанс да живее без памперс, то ще възприема памперса като част от себе си и няма да иска доброволно да се раздели с него. Ако никога не е пишкало и акало другаде, освен в памперс, то ще настоява и занапред да пишка и ака единствено в памперс.
Ако обаче вземем горния пример с малкото бебе, което още от първия ден след раждането си показва с жестове и звуци кога му се ходи до тоалетна и вместо да пренебрегнем неговите сигнали ние издържим бебето над легенче в удобна за него поза, така че то да може да се изходи в легенчето и тялото и гащичките му да останат сухи и правим това всеки път, когато бебето даде сигнал, че му се ходи до тоалетна, това бебе ще придобие убеждението, че пишкането и акането не стават в гащите, а в специално определени за това места и с порастването си все по-ясно ще дава сигнали кога иска да пишка и ака, така че родителят да го заведе до мястото за пишкане и акане. Този метод за отглеждане на бебето се нарича Естетвена Бебешка Хигиена (или ЕБХ). Бебетата, които още от раждането си или от първите си месеци практикуват ЕБХ на около 8-10 месечна възраст вече носят обикновени памучни гащички и ползват успешно гърне (или тоалетна) без да се изпускат в гащите.
Физиологични предимства на ЕБХ
От физиологична гледна точка бебето, което не ходи до тоалетна в гащите пази гениталиите си чисти и не съществува риск от подсичане, гъбични инфекции и възпаления. При момченцата особено важно е, че ранното отучване от памперсите и носенето на обикновено памучно бельо помага тестисите на бебето да не се претоплят.
Психологически предимства на ЕБХ
Когато бебето израства с увереността, че нуждите му са важни и разбрани, то придобива увереност в себе си, чувства се значимо, спокойно и расте щастливо. Когато бебето ни изпраща сигнали, че иска да ходи до тоалетна или че е гладно, а ние пренебрегваме неговите сигнали и не ги разбираме, бебето си изгражда вътрешна представа, че в този свят е само и на никого не може да разчита и че никой не се интересува от него. Какво като сте му облекли най-скъпите дрешки и сте облицовали цялото му креватче в дантели и пъстри играчки като не зачитате основните му нужди?
Сигналите за пишкане са по-трудни за долавяне, отколкото тези за акане, но ако общувате внимателно с бебето и се вглеждате в сигналите, които то изпраща, бързо ще започнете да разпознавате всички негови сигнали и безпогрешно да разбирате всеки сигнал за какво се отнася. Няма по-хубаво нещо от това да се научите да общувате с детето си, да го разбирате и да му покажете, че може да ви се довери! Това умение ще ви помага за цял живот занапред в отношенията ви и ще създава между вас атмосфера на близост и разбирателство.
Разбира се, както стана дума и по-горе, не бива да очаквате и още по-малко да изисквате детето до пишка или ака, когато Вие му кажете. Да прилагате принципа на естествената бебешка хигиена, не означава на определени интервали от време да свалате гащичките и с определени жестове или звуци да приканвате бебето да пишка или ака, само защото отдавна не е пишкало или сигурно му се пишка. Поменете, че ВИЕ НЕ ЗНАЕТЕ И НЕ МОЖЕ ДА ЗНАЕТЕ кога на бебето му се пишка. Никой човек не може да прецени кога на друг човек му се ходи до тоалетна. Можем да усетим кога ни се ходи до тоалетна само на нас самите. БЕБЕТО ЕДИНСТВЕНО МОЖЕ ДА УСЕТИ КОГА МУ СЕ ХОДИ ДО ТОАЛЕТНА и когато усети, то дава сигнали, които ако забележим е добре да свалим гащичките му и да ги държим над легенче или да го сложим на гърне, ако е по-голямо и да го оставим да свърши естествените си нужди.
Тоест бебето е водещо, не родителят. Бебето определя кога да пишка или ака, не ние. Ако ние трудно да разпознаем сигналите му, то значи ЕБХ не е за нас. В практиката си съм попадала на много случаи на погрешно практикувана ЕБХ, при които малки бебета са принуждавани от родителите си да пишкат или акат и да дават определени от родителя сигнали и това води сериозни увреждания в развитието. Една от причините за възникване на най-тежкото психично разстройство – шизофренията е твърде ранното изискване за овладяване на хигиенни навици във възраст, когато детето нито психически, нито физически е способно на това.
Естествена бебешка хигиена означава да се научите да разбирате кога бебето ще пишка или ще ака и да му дадете възможност да не го прави в гащите, като ги свалите и го задържите над легенче или го сложите на гърне. Естествена бебешка хигиена НЕ означава вие да решите кога да сложите бебето над легенче или на гърне и да го държите там, докато не се изпишка или изака, нито означава да учите бебето какви сигнали да Ви дава и да му се сърдите, ако не успее да даде измисления от вас сигнал и се напишка или наака в гащите.
Бебето пишка или ака, когато почувства естествена нужда. Миг преди това то дава сигнал с тялото си, че ей сега ще пишка и ако сте до него и видите този сигнал е добре да свалите гащичките му и да го издържите над легенче или да го сложите на гърне, така че бебето да свикне, че този тип процеси не вършим в гащите и да не се замърсяват ненужно гениталиите му и да не стои с изпражнения залепени за тялото му. Това е естествена бебешка хигиена. Всички други дирижирани от възрастния методи, в които възрастният изисква бебето да пишка или ака, когато го помоли или изисква бебето да стиска или да дава определени от възрастния сигнали, че ще пишка или ака са насилие над крехката детска психика и физика с често дългосрочни негативни последици.
Ако ви е трудно започнете по-късно
За ЕБХ говорим в периода на първите месеци след раждането. Много често обаче през тези първи месеци родителите са все още много объркани и трудно се ориентират в нуждите на бебето и трудно разгадават все още сигналите, с които бебето оповестява, че има определени нужди. За много хора е трудно в този все още ранен етап на опознаване на бебето и привикване с новата роля на родители и не успяват да започнат успешно практикуване на ЕБХ.
Ако Ви е трудно да се ориентирате кога на бебето му се пишка или ака, то по-добре изчакайте. Важно е да не насилвате бебето да пишка, когато Вие решите и ако не разбирате кога на него му се пишка, то по-добре изчакайте бебето малко да порасне.
На 7-8 месечна възраст бебето е вече много социално, а и вече добре се познавате с него и вече ще ви е все по-ясно да разбирате различните сигнали, които изпраща. На тази възраст също така бебето вече може и да седи и ако до този момент не сте успели с естествената бебешка хигиена и бебето е носело памперс, то сега е добър момент да започнете да го слагате на гърне.
Как детето да се научи да ползва гърне?
Много често бебето разглежда гърнето като странен предмет без изобщо да разбере за какво се ползва. Ето някои насоки, които ще Ви помогнат да разясните на детето си ролята на гърнето. Не забравяйте, че е изключително важно да не принуждавате насила детето да пишка или ака в гърнето и да не очаквате от него да се научи бързо. Така само ще вмените вина в детето, която забавя процеса на приучаване към хигиенни навици.
