Какво се случва с малкия батко или кака след появата на бебето?

Когато в семейството се роди бебе, неизбежно по-голямото дете изживява сериозна промяна в живота си. Ако до този момент детето е свикнало да бъде единствено дете в семейството, за първи път ще му се наложи да приеме идеята, че мама и татко не са само негови и то не е единственото дете в този дом. Колкото и добре да сме се опитали да подготвим детето за този момент, неизбежно ще се сблъскаме с моменти на ревност, опити на по-голямото дете да завземе цялото ни внимание, “вбебешаване” на голямото дете или желание от негова страна да се държи като родител на новороденото. Начинът, по който по-голямото дете приема новодошлото братче или сестриче зависи в голяма степен от характера на детето, неговата възраст и начина, по който сме подготвили детето за появата на бебето още през бременността (виж „Как да подготвим детето за появата на бебе в семейството”). Ако подходим адекватно, детето бързо ще свикне с новата ситуация и ще се адаптира към нея по здравословен за него и околните начин. Важно е обаче ние да не изискваме от него в този момент послушание, а да разберем какво чувства и да му дадем своята любов и подкрепа в трудния момент, който изживява. Ето най-често срещаните трудност в адаптацията на детето след появата на бебето:

Детето тормози бебето

Не бива да се изненадвате, ако детето се опитва да тормози бебето – да го удря, хапе, щипе, да вдига силен шум, за да го стресне или събуди, да му взема биберона, за да го дразни… Колкото по-малко е детето, толкова по-вероятно е това да се случи, макар че и при големи деца, понякога се наблюдава подобно поведение. В подобна ситуация не се сърдете на детето. Не му се карайте и не го наказвайте. То и без това чувства угризения за това, което прави. Детето Ви не е лошо и не мрази бебето. С това поведение детето несъзнателно иска да Ви покаже колко нещастно и объркано се чувства. Вероятно детето е усетило колко отдадени сте на бебето в този момент и си е помислило, че вече не го обичате както преди и се е почувствало изоставено и пренебрегнато. Ако накажете детето за постъпката му само ще му докажете, че наистина не го обичате и не Ви е грижа за неговите чувства и това още повече ще го озлоби.  Добре е в такъв момент да седнете с детето, да го гушнете и да си поговорите по въпроса. Обяснете му, че разбирате, че сигурно му е дошло до гуша от бебето. Признайте, че и на Вас не винаги Ви е приятно да ставате нощем заради бебето, да кърмите, да сменяте пелени, но знаете, че скоро този период ще отмине и ще бъде по-забавно. Кажете на детето си колко много го обичате и колко щастливи сте за това, че именно то е Ваше дете и не бихте го заменили с никое друго. Именно това детето има отчаяна нужда да чуе в този момент, за да се успокои и да спре да тормози бебето. След това се разберете с детето, че няма да тормозите бебето, а всеки път, когато Ви дотегне от него, ще си отделяте малко време, за да се погушкате, да си поговорите и да поиграете заедно.

Ако след този разговор детето продължава да тормози бебето, на първо място обмислете дали Вие не обръщате на бебето прекалено внимание и не пренебрегвате по-голямото си дете, дали не говорите само за бебето и не се занимавате само с него. Поведението на детето Ви е вик за помощ – детето не е лошо, а е самотно, тъжно и уплашено. Обърнете му внимание! Само така ще се успокои и ще започне да се държи добре.

Детето отхвърля бебето

Ако детето не обръща внимание на бебето и говори неща от сорта на „Това бебе не ни трябва” или „Не го харесвам” или “Хайде да го върнем обратно в болницата!” не бива да му се карате за тези реплики. Също като ситуациите, в които детето тормози бебето и в тази ситуация детето се чувства пренебрегнато за сметка на новороденото и не иска да се примири с факта, че вече мама не си е само негова. Не се карайте на детето и не го упреквайте, а му покажете, че разбирате чувствата му и е съвсем нормално да е объркано и разстроено в този момент. Гушнете го и му кажете колко много го обичате и че ще го обичате цял живот повече от всичко на този свят. Организирайте така времето си, че да имате време специално за по-голямото си дете, докато бебето спи или докато някой друг се грижи за бебето. Нека детето усети, че мама продължава да си е негова, дори и след появата на бебето. Признайте пред детето, че и на Вас понякога Ви писва от бебето, особено като Ви събуди посред нощ, но това скоро ще отмине, бебето ще порасне и ще може да участва в игрите Ви.

