Захранване – когато детето не иска да яде

Често, когато решим да захраним детето, то отказва да участва в процеса. Хапва едва по няколко лъжички от предлаганите твърди храни, а понякога дори плюе всичко и не желае нищо освен млякото, с което е свикнало до момента. В такива ситуации майките обикновено се тревожат, че ако не се храни според схемата за съответната възраст, организмът на детето няма от къде да получи нужните му хранителни вещества за правило развитие и растеж. В тази ситуация често майките прибягват до всякакви хитринки, с които да отвличат вниманието на детето, само за да яде. Здравословен ли е обаче този подход?

Храненето не бива да става насила

Важно е преди всичко да запомним, че още от самото раждане на бебето, то безпогрешно усеща кога и гладно и кога не, а също и коя храна е полезна за него и коя не. Дори когато бебето все още не разбира какво е храна и за какво служи тя, инстинктът за оцеляване му подсказва кога и каква храна да поеме. Инстинктивно бебето изпитва отвращение към отровни храни, както и към храни които са трудно смилаеми и трудно усвоими за него. Затова е много важно да се доверим на природните инстинкти и да не ползваме трикове, за да храним бебето насила, защото много вероятно е да се окаже, че вместо да му правим добро му вредим, когато чрез хитрост вкарваме в устата му храни, които могат да натоварят стомахчето му или дори да отключат алергии.

Не залъгвайте бебето с играчки, песнички или телевизия, за да го нахраните, когато то не желае да яде или за да го нахраните по-бързо. Не отвличайте вниманието на детето си по време на хранене! То има право да участва съзнателно в процеса на хранене, за да усети кога се е нахранило и да не преяжда, както и да усети кога храната го отблъсква и да не поглъща храни, към които организмът му изпитва непоносимост или трудности в храносмилането.

Важно е да започнем от най-ранна възраст да изграждаме в децата си култура на хранене, а това изисква да се научат да усещат кога е момента да спрат да ядат, за да не преяжат, както и да се научат да се вслушват в сигналите на тялото си и да усещат кои храни им понасят добре и кои храни по-добре да избягват.

Всяко дете е различно и има различни хранителни нужди

Всички предписания, свързани с развитието на детето са относителни и трябва да гледаме на тях като на някаква средностатистическа норма, а не като изискване, което да приложим едно към едно към нашето дете. Така както за всеки месец от развитието на детето има указана норма за ръст и тегло, но това не значи, че детето ни трябва да е точно толкова високо и точно толкова тежко, колкото указва нормата, защото някои деца са по-дребнички, други са по-едри, точно по същия начин, ако в нормата пише, че детето на тази възраст трябва да изяжда по 150гр. пюре, това са само ориентировъчни средностатистически данни, а не изискване за правилно развитие. Някои деца изяждат повече, други по-малко и това е нормално. Огледайте се около Вас и ще видите, че на едно хранене някои от близките Ви изяждат съвсем малко храна и се засищат, докато други изяждат няколко порции и пак не им стига – просто хората сме различни.

Ако оставите детето да участва съзнателно в процеса на хранене то ще изяде точно толкова храна, колкото му е нужна. Няма човек, който съзнателно би се обрекъл на гладна смърт. Ако детето е гладно, инстинктът му за оцеляване, ще го подтикне да се храни. Ако обаче детето е сито, същият този инстинкт ще го подтикне да спре да яде и не бива да го насилвате.

Ако детето отказва някоя храна, предложете друга

Ако детето отказва някоя храна, предложете друга и ще видите дали проблемът е в конкретна храна, която детето не желае или по принцип не желае твърди храни. Ако отказва да речем тиква , то предложете друга сходна храна, с която да замените нежеланата. Ако настоявате детето да яде това, което не желае има голяма вероятност детето да прояви алергия или стомашно разстройство, в следствие от храната, която то инстинктивно е усетило, че не бива да приема, но вие сте настояли.

Ако детето отказва някоя храна, това не означава, че цял живот няма да я яде. Ако не настоявате, а уважите избора на детето и след време пробвате пак, то много вероятно е да се окаже, че след време предпочитанията на детето са се променили и то вече харесва храни,  които преди е отказвало. Това е така, защото първо с израстването децата често менят предпочитанията си и ако сега не желаят нещо, то много скоро може да започнат да го желаят, а също и в ранна възраст храносмилателната система на детето е още много чувствителна и детето инстинктивно отбягва храните, които усеща натоварващи. След време, когато храносмилателната му система е по-зряла, детето вече няма да има причина да отбягва тези храни.