- Следтет бебето като пишка и ака и по-специално непосредствено преди да се изпишка/изака – какви физиономии, мимики, жестове прави, какви звуци издава, има ли специфична поза тялото му – това са сигналите, които ако се научите да разпознавате, ще знаете кога на бебето му се пишка/ака и ако бързо след като видите сигнала, сложите бебето на гърне, то ще започне да пишка/ака в гърнето и гащичките му ще бъдат сухи и чисти.
- Ако не успявате да схванете ясно сигнали, с които бебето показва, че му се пишка/ака, но сте забелязали, че ежедневния ритъм на бебето има моменти, в които то винаги пишка или ака – например веднага след събуждане от сън или след хранене и т.н., то използвайте тези моменти, за да го сложите на гърне.
- Можете да поставите гърнето в тоалетната и заедно с бебето да отидете на тоалетна като вие пишкате в голямата толетна, а него слагате на гърнето. Обяснете му с прости думи, че тук се пишка и седнете и се изпишкайте на практика. Посочете на бебето, че вие пикшате на голямото гърне, а то пишка на малкото и му кажете, когато иска да пишка, да ви посочи да дойдете до гърнето. Децата най-лесно се учат като подражават.
- Когато бебето се изпишка, изака в гащите, без да се карате или укорявате със спокоен тон занесете мръсния памерс до гърнето и посочете и кажете и с думички, че пишкането/акото е по-добре да отиде в гърнето, а не в гащите.
- Всеки път, когато бебето се изпишка/изака в гърнето го похвалете и когато останалите членове на семейството дойдат им разкажете в присъствието на детето и повторете похвалата. Децата силно се стремят към одобрението на възрастните и за детето получаването на похвали и одобрение е сериозен стимул.
Детето не може да контролира физиологичните си нужди до около 18 месечна възраст
Както ви разбрахте, докато бебето е малко не бива да очакваме от него да се научи да контролира физиологичните си нужди и да стиска или да пишка или ака по команда. Това е невъзможно. Умението да регулира съзнателно физиологичните си нужди детето придобива на около 18 месечна възраст. Тогава вече то е способно да стиска за кратко, докато седне на гърнето и съзнателно да регулира когато пишка или ака. За да се случи това на 18 месеца, е нужно определено време преди това детето да се е запознало с гърнето и да е разбрало вече за какво служи то.
Ако не сте запознали детето с гърнето до 18 месечна възраст, след това най-вероятно ще срещнете голям отпор
Ако детето не е практикувало ЕБХ и не е слагано на гърне, то може и до 2, 3 и дори 4 годишна възраст да иска да пишка и ака в памерс, защото не знае как да ползва други пособия за ходене до тоалетна. Имайте предвид, че след 18 месечна възраст започва периода на бебешкия пуберет и в тази възраст децата стават изключително нетолерантни към промени в ежедневието им. Това е възрастта, в която детето иска нещата да се случват само по познатия за него начин и е готово да се съпротивлява до край, само и само да не позволи нововъведения да навлязат в ежедневието му. Тази особеност на детското поведение има своите психологически обосновки, но това, което е важно за темата, която разискваме е да разбете, че детето не може да регулира само физизиологичните си нужди до около годинка и половина, но ако чакате да започне да ги регулира и тогава да му предложите да ползва гърне, детето най-вероятно ще ви откаже, ще се тръшкаи ще бяга от гърнето и ще настоява да си пишка и ака в памперса, защото така си е свикнало. В практиката ми имам случаи, в които деца на 4 и на 5 години продължават да акат в гащите и са готови да стискат два дни, но не и да се откажат от навика, с който са живели през целия си живот.
Затова най-добре е детето да бъде запознато с изхождането извън памперс от ранна възраст, за да го възпиреме като нещо нормално и да не се страхува да го прилага, когато стане готово за това, но не бива да настояваме и изискваме детето да се пази сухо и да ползва гърне. То ще започне да го прави, когато е готово за това. От нас се иска само да го запознаем с гърнето и да му покажем, че когато ни се пишка е удобно да го правим там.
За повече информация и практическа подготовка, свързана с с ранното детско развитие можете да проследите уебинарите на Спомнилище за родители.
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
22/07/2011 @ 10:59
Доста е трудно това приучване. Може би при нас с детето трудността дойде и от грешката, която допуснах, да започна опитите за гърне, след като детето проходи. В момента няма сила, която да я задържи на гърнето.
22/07/2011 @ 19:21
Именно – след годинката всяко ново начинание се приема много трудно и винаги с протести от детето. То вече е свикнало да пишка в пампер и е много трудно да го убедим, че изведнъж трябва да започне да пишка на гърне. Така е и с отбиването и с всичко друго, с което детето е свикнало – то просто не желае да променя навиците си в тази възраст, защото те му дават сигурност. За това е за предпочитане да се започне много по-рано с приучването към хигиена – още в бебешка възраст. Това, което можете да направите сега е да покажете на детето си, че другите деца на неговата възраст пишкат и акат на гърне. Това обикновено работи. Много майки споделят, че не са успяли да приучат детето на гърне, но като са го записали на ясла там се е отучило. Когато детето гледа как връстниците му седят на гърне и приемат това за нормално, постепенно и то започва да приема това за нормално и спира да се противи. Ако детето не ходи на ясла, можете у дома да организирате партита с други майки и бебета, които вече ползват гърне и да слагате децата на гърне заедно или ако вашето дете се противи да сяда на гърне, то поне да гледа как другите деца седят на гърне и пишкат в него и после всички ги аплодират. Като гледа това, постепенно (може би не веднага – нужно е търпение и постоянство) след известно време и вашето дете ще се престраши да пробва гърнето, защото и то копнее да получи признание и аплодисменти. Успех!
