Отпечатъкът на раждането (част 1): Перинатални матрици

Забелязали ли сте, че всеки човек си има определен почерк, който бележи всички негови действия? Независимо дали ще го наречем житейска философия, характер или мироглед, колкото и житейски опит да трупаме, колкото и да осъзнаваме слабостите си и да се стремим да ги преодолеем, сякаш в нас остава нещо дълбоко, което е неизменно или много трудно изменимо, което несъзнателно ни води в живота. Кое е това нещо и как се заражда в нас? Как можем да помогнем на децата си да формират по-успешен модел на поведение в живота? Отговорът на този въпрос психологията обяснява чрез така наречените перинатални матрици.

Какво са перинатални матрици?

Перинатален означава свързан с изживяванията непосредствено преди и след раждането. Перинаталните матрици представляват изживяванията на човека непосредствено преди и след раждането, които оставят толкова силен отпечатък върху психиката му, че заковават матрицата,  в която той ще живее целия си по-нататъшен живот. Терминът „перинатални матрици” е въведен от психолога и психиатър Станислав Гроф посветил работата си на безсъзнателните спомени от перинаталния период. Според него перинаталните спомените на индивида са безсъзнателни спомени, които индивидът не помни съзателно, но те съществуват в неговата психика във формата на блокове информация, които се формират по време на различните периоди на раждането. В книгата си «Отвъд пределите на разума» (Beyond the Brain) Станислав Гроф разграничава четири информационни структури наречени базови перинатални матрици – устойчиви структури, които са в основата на всички психофизиологични реакции през целия живот на човека. Именно тези формирали се посредством изживяванията от раждането матрици в психиката на всеки човек определят стила му на поведение, характера на реакциите му към външни събития и отношението на човек към заобикалящия го свят.

Защо раждането оказва толкова силно влияние върху психиката?

Защо твърдим, че раждането оставя отпечатък върху целия живот на човека и бележи цялото му по-нататъшно поведение и реакции? Отговорът е прост – защото раждането е първият опит, това е първият ни път. Първият път, в който нещо в живота ни се случва. Първият път, в който се налага нещо да правим. Първият път, в който изпитваме болка, страх, стрес, промяна, въодушевление, радост. Говорим за нормално протичаща бременност. В случай, че бременната майка е подложена на насилие или травма, бебето ще получи първите си спомени от травма още вътре в утробата посредством стреса, предаван му от майчиното тяло, но дори тези спомени ще бъдат спомените от косвено пасивно изживяване, в които бебето не участва активно. Раждането е първата травма, която всеки човек изживява активно и му се налага да действа и като първа травма той несъзнателно ще я помни цял живот и чрез поведението си несъзнателно ще я преиграва в опита си да се излекува от нея чрез всяко свое действие без дори да си дава сметка за това и без да може да си го обясни.

Ако се чудите защо Вие или децата Ви сте толкова припряни, въпреки усилията, които полагате да действате спокойно или защо изпитвате страх от новото и макар да не сте доволни от живота, който водите не съумявате нищо да промените, или пък се чудите защо толкова много умувате преди да предприемете нещо и докато се решите всички вече са Ви изпреварили, то може би ще намерите отговора на Вашия казус в обяснението на перинаталните матрици. Да разберете как раждането Ви се е отпечатало върху целия Ви живот е може би любопитно и до някаква степен полезно за Вас, но основна полза от знанието за перинаталните матрици има за още неродените, тези които тепърва ще родите и чието раждане ще бележи по-нататъшното им поведение в живота с неизтриваем печат. Ако сте бременна или планирате в бъдеще да имате деца, информирайте се и се погрижете наследникът Ви да получи стартът в живота, който желаете да му дадете.

Първа матрица: Началото на живота – майчината утроба

Ще започнем разказа от самото начало – от там, където започва всичко – майчината утроба.

Майчината утроба отговаря на представите ни за Рая. В утробата бебето не знае какво е студ, глад, страх или самота. Там температурата е винаги подходяща и на бебето никога не му е топло или студено. Там то получава постоянно храна през пъпната връв и никога не огладява. Там никога не е само, защото непрекъснато го носи  най-любимото тяло на света, тялото на Мама.  Животът на всички ни започва от Рая и именно защото вече сме били в Рая, цял живот след това търсим и се опитваме да създадем в живота си представата си за рай – там, където без да ни познават, без да се налага да се трудим и без да се доказваме получаваме всичко, от което се нуждаем – храна, топлина, сигурност и взаимност. Затова, колкото и да постигаме, обикновено все не ни стига и се стремим към повече; колкото и да получаваме, искаме още и още, защото вече сме изпитали усещането за истински рай и не бихме се задоволили с нищо, по-малко.  Първа матрица е състоянието на изначална хармония и блаженство, където ресурсите са неограничени, има всичко от което се нуждаем и го получваме още преди да сме се усетили, че ни трябва. Това усещане, което носим всички ние и към което се стремим цял живот съществува в психиката ни благодарение на това, че всички ние носим несъзнателно спомена от живота си в утробата.