Всяко нещо правено насила води до отвръщение

Колкото и приятно да ни е нещо, ако ни заставят да го правим насила бързо ще го намразим. Това е така, защото инстинктивно всяко човешко същество се стреми да бъде свободни и отрича всичко, което отнема свободния му избор. Колкото и вкусна да е храната и колкото и гладно да е детето, то ще отказва да яде, ако храненето става под принуда и то няма свобода на избор относно кога, какво и колко да яде. Проявете здрав разум и пощадете детето си. То не е затворник и има право да се храни тогава, когато е гладно и да поема толкова храна, колкото му е нужна, за да се засити. Храненото насила дете става “злоядо” и отказва да яде дори тогава, когато е гладно. Със сигурност не искате да причините това на детето си.

Ако детето Ви отказва храна, дори когато от дълго време не е яло нищо и очевидно е гладно, това означава, че до момента е било хранено насила и сте настоявали да яде храни, които не желае и/или да изяжда насила по-големи количества храна, отколко има нужда. В такива ситуации детето реагира на насилието с протест и отказва каквато и да било храна. За да се спре това нездравословно поведение на отказ от хранене е нужно Вие да направите първата крачка и да спрете да насилвате детето да яде, да спрете да го подканяте ‘Хайде една лъжичка” и т.н., да спрете да му казвате “Браво!” и да се радвате, когато то яде… Детето не яде за Ваше удоволствие и за Ваш каприз. Всяко дете, което бъде карано да се храни за нечие чуждо удоволствие става злоядо. Човек яде, заради самият себе си, за да бъде жив и здрав, не заради другите!

Ако искате злоядото Ви дете да започне да се храни е нужно да спрете да го карате насила да яде и да спрете да реагирате емоционално – било с радост (когато то се храни), било с тревога (когато то не се храни). Запазете спокойствие и просто му кажете: “Ето ядене, ако си гладен яж. Ако не искаш, добре, изборът си е твой. Ти усещаш кога и колко има нужда твоето тяло от храна.” – без драми, без заплахи, без правене на маймуна, без страдания и радости. Храненето е нещо просто. Ако искате детето да започне да яде е нужно Вие да се научите да реагирате просто и здравословно по този въпрос.

Вероятно в началото, дори да започнете да се държите нормално по отношение на храненето и да спрете със заплахите, подканянето тревогите и радостите, не очаквайте детето да прояде веднага като с магическа пръчица. 

Нищо не идва като с магия. Известно време детето ще продължи с вече изградения навик да не яде, но Вие е нужно да удържите и да продължите да се държите нормално – без подканяне, без номера, само и само да яде, без бутане на лъжицата насила в устата, без тревоги и драми. оставете го гладно, ако отказва да яде и продължете да му казвате, че ето това е храната, ако си гладен яж, ако не ти се яде, не яж, ти усещаш тялото си и знаеш кога то има нужда от храна. Точка. Като спрете да го насилвате детето най-вероятно ще погладува няколко дни само, за да Ви пробва, дали наистина сте се оправили или само се преструвате на нормални и скоро пак ще започнете да го изтезавате с лъжицата. Нужно е да проявите постоянство! Ако удържите, след няколко дни на гладуване, ще се сдобиете със здраво и изпълнено с апетит дете, което ще се успокои, че храната не е насилие и ще започне да се вслушва в здравословното си вътрешно усещане за глад и ще иска храна всеки път, когато е гладно и колкото е гладно. От Вас се иска само, когато детето прояде да не се върнете пак към патологичните си навици да го хвалите за яденето и да го подканяте да яде и още и още… Оставете го да се храни, когато е гладно, с каквито храни му харесват, от предложените на масата и в каквито количества то усети, че има нужда. Хората сме различни – едни ядат по малко, други по много. За някои едни храни са любими, докато за други същите тези храни предизвикват стомашни проблеми. Само детето усеща какво и колко да яде. Оставете го да се развива здравословно и не се месете в хрането му. Ваша единствена задача е да предлагате на масата редовно пълноценна и разнообразна храна, а детето само ще прецени от какво и колко ще яде. Все пак то е човек, също като Вас и като Вас има правото да избира кое и колко да яде. Детето Ви не е роботче, нито домашен любимец, с който да си правите социални експерименти!