26/10/2014 @ 15:50
Моят син е на пет и още не можем да го махнем от памперса ние с жена ми си казах ме да го уставим той да реши и сега не иска да го махне той дори не иска да стиска
не знам вече как да го махнем
той дори на море с памперс бански ходи
29/10/2014 @ 11:28
Здравейте, на тази възраст проблемът вече е психологически – или преди време сте се опитвали насила да махнете памперса, когато детето не е било готово и това го е фиксирало в проблема или ако случаят не е такъв, то проблемът изобщо не се състои в памперса, а в нещо друго, което плаши детето и го кара да се вкопчи в този бебешки навик. Не е здравословно на 5 години да продължавате с памперса. Най-добре е да поговорите с детето нежно и любящо, но твърдо и решително и да му обясните, че е вече голям за памперс и не след дълго ще тръгне на училище и ще ходят целия клас на зелено училище и другите ще ходят на приключения и забавления, а той ще трябва да си стои у дома, защото е бебе с памперс. Кажете му, че сте до него, разбирате, колко му е трудно и го е страх, но ще му дадете нужната сила заедно да се справите с проблема. Махнете памперса! В началото детето ще страда, ще се страхува, може би ще се напишква и нааква, но вие спокойно и търпеливо с много любов и гушкане му покажете, че всичко е наред и това е просто труден момент, през който ще преминете заедно. Може да предложите награда – като се научи да ходи с гащи да получи подарък, който е само за батковци, а не за малки деца с памперс. Нужно е като родители да покажем на децата си, че дори, когато срещаме трудности, най-доброто решение е да проявим смелост и търпение и да намерим начин да се справим с трудността, вместо да се отказваме пред всяко предизвикателство. Поради една или друга причина за детето ви махането на памперса е предизвикателство и сериозно изпитание. Не му се карайте, не му се сърдете, ако се страхува, мрънка, плаче, напишква или нааква в гащите. Просто махнете памперса и о гушкайте, окуражавайте, подкрепяйте и му покажете, че не е само в това изпитание, а сте до него и му давате цялата си любов. Ако сте решителни и не се откажете и не упреквате детето, а го окуражавате спокойно и любящо, то ще се справи и скоро ще имате пораснало момченце, което не само вече не носи памперс, но е вече по-смело и решително и има куража да се справя с предизвикателствата в живота си. Успех!
07/08/2011 @ 00:02
Най-добрият момент за приучаване към гърне е лятото. Оставете детето да ходи без памперс, пригответе си повечко гащички и се настройте за активно бърсане на под. От старата школа знам, че честото слагане на гърнето и оставянето с мокри гащи закратко, е единствения начин.
За каката имах късмета да ми помага майка ми, а сега за малката ще съм сама. Тя е на 6 месеца, но гърнето съм го купила вече, а сега лятото я оставям да стои без памперс, за да й диша дупето. Та скоро смяам да започна да я слагам на гърнето.
Стискайте палци до зимата да сме успели 🙂
07/08/2011 @ 22:00
Действително лятото отучването от памперс е много по-лесно, отколкото през зимата. Време топло, бебето може да стои само по гащички, които лесно да се перат и сушат, ако се намокрят. Важното е обаче да не насилвате детето да пишка на гърнето – слагайте го на гърнето да свиква, обяснете му какво се прави там, но не го наказвайте и не му се карайте, ако не успее да се справи със задачата. Подходите са два – най-добре вие следите за сигнали, които да показват кога на детето му се пишка, а ако не се справите с тази задача, преминавате към план Б – изчаквате търпеливо детето да се усети и да започне да ползва гърнето по предназаначение.
13/08/2011 @ 22:00
Нашата беба е в 5-тия месец. От 4-тири дни практикуваме метода ЕБХ и изпитваме огромно удовлетворение от постигнатите вече успехи! Сигналът за акането го улавяме: почва да се пъчи, избутва си дупето нагоре и настрани и става неспокойна. За пишкането не виждаме сигнали все още. Държим беба над тоалетната, седейки на стол за наше удобство и нещата се получават! Винаги я хвалим и и благодарим, че толкова много ни помага и се чувставе щастливи от това, че се вслушваме в сигналите, нуждите и потребностите на нашето дете; че следваме естественият ход на нещата (а не ги възпрепятсваме) и че правим нещо добро за природата! Определено ни повлия споделеният опит на родители в Интернет, защото досега не се решавахме.
15/08/2011 @ 14:56
Много се радвам за вас!
08/11/2011 @ 23:47
Здравейте,
Много ми харесва статията ви.
Дъщеря ми е първото ми дете и от желание да направя най-доброто за нея имам чувството че бъркам всеки път.
Кърменето: Не можех да й давам на поискване защото много ме боляха зърната и заради следродилната депресия просто не издържах и я държах само по 20мин. поради съветите на педиатрите – сега когато опознах детето и кърменето ужаснсо ме е яд че не съм и давала да съче когато поиска…..сигурна съм че болката е щяла да премине по-бързо ако сучеше по-често….
Захранването: също стана някак насила – защото следвах отново глупавите съвети на лекарите и не слушах детето си – ужасно се обвинявам че бързах и с тази крачкч- знам че всичко е заради това че нямам опит и не разбирах детето си 🙁 но немога да си го простя…
ЕБХ: практикувахме ЕБХ с дъщеря ми от към 2 месец. Но за съжаление нещо отново не ми достига и постоянно се колебая дали е добре или не за детето – много съм колеблива като личност 🙁 В началото беше забавно и за двете ни. И когато не се получаваше аз отново спирах и се чудех дали да продължа- почвам да си мисля че само я измъчвам 🙁 И сега когато прочетох че когато я карам да ходи по нужда когато не иска може да доведе до бъдещи проблеми – направо се измъчвам ужасно и незнам как да продължа..
В момента е на 10 месеца и акаме в гърнето – тя определено обича да седи там и да ака там. Но с пишкането неможе да се разберем….имали сме дни цял ден без аварии, но откакто почна да пие повече вода нещо не се получава и когато е сънена не иска да я изпишквам и така малко по-малко остана само акането в гърнето…и сега незнам как да продължа – не искам да я карам на сила…..
проблемите в момента са два:
1. през деня се изпишква в памперса и понякога почва след това да мрънка и я доизпишквам в легена, особено когатго и се спи…..
Но иначе знака преди това изчезна….и сега немога да преценя дали да я подканвам ли въобще да се изпишква или да я оставя. Ако съм й навредила психически направо незнам как ще си го простя////уж исках да направя най-доброто за нея, а сега иамм чувството че й вредя////
2. най ме притесява че нощем се буди когато и се пишка и плаче и се върти в леглото и когато много й се спи реве когато се опитам да я изпишкам….затова и предлагам гърдата и тя заспива,…така се буди няколко пъти през час два докато не се изпишка в памперса. Разбира се не винаги се буди заради пишкането – предполагам и заради зъбите, но немода да различа двете….
Много съм притеснена, че някак съм я принудила с ЕБХ-то и тя също е объркана в момента…..моля дайте ми съвет. НОрмално ли е да плаче нощем когато и се пишка и как да постъппя???
Благодаря
Надявам се отговора ви да ми помогне…
14/11/2011 @ 15:06
Здравейте,
Най-напред стига самообвинения. Направила сте най-доброто, на което сте способна и детето ви оценява това! В момента, в който престанете да се измъчвате със самообвинения – дали правите нещата правилно и въобще как е правилно – тогава и детето ще се успокои. Майка и дете са като скачени съдове. Когато ние сме нервни и неспокойни и децата ни са нервни и неспокойни. Най-доброто е да приемете, че миналото си е минало и да се съсредоточите какво ще правите от тук нататък!
