Прости, но важни правила за хранене на бебето и детето
2
6 минути
четене
В периода на захранване основната ни задача е постепенно да запознаем бебето с храни с нови вкусове и консистенции, различни от млякото, с което то е свикнало до момента. Друга важна задача в този период обаче е и да създадем на детето добри хранителни навици, то да се храни с удоволствие по здравословен за него начин и да не стане поредното злоядо дете, което изпитва отвращение към храненето. Кърмата (или адаптираното мляко, в случай, че не можем да кърмим) остава основна храна за бебето през цялата първа година и когато предлагаме твърди храни, фокусът ни не е да заситим бебето, а да му помогнем да опознае храните, с които се храни семейството и да го научим какво представлява процесът хранене и как да се храни по здравословен начин. За целта:
Никога не хранете бебето насила, а само когато е гладно и желае да яде.
Много родители смятат, че дозите, обозначени като препоръчителни за дадената възраст са задължителни и на всяка цена бебето трябва да погълне обозначеното в инструкциите количество. Да храним бебето насила, тогава, когато то не желае да яде е проява на насилие и е толкова вредно от психо-емоционална гледна точка, колкото боят или лишаването от храна например. Ако бебето е гладно, то ще се храни. Всяко живо същество има инстинкт за самосъхранение, който го тласка да търси и приема храна, когато се намира в състояние на глад. Ако бебето не желае да се храни, то или не е гладно или изпитва непоносимост към предлаганата храна. Бебето инстинктивно усеща кои храни са неподходящи за него и отказва да ги яде. Да насилваме бебето да яде тогава, когато не е гладно или да яде храна, към която изпитва непоносимост може да доведе до отключване на алегии, хранителни смущения или психо-емоционални проблеми.
Хранете бебето само на масата за хранене без играчки и други отвличащи вниманието занимания.
Често поради грешното разбиране, че детето на всяка цена трябва да погълне определено количество храна в определено време, в желанието си да нахранят детето насила, родителите и особено бабите, прибягват до различни методи за отвличане на вниманието на детето, за да го нахранят, когато то всъщност не желае да яде. Сред най-честите методи за отвличане на вниманието са: да вървим след детето с лъжицата и да му кусаме, докато играе; да храним детето пред телевизора, който отвлича вниманието му, докато ние пъхаме лъжицата в устата; да слагаме на масата играчки, книжки и други предмети, с които да отвличаме вниманието на детето от храненето; да правим физиономии, да пеем песнички и да играем театри, само и само, за да отвлечем вниманието на детето от храненето. Тези модели на хранене са вредни за детето. Така то не осъзнава какво и в какви количества изяжда и докато вниманието му е отвлечено може да се окаже, че детето неволно отваря устичка, когато вече е преяло или поема храни, които натоварват организма му в момента.
За да създадем добри хранителни навици у детето е нужно то да сяда на масата и да се храни тогава, когато е гладно; да яде, докато се нахрани, а не докато не свърши храната в чинията; вниманието му е съсредоточено изцяло в храненето и не се занимава с нищо странично, по време на хранене.
Представете си, ако спрете да храните детето насила, как съвсем естествено, като огладнее, то ще пожелае храна, за да засити глада си. Ако детето е гладно, то няма да има нужда от играчки, филмчета и т.н. отвличащи вниманието занимания. Като е гладно, то ще има нужда единствено от храна и гладът ще го кара да седи мирно и да отваря устичка за поредната хапка. След като се засити, детето съвсем ествествено ще откаже да се храни повече и ще иска да слезе от масата. Ще имате здраво дете, което харесва храната, защото тя утолява глада му. Понякога детето ще изяжда повече, друг път по-малко, в зависимост от това до колко е гладно. Но дори да се храни малко, повод за притеснения няма, защото ако не храните детето насила, а го оставите да се храни доброволно при усещане за глад, то колкото и малко количество да изяжда, веднага щом огладнее отново пак ще поиска храна и ще засити глада си и няма да остане гладно! Всички знаем, че е полезно да се храним начесто и по малко, вместо да ядем през големи интервали от време и да пряждаме. Някои деца инстинктивно знаят това правило.
Хранете бебето с храни, които то харесва и не го карайте да яде храни, които не желае.
Всеки човек, още от раждането си има инстинктивната способност да усеща от каква храна се нуждае организмът му в този момент. Затова в определени моменти силно ни се прияждат определени храни – защото организмът ни има нужда от веществата, които се съдържат именно в тези храни, за да се развива балансирано. Както усещаме от какви вещества се нуждаем в момента, така усещаме и какви вещества не бива да поемаме, защото ще ни се отразят зле в този момент. Затова имаме вродена непоносимост към определени храни и ако насила поемаме тези храни, те най-вероятно ще предизвикат алергии или хранителни смущения. Затова е важно да храним бебето тогава, когато организмът му има нужда от храна, в такива количества, от които то се нуждае в момента и да храним детето с храни, които то желае да яде, а не с такива, които то не иска. Бебето има вродената способност да усеща от кои храни се нуждае и кои е добре да отбягва – вслушвайте се в сигналите на тялото му. Това, че детето не желае дадена храна сега не означава, че никога няма да я харесва. Непоносимостта към някои храни е временна и в даден момент тялото отказва храната, но в следващ момент я приема с охота. Така че пробвайте и се доверявайте на инстинктите на детето си – оставете го да яде това, което иска и не настоявайте да поема храни, които инстинктивно отблъсква.
