Вредата от стремежа ни детето винаги да е доволно

От контактите ми с родители ми прави впечатление един явно доста разпространен феномен – желанието и стремежа на родителите детето винаги да е доволно. Ще кажете: “Това е съвсем естествено! Всеки родител иска детето му да е доволно и щастливо!” Всички ние искаме най-доброто за близките си, искаме децата ни винаги да са довилни и щастливи, но като възрастни и зрели хора би следвало да разбираме, че не всяко наше желание е реалистично и постижимо. Да очакваме детето винаги да е доволно е нереалистично очакване, защото детето не е робот. То е жив човек като нас и също като нас се сърди, когато не получва, каквото иска, разочарова се, страхува се, ядосва се, страда, обърква се, чувства тъга… Важно е да разберем, че КАКВОТО И ДА ПРАВИМ, КОЛКОТО И ДОБРИ И ОБГРИЖВАЩИ РОДИТЕЛИ ДА СМЕ, ЩЕ ИМА МОМЕНТИ, В КОИТО ДЕТЕТО ЩЕ Е НЕДОВОЛНО И НЕЩАСТНО  И ТОВА Е В РЕДА НА НЕЩАТА И Е ЗДРАВОСЛОВНО ЗА НЕГО.

Невъзможно и нездравословно е детето винаги да е доволно

Ние хората така сме устроени, че за да можем да оценим нещо, имаме нужда да го съпоставим с други неща, които познаваме. Ако човек никога не е попадал в ситуации, които го правят нещастен, няма да се способен да оцени и разпознае щастието и за него щастливите мигове ще бъдат просто обикновени мигове, част от ежедневието му, които му носят усещане за скука, сивота и еднообразие. И как иначе, ако постоянно ти се случва едно и също, колкото и хубаво да е то, неминуемо, ще започнеш да гледаш на него с безразличие и досада и ще закопнееш за нещо ново и различно.

Ако никога не си гладувал, не можеш да изпиташ щастие, от това, че ядеш хляб. За теб хлябът ще е нещо обикновено, което не буди никакви позитивни емоции, нещо, на което дори не обръщаш внимание. Ако никога не си бил сам, не можеш да изпиташ доволство от добрата компания. За теб добрата компания ще е просто част от еднообразното ти ежедневие, в което винаги има компания и това ти е омръзнало. Ако не си имал шанса да изпиташ цялата палитра от човешки емоции, не би имал шанса да се почувсташ истински жив.

Това НЕ означава, че трябва нарочно да поставяме децата си в ситуации, в които да усетят какво е глад, лишение или самота, за да могат след това да изпитат щастие от нещата, които получават. Няма нужда нарочно да показваме на децата си нещастието, за да оценят щастието след това. Нужно е само да спрем да се правим на супергерои и да задоволяваме всяка детска прищявка и да влезем в ролята си на родители, които имат глави на раменете, за да преценят кое желание на детето могат и е редно да задоволят и кое не могат и не намират за редно.

Феноменът Майка-орлица и нервното недоволно дете

Повечето родители в днешно време са закрилят децата си като майка-орлица и правят и невъзможното детето винаги да е доволно. Не допускат детето да се натъжи или да се ядоса. Бързат веднага да му дадат това, което иска, само и само да се успокои и да се усмихне, сбъдват всичките му желания и откликват на всяка детска прищявка. В резултат на това, вместо децата да стават по-доволни, щастливи и спокойни, наблюдаваме все повече нервни, избухливи и недоволни деца, деца с поведенчески проблеми, все повече груби и безпардонни деца, които очакват и изискват всеки техен каприз да бъде осъществен на мига и не търпят и минутка отлагане… Всичко това е резултат от описаното по-горе. Когато детето е свикнало винаги да получава, каквото иска, когато не знае какво е лишение, то не може да оцени полученото. За него да има нова играчка не е повод за радост и въодушевление, а част от скучния му монотонен живот, в който то винаги получава желаното. То постоянно получава нови играчки и отдавна е спряло това да го радва. Когато детето не знае какво е разочарование, то не може и да оцени това, което получава и не може да се радва пълноценно на полученото.  Затова и като получи нова играчка детето й се радва 5 минути и я захвърля отегчено или ядосано. Затова и когато мама е до него, то постоянно нервничи, вместо да се радва на миговете заедно с нея, защото то дори не подозира какво е мама да не е до него и да не му обръща внимание. За него мама винаги е обгрижваща, винаги е откликваща и готова за съвместни игри, независимо, че понякога е уморена, изпълнена с грижи и тревоги и хич не й е до игри… Как да оцени това, което мама му дава, като няма никаква база за сравнение? Тъй като то през целия си живот е получавало винаги всичко, което пожелае, за него да получва неща отдавна е спряло да е повод за радост и задоволяването на всеки негов каприз буди у детето само отегчение и раздразнение. Ако винаги получавате това, което искате и на Вас в един момент ще Ви омръзне и ще започнете да нервничите и да се държите грубо, само и само да предизвикате поне веднъж да ви откажат, поне веднъж нещо предизвикателно и различно да се случи в живота Ви, за да можете на фона на отказа, след това да се радвате, когато получавате желаното. Естествено детето прави това инстинктивно. То е твърде малко, за да си  дава сметка за това как се чувства и какво предизвкива тези чувства в него.

