В България в момента рутинно на всяка раждаща жена се прилагат редица медицински интервенции и процедури, независимо от това дали раждането протича леко или трудно и независимо от медицинските показания на родилката. Ако попитате медицинския персонал защо прилага тези процедури, в повечето случаи ще Ви отговорят: „защото така изисква протоколът на болницата”, а не, защото раждащата жена има нужда от това. Наистина в някои случаи медицинските интервенции по време на раждането могат да спасят живота на родилката или бебето, но е важно да си дадем сметка, че в повечето случаи медицинските интервенции се прилагат рутинно без нужда и това води до излишни усложнения по време на раждането или след него и могат да имат дори фатални последици.
Според най-мащабното до момента проучване в тази област, извършено от екип от професори акушергинеколози, клинични епидемиолози, биостатистици и специалисти по репродуктивно здраве от водещи университети в цял свят, озаглавено „A Guide of Effective Care in Pregnancy and Childbirth” (в превод: Насоки за ефективни грижи по време на бременността и раждането), направено за Cochrane Library of Evidence Based Medicine (Издателство Кохрейн за медицина базирана на доказателства) голяма част от медицинските интервенции, прилагани по време на раждане не са предварително изследвани за странични ефекти и рискове и макар в някои случаи да са ефективни и да подпомагат родилния процес, трябва да се прилагат само при необходимост, а не рутинно, защото в много случаи водят да усложнения.
Авторите на това мащабно проучване проф. Murray W. Enkin от университета McMaster в Канада, проф. Marc J.N.C. Keirse завеждащ факултета по Акшерство, гинекология и репродуктивно здраве в университета Flinders в Австралия, проф. James P. Neilson от университета в Ливърпул Великобритания, проф.Caroline A. Crowther от университета в Аделаида Австралия, Lelia Duley – акушер епидемолог от института по здравни науки в Оксфорд Великобритания, проф. Ellen D.Hodnett от университета в Торонто Канада и проф. G. Justin Hormeyr от университета в Йоханесбург Южна Африка след обстойно проучване на всички научно базирани доказателства в областта, създават своя труд, в който развенчават много митове относно ползата от интервенциите в родилния процес. Тук ще изложим съвсем на кратко част от изводите, до които достигат.
Електронният мониторинг
Според медицинските доказателства електронният мониторинг макар да ни помага да следим прецизно състоянието на плода по време на раждане, води до повишаване на риска от секцио. След въвеждане на електронният мониторинг по време на раждане са се увеличили 3 пъти ражданията със секцио и смъртността при родилките.
Раждане по гръб
Изследванията показват, че когато жената лежи по гръб се притиска вената, която снабдява с кръв и кислород бебето. При продължително раждане по гръб, без право на жената да променя позицията на тялото си, бебето може да страда от липса на достатъчно кислород, което е предпоставка за секцио по спешност и понижени жизнени показатели на бебето.
Освен това, жените раждащи във вертикална позиция, а не по гръб, могат да управляват по-добре процеса и костите на таза се отварят с 20% повече, а тези 20% понякога са решаващи, за да излезе бебето бързо и безпрепятствено и да се избегне рязане.
Легналата позиция увеличава сърдечния ритъм на плода. За да се роди в легнала позиция бебето трябва да се движи в посока обратна на гравитацията – трудно, мъчително и болезнено и за майката и за бебето изживяване, което често води до разкъсване или епизиотомия.
Вливане на хормони за ускоряване на раждането
Рутинно и без медицински предпоставки у нас на родилките се влива през система изкуствен окситоцин – хормон, който има за цел да ускори раждането. По време на раждане тялото на жената отделя по естествен път този хормон в естествения му вид, в такива количества, каквито жената може да понесе без стрес. Ако влеем още окситоцин, при това изкуствен, в допълнение към този, който тялото вече е отделило по естествен път, това ще ускори раждането, като направи контракциите изключително силни и чести. Често тези изкуствено предизвикани силни и чести контракции са повече, отколкото жената може да понесе и тялото й се предава, защото не може да устои, стяга се и блокира процеса на раждане. В такива случаи раждането вместо да завърши бързо, не може да продължи по естествен път и се стига да секцио по спешност. Дори и жената да успее да роди естествено, в съзнанието й остават кошмарни спомени от непосилни разкъсващи болки. Често има влагалищни разкъсвания или лекарите правят епизиотомия (описано е по-долу подробно), защото влагалищните тъкани имат нужда от време, за да се разтворят и бебето да премине през тях, а изкуствено ускореното раждане не дава възможност за това. Освен това, хормонът окситоцин е не само основният хормон по време на раждане, но един от водещите хормони в процеса кърмене. Ако по време на раждането влеем изкуствен окситоцин в тялото на жената, организмът й усеща, че нивата на окситоцин са твърде високи и спира да произвежда естествен окситоцин. Така, когато бебето е вече родено и има нужда от кърма, често се случва кърмата да потече със закъснение и бебето да бъде лишено от най-добрата естествена храна, защото при раждането лекарите рутинно без медицински показания са влели изкуствен окситоцин и са нарушили баланса в организма на майката. Няколко дни по-късно, когато изкуствения окситоцин бъде изчерпан, организмът отново ще започне да произвежда естествен окситоцин и кърменето ще може да протича нормално, но често междувременно бебето е вече захранено от шише с изкуствено мляко и преминаването на кърма е доста трудно.
