Неувереността на начинаещия родител и кога се появява „майчински инстинкт”

Родителството като огромна отговорност

Родителството е може би най-трудното нещо, с което се сблъскваме в живота си. Колкото и изпитания да ни е поднасял животът, колкото и трудни да са ни се стрували изпитите в училище или в университета, колкото и отговорна да ни изглежда работата ни, в мига в който отнесем мъничкото вързопче у дома и осъзнаем, че тази безпомощна душица зависи на 100% от нас, тогава като че ли за първи път осъзнаваме какво означава наистина отговорна работа! Защото вързопчето, което държим в ръце е човешко същество, а не кукла и докато в училище, в работата си човек може и да сбърка и след това да си понесе последиците от грешката си, този път вече в качеството си на родители, като че ли за първи път осъзнаваме, че нямаме право на грешки и тази мисъл ни кара да изпитаме тревожност, дори страх.

Какво е по-особеното на родителството, в сравнение с всички други роли, които сме играли в живота си и защо колкото и велики да си мислим, че сме, това мъничко вързопче в ръцете ни ни кара да изпитаме несигурност в себе си и тревожност дали ще се справим? Отговорът е прост – обикновено в живота си човек е осъзнал, че носи отговорност за постъпките си, понякога дори животът ни е поставял в ситуации, в които носим отговорност не само за себе си, а и за други хора, но никога до сега не се е налагало да носим пълна отговорност за някой друг.

Някои хора заемат лидерски постове в работата си и се налага да отговарят за дейността на цял екип от хора. Да, до някъде те носят отговорност за хората в екипа си, защото им поставят задачи и изискват от тях да се държат по определен начин, НО лидерите на екип са наясно, че хората под тях са свободни възрастни хора и във всеки един момент могат да си тръгнат, ако поставените им задачи и отношението към тях не е подобаващо. На повечето от нас ни се е налагало да се грижим за деца далеч преди да станем родители. Детето е малко и не може да си тръгне и да се отърве от нас, ако отношението ни към него не е подобаващо, НО това дете си има родители, чиято задача е да следят и да отговарят за това с детето им да не се случи нищо лошо, така че родителите на децата са тези, които следва да преценят на кого и по какъв начин да поверят децата си – отново отговорността не е наша.

Сега обаче, когато държим в ръце собственото си дете за първи път осъзнаваме, че ние и единствено ние носим пълна отговорност за това какво и как ще се случва в живота на това малко човече, докато стане възрастен и започне сам да отговаря за живота си. И тази мисъл ни плаши… Несъзнателно в главата ни започват да изскачат мисли: „Ами ако направя нещо не както трябва?”, „Ами ако без да искам му навредя?”, „Ако в дадена ситуация не знам как да постъпя, а то разчита на мен?” – доста плашещи мисли… Всеки от нас ги е преживял в момента, в който е станал родител за първи път, а и в доста ситуации след това. Добрата новина е, че със следващите ни деца, ситуацията е далеч по-спокойна и се чувстваме далеч по-уверени. Първият път, обаче, всеки неизбежно се чувства безпомощен – защото се чувства сам с една огромна отговорност, за която се чувства неподготвен. Някои изпитват чувства на тревожност и неподготвеност още в родилния дом, когато за първи път се срещнат с детето си; други изпитват това чувство у дома, когато за първи път останат сами с бебето, без медицинските лица, които са се грижили за бебето в болницата.

„Майчински инстинкт” или как на практика се става майка

Как се става майка? Всеки ще каже – като родиш дете! Тук обаче имам предвид не физически кога жената става майка, а психологически – кога започва да се осъзнава и да се държи като майка, кога се заражда майчинският инстинкт.

