Още от поредицата
- Нашето кърмене
- Кърмене – мисията възможна
Всички знаем, че на теория е едно, а на практика обикновено се оказва друго. За това най-ценно е споделянето от личен опит. “Моята история за кърменето” е поредица статии, в която каним майки да споделят своя личен опит, свързан с кърменето – как е започнало, какви трудности да срещнали и как са ги преодолели и с какви емоции свързват кърменето на техните деца. Ако се чудите дали в живота съществуват чудеса, то кърменето ще ви убеди, че съществуват! Прочетете – вдъхновяващо е!
Автор: Радостина Кирилова
Винаги съм смятала за нормално бебето да бъде хранено от бутилка – майките около мен правеха така. Имах една единствена позната, която кърми двете си деца, но тя беше изключение сред многото. Когато решихме със съпруга ми да имаме дете, започнах да чета и да се интересувам по всякакви въпроси свързани с бебетата. Така в internet попаднах на много и полезна информация относно кърменето. Разбрах колко естествен и едновременно полезен процес и за майката и за бебето е. Като бременна прочетох книгата “Азбука на кърменето”, посетих няколко лекции относно кърменето и една среща на майки (някои кърмещи, други не) посветена на кърменето. Така вече бях сигурна, че аз ще кърмя нашето дете!!! Съпругът ми беше изцяло зад мен. Когато пазарувахме за новият член на семейството, не купихме нито едно шише – ние знаехме, че няма да ни трябва!!!
Нашият Даниел се роди с операция след 31 часа опити за естествено раждане!!! Три часа след операцията вече бяхме заедно. Акушерката го сложи до мен на леглото и ни помогна да започне да се храни. Момчето ми беше гладно и засука веднага. Следващите три дни в болницата получих много подкрепа от персонала (лекари, акушерки, жените, които почистваха) – всички се интересуваха дали се кърмим успешно. Още на вторият ден получих рагади и на двете зърна. На няколко кърмения идваха да ни проследят дали бебето захапва правилно и да установят защо се получиха раните. Оказа се, че беб захапва и суче перфектно, което за мен беше най-важното. Бебето не се отдели от мен през четирите дни болничен престой и на всеки сигнал от негова страна аз откликвах с така полезната коластра. Нощта преди да ни изпишат от болницата акушерката, която влезе на визитация каза, че ще ми слезе страшно много кърма и мога да правя студени компреси, когато това се случи. Сутринта на четвъртият ден след раждането вече имах мляко. На обяд се прибрахме в къщи. Легнахме с беб да починем – опитвах се да спя всеки път, когато бебето спи. Събудих се със страшни болки в гърдите, болката от дясната гърда отиваше към рамото и ръката. Гърдите ми бяха пълни с мляко – твърди като камък! Това беше вторият проблем, който срещнах. Веднага писах в кърмаческата тема на известен форум, говорих по телефона с две момичета, които кърмеха и с консултант от La Leche Liga-та. В следващите три седмици преди всяко кърмене взимах топъл душ (при който млякото излизаше от гърдите ми още под душа без никаква намеса от моя страна) и след това изцеждах минимално количество кърма, за да не е толкова твърда и напрегната гърдата, за да се освободи малкото ми зърно и да е по-лесно на беб. Постепенно количеството кърма се регулира спрямо нуждите на моето малко момченце. Раните изчезнаха още първите дни в къщи – мажех зърната със собственото ми мляко и оставях без дреха. Първите дни при кърмене усещах болезнените контракции, но знаех, че така тялото ми се възстановява. Три седмици след раждането бях с два килограма по-малко от преди да забременея – при кърмене тялото изгаря калории.
Свиквахме заедно, радвахме се и се обичахме. Нашият тате правеше всичко, за да се чувстваме удобно и обичани. Беб беше спокоен, щастлив и растеше с всеки изминал ден. Аз бях доволна, че му давам най-добрата храна!
Нашето бебе не плачеше, нямаше колики!!! Кърменето беше приятно, лесно, бързо, удобно, евтино, здравословно и не на последно място един прекрасен акт на близост!!!
Не слушахме съветите, които ни даваха близки, като да давам вода, да спра нощните кърмения, да се изцеждам до край, да храня бебето на 3 часа, да не ям определени храни… Всеки даваше съвети, но не беше кърмил детето си толкова продължително колкото аз щях да кърмя Дани. Колкото повече спях, толкова повече мляко правех. Хранех се здравословно, като единствено не консумирах алкохол и кафе (които не са ми страст). Но без шоколад не можех – първо по парченце на ден, за да видя как ще реагира беб и после по доста повече. След 12 седмици майчинство, се върнах на работа – за една година постепенно от 2 часа дневно до 6. Успяваме да съчетаем моята работа и кърмене без никакъв проблем.
Нашето бебе се хранеше когато поиска единствено с мляко от мен през първите шест месеца от живота си!!!
Днес на годинка и два месеца, Даниел суче нощем, винаги когато заспива с мен и понякога за събуждане сутрин. Кърменето се превърна в много повече от хранене. То ни дава спокойствие, близост, обич, чистота, подреденост и здраве!
Доверих се на природата, на нашето момче и на моето майчино чувство. Щастлива съм, че кърмя детето ни и ще продължавам да го правя, толкова дълго, колкото Даниел пожелае!!!
Ще се радваме, ако ни изпратите и Вашата история за кърменето, независимо дали кърменето при Вас е протекло успешно или не. Разкажете ни имахте ли желание да кърмите, как започна кърменето при Вас, кое Ви помогна и кое Ви попречи да кърмите, какво се случи и как се чувствахте. Вашата история е ценна за нас! Изпращайте своите истории за кърменето (ако желаете изпращайте и снимки) на e-mail: info@babysling-bg.com
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!