Раждането е женствен процес
0
20 минути
четене
В България в момента по официална статистика 98% от ражданията протичат в болница, където по протокол рутинно се прилагат набор от манипулации и интервенции върху всяка родилка. Тъй като тези интервенции и манипулации се извършват винаги и без оглед на това дали са необходими, по подразбиране си мислим, че без тях не може и те са необходими за успешното протичане на родилния процес. Нашите майки са раждали така, така раждаме и ние. В нашата държава по отношение на раждането все още битуват практики, непроменяни от десетилетия. Дали тези практики обаче са наистина необходими и най-добрите в областта? Наистина ли всичко, което се случва по време на раждането в болница е необходимо и здравословно за родилката?
До преди десетина години на никой дори не му хрумваше да оспорва системата. Нещата се правят така и точка. Няма други варианти. Всички раждат по един и същи начин. Преди този начин на мислене беше напълно понятен – все пак по време на комунизма за всичко в живота ни си имаше установена практика и всички живееха по един и същи начин – всички в държавно училище, с държавна униформа, после всички по разпределение на работа, не където искат, а където държавата ги прати, всички с жилище, което държавата им отреди, че имат право да закупят, всички деца с еднакви играчки, защото в Детмаг просто няма избор и всички купуват еднакво и не на последно място всички раждат еднакво, независимо от физиологичното, психичното и емоционалното им състояние. Така беше преди. В много сфери от живота ни ситуацията драстично се промени. По отношение на раждането обаче, промяна няма – всички раждат еднакво и независимо от това дали имат силни контракции или съвсем слаби, на всички се влива система с медикаменти за подсилване на контракциите. А който си има естествено силни контракции защо да си ги подсилва? Отговорът е: „Защото такава е процедурата и тя се прилага на всички.” Всички раждат сами, без подкрепа от близък. Някои жени са силни емоционално и психически и могат да преживеят едно сериозно изпитание без подкрепа. Други, обаче, са по-чувствителни и по-лабилни и да бъдат оставени сами в критична ситуация крие много рискове от психическо и емоционално разстройство, каквито са следродилната депресия или постравматичния стрес. Никой обаче не отчита различията в психиката на родилките и всички раждат по един и същи начин. Освен богатите – те могат да си позволят да плащат на болницата тлъсти хонорари за присъствие на бащата по време на раждане и присъствие на дула. А бедните, които имат нужда от емоционална и психологическа подкрепа по време на раждане? Системата им отказва това право.
Защо раждането е една от сферите, останали непроменени от времето на комунизма? Защо раждаме така, както са раждали майките ни, в болки, мъка и стрес при положение, че отдавна в развитите страни много жени раждат по друг начин? Защо оставяме да ни убедят, че раждането в своята природа е мъчително, тежко и трудно изпитание и няма как да бъде изживяно с позитивни емоции, при положение, че много жени споделят а и много изследвания сочат, че раждането може да бъде и приятно и спокойно изживяване? Отговорът е прост – защото раждането в своята същност е женско изживяване, а живеем в един мъжки свят, в който всичко се случва по мъжки, включително раждането.
Раждането следва женския модел
Дори и най-големите скептици по темата не могат да отрекат, че раждането по природа принадлежи на жените. До сега в историята няма случай на мъж, забременял и родил. Жената е тази, която ражда и това не е случайно. Въпреки, че и мъжете и жените сме хора във физиологично, емоционално и психично отношение има разлики между двата пола. Ние не сме еднакви не само по полови белези. Ние не сме еднакви и в начина, по който възприемаме света и по който изживяваме ситуациите. Има една много хубава книжка по темата „Мъжете са от Марс, жените от Венера”, в която на много достъпен език е описано защо колкото и да се обичаме понякога ни е трудно да разберем половинките си.
Мъжкият модел
Мъжете по природа са по-прагматични. В продължение на хилядолетия те са били ловци, които трябва да проявяват твърдост, издръжливост и концентрация, за да преследват и уловят дивеча. Мъжът не може да си позволи да изпитва съчувствие към зайчето, което предстои да обстреля или да плаче за него. Мъжете в продължение на векове са били войни, отстоявали територията си с меч в ръка и място за емоции не е имало – или убиваш или ще бъдеш убит. В мъжкия свят в продължение на хилядолетия е властвал законът на джунглата и дори днес, когато на мъжете не се налага да воюват и ловуват, природата на война и ловеца е дълбоко заложена в тях и ще трябва да мине много време, за да се промени вътрешно мъжът. В мъжкия свят важно е колко си бърз, колко си точен и дали успяваш да постигнеш резултат.
