Естествено раждане
0
7 минути
четене
Какво е естествено раждане и има ли то почва у нас? Мнозина смятат, че естественото раждане се свежда до вагиналното раждане – тоест раждане, при което бебето излиза от тялото на майка си през естествения за целта отвор, а не чрез цезарово сечение. Това обаче е само малка част от истината. Естествено раждане не означава само бебето да излезе през естествния за целта отвор. Естествено раждане означава целия процес на раждането от неговото начало до края му да премине по естествен начин, без лекарства, скалпели, системи. Само тогава жената и бебето изживяват леко раждане и се радват на бързо възстановяване след това. Какво имам предвид?
Естествено начало на раждането
Естественото раждане започва спонтанно. Не календарът, личният график на лекаря ни или други странични фактори избират кога да започне раждането. Избира го бебето – тогава, когато е готово да излезе на бял свят, нито миг по-рано или по-късно. Когато бебето е готово, тогава съвсем естествено в тялото на майката се пораждат контракции, околоплодният мехур се пука, бебето слиза надолу, преминава през родовия канал и излиза на бял свят. Естественото раждане НЕ се нуждае от изкуствено предизвикване на родовата дейност чрез медикаменти и вливане на окситоцин. Когато майката и бебето са здрави и околоплодните води са в норма няма НИКАКВА ПРИЧИНА раждането да бъде предизвикано насилствено, дори изчисленият от лекарите термин да е преминал и бременността да се води преносена. Щом бебето има добра сърдечна дейност и околоплодните му води са в норми, щом и майката е здрава раждането ще настъпи спонтанно и естествено, когато му дойде времето. Да накараме бебето да се роди преждевременно чрез изкуствено предизвикване на раждането е насилие спрямо бебето и лишаване от ценни дни или часове в утробата, от която то все още се нуждае, щом още не е тръгнало да се ражда.
Естественото раждане не изисква ускоряване на родовата дейност чрез системи. Иска се само търпение и доверие – да изчакаме точният момент да дойде и да се доверим на способността на женското тяло да ражда. Раждането е нещо нормално, естествено и тялото ни е подготвено за него. Умът ни е този, който саботира процеса с паника, стягане, страхове. Успокой ума си, като го накараш да разбере, че тялото си знае работата и от него се иска само да почака, докато всичко премине спокойно. Напомни на ума си, че си жена, а всички жени могат да раждат, това е фабрично заложено у нас умение 🙂
Ако искаш здраво и износено бебе, не бързай, наслаждавай се, имай търпение, довери се на женската си природа!
Остави усещанията на тялото да водят
В хода на раждането, ако оставиш тялото да действа така, както по природа си знае, ще се насладиш на позитивно и щастливо раждане. Тялото знае как имаш нужда да дишаш, кога да напъваш, кога да се движиш и кога да почиваш, каква поза да заемеш. Няма нужда да спазваяш точни инструкции, нито има нужда от медицински интервенции дотогава, докато тялото води процеса. Лекарят и акушерката са там, за да се намесят в случай на нужда, а нужда възниква тогава, когато пренебрегнем сигналите на тялото си и решим да следваме инструкциите на ума си или на някой вън от нас – било то лекар, съвети от книги и т.н. Раждането не е процес на ума, не се иска да мислим, нито да разсъждаваме. Ако лекарят и акушерката са професионалисти, те тихо и необезпокоявано наблюдават процеса и се намесват единствено, когато забележат, че майката не следва сигналите на своето тяло. Няма нужда някой да ти казва кога да си поемаш въздух и колко дълбоко да дишаш. Няма нужда някой да ти казва кога да напъваш и в каква поза да бъде тялото ти. Ако успокоиш ума си и се вслушаш в сигналите на тялото си, сама ще усетиш кога да дишаш дълбоко и бавно и кога да учестиш дишането си – ще става спонтанно и автоматично, сякаш от самосебе си. Ще усетиш кога да напъваш – просто тялото ти ще почувства напън и ако умът е спокоен и хората около теб не те объркват с външни инструкции, ще напъваш точно, когато е нужно, толкова дълго и толкова често, колкото е нужно, така че бебето да се роди леко, без напрежение и непосилна болка. Ако следваш усещанията на тялото си ще дадеш на тялото време тъканите да се разтворят по най-добрия начин и бебето да премине през родовия канал с лекота, без да причини разкъсвания. За целта е нужно всичко да става естествено, без да прибързваш, без изкуствено ускоряване с медикаменти, без някой да те пришпорва да