Емоциите на майката се предават и на плода в утробата й
Всички знаят, че по време на бременността бебето получава всички нужни за развитието му вещества от майчиния организъм. До скоро не си давахме сметка, обаче, че освен хранителни вещества и кислород, бебето в утробата получава и информация за начина, по който се чувства майката. Нейните емоции като страх, гняв, любов, надежда по биохимичен път се отразяват върху бебето и повлияват на неговото развитие. Когато изпитваме емоции, в тялото ни протичат определени биохимични процеси, които се отразяват върху всички органи и системи в тялото, в резултат на което започваме например да се потим или да дишаме учестено, или ни се свива стомахът, пулсът ни се учестява и т.н.
По време на бременността емоциите на майката по химичен път се предават на плода чрез плацентата. Въпреки, че бебето не е наясно с конкретните събития, които пораждат определени чувства и емоции в майката, тези емоции се предават и на него и то усеща техните физически последствия. Докато се развива в безопасната затворена среда на майчината утроба, детето получава предварителна картина за света наоколо такъв, какъвто го възприема майката. Така начинът, по който майката възприема и реагира на стреса от околната среда се предава й на детето й и служи за програмиране на неговото поведение.
Казано с прости думи:
Ако по време на бременността често се гневите, страдате или сте под стрес, бебето свиква с тези емоции и техните физически последици и те стават негов обичаен модел на поведение. Обратното – ако си подсигурите една спокойна бременност, без стресови натоварвания, детето Ви ще се развива здравословно, със спокойна и ведра нагласа към света.
Съвременните изследвания доказват това, което твърдят и бабите: ако майката има спокойна бременност, ще има в последствие и спокойно бебе. Позволите ли обаче да бъдете предимно нервна, гневна, нещастна и изложена на стрес през бременността, ще родите също толкова нервно и неспокойно бебе. Въпрос на личен избор е какво поведение и отношение към заобикалящия ви свят ще изберете за себе си и детето си.
Невинаги обаче човек е спокоен да се справи сам с негативните емоции и да превърне стресовия си живот в спокоен. За всеки човек е важно да нареди живота си така, че обкръжаващата го среда да му носи по-малко негативни емоции и повече позитивни. За бременните жени обаче това е двойно важно – защото вече от това как живеете и как възприемате живота зависи не само твоето здраве и бъдеще, но и здравето и бъдещето на твоето дете. За това бъдете решителни и не отлагайте, ако знаете какво Ви причинява дискомфорт и е във Ваши ръце да го промените!
Ако Ви е трудно да преодолеете това, което Ви носи негативи в живота, консултирайте се с психолог. Психологът ще Ви насочи към стъпки, които ще Ви помогнат да се справите със ситуацията, дори да Ви изглежда непреодолима. Хората се тревожат, че за да променят живота си ще е нужно да предприемат драстични мерки, за които не са готови – да напуснат работа или да се разведат или да сменят дома си… Това обаче рядко се налага. В повечето случаи “малките камъчета са тези, които преобръщат колата” и с малки, но адекватни стъпки можете да подобрите осезаемо живота си и живота на своето дете.
Пренатално възпитание
Учените използват термина пренатално възпитание, за да обозначат, че изграждането на психиката на индивида, тоест “възпитанието на детето”, започва още от утробата и до голяма степен зависи от нас дали детето ни след като се роди ще бъде спокойно или тревожно; смело или страхливо; доволно от живота или гневно и недоволно.
До неотдавна се смяташе, че е невъзможно бебетата да имат истински лични и значими преживявания преди раждането. Изследванията обаче показват, че вътре в утробата бебето слуша музика, общува и да запомня преживяното. Многобройни експерименти сочат, че на неродени деца, на които многократно са повтаряни определени стихотворения и музика, ги разпознават по-късно в живота си.
Една от най-големите изненади по отношение на живота в утробата е високата степен на емоционална активност и изразяване – нещо, за което до скоро не се е предполагало в психологията и медицината. На 15 седмици с ултразвук може да се види как бебето реагира на прости неща като смях или закашляне на майката. По-стряскащи са агресивните реакции, които могат да се видят например спрямо иглата при амниоцентеза – има случаи на атаки срещу нея със свити юмручета, което предполага самозащита, себеналагане, страх и гняв – неща, които до скоро се смятаха за невъзможни. Ултразвуковите изображения на близнаци също показват неочаквани прояви на социализация помежду им, изразяващи се в удряне, ритане и дори целувка. Животът в утробата – след като вече можем да го наблюдаваме се оказва далеч по-различен от мързеливия свят, който по-рано сме си представяли, в който бебето е пасивен пасажер в корема на мама, глух, ням и сляп, за това, което го заобикаля.