Женският модел
Женският свят е различен. Жената никога не е стреляла с лък или съсичала глави с меч в ръка (естествено всяко правило си има изключения и Амазонките са едно от тях). Жената, откакто свят светува, се е занимавала не с това да отнема живот, а да дарява и отглежда нов живот. Жената през хилядолетията е раждала и отглеждала бъдещото поколение. Докато мъжът ловец или войн не е имал право на емоции, на състрадание и на подкрепа, за жената емоциите, подкрепата и състраданието откакто свят светува са били винаги водещи нейни спътници в живота. Как да отгледаш човек без подкрепа и съчувствие? Да си майка означава да храниш, да пазиш, да успокояваш, да насърчаваш, да вдъхновяваш…
За мъжът е важно да е бърз, точен и лишен от емоции. Само така мъжът е можел да убие плячката или врага. За жената важна е не бързината и точността – жената за никъде не бърза и нейните действия не позволяват точно измерване. Жената е майка и да си майка е безкрайно дълъг процес. Майчинството е процес, който трае цял живот. Майката не бърза – опитът я е научил, че „бързата кучка слепи ги ражда”. За разлика от мъжа, който ако не е бърз ще изпусне дивеча си или ще бъде убит на бойното поле, жената има друг опит. Тя знае, че от момента, в който зачене, до момента в който бебето й се появи на бял свят минават цели 9 месеца и място за бързане в този процес няма. Жената знае, че с бързане не можеш да научиш бебето да суче – нужно е търпение. Търпение да го оставиш на гърдите си и да чакаш, колкото време му е нужно, за да те усети, да се раздвижи, да намери зърното и да го поеме. Понякога първото засукване отнема повече от час. Жената знае, че с бързане бебето няма да се научи да хваща предмети в ръчичка или да ходи. Нужно е всеки ден да бъде край него и търпеливо да му подава дрънкалки и гумени играчки, а то да ги блъска с юмруче, докато постепенно се научи да координира движенията си и да хваща, каквото му подава. Нужно е търпение и разбиране, за да осъзнаеш дългия път към прохождането и да се радваш на всяка мъничка стъпка и да окуражаваш малкото човече първо да започне да си държи самичко главичката, после да се надигне, да се преобърне, да седне, да остане стабилно седнало, да достигне до желаната цел чрез претъркаляне, после чрез пълзене, после да се изправи, да направи няколко плахи крачки, после още няколко, после да вършее из цялата къща хванато за мебелите, докато накрая се пусне и започне да крачи само – нужно е много време!!! Нужно е много търпение!!! Нужно е да разбираш и да знаеш кога да се намесиш и кога да наблюдаваш отстрани, кога да окуражиш, кога да помогнеш и кога да дадеш свобода… И жената носи тази мъдрост – мъдростта да съпреживява, да чака, да бъде там и в същото време да не бъде, а да остави детето си да върви със собствено темпо по своя път. Жената е правила това хилядолетия наред и то е част от нейната природа. Когато на бебето му е криво, то инстинктивно търси мама. Бебето може би не знае какво му е и защо му е криво, но мама знае, тя усеща интуитивно това, което е невидимо за окото. ТЯ ЧУВСТВА, УСЕЩА и ЗНАЕ КОГА ДА СЕ НАМЕСИ И КОГА ДА ИЗЧАКА. Това е част от длъжностната характеристика на майката. Дали да го гушне или да го насърчи да продължи само; дали да му попее или безмълвно да легне до него докато заспи; дали да поеме нещата вместо него или да го остави да дерзае, за да се научи само… Дали? – Жената знае. Дори, когато си мисли, че не знае, то дълбоко в себе си тя има едно гласче, което й нашепва как да реагира – дали да плаче или да остави сълзите си за по-късно, дали да е строга или да обърне всичко на шега. Майката знае. И Всяка жена знае как да бъде майка и всяка жена знае как да стане майка или казано с други думи знае как да роди. А раждането се прави от жени и е предвидено да става по женски.