Детето прави бели, ходи на пук и не слуша

Понякога, за да покаже колко отхвърлено, объркано и самотно се чувства детето не тормози бебето и не го отхвърля, но пък тормози всички у дома като не слуша, ходи напук и измисля всевъзможни бели. Не му се карайте! Детето се държи така само, за да привлече Вашето внимание. Детето Ви е твърде малко, за да осъзнае и да изговори с думи как се чувства и затова чрез действията си иска да Ви покаже, че не му обръщате нужното внимание или поне на него му изглежда, че не му обръщате внимание и се тревожи, че не го обичате вече, щом като си имате ново бебе, на което толкова много внимание обръщате. Вместо да го укорявате и наказвате, успокойте детето си, като го гушнете и му кажете, че не Ви е приятно държанието му, но искате то да знае колко много го обичате и че то е най-прекрасното нещо в живота Ви. Отделяйте време за детето, за да играете заедно, да си говорите и да се гушкате.

Таткото да се заеме активно с по-голямото дете

Това е подходящ момент бащата да започне по-активно да общува с по-голямото дете. Много добре ще му се отрази на детето, ако докато майката е заета с бебето и не може да му обръща внимание, бащата каже: „Ти си голям(а) и можеш да дойдеш с мен да се заминаваме с неща за големи”. Дори може да добави пренебрежително: „Остави ги майка ти и бебето да се занимават с бебешки работи”. Всички деца желаят да се чувстват пораснали и детето с радост ще приеме поканата на баща си. Ако в такава ситуация, детето не може да се откъсне от мама, то значи прекалено болезнено се е почувствало отхвърлено от нея и е важно майката да покаже с думи и поведение колко много обича детето си и колко важно е то за нея, за да се успокои детето и да може да се отдели от мама. Освен таткото обърнете се към баби, дядовци, лели,които с радост биха поиграли и обърнали внимание на по-голямото дете, докато Вие сте заети с бебето, така че детето да не се чувства отхвърлено и самотно.

Детето се държи като бебе

Особено ако детето е по-малко, често срещана реакция след появата на бебе е детето да си върне някои бебешки навици и да се прави и то самото на бебе. След появата на бебето може по-голямото Ви дете да започне отново да пишка в гащите, въпреки че отдавна се е научило да ходи на гърне; може да поиска и то биберон и да отказва да пие от обикновена чаша; може да иска да го храните, приспивате, обличате и да започнете да хленчи като бебе, когато нещо не му е наред. Всичко това не е каприз от страна на детето, а знак, че то не се чувства обичано и обгрижено и си мисли, че обичате само бебето. Детето си е помислило, че ако и то се държи като бебе, така ще има повече шанс да бъде обичано и обгрижено. Детето вижда колко прехласнати са всички по новороденото и се е почувствало отхвърлено. Не му се карайте и не му се подигравайте за бебешкото поведение, но и не насърчавайте опитите му да се вбебешава. Гушнете го и му кажете колко много се гордеете с него, за това че е голям(а) и колко много го обичате. Похвалете го за всички неща, които може да прави само и го насърчете да бъде голямо, а не бебе. Кажете нещо от сорта: „Толкова много се гордея като видя как се обличаш самичък, виж бебето как не може. Ти си толкова голям и силен и умен и можеш всичко сам! Браво на теб! Много се радвам, че си имам толкова прекрасно дете като теб!” След този разговор детето вероятно ще се ускои, но Вие следва от тук нататък да обърнете повече внимание на начина, по който се държите с бебето и с детето. Не бива само, защото е по-голямо и по-самостоятелно, детето да бъде пренебрегвано. Ако искате детето Ви да не се държи като бебе, обръщайте му внимание, играйте с него на неговите игри, а не само да стоите край бебето, прегръщайте го и му казвайте колко много го обичате.

