За страха от раждането и гъвкавата нагласа

Постоянно се говори за това как раждането от болезнено и травмиращо преживяване да се превърне в щастливо събитие в живота на жената. За да постигнат този ефект някои прибягват към медицината и се опитват да си подсигурят комфорт чрез епидурална упойка, различни медикаменти за ускоряване на раждането и дори се отказват от естественото раждане и предпочитат да родят чрез операция, само и само да страдат по-малко. Други избират естествения подход и залагат на немедикаментозни средства за облекчаване и ускоряване на раждането като техники за дишане, релаксация, визуализация, смяна на пози, водно раждане. Понякога се получава, друг път не и ако решите да се разровите из архивите на форумите или да разпитате Вашите близки, които имат деца ще се наслушате на най-различни истории. Някои истории ще накарат косите Ви да настръхнат, но има и истории, които ни карат да вярваме, че раждането наистина може да бъде и чудо. В онзи специален миг, в който детето ни се ражда можем да изживеем най-голямото щастие на света, без страх, без стрес, без болка. Как става това?

На различните видове раждане и техники за успешно раждане няма да се спирам подробно тук, защото това вече сме дискутирали в други статии, посветени на раждането. (Виж: За раждането с любов, Активно раждане и Секцио по желание – за или против.)

Ще кажа само, че няма как там, където е имало медицинска интервенция, да няма болка и дискомфорт. Може по време на самото раждане да не усещате нищо, но това не означава, че раждането е щастливо и незабравимо изживяване за Вас. Първо фактът, че сте под упойка и не усещате нищо сам по себе си означава, че Вие доброволно приемате да не усетите процеса и това неусещане включва както негативите, така и позитивите от процеса. Или чувстваш или не и решиш ли да си подариш раждане с упойка, то вземаш решението да не чувстваш, в това число и да не почувстваш как ТИ даваш живот. Естествено дори при раждане под упойка се появяват чувства и емоции на щастие, но те идват постфактум и не са свързани със самото раждане. Често не закъснява и следродилната депресия и жената започва да се чувства тревожна и неспокойна от това дали е добра майка и дали е способна да се грижи за детето си. След като вече знае, че е неспособна да роди детето си, то какво би я накарало да почувства увереност, че ще успее и да го отгледа?

При раждането със секцио се добавя и още една “екстра” след раждането и тя е свързана с болката от рани, шевове, реанимация, раздвижване, често гадене и главоболие в следствие на упойката. Ако можете само да надзърнете в което и да е родилно отделение ще видите как жените раждали медикаметозно изглеждат след раждането – едва се влачат, при всяко движение изпитват болка, имат нужда от лекарства и медицински персонал, който да се грижи за тяхното възстановяване – с две думи, те са болни.

А има и друг вид родилки, които стоят в болницата просто, защото по протокол трябва да са под наблюдение три дни, преди да ги изпишат. Но тези жени изглеждат изцяло здрави. Те се движат свободно, ведри и спокойни са, наслаждават се на бебетата си и чакат да дойде моментът на изписването, защото на практика няма какво да правят в болницата. На тях никой не им прави промивки и не ги преглежда, защото просто не се нуждаят от прегледи и промивки. Тези жени нямат рани, шевове и болки. Те са здрави.

От какво зависи как ще протече раждането и как ще се чувстваме след него?

Дали ще бъдете сред онези жени, които след раждането имат рани, шевове и болка или сред жените, които излизат от раждането напълно здрави зависи най-вече от умението Ви да се справите със страха.

На пръв поглед изглежда, че след раждане със секцио или след естествено раждане, при което родилката се съгласи да й бъдат правени медицински интервенции като вливане на система с окситоцин, епизиотомия и др. като резултат получаваме може би леко раждане, но силен стрес и физически проблеми след раждането. В тези случаи родилката попада сред онези жени, които след раждането едва се влачат и не са способни да се грижат за собственото си бебе, защото самите те са болни на легло.

В този случай сигурно ще си кажете: „Аха, след като резултатът от медикаметозното раждане е такъв, значи решението е активно естествено раждане, в което жената е наясно с родилния процес и владее техники за естествено обезболяване (Вижте Активно раждане).

Отговорът е „И да, и не.” „Да”, защото наистина, ако попитате онези жени в родилното отделение, които са напълно здрави и сякаш не са раждали, които кърмят с лекота, нямат никакви рани и болки и са готови да си отидат у дома – за всички тези жени ще се окаже, че са изживели активно естествено раждане, в което лекарите не са вливали лекарства, а майката сама е успяла да роди напълно естествено детето си. Някои от тези жени ще Ви разкажат, че са посещавали училище за бъдещи родители или самостоятелно и са изучавали техники за успешно раждане. Други, ще се окаже, че са не толкова просветени на тема раждане, но въпреки това им се е получило успешно. И ако сте достатъчно наблюдателни ще Ви направи впечатление едно нещо: независимо дали са се подготвяли за раждането или не, всички тези жени, които са успели да изживеят леко и позитивно раждане, имат нещо общо: Всички те са отишли да раждат уверени и спокойни, без страх от това, което предстои.