Живеем и раждаме по мъжки
Ако природата беше отредила мъжете да раждат, то раждането щеше да бъде точно каквото го виждате в момента в нашите болници. То щеше да е процес, за който е важно да стане бързо, точно и по шаблон. Мъжете така мислят и така действат. И понеже мъжете са силни, точни, бързи и умеят да следват и улучват целите си, мъжете са завладели света. До преди век жените нямаха право да гласуват и да участват в управлението и всички решения, закони и пинципи се определяха от мъжете, по мъжки. В резултат на това светът в който живеем изглежда по начина, по който изглежда – свят на технологически прогрес, в който бързите, силните и безскрупулните печелят. Свят в който емоции е мръсна дума и етикет за слабост, свят в който ако си позволиш да плачеш, те считат за губещ; свят, в който дори жените днес са възприели мъжкия начин на мислене и живеене само, за да се впишат в пейзажа и да постигнат успех. Вече жените не плачат, не съпреживяват, нямат търпение и разбиране за същността на нещата. Жените вече са започнали да живеят по мъжки. Започнали са да раждат по мъжки и да гледат децата си по мъжки. За това жените имат усещането, че майчинството им убягва и не могат да се справят с децата си – защото бебето има нужда от майчината гръд, когато е тревожно, а не точно в 15ч., 18ч, 21ч…. Бебето има нужда мама да усети какво му е, а не да чете по книги и форуми и да се държи неадекватно, защото в книгата пише някакви статистически данни, а не пише за точно това бебе, с точно тези тревоги и точно тези страхове….
И за да се върнем на раждането, защото то е във фокуса на тази тема, нека се замислим по мъжки или по женски раждаме днес в България? Проявяваме ли разбиране към емоциите на родилката, грижим ли се тя да се почувства подкрепена, да не е сама, да усети любов и закрила? Персоналът в болницата съпреживява ли с нея тревогите й, страховете й, чудото, което й се случва? Хората около нея имат ли търпението да изчакат процесът да премине през естествения си ход или ако до 4 часа няма разкритие я бодат с игли и й вливат коктейл от медикаменти за ускоряване на раждането? Ако и с това не стане – хайде към операционната, режем корема и слагаме бебето в стъклено креватче, а майката в интезивно отделение… Не така е предвидено в човешката природа да протича раждането. Раждането е изцяло отдадено на жените, за да се случва по женски. В женския свят няма часовници и не е важно за колко време получаваш разкритие и за колко време напъваш. В женския свят не е важно за колко часа бебето се научава да си държи само главата – мама го гушка и я подддържа дотогава, докато не усети, че то е готово да си я държи самичко. В женския свят майката не засича по норматив кога бебето ще проходи. Тя търпеливо и с любов го носи в обятията си и го държи за ръчичка токова дълго, колкото му е необходимо, за да проходи. Едни прохождат на 8 месеца, а други на 14 месеца и двете цифри са добри и двете са приемливи и двете майката посреща с радост и благодарност, защото в женския свят цифрите не са важни – важен е процесът. Жената знае, че всяка една стъпка на бебето е важна и му вдъхва увереност и тя е готова да наблюдава опитите му да проходи в продължение на месеци. Това, което е важно е бебето да получи насърчение и подкрепа, когато прохожда. Да знае, че мама е там и ако падне тя ще го вдигне и ще го прегърне с любов. Жената не си води статистика и не записва в черно тефтерче с колко мъже е била, защото за жената важна е не бройката, а изживяното чувство на взаимност, на доверие. За жената е важно влюбването и тя е готова да чака търпеливо избрания и след това е готова да му се врече и да носи в тялото си децата му и да ги люлее нощем и да ги храни от гърдите си и да бъде майка цял живот. Така се случват нещата в женския свят.
Как се ражда по женски?
Раждането като част от природата на жената има нужда от същия подход. Когато жената ражда, тя няма нужда някой да й засича времето като че ли е на състезание. Състезанията са за мъжете. Те си мерят всичко. Жените не мерят. Жените знаят, че най-важните неща не могат да бъдат измерени. Как да измериш любовта – в часове или в сантиметри или може би в килограми? Как да измериш отдадеността си? Как да измериш жаждата си за живот??? Място за мерки в женския свят няма. Раждането не се мери с продължителност, нито пък е цел, която преследваме. Раждащата жена не бърза. Тя е чакала девет месеца своето дете, може да почака и още няколко часа. Мъжът е нетърпелив да види резултатите си. Докато не види, че стрелата му е уцелила десятката той не знае дали опитът му е успешен или не. Жената няма нужда да вижда целта. Тя носи целта в себе си. Умението да дава живот, да обича, да съпреживява, да проявява търпение и разбиране са част от нея самата. Жената няма нужда от външни доказателства. Сега, когато ражда тя ще продължи себе си и от нея ще излезе нов човек, който ще върви напред в живота. Животът не е цел, животът е процес и жената много добре знае това. Тя не бърза. За къде да бърза? Какъв е смисълът като хали да летим през живота, вместо бавно да му се насладим и да усетим всеки негов детайл? За да дадеш живот, за да отгледаш живот не бива да бързаш, а да си способен да чакаш и да действаш нежно и с мярка. Жената няма нужда от всички задължителни процедури в болницата, свързани с венозни системи, апаратура, рязане и шиене – тези процедури са направени от мъжете, за да обслужват техния свят, в който всичко трябва да се случва бързо, без емоция и с точен резултат.