Конкретно по въпросите ви:
1) Говорете с детето – спокойно обяснете, че може да пишка в гърнето или в памперса, където на него му е добре. Бъдете усмихната и спокойна. Гушкайте детето и му се радвайте, независимо в гърнето или в памперса се е изпишкало. То трябва да разбере, че като пишка в памперса, не върши нещо, което ви разстройва.
2) На тази възраст може би детето се буди от зъбки. Ако обаче се буди, защото се е напишкало и смятате, че това е причината, гушкайте го и му се радвайте. Вие трябва да приемете, че на тази възраст детето има право да пишка, където си иска. Говорете на детето колко е прекрасно и му се радвайте, особено в моментите, в които по сред нощ сменявате памперс.
Когато и вие и бебето се успокоите и спрете да се измъчвате от вина, нещата ще се успокоят.
Успех!
01/08/2012 @ 16:33
Здравейте! Страшно болна тема ни е това гърне! Преди една година се опитахме да махнем гърнето, но беше безуспешно. Тогава дъщеря ми беше на 1г. 7 месеца. Съответно в момента е на 2 г. 8 месеца. Започнахме със слагане на гърне и тя не всеки път, но в повечето като я сложех вършеше работа. Когато дойде лятото махнах памперса и тя след 2-3 напишквания спря да пишка и когато дойдеше момента да не може да стиска започваше да плаче истерично. Ходихме на лекари и се оказа, че физически всичко е наред. Оставихме я една година и сега отново реших да пробвам, но положението не е никак добро. Сега се повтаря ситуацията от миналата година. Просто незнам какво да правя. Тя дори не иска всеки път да седне на гърнето. За изпишкване по друг начин и дума не става. Незнам кое е най-добре да направя. Да я оставям да плаче и да се стиска , или? Днес до обяд не е пишкала, чак като и сложих памперса след 30 мин се изпишка в него!
Благодаря Ви за отделеното време!
02/08/2012 @ 11:58
Говорете с нея. На 2 год. и половина тя е достатъчно голяма, за да разбере. Говорете мило и спокойно. Гушнете я, погледнете я в очите и й обяснете, че памперсите са за малките бебета, които не могат да седят и за това пишкат в памперс. Тя е голяма кака и може да пишка седнала. След като с гърнето има проблем, пробвайте детска седалка за тоалетната. Когато Вие ходите да пишкате, викайте детето да дойде с Вас и да види как пишкате в тоалетната. Кажете й, че понеже вече не е бебе, а е голяма почти, колкото мама ще пишка като мама. Купете заедно хубава седалка за тоалетна и й обяснете, че знаете, че се страхува и че е нормално да се страхува. Всеки се страхува, когато трябва да прави нещо ново и непознато, но за това мама ще е винаги до нея и като я гушне страха ще си отива. Махнете категорично памперса и гушкайте много детето и му говорете. Кажете му, че като му се пишка да дойде и да гушне мама и двете гушнати ще отидете в тоалетната и после ще се обадите да се похвалите на тате и на баба какво голямо момиче вече си имате. В никакъв случай не показвайте каквото и да било недоволство от това, че се напишква или че стиска. Детето Ви е изключително чувствително и плахо и за това каквото и да става окуражавайте я – ако се напишка – кажете – “Ами добре, стана мокро и сега ще го почистим и всичко ще е наред – хайде да изперем гащите и да забършем пода и пак ще са сухи” След което се усмихнете, за да види детето, че нищо фатално не се е случило. Така може би ще се отпусне и няма да стиска. Няма да стане веднага може би – дайте й две – три седмици – с прегръдки, окуражаване и пишкане гушната в мама, ако трябва. Да се отпусне постепенно. А памперсите кажете, че в магазина лелята продава само на бебета и за това мама много ще я гушка и всичко ще е наред. Ще пишка като голяма, а мама ще е до нея и ще я гушка. Като я видите, че много стиска не чакайте да се напишка или да се разпищи, а я гушнете, поговорете си с нея и след като с разговор я предразположите и й обещаете след това да се похвалите на тате я заведетете и я помолете да се изпишка. Но само след като я успокоите и предразположите, никога насила. Ще ви трябва много търпение и много ще се наложи да говорите с нея и много да я гушкате, но тя се е наплашила от нещо, свързано с пишкането, а това иска търпение, за да мине. Ако до няколко седмици няма никакъв ефект, заведете детето на класически хомеопат.
07/02/2013 @ 18:19
Zdraveite,moeto dete e na 2 gorinki,momchence,iskam da go otucha ot pampersa i se nadqvam da mi kajete nqkoi metodi za tova i kak da go privikna kum garneto,ot biberona veche go otu4ix no za gurneto mi e mnogo trudno,toi e mnogo palav i ne se zadurja na edno mqsto.Dali taktikata da go ostavq s mokri ili naqkani ga6tichi za kratko vreme shte go nauchi da kazva che ima nijda??? Molq vi posavetvaite me kak da podxodq
15/02/2013 @ 10:53
Най-удобно е ако изчакате времето да се затопли, но ако сте решили сега, може и през зимата да опитате. Методът е прост – казвате на детето, че вече е голямо и е батко/кака и за това ще отидете в магазина да купите гащички за батко/кака. Поздравявате го и нека то се почувства, че нещо много хубаво и специално се случва. След това купувате и започвате да обувате обикновени памучни гащички и махате памперса. Казвате на детето, че тези гащички за големи деца ще се намокрят, ако се изпишка в тях и за това като усети, че му се пишка да каже на мама, за да помогне мама на детето да се изпишка в тоалетната/гърнето. Естествено детето няма да успее още от първи път да остане сухо – ще имате няколко дни или няколко седмици (зависи от детето), в които то ще се напишква по-често или по-рядко. Важно е да не му се карате, да не се сърдите и да не го укорявате, когато се напишква, а да го успокоявате, че всичко е наред, да го преобувате, да му показвате мокрите гащи да ги види колко са мокри и пак да му напомните спокойно следващия път, ако усети, че му се пишка да каже на мама. ПОстепенно детето ще се научи. Важно е веднъж махнат памперса да не бъде връщан обратно, дори да се налага да перете често напишкано. Ако детето често се напишква и трудно се научава да пишка в гърнето, то най-добре е да се прави това упражнение през ляотото, когато дрешките съхнат бързо и можете да оставите детето у дома само по гащички, които лесно да преобувате и перете. Успех!
