Кърмене - мисията възможна

Още от поредицата

Нашето кърмене
Кърмене – мисията възможна

Всички знаем, че на теория е едно, а на практика обикновено се оказва друго. За това най-ценно е споделянето от личен опит. “Моята история за кърменето” е поредица статии, в която каним майки да споделят своя личен опит, свързан с кърменето – как е започнало, какви трудности са срещнали и как са ги преодолели и с какви емоции свързват кърменето на своите деца. Ако се чудите дали в живота съществуват чудеса, то кърменето ще ви убеди, че съществуват! Ето още една всъхновяваща история за трудно начало и щастливо продължение!

Автор: Росица Калачева

Жасмина-Ниа се роди на 26.11.2011 в 23:46, събота.

Дадоха ми да я гушна след като я повиха, акушерката леко ми се сопна че не знам как да я хвана (първо бебе, до този етап съм гушкала децата на приятелките ми, новородени-никога), аз в името на прекрасния ангел в ръцете ми решавам да се въздържа да коментирам думите й.

Качват ме на по-горен етаж с бебето, но не ми го дават до сутринта, защото няма дежурен лекар, който да го поеме. Притеснено ми става и си искам бебето с мен, особено като го чувам да плаче, ама…

Дотук са минали само няколко часа, аз съм в супер форма, мисля за малката, за кърменето – не.

На сутринта в стаята влетява жена с Жасмина в ръцете, сяда до мен на леглото и ми я бутва в ръката, докато успея да обясня че съм левичар и че това е грешната страна и тази лелка ме громи с критика, че не знам как да си хвана бебето…

Да му се не види… Хващам си детето и лека полека успявам да я сложа на лявата си гърда, в това време до мен в скоропоговорка се излива инфо за кърменето – ясно е, че не запомням много, но решавам да я карам както ми казва стомаха – доверявам се на инстинкта!

Жасминка суче малко и заспива.

Тук е моментът да споделя , че до ден първи на детето не бях чувала за коластра (не бях и коментирала с някого и кърменето като процес, основната ми енергия беше насочена към раждането…).

Малката спи почти през целия ден, от време на време когато е будна суче, а от персонала ни дават и вода за бебетата, която аз също предлагам. Малката пие и водата.

Чудесна е малка прелест…

Вечерта започва страшен рев… Часове наред аз опитвам да редувам гърда-шише с вода, но не винаги с успех… За финал започвам да се самонавивам, че малката е гладна, а аз нямам храна за нея. На нощна смяна са не много словоохотливи лелки, аз вече се чувствам супер виновна, до стаята на детските сестри има компютър вързан в нета, но няма как да седна да прочета какво се прави в такива моменти – малката пищи в ръцете ми.

Изкарваме така дълго време, дотук съм убедена, че плаче гладна и искам от сестрите шише с адаптирано мляко. Дават ми, спомням си че ми казват, че надали е глад, а по-вероятно да е установяване на чревната флора.

Установяване или не, уморена от писъци, малката изсмуква двайсетте грама адаптирано мляко и заспива.

Аз вече съм във филма “Нямаш мляко, бебето плаче гладно”.

На другия ден тропвам с крак и искам повече информация. В отговор ми се стиска зверски зърното на едната гърда, (от там тече коластра) и ми се казва че е грехота да давам адашторано мляко и че млякото е на път.

ОК, ОК, в името на идващото мляко не крясвам на медицинското лице.

Този ден минава по същия начин с разликата, че гърдите ми са бетон от млякото в тях. Ура!

От приятелка имам електрическа помпа за кърма – цедя се и я благославям.

Жасминка яде, спи, а вечерта минава в неистов плач. Покрай кърменето лансираме и вода.

Изписват ни с лека жълтеница и с уговорката да й давам вода точно заради жълтеницата. ОК, ОК, само детето да е здраво и да се приберем.

Прибираме се.

Бебенцето е вълшебно!!!

