За и против носенето на бебето

Да носим ли бебето или не – тема с много противоположни мнения и становища. Привържениците на школата на д-р Спок от втората половина на 20-ти век твърдо вярват, че бебето не бива да бъде носено, защото ако го гушкаме всеки път, когато е неспокойно и тревожно, то ще свикне да бъде носено и след това ще остане залепено за мама и няма да се научи на самостоятелност. Съвременните проучвания от последните десетилетия обаче доказат точно обратното – именно носените и успокоявани в ранна възраст деца, след това израстват в уверени и самостоятелни личности и това схващане заляга в основата на съвременните родителски модели. Според съвременните психолози, ако детето в ранна възраст изпитва страх, самота, чувство на изоставеност, отхвърляне и тревожност, тези негативни емоции и усещания остават заложени дълбоко в неговата същност и ще му пречат да се чувства уверено, спокойно и сигурно в себе си и в заобикалящата го среда. Обратното, децата, които в ранна възраст винаги са се чувствали сигурни, защитени, обгрижени и обичани, израстват уверени и с усещането, че светът е едно добро място, където човек може уверено да изразява себе си и да постигне това, към което се стреми. Тези деца не знаят какво е тревожност, несигурност, самота, за разлика от връстниците им, които още от ранна възраст са били оставяни да плачат сами тогава, когато са копнеели за утеха и подкрепа. Затова гушканите и успокоявани бебета, в последствие са уверени и сигурни в себе си и в успеха си личности и постигат това, което желаят от живота, без страх и тревожност от отхвърляне и провал.

Привързано родителство

Това схващане кара все повече родители да се насочат към Привързаното родителство като начин на отглеждане на децата си и да загърбят остарелите схващания от миналия век, според които най-важно е било детето да се приучи към дисцплина от ранна възраст и ролята на родителя се е свеждала до това да нахрани, преобуе и измие детето. Днес знаем, че детето има нужда от храна и хигиена безспорно, но много по-важно за бъдещото развитие на детето е родителят да общува с детето си пълноценно и да бъде до него винаги, когато то има нужда от това – да го подкрепя, когато е разстроено и да се радва с него, когато е щастливо, да го гушка, гали, да играе с него и да го подкрепя да опознае света.

Да не стигаме до крайности

Да бъдем до детето си, когато то има нужда от нас е най-доброто, което можем да направим за него, но не бива да стигаме до крайности. Добре е да носим бебето, когато е разстроено, но е също така важно и да го оставяме и самичко, когато е спокойно и няма нищо против да остане само, защото постепенно то трябва да се научи, че вече не е част от мама и е нужно да развива умението да се чувства спокойно и без да усеща непрекъснато нейното присъствие. Много родители, в желанието си да дадът най-добрия старт на децата си ги носят постоянно, спят в едно легло с тях, неотлъчно са до тях и така наистина детето се чувства спокойно, подкрепено и обргрижено във всеки един момент, но по този начин пречим на детето в процеса на неговото постепенно отделяне от мама и изграждане на самостоятелност и увереност в себе си. Така че, не бива да прекаляваме. Гушкайте детето, когато е неспокойно, но когато е спокойно, оставете го за малко само. То ще Ви потърси, когато има нужда от Вас. Не натрапвайте присъствието си във всеки момент. Това не е полезно за бебето. Както не бива да оставяме бебето само, когато е разсроено, така не е добре и да го гушкаме прекалено и да не му оставяме свободно пространство, в което то постепенно да се учи да се забавлява само.

През първите месеци

В началото, през първите месеци през повечето време бебето има нужда да бъде неотлъчно до мама. Това не е, защото сте го научили “на ръце”, а защото бебето е живяло в тялото Ви в продължение на 9 месеца и е свикнало непрекъснато да Ви усеща до себе си. Специалистите наричат този период четвърти триместър на бременността. След двет месеца в тялото на мама бебето има нужда плавно и постепенно да се отдели от нея. Няма как раздялата да стане рязко и внезапно без това да доведе до силна тревожност и страхове. Затова малкото бебе често е неспокойно и търси мама. Трябва му време, за да привикне да се чувства добре, оствено самичко. Този период за мнозина е труден, но всъщност минава с лекота, ако не се опитвате да приучвате насила бебето да стои само, а пригодите живота си така, че да бъдете заедно с бебето. Вземете си слинг и носете бебето със себе си, когато излизате, когато шетате, когато се разхождате и се виждате с приятели. Поставете във всекидневната и кухнята, където прекарвате деня си бебешка кошара или шезлонг, така че бебето да бъде до Вас, докато шетате или вършите друга работа и да Ви вижда и да чува гласа Ви – това ще го успокоява.

След първите шест месеца

Колкото повече пораства бебето, толкова повече време ще може да прекарва самичко. Когато се научи да държи дрънкалки и да играе с тях, когато започне да се претъркаля и да се движи самичко, когато започне да натиска само бутоните и играчките да започват да пеят или да се движат, бебето ще има по-малко нужда от мама, защото вече ще може самичко да се забавлява, да прогонва скуката, да изучава света. Дайте възможност на бебето да се забавлява самичко като оставите интересни и безопасни предмети и играчки около него и излезете от стаята. Ако Ви вижда наоколо, най-вероятно бебето ще иска да го гушнете – та нали за него Мама е най-любимата, много ясно е, че ще иска да бъде до нея! Ако не Ви вижда обаче, вниманието му ще е насочено към интересните неща около него и когато то има вече сръчността и умението само да вземе играчка в ръчичка и да играе с нея, ще има моменти, в които мама не му е нужна. В началото тези моменти ще са съвсем кратки, но с времето ще стават по-дълги, ако до момента сте си свършили добре работата. Ако не сте се опитвали да дисциплинирате малкото бебе като го оставяте да плаче самичко и ако не сте се опитвали непрекъснато да бъдете до бебето без да му оставяте пространството да се научи да се забавлява само, тогава в един момент, когато малкият човек напредне в двигателното си и интелектуално развитие, вече ще си имате малко самостоятелно човече, което пълзи, опитва се да ходи и изучава самостоятелно света. Тогава и да искате да го носите на ръце, то ще протестира и ще настоява да бъде пуснато на свобода на пода, за да играе и проучва всички интересни неща, които го заобикалят и ще Ви търси все по-рядко. Тогава Вашата роля ще се сведе до това да обезопасите средата, така че да няма рискови и опасни предмети около бебето и да го пуснете свободно да изучава света и да сте наблизо за бърза подкрепа в случай на нужда. Преди това обаче, най-доброто за бебето е да бъде в ръцете Ви, всеки път, когато има нужда от това – да усеща как тупти сърцето Ви, топлата Ви ласка, мекотата на кожата Ви, нежния Ви глас, любовта Ви, не прекалено и обсебващо, но отдадено и с любов, всеки път, когато бебето се нуждае от Вас. Така се отглеждат уверени, самостоятели и щастливи Човеци.