Първи контакт

Напоследък взе много да се говори за значимостта на първия контакт и за това колко важно е веднага след раждането бебето да остане с майка си и да засуче – практика, която у нас е съвсем нова, непозната и слабо разпространена. Какво обаче означава на практика „първи контакт” и защо е толкова важен за бебето и майката, по-важен от цялата поредица медицински прегледи, които у нас бързат да приложат на бебето? Бързам да уточня, че текстът по-долу важи за бебе, което е видимо в добро здраве (диша добре самостоятелно, има адекватни за новороденото реакции и нормален цвят на кожата). Естествено бебе, което видимо има здравословен проблем ще бъде обгрижено по друг начин, адекватен на здравословните му нужди. Как обаче е добре да започне живота на едно здраво родено бебе вижте по-долу:

Мама – усещане за сигурност!

Преди раждането си единственото, което бебето познава е тялото на мама – то е живяло в него, хранело се е от него, всичко, което е опознало и усетило е било свързано с майчиното тяло. В мига на раждането целия свят на бебето се променя – излиза на светло, студено, налага му се да диша с белите си дробове, спира да получава храна от плацентата, около него вече няма вода… Цялата тази промяна, съпроводена с физическа болка от самия родилен процес и задействането на органи, които до момента не са функционирали, неминуемо води до стрес. Майчиното тяло е единственото, което може да намали стреса и да помогне на бебето да се адаптира по-бързо и по-безполезнено към външната среда. Бебето вродено разпознава мириса на майчиното тяло, познават сърдечния Ви ритъм, гласа Ви и знае, че си е у дома – на сигурно място. Там, където е било до сега, макар и от външната страна, но близо до мама!

Добре е новороденото бебе (дори и при раждане със секцио) веднага да бъде поставено върху гърдите и корема на майката. Там то отново усеща топлината на тялото, миризмите и звуците, които познава от утробата и адаптацията му към новия свят, в който попада става плавна и спокойна. Бебетата, поставени да лежат директно върху кожата на майка си, обикновено плачат по-малко. Тъй като те са в покой и на топло в обятията на майка си, използват по-малко енергия.В близък контакт с майчиното тяло се задействат рефлекси, които карат бебето да диша равномерно, заедно с ритъма на дишане на мама. Сърцето му започва да бие в синхрон с Вашето сърце, задейства се смукателният рефлекс и бебето изпитва желание да суче. Неслучайно при недоносени бебета и бебета с проблеми Кенгуру грижата се оказва в много случаи по-успешна от кувьоза!

Първа среща с нестерилна среда

Хубаво е след раждането ръцете на мама първи да докоснат бебето без ръкавици. Плодът се намира в почти стерилна среда в матката. Още в първите мигове след раждането цялата кожа на бебето ще се покрие с бактерии. Повечето от тях са полезни, но естествено сред тях има и болестотврорни. За това е важно тези бактерии да дойдат от досега с майчиното тяло, защото Вие чрез кърмата ще предадете на бебето и антитела, които Вашият организъм произвежда за защита срещу бактериите, с които сте в контакт. Ако бебето се срещне с „Вашите” бактерии, то ще получи и адекватна защита от тях чрез Вашето мляко. Ако обаче бебето попадне в болничното отделение, където колкото и стерилна да се стараят да бъде средата, там все пак има хора, които ще предадат на бебето техните бактерии, то няма да има защита срещу тях! Според изследванията в развитие страни домашните раждания са най-малко рисковите раждания като една от причините е именно тази – в домашна среда бебето няма досег с болнични бактерии и новородените на практика не развиват вътреболнични инфекции, както се случва с част от бебетата родени в болнична среда. У нас обаче практиката за раждане в домашни условия все още не е уредена, но дори в болнична среда важно е да се погрижим веднага след раждането първият контакт на бебето да бъде с майчиното и след това бащиното тяло и чак по-късно то да бъде в досег с медицинския персонал и болничната среда.

„Най-важното пътуване” – в търсене на майчината гръд

В първите часове след раждането бебето трябва да се приспособи към прехода от постоянно хранене чрез пъпната връв към малки хранения през интервали от няколко часа. Това е моментът, в който бебето трябва да изпълни „най-важно пътуване на човека” – от утробата към майчината гръд. То преминава приблизително така:

Бебето оставено върху корема на майка си постепенно се успокоява и плачът стихва. Погледът на бебето (ако очичките му не са подпухнали) се приковава в очите на майката и то издава кратки резки звуци: „Е! Е!”. Постепенно започва да прави на пръв поглед случайни движения: то свива ръката си, придвижва я към лицето, докосва го с нея, изправя и свива пръстите си. Ако търсещата ръчичка успее да докосне и стисне зърното, бебето стиска здраво, задържа и изпуска, след което отново извиква: „Е! Е!” Тогава може малко да поскимти. Изправя крачета, свива ги, отново рита с тях и пропълзява леко нагоре. Почива си. Трудна работа е това да се движиш без да си заобиколен от вода, в която губиш тежестта си.