Няма да забравя, когато се роди първото ми дете. В болницата бях спокойна и се бях отдала на радостта, от това че вече съм майка. Все още не чувствах отговорността – там имаше хора, които да ми казват как да го гушкам, кога да го кърмя, как да го кърмя. Имаше кой да го мие и преобува. С две думи, не бях усетила все още своята родителска отговорност. Като че ли не бях усетила и прословутия „Майчински инстинкт”. Когато се прибрахме у дома обаче изпитах страх. Никога няма да забравя този страх. Бебето се разплака и аз не успях да го успокоя бързо. Моето дете имаше нужда от нещо, а аз дори не разбирах от какво се нуждае. Не знаех какво да правя и се почувствах безпомощна. Ами, ако нещо го боли и трябва да се вземат спешни мерки?! Почувствах се и неадекватна, защото „майките имат майчински инстинкт, който винаги им подсказва от какво има нужда бебето” – а аз в онзи момент не чувствах нищо, което да ми подсказва от какво се нуждае моето дете и как да се погрижа най-добре за него. Помислих си, че грешката е в мен, че може би не съм добра майка…

Тъй като от всичките ми приятелки бях първата, която роди, нямаше кой да ми каже тогава, че начинът, по който се чувствах е най-нормалният начин, по който може да се чувства една чисто нова майка. Известно време след това от една страна аз вече бях придобила достатъчно знания и умения, които да ми дават увереност, че мога адекватно да се грижа за детето си, от друга страна с малкия човек вкъщи се бяхме поопознали добре вече и изпитвахме сигурност един в друг, каквато сигурност има само между добри познати и трето, но не на последно място – приятелите ми започнаха и те да стават родители и звъняха често на мен, като вече опитен родител да им давам съвети за всевъзможни неща или просто да им вдъхна увереност, че всичко е наред и аз видях, че и другите се чувстват също неуверени в първите мигове на родителство. Тогава разбрах, че не само аз, а повечето хора минават през периода, през който преминах и аз като родител новобранец, но забелязах и известни разлики в поведението на различните ми познати. Не всички бяха еднакво изплашени и еднакво неадекватни. Някои, трябва да призная се справяха доста добре, въпреки че за първи път държаха бебе в ръцете си, докато други бяха стигнали до ниво параноя и вършеха всевъзможни нелепи, дори смешни неща в опита си да се погрижат за детето си „както трябва”. Осъзнах, че колкото и неадекватна да се чувствах тогава, всъщност трябва да си призная, че съм се държала доста добре и съм взела правилни решения по много ключови въпроси, въпреки че тогава не разбирах достатъчно кое е правилно и кое не.

Осъзнах, че доста малко се говори за родителксите страхове и притеснения, сякаш като не говорим за нещо, то просто не съществува. На практика обаче всички ние под една или друга форма преминаваме през тези тревоги и е важно да споделяме опита си тези от вас, които в момента изпитват страх и безпокойство в новите ситуации, в които изпадат с мъничкия човек и си задават въпроси „Грижа ли се добре за детето ми?”, „Какво е добро за него”, „Какво да направя в тази ситуация”, „Дали това, което правя е правилно?” – На вас, които се питате дали кърмата ви е достатъчна, дали кърмите правилно, дали пък наистина не трябва да дохранвате, дали къпете правилно, дали да гушкате бебето или да го възпитавате строго, дали да го захраните сега или да изчакате, дали….. има стотици дали, които препускат в главата ви и ви карат да изпитвате тревога – тревогата, наречена „Правя ли най-доброто за детето си?!” – защото всички ние бихме направили и невъзможното само и само да дадем „най-доброто” на детето си. Сега, от позицията на родител с опит и човек прочел и осмислил доста по темата, искам да кажа следното:

Нормално е да не знаете отговорите на всички въпроси. Нормално е да не сте сигурни как да постъпите и това, че не знаете какво и как да направите не ви прави лош родител! Това, че не сте усетили още в първия миг след раждането онзи прословут „майчински инстинкт” не означава, че не носите инстикта за грижа към детето си – означава само, че още не сте се научили да разпознавате този инстинкт в себе си и да го слушате, но той е там и бъдете сигурни – когато има нужда, вашият майчински инстинкт ще се обади толкова силно, че няма как да не го чуете и вие и точно ви ще постъпите по най-добрия начин, тогава, когато е нужно. ДАЙТЕ СИ ВРЕМЕ! ОТ ВАС ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ПРЕКРАСЕН РОДИТЕЛ – най-добрият, който детето ви би могло да има! Не се разкъсвайте между хилядите противоречиви съвети, които поучавате – оставете ги и слушайте себе си и детето си – така и само така ще чуете вашия майчински инстинкт, а той е винаги прав!