По-голямото дете иска да си присвои бебето и да се грижи то за него

Естествено е, когато детето е по-голямо да помага на майка си в грижите за бебето – да подаде памперс, да позабавлява бебето, докато мама се къпе. Когато детето има желание да се грижи за бебето, това обикновено ни устройва и не го възприемаме като нещо притеснително, напротив, радваме се и насърчаваме детето да се включва в грижите за бебето. Трябва обаче много да внимаваме в подобни ситуации, ако детето вземе ролята си на батко/кака твърде насериозно, било защото самото то пожелае, било защото ние сме го тласнали в тази посока и започне да пренебрегва игрите с връсниците си и заниманията характерни за неговата възраст, за да отделя време за грижи за бебето. Естествено е баткото/каката да помагат за кратко в някои ситуации, но не и да поемат определени грижи за бебето ежедневно и да считат отглеждането на бебето за свое задължение. За оформянето на здрава психика е нужно в детството детето да играе и да общува с връстници, а не да си стои у дома да гледа бебе. На фона на бебето, по-голямото ни дете ще ни изглежда вече пораснало, но не бива да забравяме, че и то е дете и е вредно за него да поема отговорности и задължения на възрастен. Трябва да насърчаваме детето да се занимава с неща, характерни за възрастта му и да общува с деца на неговата възраст, а не да се превърне в бавачка.

Потърсете консултация при нужда

Важно е да имате предвид, че появата на по-малко дете в семейството е един от най-големите катаклизми за всеки човек в детството. До този момент детето си е мислело, че е център на Вселената и всичко се върти около него и изведнъж без нищо лошо да е направило губи част от вниманието на най-любимите си същетва – мама и татко. Представете си, че сте силно влюбени в някого и той е влюбен във вас и имате прекрасна хармонична връзка и изведнъж любимият Ви заявява, че освен Вас си има и друга любима/любим и от тук нататък ще се налага да свикнете, че не сте само двамата във връзката и да приемете, че любимият Ви ще дава част от любовта, времето и енергията си на друг(а). В такава ситуация веднага ще Ви се прииска да се разделите с този мерзавец, който се подиграва с чувставта Ви и явно не Ви обича вече щом му се иска да Ви дели с друг. Детето изживява същите силни и разтърсващи емоции, но то няма шанса да се раздели с родителите си, щом като искат друго бебе и му се налага да приеме някак натрапника и да свикне с него. Както видяхте по-горе всяко дете се справя посвоему с тази трудна ситуация. Едни реагират остро и непримиримо, други измислят хитрости и бели, за да си върнат вниманието на мама и татко, трети се държат сякаш всичко е наред и дори изглеждат много щастливи от промяната, поради факта, че вътрешно са силно несигурни и се страхуват, че ако изразят някакво недоволство ще изгубят и малкото останало им внимание от страна на любимите родители. Някои деца, които не смеят да се противопоставят открито на промяната изразяват стреса през тялото – започват да си гризат ноктите, да се напикават/наакват, да заекват, да боледуват често, да не спят спокойно, да не се хранят добре, да не играят така весело и жизнерадостно както преди и т.н. Ако забелязвате в детето си негативни промени, независимо от какво естество, след появата на бебе в семейството, първо и най-важно – не се карайте на детето, за това, че не се държи добре и не бързайте да давате лекарства, ако започне да боледува по-често, а си дайте сметка, че детето Ви преминава през труден емоционален период и му дайте любовта и подкрепата си, за да се справи с промяната. Ако не успеете да се справите самостоятелно, потърсете консултация от опитен детски или семеен психолог. Ако детето реагира на стреса от промяната с често боледуване, опитен класически хомеопат ще помогне на детето да възвърне баланса и здравето си. Времето лекува единствено, ако подходим към проблема адекватно, докато при неадекватни мерки, с времето проблемите се задълбочават.Покажете на детето, че го обичате толкова силно, колкото и преди появата на бебето и ако не успеете да му помогнете да преодолее промянта, потърсете подкрепа в този процес.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!