Силата на НЕ- то

Много често чувам чужденци да ни обвиняват, че сме негативни. Често чувам дори българи да казват нещо подобно за себе си. Чувам и младежи от всякакви националности с гордост да се обявяват за песимисти. Обаче най-вече чувам и виждам, че горе упоменатото се счита за „лошо”. Има някаква нетърпимост почти към негативизма. С която съм съгласна, но тук искам да обърна внимание на една подробност. Става дума за ключ към приемането, към позитивното мислене и настройка, към живото утвърждаваща философия. Не само ключ, а направо разковниче. Силата на НЕ-то. Силата да кажеш НЕ.

Всички говорят за важността да благодариш, да приемеш, да нямаш съпротива към живота и да се пуснеш в потока на живеенето. От дълбините на личния си опит и многостранни наблюдения – да, всичко това води до огразмично живеене. Стига да си искрен, истински и тотален в него (в приемането и благодарността, например). Стига да си наистина благодарен, а не само да го казваш. Стига наистина да приемаш живота, а не само да говориш за приемане. За да си тотален в тези неща е необходимо, дори задължително, да кажеш НЕ. НЕ не е просто ключ към лично щастие, то освобождава другите.

Замислете се – лесно ли казвате НЕ? НЕ на неща, които са „сериозни”. НЕ на неща, за които сте платили и трябва да си пискате парите обратно? НЕ на хора, които харесват вас и може да ревнат след Не-то. НЕ на неща, от които можете да имате изгода, но дълбоко в себе си ви отблъскват? Познавате ли много хора, които са добри казване на такива НЕ-та? Не. Ами и аз не познавам. А защо?

Кое му е трудното на НЕ-то?

От Фройд та до наши дни за всички по- големи житейски въпроси можем да намерим отговор в детството. Та и за този така. Като сте били малки да са ви учили да не си давате играчките? Да заявявате открито, че не искате да си играете с някого? Да отказвате храна? Или подарък, ако не ги искате? Не, нали. Само че възпитанието и масовата култура са отишли в друга крайност – кастрирали са ни. Погледнете и образованието сега – всички говорят за грижа за другите, за уважение към другите. Образователни мантри на последните десетилетия. А истината – от Фройд, та през всички други смислени психологически трактовки – е,че ако не уважаваш и не се грижиш първо за себе си, просто няма как да уважаваш и да се грижиш за друг. Много е просто. Кой учи на него децата? Да кажеш НЕ е да заявиш себе си, свободната си воля и правото си на избор. Но е и много повече. Жизнеутвърждаващо е. Да кажеш НЕ е да заявиш, че ти си по – важен от другите. Че си по- важен от това, което другите мислят за теб. От това, на което искат да те научат. Че ти си независим от мнението на другите. За да кажеш такова НЕ се искат топки. Смелост.

Моля обърнете внимание! Тук аз не говоря за агресия или арогантност. Тук говоря за заявяване на себе си с уважение към другия. И нека ви уверя – ако истински уважавате себе си, вие вече уважавате и другите. Ако никога не сте правили компромиси със себе си, никога няма да викнете на някого или да го нагрубите.

По – дълбокия проблем с НЕ-то

По – дълбокия проблем с НЕ-то е, че преди да кажете НЕ на нещо или някого, трябва да знаете дали го искате. Колко го искате. За кога. До кога. Къде…Сложно е. Простото е следното: ако си създадете навика ежедневно да се питате, не само рационално, но и интуитивно, да питате сърцето и ума си какво искате, ще знаете. Ще знаете поне какво искате. Другите въпроси се изясняват с живеенето. Проблемът много хора да не си задават този въпрос за малките неща като „Не или Да на танците”, „Не или Да на този курс за маркетинг”, „Не или Да да се видят с мен” е, че не си го задават за големите неща.

Може би не са се питали какво е призванието им (а то не е свързано с професия или работно място), може би не са се питали каква искат да е ролята и приноса им на настоящата работа. Може би не са се питали какво искат да вземат от работата си – не става дума за пари само, а опит, обучение, увереност, контакти, споделени преживявания с добри колеги. Може би не са се питали какво им е важно в работна среда. Какво искат в едни взаимоотношения. Какво искат от всяка една връзка, която имат. Какво искат от образованието си. Когато по-големите въпроси имат отговор, дори той да не изглежда реализиран в действителността – самото му наличие е важно – малките неща се подреждат. Задаването на такива въпроси е навик. Не е лесно. Не е лесно и сам да търсиш отговорите и да създадеш навика, по тази причина създадохме и Царят на Играта.

Следващата стъпка е да си зададеш въпроса какво наистина, всъщност, в същността си искаш и за малките неща.

Другия голям проблем: окончателно решение

Живеем в динамичен свят и почти нищо не е окончателно. Записах се на курс по рисуване и го платих. Отказах се (казах „НЕ”) седмица преди него и успях да си взема и парите – друг отиде. Казах Не на един проект наскоро, но попитах след като започна дали мога да се включа. Мога. Нищо не е окончателно. Просто имайте смелостта да заявите какво искате.

Същината на въпроса: какво ще каже…

Какво би казала мама? Какво ще каже приятеля ми? Какво ще си кажат хората….НЕ-то е еманципация. То е ДА, че вие сте по- силни от мнението на хората за вас. Че сте независими от мнението на хората, а не зависими от него.

Любимата подточка във въпроса: ами ако се разплаче?

Моля разберете две неща.

Първо: всички емоции са част от мирозданието и няма „лоша” емоция сама по себе си.

Второ: всеки сам е отговорен за емоциите си. Ако днес ми кажете „НЕ” и се разплача, това е мой проблем. Мой проблем е, защото всичките ми емоции са отражение на мен самата. Мой проблем е, защото друг не би се разплакал. Не поемайте отговорност за емоциите на другите. Не се страхувайте от емоциите – не е чак толкова страшно. И една простичка истина. Let’s face it: никой не иска да бъде отхвърлен. Но всеки има духовната сила да се справи с каквото се появи в живота му. Иначе то просто няма да се появи. Кажете ми НЕ – ще се учудите как мога да го преодолея. Не само аз.

Вместо заключението: Силата на ДА-то

Няма нищо по мощно от приемането. Няма нищо по утвърждаващо живота от ДА-то. Все пак статистически доста повече хора казват „да” при оргазъм, отколкото „не”. Много тантрически упражнения в тази посока са с „да”. Обаче няма истинско ДА без искрено НЕ. Всеки път, когато кажете ДА на нещо, казвате НЕ на друго. Пишейки този пост отложих вечерята си. Временно казах ДА на нещо и…НЕ на друго. Ключът към приемането, към отдаването на живота и дори към приноса за живота е в НЕ-то. Ако човек го разбере…Ще има много по-смислени ДА-та в света.

Сигурна съм, че много хора искат да живеят оргазмично – в радост, наслада от живот, в принос и споделеност. Започнете с НЕ. Моля ви.

Източник: selfmosaic.com

Ако искате да изградите осъзнат и асертивен подход в живота и особено в отношенията с децата си и търсите подкрепа и информация в тази посока, посетете Спомнилище за родители.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!