Липса на механизми за справяне с трудности

Другият негатив от това детето винаги да получава това, което иска и да се стремим да е доволно на всяка цена е фактът, че рано или късно детето ще излезе изпод крилото на майката-орлица и когато това се случи, то ще се чувства напълно неподготвено и неспособно да се справя с условията на реалния живот. В света навън, когато поискаш нещо, никой не се втурва, да ти го даде на мига. Трябва да си го получиш сам, ако можеш, а ако не можеш трябва да имаш вътрешната сила да изживееш провала или неудовлетворението си без това да те сломи. В реалния свят не всички ще ти казват на детето Ви “Браво!”, не всички ще го харесват, не всички ще се грижат за чувствата му. Около него ще има хора, които го пренебрегват, ще има хора, които му се подиграват, ще има хора, които го саботират, ще има хора, които твърдят, че са му приятели, а после ще го предават. За детето е важно още преди да се сблъска с живота навън, докато е на сигурно и защитено място у дома, да се научи да преодолява пречките, да прощава грешките, да намира начини да продължи напред…

Малките деца са гъвкави и адаптивни. Те лесно се учат, лесно прощават, бързо забравят и са винаги готови да продължат напред.  Когато нещо не им се получи от първия път, малките деца не се обезсърчават, а бързо и креативно намират нови начини, нови методи за справяне и не се предават лесно. Именно поради умението си да се справя с нови, трудни и неочаквани ситуации детето се научава да ходи, да говори, да общува… С възрастта тези умения постепенно закърняват, ако детето няма повод да ги ползва, развива и прилага ежедневно. Ако детето расте в семейство, в което получава всичко, което пожелае наготово, тогава умението на детето да се справя с трудности и да преодолява разочарования постепенно закърнява. Когато такова дете порасне, излезе от закрилата на семейната среда и попадне в компания от връсници и не винаги благосклонни възрастни, то няма да има изградени механизми за справяне в неблагоприятни ситуации. Важно е детето да знае, че освен радости, в живота има и разочарования и да е уверено, че може да преодолява трудностите и разочарованията си. Важно е детето да е преживяло отхвърляне и да е открило за себе си добър механизъм за преодоляване на подобно състояние, който да му вдъхва увереност, че независимо, че не всички го приемат и подкрепят, то може да се справи и да постигне успех и щастие в живота си. За да има детето способността да се справя в подобни ситуации, то трябва да е преживяло трудни моменти и да е оставено да намери свой работещ механизъм за справяне в такива моменти.

Затова, вместо да се опитвате да бъдете перфектите родители, чието дете е винаги доволно, бъдете истински родители и дайте пример и на децата си как да бъдат истински хора. Покажете на децата си, че понякога сте уморени, натъжени, ядосани, но с това не свършва светът. Напротив, животът винаги продължава напред за тези, които имат силата да преодоляват разочарованията и провалите. ВИНАГИ показвайте на децата си колко много ги обичате, но нека от малки разберат, че това, че ги обичате не означава да задоволявате всяко тяхно желание.

Важно е децата да осъзнаят и приемат, че понякога ще получат, каквото искат, друг път няма да получат и с това не се свършва светът; че понякога ще играете с тях, друг път не и това не означава, че не ги обичате, а просто сте изморени или имате работа; че животът е пъстър и каквито и предизвикателства да ни поднася, ние имаме вътрешната сила да устояваме и да се справяме и да вървим напред, независимо от обстоятелствата.

Когато детето е съвсем малко

Малкото бебе все още няма нито физическа, нито психическа способност да се спрая само и затова се нуждае родителите му да откликват на всеки негов зов за помощ, да го гушкат и носят на ръце, когато е разстроено, да го успокояват и забавляват, защото през първите месеци от живота си малкият човек е едно безпомощно пашкулче, което зависи изцяло от Вашите грижи и внимание.

През втората и третата година от живота си обаче, когато малкият човек вече може да се движи и обслужва самостоятелно, когато може да изрази по-ясно нуждите и желанията си е време да започнем да показваме на детето, че не всяко нещо, което то пожелае е възможно и здравословно, че ще трябва да се научи да приема откази. В началото детето ще се гневи и разстройва силно от всеки отказ и всяка ситуация, в която не получава желаното и не бива да обвиняваме детето за емоциите, които изпитва или да изискваме от него винаги да е усмихнато. Като всеки човек детето ще се натъжава, ще се радва, ще се сърди и ще се вдъхновява и ако съумете да приемате неговите настроения като нещо нормално и да не се гневите и разстойвате от тях, ако съумете да показвате на детето, че го обичате винаги, независимо от обстоятелствата, тогава то бързо и лесно ще се научи да овладява и изразява емоциите си по безопасен и здравословен начин и да намира начини за справяне с разочарованията си.

Важно е ние като родители да осъзнаем и приемем, че понякога ще виждаме сълзи в детските очи, понякога децата ни ще се провалят, ще бъдат наранени, ще страдат и ще съжаляват, ще обвиняват нас и ще казват, че ни мразят и в тези моменти от нас се иска единствено да бъдем до тях, да им показваме колко много ги обичаме и че каквото и да направят, ние вярваме в тях и ще бъдем до тях. Добрият родител не е този, който задоволява всяко детско желание и прави живота на детето лесен, а този, който е до детето си, когато то се сблъсква с трудностите на живота и се учи да се справя с тях. 

Наша основна задача като родители е да отгледаме децата си така, че когато пораснат да могат да се справят с трудностите, които ще срещат и да могат оценяват радостите и да им се радват от сърце. Наша основна задача като родители е да отгледаме децата си така, че през цялото време, каквото и да правят, да знаят, че мама и татко ги обичат винаги, дори когато са уморени или сърдити, дори когато детето върши глупости, ВИНАГИ, независимо от обстоятелствата!

Повече по темата и всичко, което Ви вълнува по отношение на ранното детско развитие и хармоничните взаимоотношения родители-деца можете да научите в Спомнилище за родители.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!