Епидурална упойка
Епидуралната упойка води до частично обезчувствяване, в следствие на което раждащата жена не усеща добре контракциите и не може да реагира адекватно на тях. Това може да доведе до усложнения в естествения хода на раждането. Освен това чести последици от упойващото вещество влято директно в гръбнака са световъртеж и силно главоболие и повръщане, а при бебето упойката, която преминава през плацентата може да доведе до нарушени жизнени показатели в първите часове след раждането. Епидуралната упойка е препоръчителна в случаите, в които раждането е в застой без да прогресира, тъй като жената е неспособна да отпусне тялото си. Тогава упойката може да помогне на жената да се отпусне и така да бъде избегнато секцио. При всички случаи обаче, преди да прибегнете към упойка, изучете техники за естествено обезболяване и отпускане и започнете раждането максимално естествено. Колкото по-малко изкуствени химикали влеете в тялото си, толкова по-малко усложнения ще имате след раждането.
Епизиотомия
У нас рутинно на всяка естествено раждаща жена се прави епизиотомия (рязане на влагалищните тъкани), като обяснението е, че по-добре тъканта да бъде срязана, отколкото да се разкъса. Според медицинските доказателства обаче, тъканта на влагалището е достатъчно разтеглива и може спокойно бебето да премине през влагалището без да го разкъсва и без нужда от рязане и шевове, ако раждането не бъде изкуствено ускорявано и бъде помогнато на родилката да се отпусне максимално и да роди спокойно без насилие. Епизиотомията е оправдана единствено в случаи на фетален дистрес, когато бебето трябва бързо да бъде извадено и 1-2 минути са решаващи. Неоправдано е да се прави епизотомия на всяка родилка рутинно, защото тази медицинска интервенция крие рискове от по-нататъшни инфекции и травми на пиринеума. И без да имате медицинско образование, предполагам сте наясно, че рязане на здрава тъкан, шиене и заздравяване на рана без да е имало нужда от това рязане и шевове е меко казано варварство.
Ранно прерязване на пъпната връв
У нас в родилните ни отделения пъпната връв се прерязва веднага след излизането на бебето. Няма обаче никакви медицински доказателства за ползи от ранното прерязване на пъпната връв. След като бебето излезе от утробата, пъпната връв продължава да пулсира и да носи кръв към бебето. Ако прережем пъпната връв веднага след раждането, преди тя да е спряла да пулсира, лишаваме бебето от богата на стволови клетки, антитела и желязо кръв, която му принадлежи.
Аспирация
Няма медицински доказателства, че аспирацията на бебето след раждане е необходима. Напротив, нужно е да бъдат аспирирани САМО бебетата, отделили мекониум (meconium, тъмно зелени изпражнения, които новороденото отделя през първите 2-3 дни след раждането) вътреутробно. Останалите бебета имат нужда само от топлина и нежно почистване на носа. За новороденото всяка ненужна интервенция е безсмислено причинен стрес, който може да окаже продължителни във времето последици върху крехката и лабилна нервна система на новороденото.
Секцио
В световен мащаб с увеличаване броя на ражданията със секцио е нараснала и смъртността при родилките, както и инфекциите и усложненията след раждане. Статистиката сочи, че случаите, в които секциото е наложително, поради неспособност на жената да роди по естествен път са едва 15%, докато в момента над 50% от ражданията стават чрез операция. В част от тези ненужно направени операции, възникват усложнения, тъй като секциото е средна по сложност коремна операция с всички рискове и усложнения, които крие една средна по сложност операция и всяка жена, която се подлага на тази медицинска интервенция по собствено желание трябва да не наясно с риска, който поема.
Раждането е естествен процес и ако го правим така, както природата е предвидила то да се случва, усложненията ще се случват рядко и в тези редки случаи ние ще имаме квалифицирани лекари, оборудвани с нужната апаратура, така че дори в рискова или застрашена ситуация, резултатът от раждането да е благоприятен и за майката и за бебето. Във все повече напреднали държави се прави именно това. Холандия и Япония са водещи държави в света по нисък процент секцио, ниска смъртност на родилки и бебета и висок процент естествени раждания без усложнения. В повечето държави от западна Европа ражданията протичат в присъствието на акушерка, чиято работа е да наблюдава раждането и да окуражава майката. В случай на нужда веднага може да се включи и лекар, който да окаже помощ на родилката, но на практика лекарска намеса по време на раждането в тези държави се случва в много редки случаи. В развитите държави прибягват до медицински интервенции по време на раждане само в краен случай. У нас обаче, както в повечето страни от бившия соц лагер, много неща са все още изостанали. Все още у нас се прилагат рутинно интервенции без медицински показатели за това. Една медицинска интервенция обаче е предпоставка за следваща, защото когато веднъж нарушим естествения хода на нещата, няма как да очакваме нормално естествено развитие.
Жените в днешно време се страхуват да раждат и няма как да не се страхуват, при положение, че на бременността и раждането в нашето общество се гледа като на болест, която се нуждае от операция.
За щастие имаме правото на избор. Дори да се твърди, че много медицински процедури и интервенции са задължителни и болничният протокол ги изисква, от раждащата жена зависи дали ще се съгласи да й бъдат направени интервенции без нужда или не. Вие решавате. Информирайте се предварително и предупредете лекарският екип,че желаете да бъдете предварително информирана за всяка една манипулаця, която лекарите възнамеряват да Ви направят. Питайте ги защо предлагат въпросната интервенция, с какво тя ще Ви помогне и какви рискове и странични ефекти има. Попитайте също, ако откажете въпросната интервенция какво ще последва и какви други алтернативи могат да Ви предложат и направете най-добрия избор за себе си и детето си.
Съмишленици и подкрепа по пътя на осъзнатото родителство ще намерите в Спомнилище за родители.
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!