Слингът – мода или необходимост?
1
7 минути
четене
Преди 15 години почти никой в България не беше чувал за слинг. Жените, които носеха бебето си в слинг – екзотично вързани в странен шал – бяха рядкост и всички извръщаха любопитни погледи към тях. Постепенно обаче тази екзотика взе все повече да навлиза в живота ни и гледката на бебе в слинг започна да става все по-често срещана. Във форумите майки и бъдещи майки дискутират биха ли или не носили бебето си по този начин, защо и как става това и често се питат една друга кой от различните видове слингове за бебе в същност е най-удобен и практичен за бебето и за майката.
Мода ли е слингът?
Ако приемем, че мода е нещо, което хората носят или ползват, защото е ново, интересно и предизвикателно – то да, слингът е мода. Всяка жена, която иска да покаже, че е в крак с новите тенденции, че следи новостите и ги прилага в живота си, че е разкрепостена и не робува на консервативните норми е готова да носи бебето си в слинг, защото иска да бъде модерна.
Всички ние обаче знаем от опит, че гледането на дете е едно от най-сериозните предизвикателства, пред които сме се изправяли, а към сериозните предизвикателства човек подхожда сериозно. Когато нещо касае детето ни, ние не гледаме какво е модерно или какво е интересно – ние гледаме какво е полезно и какво би свършило работа. Защото когато детето плаче безутешно, когато не се храни добре, когато проявява агресия или боледува, тогава всичките ни претенции за модерност бързо изчезват като балон, отнесен от вятъра. За нас е важно по отношение на децата ни не да постъпваме модерно, а да постъпваме правилно. Защото от начинът, по който ги отглеждаме ние сега зависи що за хора ще бъдат те след време. Отговорността ни е твърде голяма, за да се водим по моди и течения. В този дух на мисли майката, която носи бебето си в слинг със сигурност го прави, не защото е модерно. Явно има и още нещо, което я мотивира да го прави.
Слингът като необходимост
Първо да кажем, че слингът всъщност не е нищо ново под слънцето. По цял свят хората от стотици години носят бебетата си по този начин. У нас също носенето на бебе в слинг е било много разпространено сред нашите прабаби. Разликата между слингът такъв, какъвто го познаваме днес и слинга на бабите ни от миналия век е, че сегашния е изработен от фини нежни материи, с апликации и орнаменти, докато бабите ни са ползвали далеч по груб ръчно тъкан плат за целта. Останалото са само прилики. С индустриалната ера в западното общество навлиза култа към индустриално произведените стоки и заедно със стотиците други уреди в живота на хората навлиза и бебешката количка – това става в средата на 20 век. До преди това за хората е било немислимо бебето да не бъде долепено до тялото на майката, а да се придвижва в нещо като сандък на колелца. Определено е по-леко да не носим тежестта на бебето на гърба си, а да го бутаме на колелца. По-удобно да, но дали е по-здравословно? Това никой не се замисля. Бебе, което е живяло 9 месеца в тялото на майка си изпитва физическа и психологическа нужда да продължи да бъде близо до тялото на майка си и след раждането. Майка, която е носила бебе до сърцето си изпитва физическа и психологическа нужда да продължи да усеща бебето до сърцето си. Това именно е майчиния инстинкт – нуждата да бъдем близо до бебето и да сме сигурни, че то е в безопасност. Това е чувството, което ни кара час по час да се заслушваме в бебефона, когато мъничето не е пред очите ни и тихо да надничаме през открехнатата врата да видим какво прави бебето в кошакрата. Това е чувството, което кара бебето да спи спокойно в прегръдките на мама и в момента, в който тя го остави в креватчето да нададе внезапен писък, все едно че животът му е в смъртна опасност. Това са човешките инстинкти, които повеляват бебе и майка да бъдат заедно, до тогава, докато мъничето се научи само да открива света и само да се справя с нови предизвикателства. Всеки опит да вървим срещу природата до нищо добро не е довел. Приемаме за нормално майките да изпитват следродилна депресия и бебетата да плачат – само че това не е нормално, това е плод на нашата изкривена представа за нормалност в опита ни да живеем без да се съобразяваме с простите природни закони, сякаш не сме част от природата. Майките ще се измъчват и ще се съмняват в родителските си способности дотогава, докато не започнат да слушат вътрешния си глас, а не специалистите. Бебетата ще се измъчват и ще плачат до тогава, докато мама не ги приеме отново в обятията си без това да бъде бреме за нея.
