От лежане към сядане

Още от поредицата

От лежане към сядане
Пълзене и прохождане

Защо новороденото може единствено да лежи?

За разлика от децата на животните, човешките бебета се раждат неспособни да се движат сами. Бебето няма координация на движенията и мускулен тонус и не само, че не може да ходи, но не е в състояние дори да поддържа собствената си глава. Това е така, защото човекът, за разлика от животните, живее на два крака, а не на четири и за да може да функционира успешно на два крака, човешкият таз е силно стеснен, за разлика от останалите бозайници, чиято стойка на четири крака позволява доста по-широк таз. С тесен таз жената не може да изчака бебето да достигне оптимално развитие преди да се роди. Ако то не се роди в края на 9тия месец, а остане в утробата още няколко месеца, докато съзрее напълно и е в състояние да контролира тялото си и да се движи само, то ще бъде вече толкова пораснало на размери, че няма да може да премине през тесния таз на майка си. Затова животните, които се движат на 4 крака раждат бебета, които още от самото си раждане се движат координирано и съвсем самостоятелно, докато човекът, заради изправената си стойка, трябва да ражда децата си много преди те да са готови да бъдат родени и да могат да се движат самостоятелно. Не напразно все повече специалисти вече ползват термина „4ти триместър от бременността”, за да опишат първите три месеца след раждането на бебето, защото през първите си месеци бебето все още нито физически, нито емоционално е способно да се отдели от майка си и има нужда от време, за да съзрее и да започне да функционира самостоятелно.

Начало на двигателното развитие

Още от раждането си бебето се движи, но движенията му са некоординирани и често изцяло рефлекторни. Бебето размахва ръчички и краченца, но не е в състояние да докосне определен предмет или да го хване. Постепенно с развитието на нервната система и укрепването на мускулатурата бебето започва да поддържа главичката си изправена, да движи ръчички и краченца координирано, да се обръща от корем на гръб и обратното и да се надига да сяда (Вижте статията статиите „Развитие на бебето през първата година (част 1): От 0 до 2 месеца” и „Развитие на бебето през първата година (част 1): От 3 до 6 месеца” )

Сядане

До 6 месечна възраст, въпреки огромното двигателно развитие бебето все още лежи. Първата стъпка към изправянето се случва, когато бебето от легнало положение премине към седеж. Всяко дете се развива индивидуално, но на ориентировъчна възраст 6 месеца бебето вече има достатъчно укрепнал гръбнак и може да го слагате седнало с опора. Това означава зад гърба и от двете страни на бебето да има стабилни опори – бебешко столче с облегалка и странични перила или направени от подръчни материали опори – удобни за целта са 3 възглавници. Ако бебето е готово да седи, то с удоволствие ще остане в тази нова за него поза и ще се радва на промяната. Ако бебето още не е готово да седи, то бързо ще се смъкне отново до легнало положение. Ако това се случи – не го връщайте обратно в седнало положение. Явно гръбнакът му още не е готов за по-дълго седене. На следващия ден отново сложете бебето седнало с опора и така повтаряйте упражнението всеки ден като оставяте бебето седнало толкова дълго, колкото то самото издържи. Ако му харесва да седи – нека седи. Ако не му харесва то или само ще успее да се смъкне и да легне, или ако не успее само, то ще се разплаче и ще покаже, че така не му е удобно. Ако това се случи не настоявайте веднага да сяда отново, а пробвайте пак след ден-два.

Когато детето привикне да седи продължително време с опора без да се изморява, тогава може да опитате да го сложите седнало без опора. Отново, ако бебето е готово да седи без опора, с удоволствие ще остане в тази поза. Ако гръбнакът му не е готов обаче, то бързо ще падне на страни или ще легне по гръб. Ако това се случи, значи бебето не е готово да седи без опора. При това положение продължете да му слагате опора при сядане и след известно време пробвайте пак дали ще може да седи без опора.

Някои бебета се научават да седят стабилно още на 6 месеца, докато други не успяват да пазят равновесие в седнала поза дори на 9 месеца. Ако бебето ви е голямо, но все още не може да седи добре, вероятно то просто е от децата, които овладяват умението да седят на по-късна възраст. Все пак, за да сте сигурни, че повод за притеснение няма, консултирайте се с вашия педиатър – той най-добре може да разпозане има ли притеснителни симптоми и ако прецени, лекарят ви може да ви изпрати на консултация с детски невролог, който да констатира дали всичко в нервно-двигателното развитие на бебето е наред. Детските ортопеди препоръчват бебето да не бъде насилвано да седи преди то само да се почувства комфортно в седнала поза и смятат, че колкото по-късно бебето започне да седи, толкова по-добре, защото ранното сядане натоварва крехкия бебешки гръбнак с тегло, което той още може би не е укрепнал достатъчно, че да носи.

За сядането на бебето от личен опит

Когато заведох на профилактичен преглед при детски ортопед сина ми, тогава на 8 месеца, лекарят ми посочи една кушетка и ми каза да оставя детето седнало там. Аз се притесних, защото тогава синът ми не можеше да седи сам без опора, въпреки че беше на 8 месеца. Казах притеснено на лекаря, че детето не може да седи и ще падне, ако го оставя на кушетката, а той ми отвърна: „Нищо. Оставете го.” Оставих детето седнало, въпреки че знаех какво точно ще последва – тъй като не можеше да пази равновесие в седнало положение, детето се олюля наляво – надясно и тъкмо когато щеше да се търкулне на една страна лекарят го задържа и го постави да легне. След това се обърна към мен с думите:

„Искам да поздравя една майка, на която детето й на 8 месеца още не може да седи!”

Аз реших, че ме иронизира и се притесних леко, но той съвсем сериозно продължи да говори и обясни, че е съвсем сериозен и е много добре, че следвам ритъма на детето и не го карам да седи насила, щом не е готово за това. Ортопедът ми обясни колко е важно да дадем време на детския гръбнак да укрепне преди да започнем да го натоварваме и детето само ще покаже кога е готово да сяда. Отдъхнах си! До този момент се притеснявах защо детето ми отказва да седи, въпреки че е вече на 8 месеца. 2 седмици след този разговор детето започна изведнъж да седи стабилно, а още седмица след това се научи само да сяда от легнало положение, да стои стабилно на два крака хванато за опора и да прави крачки като се държи! Само за 2 седмици той започна да седи, да стои и да прави дори крачки – съвсем стабилно и самостоятелно, без никой да го кара, а на 8 месеца не можеше дори да седи, без да е опрян до опора! Тогава разбрах какво означава да оставиш детето да се развива със своите собствени темпове. Моето собствено дете ми показа колко можещо и умно е и как то самото най-добре усеща кога е готово да продължи напред и кога има нужда да изчака.

Във втората част на статията, посветена на “Дългият път към прохождането” можете да прочетете повече за етапът пълзене и прохождане и как да помогнем на бебето да премине здравословно през този процес.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!