напъваш по-често или по-силно, отколкото усещаш, че можеш в момента. Викай, когато ти се вика. Мълчи, когато ти се мълчи. Поеми дълбоко въздух и почивай, когато усещаш, че имаш нужда от малко почивка. Движи се, когато усещаш, че не те свърта на едно място и сама ще усетиш в коя поза болката се успокоява – значи това е най-добрата поза за теб в този момент. Когато пак те заболи силно, отново се раздвижи и намери нова комфортна поза. Опитът и излседванията сочат, че легналта поза е най-некомфортната поза за раждане. Вместо да лежиш, използвай силата на гравитацията като заемеш изправена поза, така че да помогнеш на бебето по-лесно да слезе надолу. Разхождай се, наведи се напред, клекни – експериментирай и сама ще откриеш в коя поза бебето най-леко преминава през родовия канал и изпитваш най-малко болка. Като се движиш и заемаш поза, в която болката намалява, помагаш на бебето да се придвижва по родовия канал. Отпусни се. Игнорирай външния свят и се потопи в своя вътешен свят, в света на своите усещания. Не слушай ума в този момент – той само ще те обърква и обезкуражава. Умът е този, който ни нашепва стахове; умът е този, който се притеснява, че изглеждаме нелепо и се срамува от позите, които заемаме и звуците, които издаваме – не го слушай, ти имаш нужда именно от тези пози на тялото и тези звуци, за да излезе бебето ти. Няма как да родиш в поза на възпитана госпожица с кръстосани крака. Умът се бои от неизвестното и ни кара да си мислим, че може и да не се справим. Тялото знае, че раждането не е неизвестно. Откакто свят светува от женското тяло излизат бебета и тялото ни знае, че това е рутинен и обикновен за него процес, който то умее да върши. Умът е този, който ти казва да поискаш упойка, да се съгласиш да предизвикат изкуствено и да ускорят раждането с медикаменти, само и само по-бързо да свърши. Тялото знае, че “Бързата кучка слепи ги ражда” и “Бързата работа е срам за майстора” и иска не бързо раждане, а спокойно и позитивно раждане, здраво бебе и здрава и изпълнена със сили и увереност майка. Затова тялото не бърза, а прави всичко в точния момент, по точния начин.
Ролята на лекаря и акушерката
Напътствиета на лекарите ще ти бъдат полезни, ако не успееш да успокоиш ума си, ако се поддадеш на страхове, неувереност, срам, несигурност и спреш да следваш своето тяло. Тогава лекарят и акушерката ще те напътстват в хода на раждането, но те колкото и добри професионалисти да са, не могат да накарат тялото ти да се отпусне и да последва естествения ход на раждането. Лекарите могат да те съветват как да дишаш и как да напъваш, но докато не успокоиш тревожния си ум си и не последваш усещанията на тялото, няма да родиш бързо и леко. Все пак няма неродено дете. Ако не следваш тялото си, ако не го усетиш, а дадеш воля на тревогите на ума, с помощта на съвременната медицина ще успееш да родиш, но при изкуствено ускорено и дирижирано раждане и ти и бебето ще се нуждаете от по-дълъг възстановителен период след раждането и съществуват рискове от допълнителни усложнения по време на раждането или след него. Затова е важно да прибягваме към каквито и да било медицински интервенции в хода на раждането единстевно в краен случай (Виж “Медицински интервенции по време на раждане“).
Ролята на лекаря и акушерката е да установят дали майката и бебето са в добро здраве и че бебето е с добро разположение в утробата, така че да може да се роди напълно естествено и ако е така, лекарят и акушерката следва само да окуражават майката да следва усещанията на тялото си и да отпусне ума. Лекар, който настоява раждането да бъде ускорено и родилката да напъва под негови инструкции при добро здравословно състояние на бебето и майката се води не от Хипократовата клетва и професионалната етика, а от личната си изгода – да приключи с това раждане, възможно най-бързо. Ти си жена, следователно можеш да родиш бебето си спонтанно, естествено, с любов, с вяра в тялото и духа си, с търпение, така че малкото човече да се роди в най-подходящия за него момент, по най-дория за него начин. Това се нарича естествено раждане. При естественото раждане и майката и бебето са в добро здравословно състояние и емоционален баланс. След естествено раждане ще се чувстваш силна, спокойна, уверена, здрава, напълно способна да продължиш естествения ритъм на живот веднага след раждането, ще се чувстваш герой – ти имаш прекрасно тяло, което може да дава живот!
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