Жената няма нужда от ускоряване на раждането. Тя има нужда от търпение
Раждането няма нужда да е бързо и жената може да откаже да й вливат системи за ускоряване на раждането. Жената има право да ражда спокойно и бавно и естествено да премине през процеса като даде възможност на бебето си плавно и спокойно да се роди.
Жената има нужда от подкрепа и съчувствие
Раждането е свързано със силни емоции и жената има правото да се отдаде на чувствата си – да вика, да плаче, да пее, да се движи и да танцува (между другото танцът е доказан терапевтичен инструмент по време на раждане). Жената има право да изисква да бъде с подкрепящи я хора, защото я е страх и защото й е трудно и има право най-близките й хора да са около нея. Те могат само да помогнат в този момент. Дали близък човек е съпругът, друг роднина или приятелка, жената сама има правото да избере. За целта има и специална професия – дула – жена, която е обучена да оказва подкрепа по време на раждане. Дулата е човекът, който ще Ви направи масаж, за да се отпуснете, ще Ви прегърне и погали, за да се успокоите, в случай, че на бащата на бебето му е трудно да изиграе тази роля.
Не апаратите и лекарите, а вътрешните усещания са водещи
Жената е тази, която ражда и усеща какво се случва в тялото й. Тя ражда и колкото и да й се бъркат хората, около нея, не могат да родят вместо нея и най-доброто решение при норамално протичаща бременност и нискорисково раждане е апаратурата и лекарите да стоят настрана и да наблюдават процеса без да се намесват. Естествено, ако нещо се обърка, специалистите с помощта на високите достижения на медицината може да вземат най-адекватно и бързо решение. Ако раждането протича нормално, обаче, лекарят е там, не за да се налага, а за да уважи правото на жената да действа по женски в най-женския процес на света. Както жената търпеливо чака бебето си да проходи и го обкрижва и го окуражава, работата на асистиращите раждането е да окуражават и наблюдават без да се месят. И да имат търпение, защото жената ще е здрава и жизнена, без шевове и рани само, ако имат търпението да я изчакат да роди. Бебето ще диша самостоятелно, ще засуче с лекота и ще има добри жизнени покзатели веднага след раждането само, ако имат търпението да го изчакат да се роди естествено без системи в ръката на майката, без упойки и без скалпел и ножици. Раждането следва естествено своя ход, както сезоните следват естествено един след друг. Да предизвикаме насред лято да вали сняг може да ни се стори грандиозно достижение на човешкия прогрес, но в дългосрочен план би довело до сериозни щети във всички процеси на Земята. Да раждаме бързо чрез упойки, системи, скалпел и ножици може да ни се вижда велико достижение, но в дългосрочен план е пагубно.
Жената, която ражда усеща коя поза да заеме тялото й, за да я боли най-малко и о, чудо – именно позата, която жената заема инстинктивно се оказва най-здравословната за раждане. Жената усеща кога да диша интензивно и кога да почива, усеща кога да напъва и колко силно да напъва и само ако спрат да й заповядват как да легне и как да диша и кога и как да напъва, тя би родила многократно по-лесно и по-бързо, ако само изчакат процеса да се случи пред очите им и ако вместо да дирижират, подадат ръка и дадат своята подркепа на жените да родят, лекарите ще изпълнят мисията си на гаранти на живота.
Раждането е женствен процес и се нуждае от търпение, емоционална подкрепа и мъдрост.
В България днес раждаме по мъжки и раждането ни приключва често в интензивното отделение или на легло с шевове, кръвоизливи и неспособност да станем самостоятелно, камо ли да се погрижим за бебето си, което лежи изоставено и самичко в стъклено легълце, далеч от любящите ласки на мама. В момента такъв край на раждането се счита за нормален. Някои дори не подозират, че раждането може да приключва и по друг начин.