И яде мнооогооо дълго време. Постоянно сме от кърмене в кърмене. Гърбът ме боли, все още не намирам нашата поза за кърмене, а толкова упорито чета по въпроса, гледам снимки в кърмачески пози и пробвам с малката…

Спасението идва от таткото. Гледа ме, гледа ме един път как се опитвам да я наглася до гърдата и казва само да подпъхна едната й ръчичка под тялото… Това е! 🙂

Жасмина-Ниа яде и спи. И пие вода. И чайче даже, за коликите. В нас всичко е спокойно като цяло, малката плаче вечер, аз изварявам шишето за водата, правя вода със захар, пия от нейния чай за колики… Гледаме си се тримата щастливо, кърма има, вода със захар… колкото искаш, до един следобед в който тя писва. Започва дълъг плач, който се проточва часове. Аз, уморена и притеснена в един момент не пускам повече мляко, а малката плаче и нонстоп търси гърдата ми (кой да знае, че и при болка и при глад бебетата търсят гърдата, от която е и храната, и комфорта ), тя не спира да плаче.

Към 22:00 часа се пробвам да изцедя мляко с помпата, събирам след около 30 минутно цедене не повече от 20 грама. Потрес!

Почвам да смятам 🙂 (такава математичка съм, че…) и стигам до изводите че кърмата ми не е хранителна щом малката толкова много и дълго суче и че явно не е достатъчна, щом детето плаче толкова дълго гладно, миличкото.

Пращам Мартин до денонощната аптека за адаптирано мляко! Веднага!

Нашият се връща с две кутии! Да има!

Разтваряме малко с вода – Жасминка изцоква всичко и омаломощена заспива…

Аз къде спокойна, къде не (нещо в мен ми крещи,че адаптираното мляко не е решението) лягам с компютъра и изчитам колкото за една дипломна работа, основния източник – сайтовете на Американската и Норвежката педиатрични асоциации (бг-мама я избягвам съзнателно, да ме извинят феновете), плюс информация от страницата на Българската лига за кърмене (научавам, че има такава същата вечер от интернет).

Жасмина-Ниа е на 10 дни.

Baby sling не знам до този момент, че съществува, до там стигам някъде седмица след случката с адаптираното мляко.

Та… доста по-информирана и насочена в посока кърмене, на другия ден прибирам всички шишета и кутиите с адаптираното мляко навътре в един горен шкаф в кухнята… Там си и седят.

Едно от най-добрите решения в живота ми. За малката – също.

В момента тя е на малко повече от осем месеца – до 6 месеца и половина изключително и само на кърма. Вода започна да пие от една чашка на 7 месечна възраст.

Яде навсякъде и когато поиска, храни се и вечер по няколко пъти (с месеците стана много бърза и нощното ставане се компенсира с бързо наяждане), за щастие колики имаше не повече от десет пъти за 4 или 5 месечния период, в който децата страдат от тях.

След 3-тата седмица на 6-ти месец започнахме да й предлагаме банан, картоф, ориз (оставяме я да държи лъжичката сама, когато иска) после продължихме със схемата за захранване на метода за захранване водено от бебето (BLW), малката продължава да суче.

В тези месеци имах няколко по-колебливи периода, в които се чудех стига ли кърмата за детето или не, но с кърмене по-често в рамките на ден и половина нормалният ритъм на хранене се възстановяваше.

В такива дни на чудене звънях на Мария-Бона от Ла Лече Лига и наред с практически съвет, ме окуражаваше да не спирам да кърмя.

Много обичам и нея и всички добри жени от Ла Лече лига България.

От няколко места близки се опитваха да ме убедят да давам поне вода на малката, наред с кърменето… е не й давах, обаче и детето жадно не остана. 🙂

Едно такова безметежно ми е с това кърмене, хубаво и лесно.

Пожелавам на абсолютно всички майки да кърмят децата си и да правят повече каквото са правили бабите и прабабите им (когато говорим за хранене на бебенцата :)),отколкото това което внушават производителите на адаптирани млека и пюрета в бурканчета, както и да не се отказват да кърмят, ако стигнат до момент да се чудят имат ли кърма или не.

Много поздрави и весело кърмене на всички майки от мен: Росица (и една щастлива Жасмина-Ниа).

Ще се радваме, ако ни изпратите и Вашата история за кърменето, независимо дали кърменето при Вас е протекло успешно или не. Разкажете ни имахте ли желание да кърмите, как започна кърменето при Вас, кое Ви помогна и кое Ви попречи да кърмите, какво се случи и как се чувствахте. Вашата история е ценна за всички мами! Изпращайте своите истории за кърменето (ако желаете изпращайте и снимки) на e-mail: info@babysling-bg.com

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!