Детето не си дава играчките

Когато малки деца си играят, неизменно се сблъскваме с проблема „детето не си дава играчките”. В тези ситуации децата често прибягват до сълзи, писъци, хапане, бутане и всякакви други форми на саморазправа, в опита си да запазят владение над желаната играчка и да не я преотстъпят на друго дете. Как да реагираме ние възрастните в подобни ситуации и защо децата са толкова неотстъпчиви по отношение на играчките?

Не пипай моите играчки!

В моменти, в които детето пищи и не дава другите да пипнат играчките му, родителите често изпитват неудобство и усещат, че е техен дълг да възпитат детето си така, че да не бъде егоист. В подобни ситуации, те често убеждават и дори насила карат детето да даде играчките си на другите деца, като му обясняват, че те ще му ги върнат, че е лошо да не споделя играчките си и че другите деца няма да играят с него, ако не ми дава своите играчки. Всички тези мерки, вместо да научат детето да споделя вещите си, още повече задълбочават проблема. В подобни ситуации, децата все по-войнствено бранят притежанията си, този път не само от приятелчета си, но и от собствените си родители, които сякаш играят от противниковия отбор.

За да осъзнаем същността на казуса с даването на играчките, първо трябва да осъзнаем една много простичка истина:

Не можеш да дадеш нещо, което нямаш. Детето се нуждае от усещането, че наистина притежава нещо, преди да бъде готово да го даде на другите. На практика, ако аз не притежавам нещо, мога ли да го дам на някой друг? След като придобият чувството, че наистина притежават нещо, децата много естествено, свободно и спонтанно го споделят с другите.

Тази ситуация няма нищо общо с егоизма. Детето има нуждата да усети, че когато кажем, че нещо е негово, то наистина е негово, а да е негово означава то и никой друг да се разпорежда с него. Ако имаме търпението да изчакаме и да дадем на детето си нужното му пространство, за да се почувства сигурно в себе си и в това, че нещата, които му принадлежат наистина са негови, то много скоро, без да се налага да се намесваме, детето само ще започне да преотстъпва играчките си. За целта обаче е нужно да проявим търпение и да оставим нещата да следват естествения си ход, не да ги насилваме.

Естествено от позицията на по-силни можем винаги да изтръгнем играчката от ръцете на детето и да я дадем на другарчета му, можем да накажем детето или да му се скараме, но какво печелим? Нищо. Ако си мислите, че по този начин учите детето си да не бъде егоист, дълбоко се заблуждавате. С насилствени методи, постигате точно обратното. Учите детето, че то е безсилно и е само срещу всички – дори на собствените си родители не може да се довери, защото хем му казват, че това са неговите играчки, хем му ги вземат. Всъщност, чии са играчките – на детето или на родителя?

За да сдобие увереност, детето има нуждата да усети, че това, което е негово наистина е негово – че неговата майка е до него и го обича, че близките му са на негова страна и го закрилят, че притежанията му са негови и само от него зависи ще ги споделя ли с другите или не – всичко това носи усещане за сигурност и стабилност, а когато детето се чувства сигурно, то няма причина да не споделя играчките си с другите. Уверените деца споделят и играя свободно с връсниците си. Децата, които не дават никой да пипа вещите им и не дават майка им да гушне друго дете правят това, защото се чувстват неуверени, а увереност не се трупа, като насилваме детето да дава.

В такива ситуации, ако можете отвлечете вниманието на децата от играчката, която не могат да поделят и ги заиграйте с нещо друго, за да се успокоят или поне отвлечете вниманието на другото дете, така че да се заиграе с нещо друго и да забрави за чуждата вещ, която притежателят отказва да преотстъпи. Ако не се получи, предложете на детето, което е собственик на играчката, да я прибере на сигурно място, така че другите да не му я искат, щом не си я дава и с негово позволение приберете играчката, далеч от погледите на другите деца. Като не я виждат, децата бързо ще забравят за нея и ще си намерят други занимания. Важно е детето, което е собственик на играчката да участва в прибирането на своята вещ – то трябва във всеки миг да усеща, че тази играчка е негова и никой няма да му я вземе без негово позволение. Не бива Вие просто да вземете играчката и да я скриете, защото така я отнемате не само от другите деца, но и от собственика й. Направете го заедно с детето – нека то усети, че наистина никой не пипа вещите му без негово позволение и нека само прибере играчката си на сигурно място, далеч от чужди посегателства.

Ако усетите, че е необходимо, споделете с другите родители, че не подкрепяте егоизма, а напротив, учите детето да се чувства спокойно по отношение на вещите си, за да може по-лесно да се научи да ги споделя. Поговорете с другите родители и им обяснете това, което знаете по темата.

Детето не иска да върне чужда играчка на притежателя й

Често по време на игра, детето взема чужда играчка и когато притежателят на играчката си я поиска, детето отказва да я върне и настъпва конфликт. В такива ситуации важи същото правило – играчката принадлежи на собственика й. Ако Вашето дете играе с чужда играчка и притежателят на играчката си я иска, то следва бързо да върнете играчката. Малките деца искрено се противят на този процес, защото в техните представи щом нещо е в ръката ми, значи е мое. Когато детето си играе с някоя играчка, то си мисли, че тя е негова и отказва да я върне.

В такава ситуация се намесете и внимателно, но категорично като вземете играчката и я върнете на притежателя й. Обяснете спокойно, без да упреквате детето, че тази играчка принадлежи на друго дете и само собственикът на играчката има правото да решава кой ще играе с нея. Прегърнете и успокойте детето си и отвлечете вниманието му с други интересни занимания и игри, за да забрави по-бързо отнетата играчка. Ако се налага временно се отдалечете и намерете друга компания и игри, докато детето се успокои. Ако детето дълго тъжи за отнетата играчка, не губете търпение и не настоявайте детето да се успокои. То има правото да тъжи за нещата, които няма. Проявете търпение и изчакайте детето да се успокои. Ако всеки път, когато детето отказва да върне чужда играчка реагирате така, скоро детето ще се научи да приема по-леко ситуацията и ще започне да се успокоява по-бързо. Не предлагайте лакомства или купуване на играчки, само за да успокоите детето. Ако то усети, че когато плаче му купуват лакомства и играчки, ще продължи да се прави, че страда, само за да си издейства да му купите нещо ново. Важно е детето да се научи, че в живота има ситуации, в които не получаваш това, което искаш, но с това не идва края на света. Ако детето усеща, че мама е до него, обича го и не го упреква и има нужното търпение да изчака спокойно, докато детето се успокои, детето ще започне все по-лесно да връща играчките на притежателя им без да прави драми от това.

Двама се карат, а трети печели

Когато две деца се карат за играчка, която не принадлежи на нито едно от тях– например играчката е на трето дете или пък е собственост на детската градина и т.н., тогава имаме два варианта – можем да измислим начин двете деца заедно да играят с желаната играчката или да се редуват, или ако не успяват заедно да играя с играчката и се карат за нея, най-лесният и ефективен начин е да скрием играчката от погледа им и да ги заиграем с нещо друго. Добре е да обясняваме на децата, че когато не могат да постигнат разбирателство за някоя играчка, прибираме играчката, за да не се карат. Докато са малки, за децата е изключително трудно да се справят с подобни конфликти, но с времето, особено, ако реагираме адекватно и даваме добър пример на децата, те все по-успешно ще се справят с това да споделят играчки, да си ги преотстъпват, да играят заедно.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!