Пълзене и прохождане

След като бебето се научи да седи стабилно (виж повече по темата в статията “От лежане към сядане“) много бързо и някак от само себе си идва моментът, в който мъничето започва да прави първите си опити да се придвижва самостоятелно. Най-доброто, което можем да направим за детето си на този етап е да му подсигурим достатъчно просторно и безопасно място, където да експериментира и тренира методи за придвижване. Най-удачното за целта място е подът, тъй като е твърд и за разлика от леглото предоставя стабилна опора и освен това детето няма как да падне от високо и да се нарани. Когато видите, че мъничето ви вече има желание да се търкаля, да пълзи или да прави други смешни движения с цел придвижване, значи е дошъл моментът да забравите леглото и кошарата и да преминете към пода като място за игри и обучения. Дори през зимата, като постелете килим и дебело одеяло и навиете друго едно одеяло на руло пред процепа на вратата да не духа, можете спокойно да оставите мъничето на пода, без да се безпокоите, че ще настине. Добре е да поставите одеялото близо до мебел, за която детето да може да се хване и да се изправи, когато прецени, че му е дошъл момента да се придвижва на два крака. На сина ми постилах одеялото на пода до леглото, така че той се търкаляше и пълзеше по пода и когато решеше се хващаше за леглото и се изправяше хванат за него, за да подруса дупе или да направи няколко патешки крачки, хванат за леглото, преди отново да тупне на дупе и да премине към придвижване на четири крака 🙂

Пълзене

Как да стимулираме бебето да се движи?  

Постелете на пода одеяло и наредете различни играчки в различните краища на одеялото. Поставете бебето на одеялото и го оставете самостоятелно да се движи и търкаля в опита си да достигне до желаните играчки. В тази възраст игрите на пода са от особено значение – така детето научава какво е да има твърда опора под краката си и достатъчно пространство за движение. В началото бебето няма да знае как да се придвижи до желаната играчка и ще мрънка и плаче с протегната ръчичка. Най-доброто, което можете да направите е да оставите детето само и да се заемете с вашата си работа. Ако се притеснявате какво ще се случи с детето и държите да го наблюдавате, то останете в стаята, но си намерете работа в другия ъгъл и си придайте вид, че сте много заета с това, което правите, докато наблюдавате детето само с крайчеца на окото си. Като види, че е самичко и няма кой да се притече на помощ и да подаде желаната играчка детето постепенно ще осъзнае, че трябва само да намери начин да се придвижи и да си я вземе. Децата са много изобретателни и намират учудващо много и различни начини за придвижване – чрез претъркаляне, чрез приплъзване на дупе в седящо положение, чрез различни форми на пълзене. Ако детето ви си измисли форма на придвижване, която изглежда трудна или смешна за вас, не се втурвайте веднага да му обяснявате, че така не се пълзи и да му показвате как би трябвало да го прави. Оставете го известно време да експериментира и го похвалете за новото умение. Ако начинът за придвижване, който е измислило наистина е труден, детето само постепенно ще започне да пробва и други техники в опита да намери онзи начин за придвижване, който хем да го доведе до желания обект, хем да не го кара да се поти при всяко движение. Ако видите, че с времето детето не се сеща само как да се придвижва успешно, може да му покажете как да застане на четири крака и как да пълзи. По ваш пример то може да започне да пълзи, но може и да продължи да настоява да се придвижва по своя си начин. Оставете го да прави това, което то смята за добро в този момент.

Оставеното на пода дете обикновено бързо се научава да пълзи. Малко са децата, които не пълзят, а направо се изправят и прохождат. Ако бебето се научи да пълзи, след това по-лесно и уверено ще се научи да ходи. Причините за това са няколко:

Ползи от пълзенето:

Когато бебето започне да се придвижва за първи път самостоятелно, то не познава все още терена и няма достатъчно добра координация на движенията, в резултат на което често се удря в мебели, ръбове и ъгли. Когато е на четири, а не на два крака бебето е по-устойчиво и вероятността от удар и контузия при придвижване е по-малка и дори да се удари от нещо, то няма да падне, защото е стабилно стъпило на четири крака. Важно е също и че скоростта на придвижване при пълзене е много по-малка, отколкото при тичане на два крака, така че бебето при удар ще се удари много по-слабо.

С две думи, ако бебето пълзи, то ще опознае терена у дома без опасности от падане и нараняване, докато бебе, стимулирано директно да се движи на два крака прохожда нестабилно, често с тичане, а не спокойно ходене и опасността от падане, удар и контузия е много по-голяма.