Втора матрица: Начало на родилния процес

Раждането започва,  от блаженото безвремие бебето попада за първи път в живота си в състояние на тревожност. Нещо се е променило. Нещата не са такива, каквито то е свикнало да бъдат. То усеща високите нива на хормоните, съпътстващи раждането, които предизвикват контракциите, които целят да го прогонят от Рая. Светът на бебето започва да се свива и да го притиска.  Все още няма разкритие и бебето няма път за бягство. Сигурното му блажено убежище се е превърнало в капан, от който то усеща, че трябва да бяга, защото иначе може да умре. Бебето търси път навън, но все още разкритие няма и то е в капан, безуспешно блъскайки се в стените на матката в търсене на изход.

При втората матрица се случва психическото и физическо изхвърляне от райското състояние. Бебето не разбира защо го сполетява това. Недоумява, шокирано е, изпитва чувство на вина, отделеност, страх, безизходица. В човешките стереотипи това е състояние на дискомфорт, несвобода, неприятни, принудителни обстоятелства, когато заобикалящият свят ни потиска. Вътре в себе си усещаме, че нямаме право на избор. Изпадаме в депресия, затваряме се в себе си, изпитваме слабост, безсилие, не разбираме какво става наоколо, чувстваме вина и страх. Усещаме също, че до нас няма никой близък, който би могъл да ни помогне, самотни сме, изоставени, безпомощни. Майчиното тяло, което до сега ни е давало всичко сега се обръща срещу нас и ни притиска и причинява болка, без да ни помага да излезем навън.  Страхуваме се, откъснати сме от всичко, притиснати сме в капан.

Всеки човек изживял естествено раждане получава за първи път тези усещания именно в този момент и от начина, по който ще продължи да се развива раждането зависи кога и как в живота си занапред човекът ще изживява емоции като  чувство за самота, за безизходица, страх, вина. Ако бебето има късмет, майка му ще се отпусне и ще разтвори тъканите си, така че то бързо и безпрепятствено да премине през родовия канал и да излезе на бял свят. Майката има предимство пред бебето в този процес. Макар че участват заедно в случващото се, тя знае какво става и е имала възможност да се подготви предварително. Тя знае, че е важно да се отпусне и да не се напряга, макар също да е притеснена, защото напрежението й ще доведе до инстинктивно стягане на мускулите и няма да успее да получи разкритие или бебето й ще бъде стиснато като в менгеме в родовия канал. (Относно техники за отпускане и облекчаване на родилния процес вижте статиите, посветени на Активното раждане). Лесно или трудно, бързо или бавно, бебето накрая ще излезе на бял свят. Хората, които гледат на света през розови очила и имат куража винаги да вървят напред са тези, които са имали късмета бързо излязат от контрахиращата матка и лесно да се родят. Тяхната матрица сочи, че макар в живота да изпадаме в ситуации, в които неочаквано нещата се обръщат и неочаквано ни забиват нож в гърба, историите винаги завършват с хепи енд и нещата винаги се развиват успешно. Тези хора не се страхуват от новото и от промените и смело вървят по пътя на живота си изпълнени с оптимизъм. Ако обаче майката не съдейства в този момент и се скове от страх и ужас и бебето й напразно се блъска в затворения родов канал без шанс за изход, докато контракциите го притискат и му причиняват силна болка. Такъв човек ще живее с убеждението, че промяната е страшна, че тя крие рискове и плахо и мнително ще подхожда към всичко ново и няма да желае животът му да се промени, дори и когато сегашното положение му носи болка, той ще търпи и няма да търси изход. Тези хора просто не вярват, че светът е хубав, защото личният им опит показва друго. Ако искате детето ви да не носи травма от втората матрица, погрижете се да се научите да се отпускате преди раждането и да се справяте със стреса. Етиопките имат тяло на осем годишно момиченце и през изключително тесния си таз раждат четири килограмови бебета безпроблемно и без усложнения – напълно естествено. Дори най-тесния таз на ервопейка е по-широк от таза на етиопките и въпреки това създаваме сериозна пречка пред бебетата си по време на раждане и често дори не успяваме да родим естествено, защото живеем в култура, която не ни е научила да се отпускаме и да приемаме промяната и процеса. Можем да коригираме това. Има хиляди техники за релаксация, които ще ви помогнат през втора и трета матрица бебето ви да получи хубав и полезен опит и да се роди леко.

