Край на кърменето (част 3) – За отбиването от личен опит

Отбиването – много трудна и изпълнена с емоции и противоречия тема. Често чувам майки да казват: “Навсякъде се набляга за ползите от дългото кърмене, а никой не говори за това как да спрем да кърмим вече порасналото дете, което не ще и да чуе за отбиване.” В предходната статия от темата за отбиването “Край на кърменето (част 2) – Методи за отбиване” изброих основните методи за отбиване на бебето, в случай че искате да сложите край на кърменето, преди бебето да реши да се отбие само. В настоящата статия искам да разкажа моята история, за това как се получи отбиването при моите две деца. Първото си дете кърмих 1 год. и 4 мес., а второто 1 год. и 8 мес. При двете ми деца отбиването протече по коренно различен начин.

Отбиването на голямо бебе може да протече и без драми

С първото си дете бях много притеснена дали ще успея да кърмя до годинката като всяка неопитна майка. Когато се успокоих, че кърменето ни се получава взех решение, че ще кърмя детето си, докато само се отбие, колкото и дълго време да е това. Когато синът ми стана на 1 годинка обаче се върнах на работа и кърменията ни останаха само сутрин, следобед след работа, вечер преди заспиване и веднъж през нощта. Преди да настъпи този момент аз в продължение на 2 месеца постепенно разреждах кърменията, така че детето да не се травмира изведнъж, когато се наложи цял ден да не суче. На 1 год. и 2 мес. той започна да спи по цяла нощ непробудно и нощното кърмене отпадна от самосебе си. Малко след това забелязах как като се прибера от работа вече не бърза да суче, а ме гушка и ми се радва без да посяга към гърдите. Така отпадна и следобедното кърмене и останаха само 2 кърмения – сутрин и вечер. Скоро синът ми започна и да си поспива сутрин по-докъсно и се будеше чак, когато съм излязла за работа и отпадна от самосебе си и сутрешното кърмене. Накрая остана едно вечерно кърмене, което на 1 год. и 3 месеца вече дори не го приспиваше. Детето сучеше за кратко и след това продължаваше да си играе, а после заспиваше самичък, легнал в леглото. В един момент си дадох сметка, че кърменето вече е по-скоро по мое желание, а не по желание на детето. Той на практика не се сещаше да суче и сучеше само, когато аз му предложа. Реших да видя какво ще стане, ако една вечер изобщо не предложа. Той не се сети сам. На другия ден отново не повдигна въобще въпрос за кърмене. Това сложи краят на нашето кърмене. От този момента нататък той нито веднъж не потърси да суче. Реших, че щом не иска сам, значи няма нужда от това. Няма смисъл аз да настоявам. Не го бях планирала, случи се някак от самосебе си. Подобни истории обаче в последствие разбрах са по-скоро изключение.

За трудното отбиване на пристрастеното ми кърмаче

При второто ми дете бях решила да кърмя поне до 2 годинки. Бях убедена в ползите от дългото кърмене и имах силна мотивация да го направя. Дъщеря ми се оказа обаче едно много изморително кърмаче. На година и половина тя сучеше по-често от новородено. Постоянно искаше да суче – у дома, навън, денем, нощем и в един момент това започна много да ми тежи. Опитах  се да разредя кърменията, но тя беше просто пристрастена към гърдата и не признаваше нищо друго. Опитвах се да говоря с нея, но тя упорстваше и стигаше до истеричен рев. Осънах, че сега не е моментът и вероятно и двете не сме готови. Исках да отбия, но явно не бях сигурна в себе си и изпитвах твърде много колебания и притеснения и това пречеше на детето ми да приеме случващото се спокойно и да съдейства.

Кърменията ни продължаваха да бъдат все така чести и изтощителни за мен, а се и притеснявах, че за детето не е добре вместо да играе и да опознава света, да бъде все в ръцете на мама. За това отново реших да опитам. Тъй като предишния път с разговор не стана, реших че ще прилагам хитрост този път. Реших да си намажа гърдите с горчиво лекарство, което по принцип се използва за деца, които си смучат палеца или си гризат ноктите. Моя позната така беше успяла да отбие пристрастеното си кърмаче и аз по неин пример намазах гърдите си с тази горчилка. Дъщера ми само се доближи, но миризмата на лекарството я отблъсна и тя въобще не опита да суче. След малко случката се повтори. Аз се опитах да обясня, че мама вече няма мляко, защото детето е вече голямо и гърдите са станали горчиви, но тя сякаш не слушаше, а изпадна в истерия. Съжалих, че така лекомислено подходих и поставих детето си в ситуация, за която то изобщо не беше подготвено. Тя пищеше все по-истерично и не искаше нищо друго, освен да суче. Реших да измия гърдите и да й дам да суче. Лекарството обаче се оказа толкова силно, че въпреки обилното измиване с вода и сапун продължаваше да се усеща и детето не можеше да суче. Тя пищеше, а аз се почувствах толкова виновна, че й причиних това, че никога няма да го забравя. В крайна сметка след 6 обилни измивания на гърдите, лекарството вече го нямаше и тя засука. Сучеше и хълцаше от плач. Беше много тъжна картинка. Никога не бих причинила това отново на детето си!