Обикновено бебетата, на които у дома е предоставено широко пространство на пода, където да упражняват различни видове движения без чужда помощ, се научават да пълзят до месец след като са се научили да седят. При някои този момент настъпва още на 6 месеца, при други на 9 – 10 месеца, а при някои и след навършване на 1 годинка, в зависимост от индивидуалното развитие на детето и от възможностите, които му предоставя средата. Няма как да очакваме, че детето ще се научи да пълзи, ако го оставяме с часове  в кошарката, където място за движение почти няма и не му даваме достъп до пода или като го оставяме в проходилка. Често майки, които се притесняват да оставят детето си да се търкаля и пълзи по пода, в последствие се оплакват, че при прохождането детето не знае как да се пази от острите ръбове и опасностите у дома, не знае как да пада безопасно и си удря главата и обикновено при такива деца контузиите при движение са чести, а майките се налага непрестанно да тичат след детето, в опит да предотвратят падане. Това се случва, защото един от етапите на прохождането е прескочен – а именно етапа, в който детето е трябвало само да се научи да контролира тялото си, да пази равновесие и да се предпазва от опасности. Когато детето е на четири крака, тези умения се придобиват лесно без да се застрашава здравето на детето. Когато обаче лишим детето от възможността да се научи да се придвижва на четири крака и го принудим направо да крачи на два крака, тогава уменията за придвижване са далеч по-сериозно предизвикателство и често детето трудно се справя в тази ситуация – с цената на доста цицини по челото и тичане с превит гръб от страна на майката.

Първи стъпки

Ако оставим бебето на пода да играе и да тренира мускулите и ставите си в един момент то ще се почувства достатъчно уверено, че да се изправи и да започне да прави самостоятелни крачки. Обикновено бебе, оставено да прохожда само, в дадем момент се хваща за най-близкия предмет (мебел) и се изправя. В началото детето просто постоява за кратко изправено и като се измори сяда на дупе. След няколко дни вече мъничето се престрашава да направи първите една-две крачки, като се държи здраво за опората. На този етап много родители и особено баби и дядовци изпадат във възторг, че детето вече има желание да прави крачки и започват да го водят за ръце, с цел да му помогнат по-бързо да проходи. Детето няма нужда от това! Като водите детето не му помагате, напротив – правите му лоша услуга! Детето има нужда първо да се почувства уверено на два крака, да се научи да пази равновесие, да се научи да контролира тялото си и чак тогава ще е готово да върви. За това най-доброто, което можете да направите е да го похвалите за новото умение и да го оставите да продължи да тренира самичко – доколкото и докъдето стигат собствените му сили и умения. Някои деца за няколко дни успяват да се научат да ходят хванати за опора и започват да обикалят цялата стая, хванати за мебелите. Други деца усещат, че все още не са готови за изпитанието ходене на два крака и предпочитат да го дават по-кротко. Те в продължение на дни и дори седмици ще се изправят и ще правят едва по една-две крачки, след което ще сядат отново на дупе и ще се придвижват на четири крака, така както умеят най-добре. Не подтиквайте децата да напредват по-бързо, отколкото са способни. Нали целта ви е в крайна сметка да имате дете, което стъпва стабилно, пази равновесие и пада безопасно на дупе, а не дете, което се стрелка некоординирано на пръсти и пада по лице?

Ако проявите търпението да оставите детето да прохожда само, то рано или късно ще премине през следните фази:

Естествени фази на прохождане

1. Бебето се придвижва до желаните предмети по негов си начин – чрез претъркаляне, приплъзване на дупе или пълзене. Овладее ли техниката на пълзене, мъничето започва да обикаля цялата стая и дори цялата къща, бързо и сръчно придвижвайки се на четири крака.Това се случва обикновено на възраст между 7 и 10 месеца.
2. Бебето започва да се изправя на два крака като се държи за опора – шкаф, легло и т.н. Това се случва обикновено на възраст между 8 и 11 месеца.
3. Бебето започва да прави крачки като се държи за опора. В началото са една-две неуверени стъпки, последвани от сядане на дупе, но в последствие крачките стават все повече и по-уверени и в един момент детето обикаля цялата стая, бързо и сръчно, хванато за мебелите. Това се случва обикновено на възраст между 9 и 12 месеца.
4. Бебето започва да се пуска за кратко и да прави по една две самостоятелни крачки без да се държи за опора, след което бързо е хваща обратно за опора, тъй като усеща, че губи равновесие. Това се случва обикновено на възраст между 10 и 14 месеца.
5. Бебето се чувства достатъчно стабилно, за да върви без опора и изненадващо един ден се пуска от опората и тръгва на два крака съвсем самичко! Това се случва обикновено на възраст между 10 и 14 месеца.

Така протича прохождането, когато оставим детето да следва естествения си хода на развитие и не му „помагаме” да проходи с проходилки, колани за прохождане, бънджи гащи и водене за ръце. Виждате, че възрастовия диапазон за прохождане е доста широк. Някои деца прохождат още на 9 месечна възраст и дори по-рано, докато други прохождат чак на 1 годинка и няколко месеца. Не бива да бързаме и да принуждаваме детето да се учи да ходи, тогава, когато то все още не е готово за това. Водещите ортопеди навсякъде по света съветват бебето да бъде оставено да проходи естествено, без да се намесваме в процеса, защото само така то ще се научи правилно да балансира тежестта си и да координира движенията си, така че да проходи стабилно без падания и травми.