Трета матрица: Преминаване през родовия канал

Докато при втората матрица бебето усеща контракциите в матката, а все още няма път навън и се чувства в безизходица, в трета матрица тялото на майката вече му помага и то вече вижда „светлинка в тунела”. Вече има разкритие и за бебето има път навън и спасение. Раят, в който то е живяло 9 месеца в момента се руши, но то с надежда тръгва да търси нов рай, в който да намери пак хармония в живота си. На тясно в родовия канал светът продължава да е неуютен и страхът и болката остават негови спътници, но заедно с тях се появява и надежда за спасение, която прогонва чувството за безизходица. Изчезва и самотата – бебе и майка вече правят нещата заедно, движат се в синхрон. Тялото на майката, което през предходната фаза е било като капан, сега се отваря и проправя път на бебето. За разлика от предходната ситуация на безпомощност и капан, това е ситуация, в която бебето за първи път усеща, че то може да действа и чрез действията си да се спаси. Усеща и че не е само и стига да има желание, има и съмишленици, които да му помогнат в процеса. То се движи и си проправя път навън и ако този процес премине гладко и безпроблемно завинаги в психиката на индивида ще се запечата убеждението, че той може да се справи, стига да действа и той/тя никога няма да се страхува от проблеми, а бързо и находчиво ще намира решения и смело и незабавно ще ги прилага. Такъв човек обикновено наричаме успешен в живота. Обратното пък, ако преминаването през родовия канал е съпътствано с пречки, застой и невъзможност нещата да се случат по лесния начин, човекът цял живот ще носи печата на пасивно поведение и липса на вяра в собствените сили. Такива хора дори да вземат решения, после трудно ги прилагат на практика.

Четвърта матрица – първи контакт с външния свят

Настъпва освобождение. Най-после дългото и мъчително пътуване от утробата към външната среда приключва и бебето попада в един нов свят. От това как ще го приеме новия свят зависи дали в този момент ще изпита чувство за свобода, щастие и радост от извървения път, или обратното – ще се почувства „прецакано” от това че е дало всичко от себе си, направило е и невъзможното дори, а ситуацията отново е тежка и непосилно болезнена. Ако веднага след раждането бебето бъде поставено в обятията на мама и му бъде даден шанса да засуче, в тиха и спокойна атмосфера, без силни шумове и ярки светлини, без студ и тревога, то ще разбере, че „светът е хубав и спасение дебне от всякъде”. Ако обаче след раждането бебето се озове в родилна зала с ярко луминисцентно осветление, бъркат му с аспиратор в носа, мокрят го и после го слагат в студено стъклено легълце далеч от мама, трайно в съзнанието му ще остане споменът, че този свят е далеч от преставата за любов и хармония, че този свят е едно враждебно и студено място, в което човек е заобиколен от врагове и трудно може да бъде щастлив. Такива хора обикновено не вярват, че нещата може и да завършват с хепи енд, а който не вярва в щастливия край не се и стреми към него. Защо да се борим, като нищо хубаво няма да излезе накрая, защото да се трудим, като и да се трудим и да не се трудим, нищо няма да сполучим. Колкото и целеустремени да бъдем, там някъде в дъното на душата ни едно гласче винаги ще ни казва, че нещо може да се обърка и няма смисъл да даваме чак всичко от себе си, за да не останем накрая силно разочаровани. А ако не даваме всичко от себе си, то как ще успеем? Сега може би разбирате защо успешните хора са толкова малко. Всички носим травма от раждането си под една или друга форма и повечето от нас не са имали добър пръв досег с този свят. Ако си дадем сметка обаче какво ни пречи в живота, може би ще успеем да подхождаме към ситуациите по-осъзнато, а и най-важното ще направим всичко по силите си децата ни да преживеят по-малка родилна травма от нашата собствена.  Да осигурим на децата си леко раждане и плавна адаптация, не се изисква много.

Успешен старт в живота

Всяко раждане носи травма. Няма раждане, което да е преминало съвсем без болка и без никакъв стрес. Важното е обаче колко силни и колко продължителни са били стресът и болката. Малкият стрес и малката болка ще повлияят малко на човека, докато силният стрес и силната болка ще го направят завинаги нерешителен, подозрителен, страхлив.

Едно бебе родено максимално щадящо, преминало лесно и бързо през родовия канал и поставено веднага на гърдата на мама ще запомни завинаги, че в промяната няма нищо лошо и ще е готово да предприема промени в живота си. Това дете ще гледа оптимистично на живота, ще има доверие към хората и ще се справя сякаш само с щракване на пръсти с всичко, което се изправя на пътя му. И как иначе? Неговият личен опит ще му нашепва във всеки миг, че няма нищо страшно и ще го тласка смело да реализира мечтите си. Всички искаме децата ни да носят такъв отпечатък, нали? И добрата новина е, че не се иска кой знае какво, за да им осигурим печеливш старт в живота.

Какво се случва, когато бебето се роди със секцио и какъв е моя личен опит от ражането и раждането на двете ми деца в духа на перинаталните матрици очаквайте във следващата ни статия, посветена на отпечатъка на раждането.

Още материали свързани с темата на български език:

“Перинатална психология и изследванията на Станислав Гроф из “За физиката и вярата”, Тихоплав 

“Свободното дишане и перинатални матрици”

“Възможните перинатални предпоставки за наркозависимостта” 

Повече информация относно видовете раждане, придуржени с практични умения в конкретни ситуации и тренинги можете да получитев курса “В очакване на бебето”

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!