В съвременния свят бременността и раждането са се превърнали в изцяло медицински теми. Бременните и раждащи жени са третирани като „пациенти”, което автоматично внушава усещания за болест, слабост, безпомощност. Бременните са под непрекъснато медицинско наблюдение, съпроводено с множество изследвания за аномалии на плода, което неминуемо насажда в бъдещите майки страх от увреждания на плода и усложнения по време на бременността. Това, което ни заобикаля е това, за което мислим и което подсъзнателно очакваме да ни се случи. Очакването да ни се случи нещо страшно и неприятно се предава и на бебето и в следствие на това то също, както и майката страда от високи нива на стрес. В бъдеще медицинските специалисти вероятно ще отчитат този ефект и ще се отнасят по-внимателно към диагностицирането на евентуални проблеми по време на бременността.
Емоционалната система на бебето се организира според разнообразието от преживявания, на които е изложена. Ако бебето е оградено с гняв, страх, тревожност, то ще си изгради също такъв модел на реакция и ще изпитва и демонстрира тези емоции често при самостоятелния си живот след раждането. Моделите на страхливо поведение, които се наблюдават чрез ултразвук преди раждането, се повтарят и след него.
Трябва да имате предвид обаче, че честото излагане на ултразвукови вълни не е доказано безопасно, както предупреждават дори източници като Американската агенция за храните и лекарствата (FDA). Те напомнят, че ултразвукът предизвиква конкретни физически ефекти в тъканите, като загряване и вибрации и не бива да се използва извън необходимия за диагностични цели минимум. Според Европейския комитет по ултразвук в медицината, докато не разполагаме с по-категорични изследвания, трябва да бъдем особено внимателни в по-късните фази на бременността, когато плодът е по-развит о съществува опасност от загряване на костни структури като черепа и гръбначния стълб. Не го правете за развлечение или от просто любопитство!
В статията са използвани материали от книгата на Василена Доткова “Близо до бебето”
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
Ако статията Ви е харесала, моля споделете я със свои приятели, за да донесе полезност на повече хора. Благодаря!
06/05/2017 @ 01:10
Не ви ли е срам да публикувате такива статии, има жени с изключително тежки бременности, които минават през всякакъв тип манипулации през целият път до раждането и до последният момент се страхуват, дали ще успеят да родят здраво дете и когато го видят да се ражда живо и здраво и най накрая си поемат дъх и се отпускат и започват да се чувстват щастливи, се появява някой, който да им втълпи, колко е лошо през бременността да са се страхували и да са били изплашени или пък да са страдали за нещо.
09/05/2017 @ 21:23
Здравейте Ваня! Не само, че не е срамно човек да е запознат с последиците от една или друга ситуация, но е важно, защото ако решим да си крием като щрауси главата в пясъка и нищо да не знаем, ефектът може да е катастрофален. Тази статия е важна за жените, които в момента са бременни, защото ако са наясно, че страховете и негативните им емоции се отразяват негативно, биха могли да потърсят начин да променят ситуацията си, така че да не изжвяват всички тези негативи. Това ще се отрази позитивно не само на бебето, но и на тях самите. Ако не успеят сами да променят ситуацията си, могат да се консултират с психолог и да поработят върху страховете си. Вие като човек, който както разбирам е прочел статията постфактум, след като вече сте родила, мога да ви посъветвам да не гледате назад – никога погледа в миналото не е от полза. След като имате здраво бебе и се чувствате щастлива, то нямате повод за притеснение в този момент. Нямате причина да чоплите миналото и как сте се чувствала тогава. Явно сте се чувствала достатъчно добре и сте преживяла бременността достатъчно адекватно, щом като сте усляла да родите здраво и спокойно бебе. Ако бебето обаче не е спокойно, а плаче често, не спи добре или има други прояви на тревожност, вместо да се възмущавате от статии като тази, може да почерпите от тях информация и да разберете защо бебето е така неспокойно – тази информация ще ви послужи, за да се справите със ситуацията. Ако бебето е неспокойно и знаете, че сте карала неспокойна бременност, то можете да се консултирате с класически хомеопат и той като му разкажете, че ситуацията идва от бременноста ви ще знае как да помогне бебето да преодолее прехвърлените върху него негативни емоции. Това е целта на статии като тази – от една страна да подпомогнат жените да осъзнаят колко важно е по време на бременността да се погрижат за емоционалното си състояние, а не да неглижират ситуацията и от друга страна ако след раждането се окаже, че бебето е тревожно и неспокойно, то да знаят от къде идва проблема, вместо да набеждават, че са колики или нещо подобно и да се насочат към специалист, който ще помогне проблемът да се разреши.