Как да бъда добър родител?

Какво бихме могли да направим, ако очакваме първото ни дете да се роди или пък вече сме станали родители, но не се чувстваме достатъчно компетентни в новата си роля и огромната отговорност, която носим за малкото човече изпълва съзнанието ни с тревожност? Какво да направим, така че колкото може по-бързо да се окопитим и да действаме и разсъждаваме по начин, който ще гарантира здравето и щастието на детето ни? Само време ли е нужно? Наистина ли с времето всичко се решава? – НЕ, разбира се! Самото време самичко нищо няма да направи. Ако с времето се държим по същия начин, по който се държим в началото, то и ще се чувстваме по същия тревожен и безпомощен начин, по който сме се чувствали преди.

Ако в момента сте притеснен начинаещ родител, който не знае как да успокои бебето, не знае храни ли го добре, не знае защо бебето не спи, а плаче… или ви мъчат други родителски тревоги или ако все още не сте родител, но се опасявате, че скоро, когато бебето ви се роди ще попаднете точно в тази категория – на притеснените родители новобранци, защото колкото и да сте чели и да сте се подготвяли за срещата с бебето на практика се оказва, че никога не е достатъчно, че винаги изпадаме в ситуации, за които сме неподготвени, то трябва да осъзнаете, че е нормално е да се чувствате по този начин и това не ви прави лош родител и пътят да излезете от това състояние е

колкото можете по-бързо да опознаете детето си, защото ключът към вашето адекватно родителство е опознаването на собственото ви дете!

Замислете се – не е толкова трудно – от вас всъщност не се изисква да спазвате определени правила и да се чудите кое мнение да слушате. Не е нужно да се разкъсвате между отделни съвети, препоръки и методи за отглеждане на бебето. Та кой не би се объркал и притеснил, когато един ви казва да кърмите под час и аргументите му звучат убедително, докато друг също толкова убедително ви препоръчва да кърмите на поискване, а трети ви убеждава, че трябва да дохранвате, защото според него бебето ви не се храни добре. А също и едни ви казват да не свиквате бебето на ръце, за да не се разглези, докато други ви съветват да го гушкате и успокоявате всеки път, когато плаче. Как да се почувствате адекватен родител, докато се разкъсвате между толкова противоречиви мнения, а самите вие сте начинаещ и нямате свой собствен опит?

Като опознаете детето си! Защото то още не може да ни каже гладно ли е, уморено ли е, уплашено ли е, щастливо ли е, боли ли го нещо… но може да ни го покаже по най-различни начини. И ако се научим да го разбираме, ще знаем във всеки един момент какво да правим. Защото да си родител не означава всъщност да бъдеш сам с една огромна отговорност – ти никога не си сам. Никога вече! В ръцете ти вече има един нов човек, който макар да е в малко тяло има точно толкова мозък и душа колкото и ти и той усеща с мъничките си сетива и предава своите усещания – защото от първия си миг на живот човек е социално същество и от самото си раждане започва да общува. От нас се иска само да се научим и ние да общуваме с новия човек у дома и да го разбираме – а това не става с тревожност или със следване на безброй правила, които някой ни е казал, че трябва да следваме.

Има само едно правило – Имаме бебе у дома и трябва да следваме бебето и така да му покажем, че ние хората си общуваме и така ще го насърчим и то все повече да общува с нас – това се нарича взаимност и благодарение на тази взаимност човечеството е оцеляло и се е развило.