01/04/2013 @ 12:48
Аз съм накупила многократни пелени, но много ми се иска да започнем с ЕБХ още щом се върнем от болницата 🙂 Малко ме е страх обаче, че няма да разпознавам нищо в началото 🙁 Това ще ми е първо бебе и всъщност единственото бебе, което е оставало на мои грижи. Притеснявам се :))
01/04/2013 @ 19:52
Естествено и съвсем разбираемо е да се притеснявате! Ще се почувствате по-спокойна може би, ако погледнете на нещата така – връзката между майката и новороденото е като връзката между двама влюбени в началото- те се обичат, но още не се познават, не знаят какво харесва всеки от тях, на какво се дразни и без да искат си навлизат в личното пространство, защото просто още не знаят до къде свършва личното пространство на всеки от тях. Това е само в началото, защото влюбените толкова много се обичат и толкова са погълнати от идеята постоянно да се гледат и опознават, че бързо си стават най-близките хора и научават всяка особеност на другия. В началото няма да познавате бебето, но толкова ще го обичате и такова желание ще имате да го опознаете, че бързо ще свикнете да разпознавате всяка негова нужда. То ще Ви обожава и Вие ще обожавате него и дори в началото да не сте наясно дали е гладно или му се пишка или просто му се гушка с такава готовност ще му предлагате всичко, на което сте способна, че то ще бъде очаровано от Вас! Просто се отпуснете и оставете магията на любовта да си върши работата! Желая Ви успех!
12/07/2013 @ 14:46
Здравейте, имам две близначки на 2г., в момента съм в процес на махане на панперса. С едната нямам птоблем, но с другата, стана страшно. Когато пишка няма проблем, но когато започне на ака, започва едно тропане, пищене и реване. Започнах да давам круши, по принцип до 30 мин. се изхожда, а сега след 2 дена, успя да се изходи с много рев. Опитах да сложа пампер, но не го иска. Незнам какво да правя, започна да се травмира. Незнам какво да правя. Моля, за съвет
12/07/2013 @ 14:58
Детенцето си е създало страх, от процеса на акане. За да се успокои по-бързо говорете по темата, нека гледа как сестричката й ходи на гърне, за да види, че не е страшно и всичко при нея се получава добре. Докато ака я гушкайте и й пейте успокоителни песнички, нека чувства вашата подкрепа. Не връщайте обратно памперса, просто дайте време на детето, като го окуражавате и му помагате емоционално да се справи с този явно труден за него преход.
15/10/2013 @ 21:09
Здравейте,
имам нужда от съвет относно ученето на гърне. От 3 месеца го мъча това гърне, но все удрям на камък. Цяло лято го бях оставила по голо дупе вкъщи. Когато смятах, че е време да пишка, го слагах на гърнето. Като започне да се дърпа, приключвам с процедурата. Изпишквала съм го и на мивката, и над тоалетната и в гърнето. Но и до момента не показва когато трябва да върши работа. Имали сме прекъсвания, къде заради гости, пътуване, но не съм се отказала. Сега му слагам гащички, най-накрая намерих малък размер. Виждам, че ще пика, опитвам се да го сложа на гърнето, дърпа се и след 5 мин върши работата в гащите. И за 10-15 мин са мокри 2-3-4 чифта гащи. Той е на 11 м и 1/2. Никога не съм се и опитвала на сила да го карам да си свърши малката или голямата работа. Винаги го поздравявам като стане както трябва. Даваме пример с таткото в тоалетната. Но… все не се получава. Какво още бих могла да направя? Благодаря предварително!
16/10/2013 @ 13:52
Мариана, като начало приемете, че колкото и да се стараете детето не винаги ще откликва на старанията Ви по желания начин. Различните деца по различно време стават готови за гърне, вашето може би още не е готово. Виждам, че правите нужното, за да му помогнете в този процес, но колкото и да се стараем, понякога нещата не стават, както ги искаме. Това, което мога да Ви посъветвам още да направите сега, когато все още не е станало много студено – като се напишка не бързайте да сменяте гащите – кажете на детето спокойно, без укор в гласа, че щом не е пишкало в гърнето, а в гащите, гащите са се намокрили от пикото и сега ще му е мокро на дупето. На някои деца не им прави впечатление, че са мокри и изобщо не обръщат внимание. Други деца обаче, като са мокри им е неприятно и се сърдят и като постоят десетина минутки мокри след като са се напишкали бързо се научават следващия път да не пишкат в гащите, а на гърне – така на практика усещат, че не е хубаво пишкането в гащи. Така че, не пречи да опитате какъв ще е ефектът при Вашето дете. Ако това не помогне, просто приемете, че за детето може би е рано да си казва и ще му трябва още време докато се научи. Не го укорявайте и не му се ядосвайте. Много травмиращо за малкото дете е да усеща, че е разочаровало мама и тя му е сърдита, това кара душичката му да страда от вина и срам за нещо, което то със сигурност не прави нарочно. Всяко дете иска да угоди на мама и като вижда мама колко усилия полага да го научи на гърне, то със сигурност би я зарадвало, ако може, но може да му е рано още за това, което се иска от него. Проявете търпение и разбиране.
16/10/2013 @ 15:38
Благодаря Ви за бързия отговор!
Ще пробвам да го оставям за малко с мокри гащички. Пък, може и да има ефект 🙂 Разбира се, варианта още да не разбира добре какво се иска от него, не ме притеснява. Винаги когато е пишкал и акал на земята или в гащите, не съм си позволявала да му викам или да му се карам. Определено не искам да си травмирам дететето, заради едното гърне. За мен всякакви опити да се налагат нещата с викове, пляскане и т.н. са недопустими. Винаги когато прави беля му се “карам” с малко по-строг тон. Така, че търпение и разбиране, имам бол 🙂 А и както се казва, няма ненаучено дете, дори и малко по-късно 🙂 Важното е детето да е ок 🙂
Хубав ден!
28/05/2014 @ 14:00
Здравейте, от три дена сме без памперс, но по цял ден се стиска и не иска да пишка в момента който не може да издържи започва да плачи и вика коремчето боли не дава да му сваля гащите и да го изпишкам когато се напишка вика ” А пишка” После всичко е наред но докато не му се препишка пак. Днес сложих памперс да се успокой, но същата работа. Много го гушка много му говоря всичко е разбрал но го е страх. За цял ден и вечер пишка само 2 пъти. Не знам какво да правя да се успокой. Синът ми е на 2 год и 1 месец.
02/06/2014 @ 20:27
Здравейте, покажете му, че и мама и тате носят гащи и му говорете, че е нормално да го е страх, но мама е до него и заедно ще се научи да пишка като истински батко. Има дечица, които посрещат всяка новост със стахове. Важното е Вие да сте спокойна до него и да му поакзвате, че е няма нищо страшно в гащите и в пишкането и че е нормално да изпитав страх и страхът ще мине бързо. Може да го водите с вас в тоалетанта да вижда как сядате на тоалетната чиния и пишкате. Може и той вместо в гърне, направо на тоалетната чиния да сяда на детска седалка.
21/06/2014 @ 22:54
Дъщеря ми е на 7 месеца и вече седи самостоятелно. Имаме си гърне и много ми се иска да почнем да го използваме по предназначение. Но се чудя дали ще успея да и обясня какво трябва да се прави там. И въобще дали е още рано да я поставям на гърне? Въобще не знам как трябва да процедирам. Вечерта да и слагам ли памперс, в тоалетната ли да я поставям на гърнето или да се подготвим за дълго стоене на гърне при играчките? Много лъчезарно и спокойно ми е бебето и се страхувам да не засегна по някакъв начин емоционалното му състояние. Благодаря предварително за отделеното вре
ме!!
