Как да успокоим ревящото бебе?

Повечето родители през първите месеци от живота на бебето се изправят пред изпитанието, наречено ревящо бебе – състояние, в което бебето е неспокойно и плаче продължително и безутешно. Такива бебета изискват постоянно внимание, разнасяне на ръце, но понякога и това не помага. Има ситуации, в които бебето е нахранено, сухо и обгрижено, но то продължава да плаче, понякога до пълно изтощение на него самото и на цялото семейство. В тези ситуации майките споделят, че са изтощени, недоспали, че дори до тоалетна не могат да отидат, защото щом оставят бебето, то веднага започва да плаче, а дори и когато са при него рядко успяват да го успокоят. Мнозина отдават това състояние на колики, въпреки че специалистите, изследвали подобни неспокойни бебета, често не откриват проблеми в стомахчето. Независимо каква е причината обаче, има прост и много ефективен начин да успокоим ревящото бебе и да подарим мир и спокойствие на цялото семейство. Решението на проблема се нарича:

Липсващия четвърти триместър на бременността

Синдромът на ревящото бебе се наблюдава най-вече през първите три месеца след раждането. В по-късна възраст бебетата стават по-общителни, заиграват се по-лесно и прекарват повече време в изследване на заобикалящата ги среда, в игри и забавления. През първите месеци след раждането обаче, една значителна част от бебетата са нервни, неспокойни, търсещи постоянно внимание и прекарват дълги часове в рев, независимо от всеотдайните опити на родителите им да ги успокоят. На какво се дължи това?

Все повече специалисти по ранно детско развитие вече ползват термина четвърти триместър от бременността, за да обозначат първите три месеца след раждането на бебето. Това е периодът, в който бебето вече е напуснало утробата, но все още не е готово за самостоятелен живот и има нужда все още от условия, близки до условията в утробата, за да се чувства спокойно и да се развива пълноценно.

За разлика от повечето бозайници, които раждат бебетата си готови за самостоятелен живот, ние хората раждаме доста незрели бебета, които за разлика от бебетата кончета например, които веднага след раждането си стават сами на крака и отиват при майка си да сучат, човешките бебета не могат дори главата си да поддържат, не могат да координират движенията си, не могат на практика да правят нищо друго сами, освен да плачат. И те това и правят – плачат, за да призоват с плача си някой да се погрижи за тях.

Според учените, нашите бебета щяха да са много по-спокойни и подготвени за живота извън утробата , ако бременността ни продължаваше не 9 месеца (три триместъра), а 12 месеца – тоест, ако бебетата ни разполагаха с още един триместър, в който да съзреят и нервната им система да укрепне. Тогава на бял свят щяха да се появяват не ревящи, а гукащи и усмихващи се малки човечета с координирани движения. Това обаче не се е случило, защото хората сме еволюирали и сме започнали да ходим изправени на два крака. За да пази равновесие на два крака обаче, жената не може да има много широк таз. Тазът трябва да е тесен, а през този тесен таз, няма как да премине голямо развито бебе, прекарало 12 месеца в утробата. Няма как хем да ходим изправени, хем да раждаме напълно износени бебетата. Така еволюцията ни е направила изправени човеци, но е обусловила бебетата ни да се раждат преждевременно, преди да са готови за живот извън утробата. Затова и голяма част от новородените са толкова неспокойни и крайно неподготвени за живота, който ги очаква. Ако имаха още време в утробата, щяха сигурно да се родят прекрасни и дружелюбни малки човеци, но уви, наложило им се е да излязат навън преждевременно.

Защо не всички новородени плачат?

Някои ще кажат, че след като обяснението на продължителния плач и неспокойните дни и нощи на новороденото е липсващия четвърти триместър от бременността, то защо не всички малки бебета са неспокойни и ревливи, та нали всички са били лишени от този четвърти триместър?

Отговорът на този въпрос се крие в две посоки. От една страна от голямо значение е темпераментът на бебето, а от друга страна важна е и средата, в която то живее и начинът, по който се грижат за него.