Така човешкият опит е достигнал до идеята за слинга като начин да отглеждаме децата си по начинът, който повелява природата ни. Бебето има нужда да бъде близо до мама – само така то е спокойно. Майката има нужда да бъде близо до бебето – само така и тя е спокойна. Майката обаче има нужда и от много други неща – да излиза сред хора, да работи, да се забавлява. Много от тези нейни нужди няма как да бъдат удовлетворени, ако е с бебе на ръце. Болшинството човешки дейности изискват ръцете ни да са свободни и да можем свободно да се придвижваме. Как може да стане това, ако в ръцете си носим бебе или ако бутаме количка, която не може да минава през подлези, надлези, неравности и т.н. С бебе на ръце, ръцете ни са заети. С количка пък нямаме свободата на придвижване – можем да се движим само по широки асфалтирани пътеки, но не и свободно из градската джунгла или на излети сред природата. За това нуждата е накарала човекът да измисли това приспособление, което ще му даде свободни ръце и свобода на придвижването, докато носи бебето близо до себе си. Не е нужно да избираме личен живот или живот близо до бебето. Векове наред жените са живеели живота си докато са били близо до бебето си, като са носели бебето със себе си навсякъде, където отиват, при това с две свободни ръце.
Медицински е доказано, че в слинга бебето се намира в най-здравословна позиция на тялото – в същата поза, в която от хилядолетия майки са носели бебетата си. В същата поза, в която и ние днес носим децата си, когато ги държим на ръце – без никой да ни е учил – някак инстинктивно майка и бебе знаят в каква позиция да бъдат един до друг. Също медицински доказано е, че няма средство за носене на бебе освен слинга, с всичките му разновидности, което да наподобява тази здравословна поза, в която носим бебето си, когато го държим на ръце.
Така че преценете сами – мода или необходимост?
За нас като съвременни жени е важно да бъдем в крак с времето си, да бъдем мобилни, активни и дейни. За нас е трудно да се затворим вкъщи сред четирите стени с бебе на ръце и да забравим всичко останало, защото знаем, че светът се променя толкова бързо. Ако днес доброволно решим, че ще се посветим само на бебето и ще загърбим всичко останало след 2 години, когато майчинството ни свърши с изненада ще установим колко различен е станал светът за времето, в което ние сме се отдали на отшелническо гледане на бебе. За нас е важно да бъдем в крак с новостите. Който не се развива, той не е конкурентно способен. Той няма да може да се реализира по начина, който желае. За да е в крак с новостите човек обаче трябва постоянно да се среща с хора, да комуникира, да се информира, да експериментира. Това няма как да стане, ако жената е затворена вкъщи с бебето и нищо ново не й се случва.
Така че за мен въпросът мода или необходимост изобщо не стои. Мода и необходимост. Защото искам да съм модерна, съвременна, търсеща и намираща своя собствен път и едновременно с това искам да съм майка – достойна за децата си – да съм до тях, да ги подкрепям и да ги дарявам с цялата си любов. За мен слингът е необходимост за модерната жена. Все повече жени осъзнават тази необходимост и успяват да намерят баланса в живота си – живота на модерната жена и животът на майката.
[poll id=”4″]
За повече информация и практическа подготовка за носенето на бебе в слинг посетете Спомнилище за родители.
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
18/11/2011 @ 21:50
За първи път видях бебе в слинг миналата година, когато бях бременна. Майка му си разглеждаше в магазина, а то в слинга. От този момент бях убедена, че и аз ще си имам едно такова нещо. След като родих си купих и в момента го използвам много. Със слинга съм мобилна – качвам се в автобуса и си ходя където искам, набързо да прискоча до кварталния супермаркет хоп бебока в слинга и готово. Освен това е незаменим при кърменето навън. Много е удобен и практичен, а и на малкия му харесва. Така че горещо го препоръчвам.