23/06/2014 @ 10:38
Здравейте,
Добре е сега да започнете да слагате бебето на гърнето. Ако на тази възраст свикне със седенето на гърне, после, когато порасне и може да си казва кога й се пишка и ака, ще й е много по-лесно с гърнето, защото вече ще го познава и ще е свикнала с него. Бебетата, които не са слагани на гърне преди 1 годинка, след това обикновено не искат да сядат на гърнето и се сърдят и страхуват да седят на гърне. Важно обаче да имате предвид, че на тази ранна възраст детето няма как да осъзнае точно какво се прави на гърнето и да се научи да си казва, когато му се ходи до тоалетна. На тази възраст можете Вие да наблюдавате в коя част от деня детето ака и като начало да започнете да го слагате на гърне тогава. Тоест не очаквайте детето да стиска и да ходи до тоалетна само в гърнето, а не в памперса, а по-скоро започнте да го слагате на гърне, за да свикне с гърнето и то да не го плаши и ако уцелите кога ходи до тоалетна и успеете по това време да слагате детето на гърне, то постепенно ще види и за какво служи гърнето. Повечето деца акат или пишкат веднага след ставане от сън. Ако слагате детето на гърне веднага щом се събуди, веротяно ще “уцелите” момента то да се изпишка или изака в гърнето. Ако това се случи, кажете му браво, покажете, че това е хубаво, за да разбере детето, че гърнето служи за това. Ако не свърши никаква работа на гърнето, почакайте малко и след това сложете отново памерска и по-късно пробвайте пак. Преди годинка и половина детето е твърде малко, за да очакваме от него да се стиска и да ака и пишка само в гърнето. Това, което Ви притеснява – да не травмирате емоционално детето би могло да се случи не от самото слагане на гърне, а от очакванията на някои майки, че децата са като възрастните и могат да стискат и да си казват кога им се пишка. Тези майки се карат на децата и се ядосват, когато те пишкат в гащите, а не в гърнето и именно това лошо отношение на родителите към детето травмира децата, а не самото гърне. За това започнте да слагате детето на гърне, като начало веднага след сън – сутрин и след следобения сън и в началото това може е в стаята, не е нужно задължително да е в банята и можете да кажете “пишшшш”, за да насърчите детето да се изпишка, но ако не го направи, просто изчакайте и след това сложете отново памперса и пробвайте пак при следващото ставане от сън. В началото детето нищо няма да прави в гърнето. Целта е просто да свикне с гърнето и да не се плаши от него. В последствие ще започне да ака или пишка понякога в гънето и с времето ще се научи постепенно, без да я карате насила и да й се сърдите или карате.
26/06/2014 @ 10:21
Много Ви благодаря за отговора. От 3 дена я поставям на гърнето като интуитивно уцелвам момента. Изпишква се много бързо(вече 5пъти) и после я оставям около час без памперс. Впрочем не мисля, че няколко напишкани дрехи са проблем, ако изпусна момента грешката е моя, все пак детето е свикнало с памперсите,заради мен, заради моето удобство и няма смисъл да и се карам . На два пъти само направих гаф с аките. Дъщеря ми направи знак, че започва да ака (притихна и започна да напъва с оная смешна бебешка физиономийка) и аз веднага и свалих памперса и я поставих на гърнето Да,ама не..стоя стоя поигра си и забрави да ака после и сложих памперса и след някое време свърши работата там. Не разбрах дали я стресирах или нещо се разсея докато играеше. Мисля днес пак да пробвам. Как мислите, нещо грешно и съм направила?
07/07/2014 @ 15:42
Пробвайте отново и ако резултатъте същия – при сваляне на пампераса бебето се отказва от акането, то по-добре го оставяйте да ака в памперса, отколкото да го прекъсвате. Най-добре обърнете внимание по кое време ака (ако е по едно и също време всеки ден) и предлагайте гърнето по това време, но не е добра идея да прекъсвате акането.
05/10/2014 @ 00:35
Dъщеря ми е на 2г и 5 месеца и незнам как да я науча да се изхожда на гърне. Не се задържа седнала, бяга от гърнето щом се опитам да я сложа на него. Разбира че трябва да ака в гърнето, но не иска да ака в него, за пишкането незнам дали разбира че и то се прави в гърнето. Страхувам се да махна памперсите за да не ми наака и напика дивана в хола и и леглото си, как ще пера дивана после… Незнам как да я науча бързо да ходи на гърне, без щети , моля за съвет !!!
05/10/2014 @ 19:07
Процесът на приучаване към гърднето при всяко дете протича различно – при някои деца става без щети, но при други деца се налага седмици наред майката да пере напишкано и наакано, докато детето свикне. Универсална рецепта няма. Като начало, ако не искате да махате памперса, защото Ви е страх от “щетите”, то започнете да я водите със себе си в тоалетната, когато Вие ходите до тоалетна и да я каните докато вие седите на тоалетната, тя да сяда на гърнето – коментирайте на глас как мама пишка и тя ще чува, че тече течност и й казвайте, че това е нейната малка тоалетка (гърнето) и тя там ще пишка, също така мама ака и тя ще ака така, защото е ГОЛЯМА – децата много обичат да чуват, че са големи, че са пораснали и се стремят да се държат като големи. Освен това, ако се задържи седнала на гърнето без да бяга щедро я хвалете и после разкажете и на тате, баба, дядо колко е голяма и седи на гърнето и скоро ще започне да пишка и ака там и нека всички я похвалят. Не й се карайте, не я упреквайте, когато не се получава, за да не асоциира детето гърнето с негативни емоции – когато не се получава, нищо, проявете търпение, с времето ще се получи. КОгато обаче се полуава – дори и минимален напредък, дори да не прави нищо в гърнето, самият факт, че сяда на него без да бяга например поощрявайте и хвалете щедро и нека детето да чувства радост и гордост, когато прави правилните неща, свързани с гърнето. Така постепенно ще се получи. Може да не стане веднага, но имайте търпение – без негативи, само с похвали и личен пример и ще стане. Успех!