Темпераментът на бебето

Темпераментът представлява съвкупността от склонности, с които се ражда човек. Темпераментът е онази неизменна част от характера ни, която носим още от първия ден от живота си. Много са факторите, от които зависи дали един човек ще бъде избухлив или търпелив, дали ще е муден или припрян и един от тези фактори е темпераментът на човека – трябва да приемем, че новороденото не е кукла от пластелин, която можем да моделираме, както ни харесва. То носи свой индивидуален характер и проявява този характер от първия миг от живота си. Трябва да приемем, че някои  бебета се раждат със способността да бъдат търпеливи и да се успокояват сами, докато други са като навита пружина и имат нужда постоянно някой да е край тях, защото те са напълно неспособни да овладяват емоциите си. Въпрос на темперамент е.

Как се грижим за новороденото

Другият фактор, както отбелязахме е средата, в която живее бебето и начинът, по който се грижим за него. Обърнете внимание, че темпераментът е съвкупност от склонности, с които новороденото се ражда, но дали и по какъв начин ще се проявят тези склонности зависи до голяма степен от заобикалящата го среда. Дори темпераментът на бебето да предполага неспокойно и избухливо поведение, ако родителите се погрижат да създадат благоприятна среда за своето бебе, то много вероятно е да се радват на семейно спокойствие, както и обратното – дори да Ви се роди спокойно и емоционално стабилно бебе, ако начинът, по който го отглеждате предизвиква безпокойство в него, много вероятно е да прекарвате часове в успокояване на бебешки плач.

От каква среда се нуждае бебето през първите месеци от живота си или как да успокоим неспокойното бебе?

Отговорът е прост – като му създадем условия близки до условията в утробата или казано с други думи – като му дадем възможност да изживее пропуснатия четвърти триместър от бременността,  бебето ще расте спокойно и щастливо.

Замислете се, за всички нас резките промени предизвикват стрес и безпокойство, а новороденото е все още незряло и не осъзнава какво му се случва и за него стресът от прехода от живот в утробата към живот във външния свят е изключително натоварващ. За да успокоим бебето е нужно да му създадем среда за живот близка до средата в утробата и да му помогнем плавно и постепенно да привикне към живота извън утробата. Можем лесно да постигнем това, ако си дадем сметка за това какъв е животът на бебето в утробата и кои са факторите, от които то се нуждае, за да се чувства „като у дома си”:

1. Близост

Бебето през целия си досегашен живот е живяло в тялото на майка си и е чувало постоянно ритъма на сърцето й, усещало е топлината на тялото й и никога до момента на раждането си не е било само. За да успокоим неспокойното бебе е нужно да го вземем в обятията си, за да усети допира и топлината на тялото ни и да чуе ритъма на сърцето ни.

2. Ритмични движения

В утробата бебето не е живяло „на твърда земя”, а е било сякаш в „лодка”, която постоянно се полюшва, носена от вълните. Бебето е свикнало да живее в постянно движеща се среда и оставянето самичко в неподвижното креватче за него е изключително ново и плашещо изживяване. За да успокоим неспокойното бебе понякога не е достатъчно  да вземете бебето в обятията си. Ако бебето е силно неспокойно е необходимо и да се движим – да се разхождаме с бебето на ръце, да потанцуваме с него, да го полюлеем нежно.  
Внимание: Не бива нервно да разтръсквате бебето. Това може сериозно да увреди нервната му система!

3. Монотонен глух шум

В нашата култура битува митът, че бебето има нужда от тишина и спокойствие. На практика обаче бебето в продължение на целия си досегашен живот (девет месеца) е живяло в среда, която е била всичко друго, но не и тиха. Бебето е чувало денонощно шумът от кръвта, движеща се по артериите ни, шумовете от храносмилателната ни система и е свикнало да живее на място, което прилича на подножието на водопад, където постоянно се чува грохотът на водата. За бебето тишината, с която се сблъсква във външния свят може да се окаже плашеща. Силно чувсвтителните бебета не могат да понесат тишината през първите месеци от живота си, докато свикнат с нея. Ако бебето е силно неспокойно за да го успокоите, освен да го вземете на ръце и да го полюлеете, му пуснете монотонния шум на сешоара или го повозете в колата (шумът на двигателя на автомобила действа успокояващо за новороденото) или издавайте с уста монотонни шъшкащи звуци: „ш-ш-шшш…”.
Внимание: Говорим за монотонни глухи шумове, не за резки стряскащи звуци. Не подлагайте бебето на резки силни звуци, които допълнително натоварват чувствителната му нервна система!