Бебето разпознава мириса на майчината кожа, въпреки че до сега е живяло само в околоплодните води. За това не бързайте да вземате душ веднага след раждането. Сложете бебето на гърдите си и го оставете да усети, че въпреки изцяло новата среда, то е пак у дома, там, където е било и до сега – само че от външата страна J

Освен мирзмата на майчината кожа, бебето безпогрешно разпознава мириса на кърмата. Инстинктите му казват, че трябва да се храни! Освен това измежду млякото на няколко жени то безпогрешно разпознава кърмата на собствената си майка!

В търсене на майчиното мляко постепенно устичката започва да се движи. Устните се отварят и затварят, извиват се в гримаса, наподобяваща усмивка. Езикът излиза навън, докосва устните и търсейки преминава за кратко по тях. Зърното на гърдата се докосва до бузката на бебето и то се опитва да се обърне към него. Това се наблюдава при всички здрави бебета. Бебето се опитва да повдигне глава в търсене на гърдата, загубва баланс и пада на другата буза. Пак прави почивка, проплаква, надига отново глава, поклаща се и прави повторен опит. За него ще е по-лесно, ако не сте легнала, а леко надигната и го придържате към себе си. Тогава ще има нужда само да се придвижва леко напред и назад, без да трябва да вдига тежката си глава с тънкото си вратле.

Доскоро хората смятаха, че новородените са напълно безпомощни и въобще не предполагаха, че бебето може да вижда, да приковава погледа си върху даден предмет, да чувства болка, да повдига главата си, да се обръща още в първите часове след раждането си. Съвременните изследвания сочат, че новородените могат всичко това от самото си раждане. Тяхната първа и най-важна цел е да достигнат до гърдата на майка си. Инстинктите им показват, че сукането от гърдата осигурява оцеляването им.

Вижте какви усилия полага собственото ви новородено. Окуражавано от нежния ви глас, който го утешава и окуражава, от топлите ви ръце, които го обгръщат, то се опитва отново и отново. Крачетата му се свиват и го изтласкват напред с рачешки движения в търсене на гърдата, дланите му се разтварят и стискат, в опит да хванат зърното, главичката се движи и устичката се отваря все по широко, докато накрая жадно прилепва устни към зърното и с уста хубаво поела гърдата, всмуква млякото, като че ли е въпрос на живот и смърт, а може би наистина е така.

Професионалистите също могат да помогнат като показват на майката каква поза да заеме и как да държи бебето близо до себе си. Бебето трябва да бъде съвсем близо – корем срещу корем, а брадичката му да се опира в гърдата на майката. При сученето усните му се извиват навън и участват дори мускулите пред ушите. Благодарение на широко отворената уста на бебето зърното достига чак до небцето и отключва силния сукателен рефлекс.

През първите няколко дни бебето успява да изсуче едва няколко капки, но те са напълно достатъчни за задоволяване хранителните му нужди и дохранване с адаптирано мляко не само, че не е необходимо, но е често вредно тъй като бебешкото стомахче още не е готово да обработва големи количества храна, а и дохранването с изкуствени млека често отключва алергии в бебешка възраст.

Доказано е, че здравите деца, на които е предоставено достатъчно време веднага след раждането сами да намерят пътя към млякото, рядко имат проблеми с поемането на гърдата. Неправилното поемане на гърдата, както и слабият сукателен рефлекс са едни от най-честите причини за проблеми в кърменето и недостатъчно производство на кърма. За това важно е още в първите часове след раждането да се предостави възможност на бебето да достигне до майчината гръд и да засуче само.Това отнема няколко минути или няколко часа, но най-често половин – един час. Някои бебета издават силни плачещи вопли от време на време или правят почивки по пътя в търсене на гърдата. Има и такива, които изобщо не проявяват интерес и след кратко време трябва да бъдат приканени отново.

Въздействие на първия контакт върху тялото на майката

Когато бебето суче от гърдата, организмът на майката произвежда хормонът окситоцин – наречен „хормон на любовта”. Освен, че е необходим за процеса кърмене, този хормон е особено нужен на матката на току що родилата жена, защото под неговото действие мускулите на матката се свиват и спира кървенето. Колко умно е устроен човешкият организъм! Акушерката може да даде на родилката този хормон изкуствено, но колко прекрасно е, когато е собствено производство!

Когато окситоцинът достигне до гърдата той задейства потичането на млякото. Окситоцинът провокира важният рефлекс за отделяне на млякото, благодарение на който кърмата потича понякога дори само като си помислите за бебето.

При опити с животни е доказано, че окситоцинът води до засилен интерес и грижа за новороденото. За това, ако се даде окситоцин на плъх без потомство, той започва да прави гнездо и намира начин да открадне новородените на друго себеподобно. Човекът се ръководи и от други неща освен хормоните, но окситоцинът ви помага да бъдете майка!

Заключение:

Първият контакт с бебето веднага след раждането спомага за по-бърза и здравословна адаптация на новороденото, за успешен старт в кърменето и по-бързо възстановяване на майката след раждане и изграждане на по-силна връзка между майка и бебе.

В статията са използвани текстове от “Азбука на кърменето” на Гру Нюландер

Гру Нюландер е главен лекар в родилно отделение в Осло, носител на редица награди за работата си в подкрепа на кърмещите жени и автор на бествелъри, посветени на бременността, кърменето и развитието на детето.

За повече информация и практическа подготовка за леко раждане, успешен старт в кърменето и грижи за новороденото посетете Спомнилище за родители.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!