Спрете да следите през колко часа кърмите и от коя гърда го правите – когато мъничето започне лакомо да отваря устичка и да търси да налапа нещо му подайте гърдата, която усещате в момента по-пълна и го оставете да суче колкото иска от нея. Ако я пусне и е доволно – значи всичко е наред – ако я пусне и търси още – подайте му другата гърда.
Когато мъничето е видимо разстроено прегърнете го, помилвайте го, кажете му няколко мили думи, попейте му или се опитайте да го развеселите с малко смешки и игри – то само ще покаже кое ще му подейства по-добре – нежната прегръдка или игривите забавления. Бебето ви е човек, а ние хората, когато сме разстроени често имаме нужда единствено да споделим с някого и той да ни предложи приятелско рамо, на което да поплачем или да ни разсее с по-приятни неща. С бебето е същото. С времето колкото повече се опознавате, толкова повече ще познавате кога как се чувства и ще знаете точно какво да му предложите, за да му помогнете.

Отделете време да опознаете истински детето си и да му предложите вашето внимание и подкрепа във всеки миг, в който то покаже, че не се чувства комфортно само и това ще ви се отплати хилядократно с времето! На това хората му казват „майчински инстинкт” – а то не се състои в нищо друго освен да опознаем бебето и така да знаем винаги как да подходим и от какво се нуждае!

Не забравяйте, че колкото и да сте чели и колкото и да сте се подготвяли за вашето родителство , то никога няма да бъде точно това, което сте очаквали. Важно е да се подготвите предварително по принципни неща като това как да сложите правилно бебето на гърдите и какви стъпки да предприемете, за да си гарантирате успешно кърмене, както и всички други дребни подробности относно тоалета на бебето и информация относно неговото развитие, но действителността никога няма да бъде като по книгите. Защото Вашето дете е уникално! Не е като нито едно друго бебе, то е специално! То е Вашият специален подарък, какъвто няма да получите никога повече! Оценете го и му се наслаждавайте! Дори, когато плаче, дори когато се чувствате изтощена, това е Вашият дар!!! А когато успеете да го приемете като дар и осъзнаете колко силно, мъдро и прекрасно е това малко човече в ръцете ви – ще видите как страховете, тревогите и майчиното безпокойство ще отстъпят място на едни други чувства и тогава ще се усмихнете и ще можете да му кажете:

„Здравей, малко Човече! Аз съм твоята Майка! Не съм идеална и сигурно ще направя много грешки, докато те възпитавам, но знай, че те обичам безкрайно и така ще бъде завинаги! Винаги ще бъда до теб и ще давам най-доброто, на което съм способна, а ти ми помагай с плач или усмивка, за да виждам във всеки един миг дали съм на прав път. Обещавам ти, да се вслушвам в това, което ми казваш, защото знам колко мъдро и силно Човече си ти. Заедно ние сме непобедима сила и нищо не може да ни се опре!”

Тогава бебешкият плач ще стане все по-рядъко явление във вашия дом. Тогава вие ще се почувствате уверен родител.

Очаквайте скоро нови статии в поредицата „За общуването с детето и родителската отговорност” в които ще поговорим по-подробно за това как да общуваме с детето си и правилно да разчитаме сигналите, които то ни изпраща; Какво е родителска отговорност – какво влиза в нея и кой всъщност е безотговорен родител; Детето като наш мъдър учител и какво е всъщност възпитанието, както и други важни въпроси, свързани с общуването родители-деца.

За повече информация и практическа подготовка за леко раждане, успешно кърмене и грижи за новороденото посетете тук.

Прочетете още:

“В хармония с бебето”

“Привързано родителство – изкуството да отгледаме щастливи деца”

“Митове при отглеждане на бебето (част 1) : Хранене под час

“Митове при отглеждане на бебето (част 2): Свикналото с внимание бебе се разглезва”

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!