07/04/2015 @ 15:40
Здравейте, искам да споделя моя опит. Имам момченце на 11 месеца. Веднага щом започна да седи стабилен – към 7 месец, купихме гърне. Близо месец беше голям зор 🙂 аз го слагам, говоря,пея,слагам играчки около него – нищо, вдигна го,сложа памперси и точно след 2 минути свършваме всичко вътре. И така всеки път…аз остават спокойна,даже ми беше малко смешно,сякаш ме дарено го правеше. Никога не съм повишаваща тон или укорява. И един ден реших да оправя леглото докато той е на гърнето, отделечих се и той си свърши всичко! Установих,че иска уединение,не да му вися на главата, вече 4 месеца ако само на гърне,пиша и на гърне и в памперси,но това не ме притеснява…още малко да се затопли и го оставям по гащи. Измислили сме знак за пушката и със думи и със знаци с ръчички и му го показвам всеки път,когато пишка. Все още той не го прави, но се усмихва и ме гледа и чака знака и бравото 🙂
16/04/2015 @ 13:45
Хубаво е, че давате възможност на детето да свиква с гърнето и че сте установила, че има нужда от уединение и му го давате. Хубаво е също, че не се сърдите като пишка и в памперса – ако му дадете време и не му се сърдите за напишаните памперси, а го окуражавате, когато е нагърнето, детето ще се научи да пази гащичките сухи. Продължавайте все така и успех!
27/07/2015 @ 00:28
Здравейте, моята дъщеря е на 2г и 4м и от една седмица сме без памперс, бързо разбра за какво става въпрос и от вторият ден сме без поражения в гащичките. Казва, когато и се ходи до тоалетна и до тук всичко е ок, но когато сме навън обикновено се стиска и не иска да пишка или ака. Казва че и се пишка и когато я взема на ръце, не иска да стои и е готова да заплаче, съответно аз я пускам на земята и тя продължава да се стиска докато се приберем вкъщи и си седне на тоалетната. Как да й помогна да се отпусне навън и да не се стиска?
28/07/2015 @ 10:08
Здрвейте, това което описвате се среща като проблем не само при бебета, но и при големи хора понякога – да не се чувстват комфортно да се изходят на друго място освен у дома и да стискат и да тичат към къщи всеки път, когато се налага да ходят до тоалетна. Важно е да помогнете на детето да се отпусне и да свикне да ходи до тоалетна и извън къщи. Хората, при които се среща този проблем обикновено са много чувствителни и начинът, по който най-добре ще помогнете на детето е като в такива моменти я гушнете, отделите се от другите хора на площадката и на саме, прегърната в обятията ви й поговорите сериозно, но нежно като й кажете, че коремчето ще го боли, ако не изпишка/изака това, което е в него и разбирате, че да пишка/ака тук я притеснява, но мама ще я гушка и всичко ще бъде наред. С ваши думи, по начина, който вашето дете ще разбере, обяснете му нежно, любящо, но и не лигаво, а сериозно, че е важно когато й се пишка/ака да пишка и ака, а не да стиска и разбирате, че я притеснява да пишка тук, но Вие ще я гушкате и ще й помогнете и ще го направите ей тук, на саме, далеч от другите хора, които вероятно я притесняват в този момент. Много важно е детето от малко не само да се научи да не се стиска, защото може да си създаде приблеми с бъбреците, ако дълго време кара по този начин. Не едно и две дечица съм лекувала с подобен проблем, който с времето води до поражения в отделителната система. Хубаво е, че сигнализирате още в зародиш, когато все още проблем няма. Отнесете се сериозно към въпроса, без да насилвате детето или да го заставяте да пишка, а се отнесете към нея като към уплашено малко човече, което има нужда да усети утеха и подкрепа и ще се научи да се отпуска и да пишка/ака, когато и където се налага. Успех! При задълбочаване на ситуацията бих Ви насочила към класически деткси хомеопат. Насреща съм, ако проблемът с времето не се реши и имате нужда от помощ.
18/04/2016 @ 23:13
Здравейте!Дъщеря ми е на 2г и 3м. започнахме със слагането на гърне преди 1 година като си беше и с памперс.Знаех по кое време ака и я слагах на гърнето, а тя се изхождаше там.Когато стана на 1г. и 6м. въведох прясното мляко и с въвеждането му беше 1 седмица с растройство – от тогава категорично отказва да ака в гърнето, пикае там, но не ака.Сега вече махаме памперса и я слагам редовно на гърне, а тя започва да се стиска и да не ака не само, че не ака в гърнето ами изобщо не ака.В момента се изхожда през ден което мен силно ме притеснява.Кажете ми моля Ви какво да правя дали е само период и не е ли опасно това стискане?
20/04/2016 @ 17:39
Ако е просто период, то този период ще трае максимум две седмици. Ако продължава по-дълго това стискане и неакане, то нужно е да предприемете нещо. Нещо тревожи детето и го кара да стиска и да не ака редовно. Каква е причината не можем да кажем от пръв поглед – при всяко дете е различно. В ситуацията най-бързо и ефективно ще помогне консултация с класически хомеопат.
14/06/2016 @ 15:24
Здравейте,
детето ми е на 1 година и 4 месеца. Изключително бъбрива. Знае много думи. Дори казва какво иска за ядене и какво не. Иска сама вода. Общо взето вече е човек, с който се общува много лесно. Изпишквам я и я изаквам от 5тия месец. Още преди годинката сама казваше кога има ако и пиш и всичко се случваше страхотно с гърнето. Без да променяме стратегията изведнъж тя започна да се инати и сега е голяма драма. От почти 2 месеца е много трудно. Пишка в гащите и след 10 слагания на гърне. Пробвала съм и над тоалетната – няма разлика. Питам я “Напишка ли се? – Да.” и се смее. “Защо не ми каза?Нали знаеш, че трябва да ми кажеш? – Да пиш/ мокло” Т.е. тя е напълно наясно с дейността, дори може да я опише с думи, но по някаква причина се инати. Моля за съвет!
15/06/2016 @ 09:03
Има такъв период в развитието на децата, в който детето проявява упорство и регрес във вече развити хигиенни навици. Не й се карайте и не се сърдете, не бива детето да се чувства виновно в този момент, защото вината ще я затормози и ще й попречи да преодолее този период по-бързо. Възползвайте се от това, че идва лято и опитайте спокойно и невъзмутимо да покажете на детето какви са естествените последици от случващото се като не бързате да сменяте напишканите гащи. Обяснете спокойно, че не пишкаме в гащите, защото ако ги напишкаме ще ни е мокро и неприятно на дупето и когато детето се напишка, спокойно и невъзмутимо просто отбележете, че сега, като не е пикала в гърнето, а в гащите, на дупето ще му е мокро и неприятно. Ако детето започне да се сърди и настоява да смените гащите се престорете, че в момента имате работа и не можете и я оставете да постои малко напишкана. Може и да успее сама да събуе гащите – ако може, нека го направи, но отново не бързайте да й помагате и да се включите. Изчакайте малко, след което обуйте сухи гащи. По-късно отново припомнете, че който си пишка в гащите, му е мокро и неприятно на дупето и толкова. Най-добре децата се учат от естестветните последици от постъпките си. Полезно за детето е да осъзнае, че пишкаме в гърне не защотот това е просто някаква приумица на мама, а защото за самото дете е по-добре, когато гащичките са сухи. Този период ще мине. Важното е да положите усилия да не вменявате вина на детето и да запазите спокойствие. Успех!