Много жени старателно се подготвят за раждането. Изучават различни техники за естествено активно раждане, изготвят план за раждането и отиват да раждат подготвени, информирани и наясно какво точно искат да им се случи. И… в мого случаи остават разочаровани. Колкото и да са подготвени, все някъде нещо се обърква и нещата не се получават така, както са желали. Понякога се обърква нещо дребно и като цяло раждането протича положително. Друг път до толкова се объркват нещата, че в крайна сметка се стига до секцио или епизиотомия с множество шевове. Тези жени след това се питат: „Защо стана така? Къде сбърках? Бях толкова подготвена и защо не се получи?”

Фактори, водещи до проблеми по време на раждане

В тази статия не говорим за ражданията, за които още преди да започнат е ясно, че ще протекат с усложнения. Има жени със заболявания, които им пречат да родят естествено и леко. Има бебета, които още преди да се родят са заели позиция или имат деформации, които биха усложнили раждането. В тези случаи е редно да се консултирате със съответните специалисти и да подходите информирано и с особено внимание към процеса на раждане.

В тази статия говорим за големия процент раждания, в които и майката и бебето са здрави и няма никакви пречки пред това да се насладят на естествено, леко и щастливо раждане.

Защо тогава, когато няма никакви предпоставки за объркване, когато майката има положителна нагласа към раждането и достатъчна подготовка, за да роди леко, накрая нещо се обърква и положението се усложнява? И защо някои неграмотни жени, които нямат никаква идея какво е това раждане раждат бързо и леко и излизат от родилната зала все едно нищо не е било?

Всичко идва от нагласата. За да родите леко е нужно да подходите към раждането с нужната нагласа.

Страх от раждането:

Ако очаквате раждането да бъде тежко, мъчително и болезнено изпитание, то най-вероятно ще изживеете именно това – болка и мъчение. И това не е така, защото някой Ви е „урочасал”, а защото инстинктивно, когато човек очаква опасност, тялото му се стяга, а бебето може да излезе от тялото Ви единствено, ако тъканите Ви са отпуснати и му направят път да премине. В стегнатото Ви, сковано от страх и стрес тяло, бебето Ви е заклещено като в менгеме и напразно се блъска напред-назад в търсене на изход.

За да родите леко и без нетърпими болки е необходимо да се настроите положително и да вярвате, че Вие можете да родители леко и бързо детето си. За целта не слушайте страшни истории, свързани с раждания, а се фокусирайте върху историите за успешни и позитивни раждания и си изградете нагласата, че щом някой е успял да го направи, то значи е възможно и щом е възможно, ще го направите и Вие.

Дори по природа да не сте много силен характер и да не вярвате много в себе си, то знайте, че раждането е един от онези специални мигове, които мобилизират целия потенциал на човека. Дори в ежедневието си да не можете да направите нещо тогава, когато се ражда детето си, Вие ще се справите, защото цялото Ви същество в този момент ще даде най-доброто от себе си – или най-лошото, зависи с каква нагласа подходите. Ако повярвате, че е възможно да родите леко, то тялото и психиката Ви ще се мобилизират, за да родите леко. Ако вярвате, че задължително ще е тежко и гадно, то тялото и психиката Ви ще се държат така, че наистина да Ви е много тежко и мъчително. Въпрос на нагласа.

Липса на гъвкавост

Заедно със страха, другата основна грешка, която често жените допускат е липсата на гъвкавост. Дори да подходите към раждането с положителна нагласа, без да се поддавате на страхове, ако не сте гъвкава, вероятността да изживеете разочарование и болка е много голяма. Раждането не е нещо, което можете изцяло да контролирате. То е сложен физиологичен и психологически процес, в който винаги има вероятност нещата да не протекат точно така, както сте си ги представяли. Колкото и добре да познавате себе си и процеса, през който предстои да преминете, нереалистично е да очаквате всичко да премине като по книга. Човек е много сложна и фина система и никой не се познава изцяло. Няма как да сте наясно с всеки аспект от личността си и да сте сигурна как ще реагира психиката и тялото Ви в непозната ситуация. Раждането е изключително сложен процес и колкото и да сте изучила на теория точно какво се случва във всеки етап от раждането, то няма как да сте сигурна, че всичко ще се случи точно по начина, по който пише в дебелите книги. Всеки човек е уникален и всяко раждане и уникално. Да се настроите, че нещата ще се случат по точно определен начин и да откажете да приемете това, което се случва в действителност е една от най-често срещаните грешки, които допускат подготвящите се за раждането жени. Ето защо някои много подготвени и много уверени в себе си жени приключват раждането с шевове и болка, фрустрация и дори в реанимация. Те просто отказват да бъдат гъвкави и да приемат това, което се случва.