Ако детето Ви е още бебе имайте предвид, че:

През първата годинка твърдите храни са само за опознаване, не за поглъщане в големи количества

Спред предписанията на Световната здравна организация  през първите шест месеца от живота си детето най-добре да бъде изключително кърмено (тоест да не приема нищо друго освен кърма) или ако кърменето е невъзможно – да бъде хранено с адаптирано мляко за кърмачета. Захранването на бебето е добре да започне постепенно и плавно през второто шестмесечие като основната роля на твърдите храни през този период е бебето да се запознае с различни вкусове и консистенции, а изхранването на бебето през първата година става основно с мляко (кърма или  адаптирано мляко за кърмачета, ако кърменето е невъзможно). Казано с други думи млякото остава основна храна за бебето през първата година, а твърдите храни се предлагат в малки дози с цел запознаване на бебето с нови вкусове и консистенции, а не с цел наяждане с твърда храна.

Според докладите на Световната здравна организация по отношение на хранене на бебето през първата година не е удачно заместването на хранене, а след като бебето покаже, че е готово за захранване, предлагането на твърди храни трябва да става умерено в малки дози, а дохранването да продължи с кърма/адаптирано мляко докато бебето се нахрани.

Ако детето отказва каквито и да било твърди храни – изчакайте!

Ако бебето отказва каквито и да било твърди храни най-вероятно то още не е готово за захранване. Вижте тук какви са сигналите, с които бебето показва кога е готово да бъде захранено и не избързвайте.  Ако сте решили да захранвате, защото бебето Ви е вече на възраст да бъде захранено или защото педиатърът Ви настоява, но бебето отказва твърдата храна, която му предлагате, не избързвайте. Предложете други твърди храни и ако бебето не желае нито една от тях, то отложете захранването с една две седмици и изчакате да бъдат налице признаците, че бебето вече е готово за захранване. Не хранете бебето насила!

Има множество случаи за бебета, захранени на 8, 10 и дори 12 месеца и всички тези бебета са били в цветущо здраве и с прекрасни жизнени показатели. Има и бебета, които още на четири месеца проявяват интерес към твърди храни и са готови да опитат. Водете се от бебето, а не от книгите. Не забравяйте, че всяко дете е различно и се вслушвайте във Вашето бебе – то единствено знае организмът му в този момент от каква храна и в какво количество се нуждае.

Понякога бебе, което е успешно захранено в един момент отказва твърди храни и иска единствено мляко, защото е болно, защото му никне зъбче или защото изпитва някакъв дискомфорт. Знаете по себе си, че когато не Ви е добре нямате апетит и не желаете тежки храни. Вслушайте се в инстинтките на бебето и не го прехранвайте, особено когато е неразположено.

Не слагайте захар в храната само, за да я подсладите и да прилъжете бебето да яде. Захранването е с цел бебето да се запознае с вкуса на истинската храна, а не, за да се тъпче с вредна захар. Ако бебето не иска твърди храни продължете кърменето уверено и спокойно и след седмица-две предложете друга твърда храна без да насилвате малкото човече. Ако бебето желае твърди храни, но поема едва две-три лъжички от тях, това е чудесно. С времето ще видите как броят на лъжичките ще нараства и не след дълго ще имате вече пораснало човече, което ще се храни с радост и апетит.

Захранване по схема и захранване водено от бебето?

Независимо дали изберете да захранвате по схема или се спрете на по-свободен подход на захранване, в който бебето се храни от вашата храна в съвсем мънички дози, то при всички случаи захранването следва да бъде водено от бебето – от неговия апетит, хранителни нужди и предпочитания към храни. Ако се спрете на схема за захранване, то препоръчително е тази схема да бъде базирана на късно захранване (когато бебето покаже признаци на готовност за захранване – за повече информация вижте тук) и бавно и плавно въвеждане на храните. Захранването не е състезание и с нищо не помагате на детето си като бързо и рязко въведете в менюто му всякакви храни. Относно примерна схема на плавно захранване вижте тук.

Захранването може да протече и без следване на определена схема, без бебешки пюрета и каши, с храната, която консумира семейството, но в съвсем мънички дози, които детето постепенно да опитва. Как става това вижте тук.

Всяко бебе по рождение има инстинкт за оцеляване и тъй като оцеляването зависи основно от това дали индивидът се храни и с какво се храни, то бебето по рождение разпознава кога, какво и колко да яде. Рискът от алергии и стомашни неразположения ще сведетете до минимум, ако се вслушате в детето си и не го насилвате да яде тогава, когато не желае. Ако проявите търпение, в бъдеще ще имате здраво дете с добър апетит и развит усет към храненето.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!