12/07/2016 @ 15:26
Благодаря Ви много! Засега тя не усеща проблем, че е мокра. Не й пречи. Застава на едно място за малко. И дори ми казва смоята интонация “да, да, мамоо пиш”, но след пишкането. Ще продължаваме дейността и това е. Ще обяснявам по-често за мокрото.
03/10/2016 @ 23:43
Здравейте, сина ми е на 2 год и 2 месец. От 5 месеца сме на отказване от оамперс и приучване на гърне. И понеже беше от самото начало на лятото махнам му памперс смело и да се напикава няма проблем смяначе гащите и готово. Малко по малко се научи да чишка първо в тоашетната чиния после в грнето и така. Но с акането не сме така. Не искаме да седнем на гърне да акаме и това е. Нааква си се в гащите. Забравих да спомена че и до ден днешен след 5 мес отучване той не казва мамо имам чиш или ако. Затова се и напикава и нааква. Ако го чишам по често ок мо понякога забравям олисвма се в работа и се напикава. Говори много, умен е разбира всичко и разсъждава като голя чивек но с това не можем да св справим. Минахмв през поущрения говорене после и по строгия път минахме с наказване с насила да сяда на гърнето но все полошо ставаше като се опитвахме да бъдем по строги. Взе да се скрива и да ав нааква и дори не ми дава да го мия. Нещатат излезнаха извън контрол май вече се побърква. Какво трябва да напавя, какво теябва да променя за да се получи. За да ми казва или най малкото за да сяда и да ака когато го усетя че ми се ака ? Забравих също да пиша че и вечер сме си с памперса и го пълни като новороден. За нощния пък през ум не ми минава как ще го махнем? Моля ви за помощ! Благодаря!
04/10/2016 @ 19:21
Като начало е добре да смените подхода. Детето не е бебе вече и както пишете разбира и говори и е съвсем наясно кога му се пишка и кога му се ака. За да започне да си казва спрете да го карате да пишка насила – тоест, когато Вие решите да го изпишкате. Кажете му, че пишкането и акането идват от неговото тяло и той най-добре усеща кога ще дойдат, затова той сам ще трябва, когато усети, че му се пишка или ака да отива на гърнето. Нека гърнето стои на достъпно място, така че той да може да седне сам на него, а ако не може, кажете му да Ви извика да му помогнете, но не й от вас да идва инициативата или да го увещавате или наказвате. Гърнето да е достъпно и да му кажете ясно, че това си е неговото тяло и той сам може да усеща кога има пиш или ако и да действа като мъж, а не като бебе. След като му кажете това и оставите гърнето на достъпно място не му се карайте, когато се напишка или наака – покажете му колко мокри и мръсни са гащите и го подсетете, че ако иска да са сухи и приятни за носене може да опита следващия път, като усети пиш или ако да ги свали и да седне на гърнето. Толкова. Като усети, че не го притискате и не изисквате от него да пишка, когато Вие се присетите да го подканите, а наистина му гласувате доверие да управлява тялото си, лека полека ще започне да се справя по-добре. Важно е да не се ядосвате, да не му се сърдите и да не вижда, че Ви разочарова, когато не се справя успешно. Така се учат децата – новите умения понякога не се придобиват лесно. След като започнте да практикувате по този начин, ако до 2 месеца нещата са все още по старому и няма подобрение, ще е нужно да направим консултация на живо, за да преценим кое не е наред, че детето не може да се научи на гърне. Успех!
04/10/2016 @ 22:41
Благодаря ви. Има дни в които нещата се получават и дни в които смемв изходна позиция. Вчера след каъо прочетох статията Ви и всички коментари смених подхода си и ще правя нещата така както ме посъветвахте и да се надявам, че ще ина ефект. В началото на отучването от памперса тично така подхождах, но той не искаше гърне или само чишаше и съаваше и си се наакваше в гащите колкото и търпелива и с разбуране и говорене и не се получи. Сега е по голям разбира повече и да се надявам, че ще има резултат. Днес пишка и ака цял ден в гърнето но ме смея да се радвам, защото и преди е имашо такива инцидентни дни в които го е правел и след това все е но не е било.
17/11/2017 @ 11:13
Моята сладурка е на 1 г. и 6 мес., изтървали сме момента определено, но сега започнах да я оставям без памперс вкъщи и искам да попитам как да процедирам като трябва да излезем навън и вечер ? Дъщеря ми пие много вода посреднощ и пълни по 2 памперса на вечер. Вечер пак ли без да я оставям, притеснявам се да не се научи да се стиска.
20/11/2017 @ 07:50
Здравейте, при повечето деца първо идва махането на дневния памперс и месец-два след това махат и нощния. Ако детето по природа пишка предимно денем, то може да бъдат махнати и дневния и нощния памерс едновременно, но във вашия случай, по-добре махнете първо дневния памерс, а нощния оставете. Обяснете на детето, че когато е будна вече може да пишка в гърнето и да държи гащите сухи и когато се научи това, ще махнете и памерса за през нощта. Нощния памперс махнете, след като детето има вече добре изградени навици за ползване на гарне през деня и не се напишква денем. Когато в будно състояние изгради навици, ще е по-лесно да прехвърли тези навици и за моментите, в които съзнанието е отпуснато по време на сън. Добре ще е също да промените ритъма на поемане на течности, така че детето да поема течности основно денем и съответно да ги изпишква денем, а не нощем или в късните вечерни часове. Няма как да свикне нощем да е суха, ако вечер и нощем изпива големи количества течности. Ако насърчавате детето да приема повече течности денем, то няма да има нуждата да ги приема нощем и по естествен начин през нощитта няма да има препълнени памперси. Относно излизанията – през ляото най-добре е детето да е без памперс и да носите със себе си мокри кърпи за забърсване и достатъчно количество резервни дрешки в началото, за да преобличате при инцидент. При топло време също детето може да бъде изпишквано с лекота в тревни площи навън. В зимния сезон обаче не е препоръчително да я оставяте без памперс навън, защото е студено и като се напишка може да се простуди, а и много повече катове дрехи трябва да носите за резервни и най-главното – не е добра идея да разсъбличате детето на студа, за да го преоблечете. Затова в студения сезон нека бъде без памперс само през деня вътре, а по време на разходки, си слагайте памперс. Важно е обаче да обясните това на детето, за да не се обърква, че ту има памперс, ту няма. Обяснете й, че вече е голяма и може да пишка в гърнето и затова няма нужда от памперс. Сложете й обикновени гащички и й покажете, че и вие и всички пораснали хора носят гащи, а не памперс. Важно е да приеме промяната като добър знак за порастване, а не като неудобство, срещу което да протестира. За децата е изключително важно да се чувстват големи и силно се стремят към това. Обяснете й също, че докато се научи да пази гащите сухи, като излизате навън и нощем ще слагате памперс, а след като се научи да пази гащите сухи, съвсем ще махнете памперса и ще ходи само с гащи като голямо дете. Успех!