4. Сгушване

В утробата бебето е живяло свито на съвсем малка площ и докато ние възрастните сме способни да изпитаме клаустрофобия в подобна ситуация, за бебето усещането да е сгушено и да не може да шава носи усещане за уют, за това „да бъдеш у дома си”. За незрялата нервна система на новороденото, некооридинираните резки движения, които бебето извършва с ръчички и крачета могат да го притеснят и да го накарат да се почувства несигурно. За да успокоите неспокойното бебе го повийте в мека пелена с ръчички до телцето му, така че да не се стряска от собствените си некоординирани движения и да има усещането за сгушването и уюта на утробата. Друг лесен вариант е да поставите бебето в слинг. Слингът дава на бебето най-пълно усещане за утроба – близостта на тялото на мама, ритъмът на сърцето й, ритмичните движения на тялото й, усещане за сгушване в тясно, но сигурно пространство без възможност за резки некоординирани движения и възможността да суче, всеки път, когато огладнее.

5. Кърмене

В утробата бебето постоянно е получавало храна през пъпната връв и на практика никога не е изпитвало глад. С раждането гладът е основният източник на страх и безпокойство у новороденото. В състояние на глад инстинктът за оцеляване се задейства и бебето има усещането, че животът му е изложен на опасност. За да успокоите ревящото бебе, предлагайте му хранене на поискване – всеки път, когато отваря устичка и търси храна му предлагайте да суче толкова, колкото желае. През първите месеци от живота на бебето кърменето на поискване стои в основата на здравословното развитие на бебето и е много ефективно средство за успокояване на неспокойно бебе.

Можете да създадете за малкия си наследник среда, подобна на утробата по различни начини – като повиете бебето с ръчички до телцето му, за да се почувства уютно и затоплено; можете да люлеете бебето в люлка и да му пуснете монотонни повтарящи се звуци, които го успокояват,  можете да гушкате и люлеете бебето в ръцете си. Слингът предлага всички фактори от живота в утробата на куп – близост, топлина, сгушване, шум и движения и повечето неспокойни бебета заспиват минута след като ги поставим в слинг, като по чудо.

Има бебета, които, каквото и да им предложим реагират с плач и имат нужда от няколко минути, за да се адаптират към всяка промяна. За това, като прилагате нов метод за успокояване на бебето изчакайте няколко минути, преди да прецените дали методът е успешен или не. Първоначалната реакция на бебето може да е плач, но само след няколко минути ревящото човече, може да се отпусне и да заспи.

Само след няколко месеца ще имате пораснало, игриво и дружелюбно малко човече, което ще играе, ще опознава любопитно света и ще Ви дарява с усмивка, когато види лицето Ви. За да се случи това обаче е нужно сега Вие да осигурите на детето си плавен преход от утробата към външния свят като го носите сгушено в слинг или уютно увито до сърцето си, да го люлеете го и да му пеете ритмично и монотонно и да му предлагате млякото си всеки път, когато то има нужда от това.

Опасност от разглезване

Много родители се притесняват да подарят на децата си нужния им четвърти триместър, защото се страхуват бебето да не се разглези. Помислете си само – бебето е живяло в тялото Ви в продължение на цели девет месеца – било е постоянно гушнато и постоянно хранено, безпредметно е сега да му отказвате толкова нужните му майчина прегръдка, топлина и уют. Освен това бебето е все още незряло и действа изцяло инстинктивно – през първите няколко месеца от живота си то не мисли и не разбира, действа водено от импулсите си. Няма как да разглезите толкова незряло същество. За да се разглези и да започне да манипулира е нужно преди всичко бебето да има по-зряла и развита нервна система, да осъзнава себе си като индивид и да има свои желания. Новороденото е още далеч от тази фаза.

След няколко месеца, когато бебето започне да играе самостоятелно с играчки, да се превърта от коремче на гръб, да хваща и задържа предмети в ръчичка и да се усмихва и имитира звуци, тогава постепенно от самосебе си ще видите, че нуждата от носене и успокояване на бебето ще намалее. Бебето все повече ще е в състояние да успокоява само себе си, като се заиграва и изследва света, в който живее.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!