Наистина, ако се наложеше мъжете да раждат, тъй като емоционално не са подготвени за процеса, те щяха да завършват раждането с многодневен възстановителен болничен престой и нужда от много грижи по възстановяването им. Жените обаче сме устроени другояче. На нас раждането ни е в природата и стига да не ни налагат да раждаме по мъжки, само ако ни оставят да раждаме по своя си начин и със своето си темпо и с право на емоционална подкрепа, то след раждането няма да имаме нужда от никакво възстановяване. Аз имах възможността да изпробвам и двата вида раждания – и мъжко и женско. Първото си дете родих по класическата схема в българските болници и след това ми трябваше повече от седмица, докато се почувствам отново човек във физическо отношение, а в психо-емоционално отношение дълго време се измъчвах с въпросите „Аз дали съм добра майка?”, „Как да усещам сигналите, които ми изпраща бебето?”, „Защо то плаче и е неспокойно?”, „Имам ли достатъчно кърма и способна ли съм да го храня с тялото си?” – Много ясно, че след като не съм получила подкрепа да родя с тялото си, а разни хора с бели престилки са ме натискали по корема и са ми рязали влагалището, за да излезе бебето ми, вероятно и не мога да се грижа за бебето сама и вероятно и не мога да го храня сама… Това са последствията от мъжкия подход към раждането – раждаме бързо, но дълго след това носим болката от неувереността си и отглеждаме нервни и тревожни бебета.
Вторият път родих по женски – без намеса на външни лица, с темпото, с което естестевно протичаше родилния процес, с подкрепата на хората около мен и вярата им в моите възможности на майка, без системи в ръката, без разрези на влагалището, без тежката за раждане поза легнала по гръб. Родих така, както се ражда по женски, така както живеят жените – с търпение, спокойствие, съчувствие и подкрепа. Лекарят нито за миг не се намеси, нито за миг не се впусна да ми дава инструкции какво да правя. Седеше отстрани и ми казваше от време на време „Браво, точно така!”. Мъжът ми не пускаше ръката ми и ту безмълвно наблюдаваше, ту ме развеселяваше с шегите си, ту ми напомняше, че малко остава и колко съм прекрасна. Без високи технологии, без лекарства, с простичката увереност в силата на жената да ражда, с простичката увереност че раждането е естествен процес. И както на бебето му е трудно да проходи и го е страх, така и за жената е нормално да й е трудно да се реши да ражда по женски без да я режат и шият и без някой друг да дирижира процеса. Изисква се смелост да поемеш нещата в свои ръце, изисква се смелост да разчиташ на тялото си, вместо да кажеш на лекаря: „Я ми сложете епидурална да се отпусна и действайте вместо мен!” или „Искам да родя със секцио.” Да си човек изисква смелост. И на бебето му е трудно да засуче и се изисква сила от негова страна, за да извлича мляко от гърдите на майка си. И за бебето е трудно и страшно да пусне ръката на мама и да проходи съвсем само, но ако не се пусне, ако не се научи да ходи само, ще остане за цял живот инвалид. Същото е с всичко в живота. Раждането по своята природа е създадено да се прави от жени и да се случва по начина, по който действат жените – с търпение и любов. Можете да продължите да раждате по мъжки и да оставите да ви вливат системи, да ви натискат по корема (въпреки, че това е отречена практика в Европа от повече от 20 год.), да Ви режат и шият, все едно не сте хора, а парче месо. Можем обаче и да си вземем раждането обратно.
Раждането принадлежи на жените и ако мъжете участват в него ще трябва да се съобразят с нас и да го правят по нашия начин. Ние не засичаме с хронометър, ние се наслаждаваме на всеки миг от процеса. Ние не бързаме, защото знаем, че с бързане далеч не се стига, ние усещаме с всяка фибра на тялото си какво се случва и се подготвяме по най-добрия за нас начин. Ние не гоним норматив и не ни е срам да крещим, когато ни боли и да плачем, когато се страхуваме. Ние умеем да даваме подкрепа и да искаме подкрепа и можем да помолим да ни хванат за ръка, защото знаем, че най-смелите крачки понякога се правят, когато държиш нечия чужда ръка за подкрепа.
Ние не държим да сме смели, предпочитаме да сме мъдри. Ние вярваме на женската си сила и сме благодарни на лекаря, акушерката и цялата апаратура в болницата за това, че са на наше разположение, но предпочитаме да не ги ползваме, а да изчакаме спокойно чудото да се случи постепенно в тялото и съзнанието ни, когато му е времето. Да преминем през процеса и да усетим новия живот, който излиза от нас, да отворим тялото и душата си, за да посрещнем собственото си бъдеще, да се отпуснем без опияти в кръвта, за да дадем пример на детето си, че светът навън е хубав и спасение дебне отвсякъде.
В следващите статии от поредицата “Раждането – медицина, психология и право” ще говорим за болката от раждането и различните видове медицински интервенции, които се прилагат по време на раждане, за правата на раждащата жена и как може да отстоява себе си, както и какви са дългосрочните психологическите последици от раждането за жената.
За повече информация и практическа подготовка свързана с раждането посетете Спомнилище за родители.
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
