Тръгване на ясла или детска градина (част 1)

За всяка майка мисълта, че един ден ще трябва да повери детето си в ръцете на непознати и по цял ден да бъде разделена от него буди тревога и безпокойство. Някои родители не се замислят за този момент, докато не им дойде до главата. Други пък, още през първите месеци на бебето, когато мама е неотлъчно до него се замислят как след 1-2 години ще се разделят с мъничето и ще успее ли до тогава то да стане толкова самостоятелно, че да се справя безпроблемно в яслата. Естествено всички деца и родители са различни и някои по-лесно се справят с предизвикателството, наречено тръгване на ясла, за други пък този момент е повод за сериозни изпитания. Има деца, които плачат много и тъгуват за мама, а други пък се чувстват още през първите дни в яслата, сякаш са си у дома. Независимо от вашия характер и това дали от рано се подготвяте за този момент или ви идва като гръм от ясно небе, има няколко азбучни истини по въпроса:

Това дали детето е по-общително или по-затворено не определя колко бързо ще успее да се адаптира в яслата/детската градина

Повечето родители мислят, че ако детето им е по-общително и „по-оправно”, то със сигурност ще се справи лесно с новите ситуации, в които ще попадне в яслата. Когато виждаме как децата ни стават все по-самостоятелни си отдъхваме с облекчение и смятаме, че това е нужната предпоставка за добро справяне на детето в яслата. Обратно пък, когато детето е по-срамежливо и „залепено” за мама, се тревожим, че няма да може да се справи само в яслата и ще тъгува повече. Пряка зависимост между това колко „отворено” и самостоятелно е детето и адаптацията му в яслата обаче няма. За да ходи успешно на ясла детето не е нужно да може да общува с всеки и да се грижи само за себе си. В яслата, за разлика от градината, детето не се налага да се грижи само за себе си от битова гледна точка – ако не може само да се мие, облича и храни, то има персонал, специално за това – за да хранят, мият и преобличат детето. Ако детето по природа е по-стеснително и не обича да общува с много хора, в яслата също както и у дома, то ще намери някой уединен кът, в който да се занимава само, без да му се налага да общува с много хора. По начало на тази възраст децата все още не участват в групови игри и не взаимодействат по между си, а предимно играят всяко само за себе си (например, ако играят с топка, те не си я подават по между си, а всяко я хвърля и после я гони пак то да я вземе; ако играят в пясъка, не правят съвместно обща дупка или замък, а всяко копае и пълни кофичка само за себе си). В този смисъл не се тревожете, ако детето ви е по-затворено и трудно общува с деца. В яслата то ще се ориентира да прекарва деня си така, както на него му харесва. Разбира се, децата, които умеят по природа да се налагат, имат предимство в това, че на тях по-трудно някой ще им вземе от ръцете играчката, с която в момента играят, но дори и детето ви да е от по-тихите и срамежливи деца, които не могат добре да се защитават сами, то със сигурност детето ви ще се разплаче гръмогласно, ако някой му направи нещо, с което то не е съгласно. В яслата плачът стига. Не се налага детето само да брани това, което желае. Достатъчно е да се разплаче и някоя от възпитателките бързо ще се погрижи за детето, в желанието си да върне мира и тишината в стаята.

Важна роля за адаптацията на детето играе предварителната нагласа на родителите

Детето не знае предварително какво е ясла и няма как да има нито положителна, нито отрицателна предварителна нагласа. Когато детето е малко, то дори не може предварително да осъзнае какво предстои да се случи. Нагласата, с която детето ще тръгне на ясла, зависи изцяло от предварителната нагласа на родителите, която те съзнателно или несъзнателно му предават. Представете си ситуация, в която майката е много притеснена от тръгването на ясла на детето. Майката се чувства несигурна относно това как ще се чувства детето там, ще се грижат ли добре за него, ще успее ли да свикне, ще бъде ли здраво там или ще започне да боледува… Връзката между майка и дете е много силна. Детето, както казахме, не осъзнава предварително какво е ясла и няма никаква собствена нагласа. То обаче усеща нагласата на майка си – усеща, че тя е изплашена и силно разтревожена. Това кара детето също да се страхува и тревожи. За него това, което чувства мама означава: „Не знам какво предстои да се случи, но щом мама, която е толкова голяма, умна и силна се страхува, то значи това, което предстои е изключително страшно и лошо. Щом е страшно за мама, която е толкова голяма, значи за мен ще е мноооого по-страшно, защото съм малък и не толкова силен.” В подобна ситуация, колкото и да говорим на детето какво хубаво място е яслата и как ще си играе там и ще бъде весело, ако вътрешното ни усещане е тревога, детето изобщо няма да чуе думите ни, а ще се изплаши до смърт. За това преди да споменете на детето за ясли, поработете върху вашата собствена вътрешна нагласа:

• Ако се тревожите, срещнете се с ваши приятели, чиито деца ходят успешно на ясла и когато те ви разкажат личните си впечатления и се уверите, че децата им се справят чудесно там, може би ще се успокоите.
• Посетете яслата, в която предстои да запишете детето си и поговорете с персонала там. Разкажете им какво ви тревожи, помолете да видите стаите, за да си изградите представа къде ще прекарва дните си детето ви – обикновено стаите са спретнати и уютни с шарени детски картинки, а персоналът е любезен и отзивчив. Ако видите това, може би ще се успокоите, че детето ви ще бъде на добро място.
• На пазара има доста книги, писани от детски психолози, специално по темата – тръгване на ясла/градина – прочетете някоя подобна книга – може написаното там да повлияе на вътрешната ви нагласа.

Подгответе детето, за това което го очаква, като разговаряте с него честно

Говорете с детето на тема ясла. Разкажете на детето, че вече е пораснало и може да ходи и да играе и затова ще го заведете на едно хубаво място, където ще си играе с други дечица. Разкажете му, че там има много играчки и много добри лелички, които пеят песнички и разказват приказки. Нека детето приеме яслата като награда, а не като наказание. Разкажете му, че там е само за добри деца и понеже то е прекрасно дете ще му разрешат да ходи там и да играе с другите добри деца.

Говорете с детето чак след като вие вътрешно сте спокойни по въпроса. Ако вътрешно се тревожите, а външно се опитвате да изглеждате спокойна и да обяснявате на детето колко хубаво място е яслата – детето ще усети разминаването между вътрешното ви състояние и думите ви и няма да ви повярва. Нещо повече, то ще усети противоречието и ще се разтревожи относно това, за което му говорите, а и това ще научи в бъдеще и то самото да не бъде искрено и ще намали вярата си във вас. Никога не говорете на детето неща, които не чувствате вие самите, защото това ще го научи, че на мама не може да се вярва. Ако не успеете да се успокоите, то кажете на детето, че ще го заведете на място, където се събират много дечица, за да си играят. Кажете му, че се тревожите, защото за първи път ще ходите там, но обещавате, че там детето ще бъде само няколко часа и след това заедно с вас ще си дойде у дома. Така детето ще повярва и дори да се изплаши от яслата, вътрешно ще го крепи спокойствието, че мама е обещала да го заведе пак у дома, а мама никога не лъже. Това е много важно за детето. Ако сте разтревожена и не го споделите, каквото и да кажете на детето, то няма да ви повярва, защото ще усети, че не сте искрена. Ако се научите да бъдете винаги искрени с детето, дори и по въпроси, които си мислите, че то все още не може да разбере, това ще изгради между вас отношения на доверие, които ще ви помагат цял живот.

Продължението на темата вижте тук.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!