Злоядо дете
Ако спазавате посочените по-горе правила на хранене няма да си имате работа със злоядо дете. Детето Ви ще развие здавословно отношение към храненето и ще се храни с радост и уважение към себе си и ще развие здарвословно отношение към храната.
Ако обаче храним детето насила и го принуждаваме било чрез различни методи за отвличане на вниманието, било чрез заплахи и строгост да яде тогава, когато ние решим, а не когато детето е гладно; да се храни с храни, които ние сме избрали дори, когато детето изпитва вътрешно нежелание да поема тези храни и го насилваме да изяжда количество, което ние решим, дори когато то ясно показва, че вече се е нахранило и не желае повече храна – тогава създаваме злоядо дете. Злоядото дете изпитва отвръщение към храна и не желае да се храни. Дори, когато е гладно, то не желае да яде и макар да приемаме злоядството в детска възраст за едва ли не нормално, то всъщност е симптом за сериозни психо-емоционални проблеми, които детето изразява като съботира един от най-важните за човека процеси – храненето.
Ако детето Ви се храни с желание и охота, но изяжда много малко храна – това не е злоядство. Приемете, че детето Ви не желае да поема големи количества храна и му предлагайте на често и по малко и не го насилвайте да яде, когато не иска. Когато е гладно, то само ще си покаже и ще хапне, колкото му е необходимо. Насилственото хранене ще напрви детето Ви злоядо и ще подкопае собствените му здравословни усещания по отношение на храненето и здравословното му развитие.
Повече информация и практическа подготовка свързана с грижите за бебето и малкото дете можете да получите в Спомнилище за родители.
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
23/10/2013 @ 00:27
А как да реагираме, когато детето не желае да опитва нова храна и се придържа към това, което вече познава? Отблъсква нови неща като салата, палачинка, плодове – даже диня, сготвена храна и зеленчуци, филия с лютеница, става въпрос за дете на 2,9 мес.? Въпреки, че не го насилвам никога да яде, не яде супи и манджи като връстниците си и аз изпитвам чувство на вина за това. И както казвате в статията, даже и да изпитва глад не яде това, което му е поднесено, и макар да вярвам, че гладът ще накара детето ми да яде, до края на деня в крайна сметка му давам това, което иска, повече от ден на бих могла да настоявам…
23/10/2013 @ 10:58
Има деца, които предпочитат познатото, пред новото. Тези деца предпочитат познати храни и не се решават да опитат нови, както споделяте. Това не се дължи на начина, по който храните детето, а е по-дълбоко заложена черта на характера му. Детето Ви е достатъчно голямо, за да поговорите с него като с голям човек и да му кажете, че е важно да опитва новите неща, пък ако не му харесат след като ги опита, повече няма да ги яде – само една хапка и само ще прецени иска ли още или не. Ако иска, никой повече няма да го кара да яде тази храна, но без да я опита, то не знае дали е хубава или не. Поговорете спокойно, но твърдо и настоявайте, че е важно да се опита една хапка. Моят син по същия начин отказваше нови неща, но постигнахме споразумение да пробва. Детето в началото ще пробва една хапка и само, за да не си признае, че бъркало в нежеланието си да опита, веднага ще казва, че не му е харесало. Вие приемайте този отговро спокойно. Постепенно детето ще се престраши не само да пробва, но и да си признава, че някои неща след пробата са му харесаи и иска още от тях. Имайте само търпение и подхождайте спокойно. Ако детето отказва да опита новата храна му напомнете, че това е важно и няма да може да се храни с любими храни, ако не пробва и нови. Това, което споделяте, че детето е склонно да гладува, докато не му дадете това, с което е свикнало, то най-вероятно го прави, защото знае, че рано или късно Вие ще капитулирате и то ще излезе победител от играта. Колкото и да обичаме децата си, понякога се налага да бъдем твърди. Настоявайте да опита едно залче и само, ако опита, ще може да яде, каквото пожелае. Насърчавам Ви да сте твърда, защото тук не става въпрос само за яденето, страхът от новото, ако не бъде преодолян ще пречи на детето Ви да се развива пълноценно във всякакви сфери – то ще настоява да прави нещата, с които е свикнало и няма да иска нови занимания, ще иска да играе с децата, с които е свикнало и трудно ще създава нови контакти – важно е от малко да го подкрепите да преодолее модела “искам познатото и не съм готов да рискувам с непознатото”, защото този модел ще попречи на детето да учи нови неща, да общува с нови хора да овладява нови умения. За това спокойно и с лювоб и много подкрепа и разбиране, настоявайте детето да опитва нови неща.