Тази случка ме накара да осъзная, че ще мога да отбия детето единствено тогава, когато аз самата съм готова да го направя открито и спокойно.

Често се оправдаваме с децата си за това или онова, но истината е, че когато родителят е готов да се изправи очи в очи с проблема и да го реши без да усеща вътрешно колебание и угризения, само тогава и детето ще приеме решението и ще съдейства.

Реших да изчакам аз самата да узрея достатъчно, че да приема нашето отбиване, защото не само детето се отбива и става по-самостоятелно, но се отбива и майката от детето си и вече то не е такава част от нея, каквато е било чисто физически. Ако майката не е готова да посрещне и приеме отбиването, то къде е тръгнала изобщо?

Когато дъщеря ми стана на 1 год. и 8 месеца една сутрин, след безкрайна изтощителна нощ, изпълнена с непрестанно кърмене, аз гушнах дъщеря си и без да съм го планирала предварително й казах:

„Лили ти си вече голяма и мама няма повече мляко. Млякото е за бебета. Виж, колко са празни гърдите вече. Бате е голям и не цока, няма да цокаш и ти вече, защото и ти си голяма. Ще се обичаме с гушкане и целувки и ще пием мляко от чашка.”

След тежката нощ, явно бях толкова готова да отбия, че дъщеря ми намери в гласа ми онази увереност и готовност от моя страна, които до скоро ми липсваха. Цял ден тя не потърси да суче. Вечерта също не потърси, но беше кисела и очевидно й беше некомфортно да заспи. Мъжът ми предложи да се пробва той да я приспи, но аз чувствах, че това е нещо между нас двете. Ние заедно бяхме създали тази връзка помежду ни още веднага след раждането, заедно бяхме в кърменето почти 2 години и заедно щяхме да се сбогуваме с него. Беше ни тежко и на двете. Не е лесна такава раздяла. Когато обаче нещо любимо започне да бъде в тежест на едната страна е време за промяна. Аз не искам никога дъщеря ми да чувства, че ми е в тежест. Не искам нищо да се изпречва между нас. Кърменето вече беше дошло време да остане в миналото. Гушках я и я дарявах с цялата си любов. Предложих мляко в чашка, но тя го отказа с толкова категоричен жест на обида, че чак се стаписах колко голямо и зряло дете имам. Не става въпрос за млякото –  и двете бяхме наясно с това. Става въпрос за отношенията между нас двете и ние трябваше в този момент да намерим нов начин да достигнем една до друга. Да се променим и в същото време да останем все така най-близките същества на този свят. Пях й, танцувахме, говорих й и постепенно тя заспа. Установих, че в крайна сметка едни песнички я успокоиха и на следващата вечер предложих именно тези песнички за приспиване. През нощта тя се събуди само 2 пъти и аз й пях и така я приспах. Не беше лесно. И на двете ни сърцата страдаха. Никоя промяна не става лесно. Вътрешно вярвах обаче, че след промяната и на двете ни ще е по-добре.

Мъчното беше 3 дни. На четвъртия ден дъщеря ми направо си поиска песничката за приспиване. Не се събуди през нощта. От този момент нататък аз вече имах пораснало дете, което не висеше на гърдите ми денонощно, а играеше, забавляваше си и откри цяла нова вселена от неща, които я заобикалят, но които тя не беше видяла, докато беше вторачена единствено в моите гърди. Отново двете бяхме спокойни. Кърменето ми липсва все още. Липсва ми онази лакомо отворена устичка, която се върти наляво надясно в търсене на гърдата. Липсва ми блажената физиономия на току що насукало се бебе. Животът обаче продължава и е важно да осъзнаваме във всеки един момент какво чувстваме и какво желаем и да сме готови да се движим напред. Така и децата ни ще се научат да осъзнават какво чувстват и какво желаят и уверени ще вървят напред.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!