Навън в перида на прохождането

В този период пребиваването навън се превръща в изпитание за родителя. Детето иска да се движи не е доволно да седи в количката, но не може все още да се ходи и вие като родители предстои да решите:

• Дали да пуснете детето да пълзи навън? Повечето родители се плашат да пуснат децата да пълзят навън, тъй като е мръсно и има много зарази. До голяма степен са прави, но рано или късно бебето ще проходи и ще влезе в досег с външната среда, така че 1- 2 месеца по-рано или по-късно не са от особено значение. Трябва да приемете, че като проходи детето ще пипа всичко навън и след това, колкото и да се опитате да го предпазите ще си лапа ръцете, ще събира камъчета, пръчки и т.н. Така че, ако много настоява да се движи, най-добре оставете детето да го прави и навън, стига времето да позволява и под вашето зорко наблюдение, разбира се.
• Дали да водите ли детето за ръце навън? Когато мъничето свикне да ходи, хванато за мебелите у дома, то ще настоява да ходи и навън. Навън обаче не винаги има подходящи опори, за които да се държи. В тези ситуации обикновено родителите предлагат да водят детето за ръце. Това обаче не е особено добро решение, защото свикне ли да бъде водено от мама, бебето ще настоява това да се случва винаги и навсякъде. Много родители сами се вкарват в капана да водят децата си с месеци, приведени с болки в кръста и често се оплакват, колко тежко е прохождането. Прохождането е такова, каквото сами си го направите! Ако не водите бебето за ръце, то изобщо няма да знае, че такова нещо като водене за ръце съществува и няма да настоява за това. Моят син никога не е воден за ръце. Когато излизахме навън и той изявяваше желание да ходи, го оставях прав до пейката и той ходеше от единя край на пейката до другия като се държеше за нея. Беше доволен и горд от себе си, защото не седеше в количката,  а се придвижваше сам на двата си крака 🙂

Обувки за прохождане

Най-удобно и здравословно е детето да прохожда босо. Ако обаче сезонът не позволява крачетата да са боси, то старайте се да обувате детето с меки и удобни чорапки и пантофки, които да дават свобода на движение и да не се парзалят. Подходящи за целта са хавлиените чорапки с гумени елементи по стъпалото, които препазват от пързаляне, както и меките бебешки буйки. Избягвайте твърдите обувки, които ограничават движенията и плетените терлици, които се смъкват и пързалят и могат да доведат до падане.

Безопасност

 В етапа на прохождането е особено важно да обезопасим пространството, в което се движи бебето. То все още не може да се пази самичко, а постоянните забрани от рода на: „Не пипай това!”, „Не ходи там!” потискат откривателския дух на мъника и му внушават, че желанието му да опознава света е нещо лошо, което разстройва мама и татко. Преди да пуснете бебето свободно да се движи по пода обмислете какво в стаята представлява заплаха за детето и го отстранете. Огледайте се за дребни предмети, които детето би могло да глътне, чупливи предмети, които детето би могло да счупи и да се нарани, остри и опасни вещи, които най-добре да скриете от погледа на детето. В началото мъничето ще се движи само по пода и тогава обезопасяването не е особен проблем. След това ще се научи да отваря шкафове и да бърка вътре. Тогава ще трябва да обезопасите долните шкафове на мебелите – или да ги вържете, така че да не може детето да ги отвори, или да махнете всичко опасно от тях и да преместите забранените неща на по-високи рафтове. Когато детето започне да се изправя ще трябва да разчистите и рафтовете от втори ред, както масите. Не дръжте ваза с цветя на масата или стъклена купа с ядки или сладки, защото ако мъничето се хване за покривката и я дръпне, стъкления или порцеланов предмет ще падне от масата и може да нарани детето.

Ако оставите детето да прохожда самостоятелно и естествено няма да има особена нужда да обезопасявате ъглите на мебелите със специалните приспособления, които се продават за целта. Дете, което прохожда пълзейки и движейки се опипом за мебелите, се научава само да се пази от опасните ръбове вкъщи много преди да проходи самостоятелно.

Ако ви е трудно да обезопасите целия си дом, то обезопасете само една стая и оставяйте детето единствено в нея със затворена врата, така че да не може да излезе самичко. Ако живеете в дом на няколко етажа със стълбища – това правило е особено важно – винаги затваряйте вратите, така че мъничето да не може да излезе само и да падне по стълбите.

В следващата статия от поредицата, посветена на  прохождаенто ще посветим специално внимание на безопасността при ползване на уреди за прохождане като проходилки, бънджи гащи, колани за прохождане.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!