В момента много се говори за предимствата на естественото активно раждане. Аз самата съм се убедила в предимствата му и говоря винаги в негова полза. Дори в началото на тази статия описах защо някои жени след раждането изглеждат като инвалиди на легло, докато други са готови веднага да си отидат у дома и са напълно здрави и няма от какво да се възстановяват. Първите са преживели раждане с медицински интервенции и имат нужда да се възстановят именно от тези интервенции – разрези, шевове, упойки, медикаменти. Вторите са тези, които са родили напълно естествено и нямат нито рани, нито болка, нито нужда то възстановяване. В контекста на умението да бъдем гъвкави по време на раждане искам да обърна внимание на нещо много важно:

Понеже вече все повече жени разбират колко по-лесно, приятно и здравословно е да раждат естествено и активно и за това повече жени решават, че ще раждат именно така и това е чудесно! Някои жени обаче не спират до тук. Те толкова силно се настройват да родят естествено и без медицински интервенции, че са абсолютно категорични и безкомпромисни в това си решение. И тук идва проблемът! Проблем от липсата на гъвкавост. Няма как да вземеш категорично и безпелационно решение за нещо, което още не знаеш какво е. Няма как да решаваш предварително за нещо, което още не си видял. Нагласата да родиш естествено и без медицински интервенции е чудесна и печеливша нагласа, но да си категоричен и да не допускаш друг сценарий може да те доведе в капан.

За да стане по-ясно ще дам пример: Представете си жена, решила да ражда естествено, активно без медицински интервенции. Със сигурност тази жена се е справила със страховете си и е успяла да си изгради положителна нагласа към раждането, щом е готова да поеме процеса в свои ръце и вярва в това, че и без лекарства и скалпел може да роди детето си. До тук чудесно. Представете си обаче, че тази жена си е изготвила план за раждането и настоява раждането й да протече точно по този план до най-малката подробност. От една страна – чудесно. Важно е да имаме план за раждането, за да сме наясно с това как искаме да протече процеса и какво можем да очакваме в хода на раждането. Представете си обаче, че тази жена въпреки цялата си подготовка за раждането не успява да се отпусне достатъчно и раждането попада в застой. Защо не може да се отпусне? Много просто, защото тя е заета толкова много да контролира как точно протича раждането и дали протича съгласно предварителния план, който си е съставила, че забравя, че всъщност е там, за да ражда, а не да контролира. Ситуацията щеше да изглежда комична, ако не беше толкова трагична. За да роди жената има нужда да се отпусне и да се отдаде на усещанията на тялото си. То ще я води и ще я напътства кога да диша учестено и кога да почива. Кога да се напъва и кога да прави паузи. Кога да смени позата на тялото си и как точно да застане. Тялото знае всичко това, защото то е генетично заложено в него. Стига да му се доверим и да пуснем контрола!

Ако се върнем на нашия пример, в ситуация, в която жената е толкова отдадена на контрола си и въвлечена в това да си припомня какво точно да прави, че забравя да се отпусне и да остави нейната женска същност да я води, един от изходите е на тази жена да се постави упойка, която да й помогне да се отпусне. Ама как упойка?! Упойките са вредни за бебето и крият рискове! – Да така е, но по-добре да роди с упойка, но да роди, отколкото изобщо да не роди, защото не може да пусне контрола и да бъде гъвкава, не е ли така? Аз също съм против упойките, но знам, че има ситуации, в които ако жената не успее по естествен път да се справи с процеса, то е наложително да се справи все някак – бебето, след като вече е тръгнало да излиза не можем да го върнем обратно в корема, докато мама се научи да се отпуска и да пуска контрола – та това може да отнеме години!

В такива ситуации, ако нещата не се развиват по предварително създадения от Вас план първото нещо е да разберете с колко време разполагате. Ако тоновете на бебето прогресивно падат и има опасност то да се задуши, ясно е, че време за губене няма. Ако обаче бебето не изпитва страдание, то опитайте да си съберете ума и да осъзнаете къде точно грешите – страхове ли са това, което Ви спъва и какви страхове или просто не можете да се отпуснете, защото сте се заели твърде сериозно да контролирате процеса. В много от случаите самото осъзнаване на проблема, Ви насочва и към неговото решение.

