Здравословнo изразяване на агресията при децата

Още от поредицата

Агресията при децата (част 2): Потискане на емоциите
Агресията при децата (част 1)
Здравословнo изразяване на агресията при децата

Всеки родител рано или късно попада в ситуации, в които детето му проявява агресия под една или друга форма като пищи, удря или хапе в стремежа си да получи това, което иска или да изкаже своето несъгласие и недоволство. Обществото, в което живеем заклеймява това поведение като грешно и опасно и родителите водени от най-добри намерения порицават детето си за агресивното му поведение и изискват то повече да не се повтаря. Понякога детето проявява агресия в отговор на агресивно поведение, насочено към него. Ако ние крещим на детето или го удряме, не бива да се очудваме, че и то се научава да крещи и да удря. Често обаче околните са мили и спокойни и в никакъв случай не дават лош пример и въпреки това детето проявява агресия в определени ситуации. На какво се дължи това?

През последните десетилетия живеем във време, в което заклеймяваме агресията като нещо вредно и опасно, водени от добри пацифистки намерения, от житейска философия, изразяваща дълбок стремеж към разбирателство и мир в обществото. Трябва да отбележим обаче, че колкото повече заклеймяваме агресията и колкото повече настояваме децата ни да се държат миролюбиво, толкова повече нарастват случаите на агресия и насилие сред подрастващите. Защо се стига до този парадокс?

Забраняването на агресията води до засилването й в дългосрочен план

Това явление почива на погрешното разбиране, че агресията е нещо като вреден навик, който може веднъж за винаги да бъде изкоренен и не бива да присъства в човешката природа. Хората, които вярват в това порицават децата си, когато проявяват агресия и упрекват и себе си всеки път, когато усетят, че се чувстват ядосани и гневни, сякаш това е нещо недопустимо и лошо. Тези хора вярват също така, че ако детето проявява агресия в ранна възраст, то ще затвърди този агресивен и насилствен модел на поведение и ще го проявява и по-късно в живота си на юноша и възрастен човек, а това е не е вярно.

Вярно е обратното: децата, на които не се позволява да проявяват никакви форми на агресия в ранна възраст и родителите им настояват те да бъдат винаги спокойни, дружелюбни и да уреждат споровете си с възпитани думи (което между другото не се удава и на повечето възрастни, та какво остава за три-пет годишни деца), по-често проявяват насилие като младежи и възрастни. Те така и не са се научили да изразяват агресията си, без да нанасят големи щети. Такива деца от малки се научават, че агресия не бива да има и когато нея все пак я има (защото агресията е част от човешката природа), тогава тези деца не знаят как да реагират и действат разрушително или саморазрушително. Никой не ги е научил какво се прави в подобни ситуации и те не знат как да се освобождават от агресията по здравословен начин. Вместо това я трупат вътре в себе си, докато могат да трупат и в най-неочаквани ситуации избухват срещу други хора или развиват автоагресивно поведение, тоест насилие насочено навътре към себе си със саморазрушителни последици, изразени под различни форми – от непрестанна самокритика, през хранителни разстройства, депресии, гризене на нокти, страхове, алергии и различни други заболявания.

Агресията може безопасно да бъде освобождавана чрез игра

Ако искате да възпитате децата си в здравословно отношение към агресията и да ги научите да подхождат към нея конструктивно, трябва да сте наясно, че този процес продължава петнайсет – шестнайсет години. Запомнете едно – стремежът да потиснем и елиминираме агресията води единствено до нейното трупане и засилване в дългосрочен план.

Най-доброто, което можете да направите за децата си е да примете, че всяко живо човешко същество изпитва агресия в определени моменти и тази агресия не бива да бъде потискана и трупана, а трябва да научим децата си да я изразяват по безопасен и здравословен начин. Най-безопасно е агресията да бъде освобождавана чрез игра.

Нека децата играят на боричкане, да тичат, скачат и викат, всеки път, когато ситуацията позволява. Когато видите, че са напрегнати или се държат агресивно, предизвикайте ги да покажат как ръмжи Баба Меца или Тигъра и нека Ви “уплашат” със страшното си ръмжене. Нека играя на нинджи и да показват своите хватки, да боксират боксова круша и всякакви други игри, които Ви хрумнат, свързани с разтоварване на тялото от натрупаната агресия под формата на игра. Полезно е, ако бащите се боричкат с децата си, като винаги оставяте детето да победи в тези игри. Така то хем разтоварва натрупаната агресия, хем гради вяра в собствените си сили. Нежната женска натура на майките обикновено не понася боричкане и можете да научите децата си, че боричкането става само с татко, а с мама можем да уплашим като се държим като Баба Меца например.

Другото важно нещо, което възпитава здравословно отношение към агресията е ние като родители да подхождаме разумно към собствената си агресивност. Когато сте ядосани, просто бъдете ядосани. Когато сте раздразнени, не се опитвайте да нараните някого, но не се и опитвайте да скриете и потиснете чувствата си и да се преструвате на спокойни. В повечето случаи, ако не крием емоциите си, те много лесно отминават. Достатъчно е просто да признаем гласно “Ядосан(а) съм”.

Малкото дете все още не може да изрази агресията си с думи и за това удря и хапе

Нека погледнем едно две годишно дете. На две години децата много често са фрустрирани, тъй като усещат болезнено разликата между активния и пасивния език. Те мислят за много повече неща, отколкото могат да изразят с думи и мисълта им функционира много по-бързо от речта. Затова е ясно като бял ден защо попадне ли в конфликтна ситуация с други деца или възрастни, мъникът реагира с агресия – блъска и хапе. В такива ситуации обикновено майките като по-нежни натури смятат, че това е неправилно и за тях е съвсем естествено да реагират с: „Спри да ме удряш, не ми е приятно!“. Детето обаче има нужда да изрази фрустрацията си по някакъв начин и понеже все още не е способно да се изрази с думи, в подобна ситуация има нужда от баща, който да отвърне: „Ето ти моето рамо, удряй смело!“ Майките разбира се също можем да помогнем на децата да изразят агресията си под форната на игра, както стана дума по-горе. Ако не дадем на детето си вариант, по който безопасно и здравословно да изразява негативните си емоции, това дете ще се научи да потиска тези емоции, да ги заклеймява като нещо лошо и вредно, да се упреква, за това че от време на време ги изпитва и да страда от това, защото всички ние, независимо от своето възпитание, образование и личностни качества, изпитваме негативни емоции в определени ситуации и единственият начин да се научим да управляваме тези емоции е като първо си дадем правото да ги изпитваме, не да ги потискаме, за да се запознаем с тях, да свикнем да се чувстваме комфортно в тяхно присъствие и да не се самоупрекваме, когато изпитваме подобни емоции. Когато двегодишното дете стане на четиринайсет, ако в ранните му години сме му дали възможността да изразява своята агресия по безопасен начин и не сме изисквали от него да я потиска, това дете ще знае как да се справя с фрустрацията си и ще може вече да изразява посланията си вербално, а не с физическо насилие, но за целта трябва да проявим търпение и да насочваме детето към безопасни методи за изразяване на агресията, докато детето порасне достатъчно и овладее само това изкуство.

В статията са използвани материали от книгата на Йеспер Юл „Да бъдеш мъж и баща“