Ако обаче в този момент в следствие на стреса, на който сте подложена не можете да намерите вътрешно решение на ситуацията, то проявете здрав разум и бъдете гъвкава! Ясно е, че искате да родите естествено и активно, но често епидуралната упойка може да Ви спаси от секцио. Има много случаи на майки, които заинатени да родят точно така, както са си планирали, с часове и дори денонощия продължават да се мъчат и да опитват нещо, което очевидно не става. Ако ставаше, то отдавна щеше да е приключило. Щом като се чувствате изтощена и безсилна вече, спрете да упорствате само, защото някъде в някакъв план сте го записали по този начин. Пратете всички планове по дяволите и слушайте вътрешния си глас. Вашето вътрешно същество има ли сили да се справи само в този момент или няма? Ако има и усещате, че можете, то отпратете категорично всички, които в момента Ви пришпорват и Ви пречат и си дайте нужната почивка, за да се мобилизирате и да продължите (единствено тоновете на бебето следете периодично, за да се уверите, че всичко с него е наред).

Ако обаче усещате, че колкото и да опитвате не можете да се справите и нямате идея какво да промените, така че да успеете, ако сте изтощена и безсилна и не можете да продължите повече, то позволете да Ви помогнат! Никой няма да Ви се присмее, за това, че не сте се справила толкова добре, колкото сте предвиждала. Детето Ви утре няма да Ви упрекне защо сте позволили да влеят в кръвта Ви упойка. Защото всички знаят, че сте дала най-доброто от себе си. Да позволите да Ви помогнат е част от отговорността Ви на майка! Да си майка не означава да си супермен! Да си майка означава, да правиш винаги най-доброто за детето си. И ако в този момент Вие усещате, че най-доброто, на което сте способна е да помолите лекарите да се намесят и да Ви помогнат, то направете го. И не се упреквайте, защото именно така постъпват добрите майки. Добрите майки не са фанатички, които само и само да родят без каквато и да било медицинска интервенция са готови да подложат на риск и страдания детето си. Да си фанатик не е зряло и не е отговорно. Действайте на принципа: „Да направя каквото трябва, пък да става каквото ще!” Вашата отговорност стига до там да направите най-доброто, на което сте способна. И ако не Ви стигнат възможностите да родите сама, то изберете да Ви се помогне и не отлагайте. Защото ако изберете упойка и в следствие на тази упойка успеете да се отпуснете и да родите естествено, това ще е хиляди пъти по-добре, отколкото да се заинатите и да откажете медицинска помощ, въпреки че не можете сама и накрая да се стигне до секцио. По-добре бебето да има малко медикаменти в кръвта от упойката, отколкото да не изживее изобщо раждане, като го извадят с операция.

За финал ще споделя личен опит за правилна според мен нагласа към раждането:

Когато малкото ми дете започна да се ражда беше събота вечер. Аз имах уговорка с лекар за водно раждане във ваната на Първа АГ болница „Света София”. Когато реших, че вече е време да се свържа с лекарката, мъжът ми леко притеснен каза: „Ами, ако тя е някъде извън София – все пак е уикенд, може да е на вилата? И ако откажат в този късен час да ти напълнят ваната?”

На тези реплики аз отговорих: „ Все ми е едно дали лекарката е в София, дали ще ме изражда тя и дали ще ми напълнят ваната. Изобщо не ми пука в този момент с кой лекар и в каква обстановка ще раждам. Ти разбираш ли, че АЗ раждам в момента и на тротоара пред блока мога да родя, ако трябва.”

Това беше моята гъвкава нагласа, без страх и притеснения. Бях отделила много време и внимание за това да се подготвя за раждането. Знаех през какви фази преминава то и какво е уместно да правя във всяка фаза. Имах план за раждането. В този момент обаче, нито планове, нито нищо нямаше значение вече. Каквото съм научила, научила съм. Сега единственото, което имаше значение беше моето тяло, което ми шептеше от какво има нужда. А в моето тяло беше моето малко момиченце, което уверено и без страх си проправяше път навън. Знаех, че съвсем скоро ще я прегърна, а за да се случи това бях готова да се отпусна и да оставя съдбата ми да ме води. За по-малко от час интензивни контракции, моето прекрасно бебе беше вече в обятията ми и аз можех да скачам от радост без болки и без нужда от възстановяване!

Да се научим да подхождаме към новостите в живота си гъвкаво и без страхове е безценно умение, което отличава успелите от неуспелите в живота. Ако го направите, когато раждате, то ще можете да го правите и за всичко, което ще последва в живота ви – като се започне от отглеждането на детето Ви, кариера, отношения, творчество. В живота всички процеси, колкото и различни да изглеждат, всъщност се основават на едни и същи принципи, които ако овладете сега, когато ставате родител, ще можете да ползвате винаги и във всичко и ще предадете и на детето си как да изживява живота си щастливо и успешно.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!