Къде се крие щастието?

Основна цел на всеки човек по земята е да бъде щастлив. Дори хората, които си мислят, че целта на живота им е да постигнат лична и професионална реализация, да бъдат известни и богати, да служат на обществото и т.н., всъщност чрез всички неща, към които се стремят се опитват да постигнат едно нещо – усещане за щастие. Едни търсят щастието в материални придобивки и богатство, други търсят щастието в близостта, любовта и общуването между хората, трети търсят щастието в личната реализация и усъвършенстване, четвърти – в служенето на обществото или в постигането на поставените цели… И независимо кой къде търси щастието и чрез какво се опитва да го постигне, мнозина накрая след дълго и изтощително бъхтане, лишения и усилен труд, успяват да постигнат това, което са си мислели, че ще им донесе щастие и… опс?! Изненада – щастието било другаде, не е там, където са си мислели!!! За съжаление макар и богати, макар и известни, макар и обградени от хора, които ги обичат и харесват, макар и личностно развити и реализирани, макар и постигнали поставените си цели много хора осъзнават, че не са по-щастливи от преди, че са постигнали това, към което са се стремели, но вътре в душата си все още копнеят да бъдат щастливи. Да, за кратко, са изживяли нещо, което прилича на щастие, но то е било миг на еуфория, на радост и гордост от постигнатото и след това, когато тази първоначална еуфория е отминала са установили, че макар и богати, реализирани, успешни и обградени от близки хора, те са си пак в изходна позиция, търсещи щастие и усещащи една празнота в гърдите и неудовлетвореност в душата…. Защо се получава така? Къде всъщност се крие щастието и изобщо постижимо ли е за човека да изживее живота си с чувство за щастие, не мимолетно, а трайно, устойчиво?

Щастието идва отвътре, не отвън!

Описаният по-горе сценарий, примери за който виждаме навсякъде около нас и който самите ние сме изживявали милиони пъти е резултат от това, че търсим щастието вън от нас и очакваме нещо отвън да ни донесе щастие отвътре – е няма как да стане, предполагам вече многократно сте се уверили и сами!

Защото ЩАСТИЕТО Е ВЪТРЕ В НАС и НЕ е резултат от притежаването на материални блага, знания и умения, престиж или реализация на поставените цели…

ЩАСТИЕТО СЕ КРИЕ В УМЕНИЕТО ДА ПРИЕМЕМ И ИЗРАЗИМ СЕБЕ СИ, ДА ЖИВЕЕМ ТАКА, КАКТО НИ ИДВА ОТВЪТРЕ ВСЕКИ МИГ ОТ ЖИВОТА СИ!

Щастието не е резултат само от положителни изживявания!

Щастието не идва само от положителни изживявания а от всяко наше действие, което е в хармония с вътрешните ни усещания и изразява кои наистина сме в този момент!

Всеки от нас може да си спомни моменти от живота си, когато е имал всички предпоставки да се чувства нещастен, а за изненада на самите нас сме се чувствали в мир със себе си и света около нас, сигурни и по странен начин удовлетворени дори в страданието си. Аз лично съм имала моменти, в които съм се чувствала нещастна и поради факта, че съм нещастна плача и някак докато плача усещам едно особено чувство на спокойствие, пълнота в душата, мир и изпитвам желание това усещане да продължи вечно. В този миг, макар и разплакана, макар и разтърсена от труден момент, аз се усещам, че всъщност съм щастлива – защото съм в хармония със себе си, защото изживявам това, което наистина чувствам отвътре. Защото ми се плаче и аз плача. Защото съм уплашена и си позволявам да дам израз на страха си (вместо да го крия и да се правя на смела и спокойна). Защото не се опитвам да съм нещо, което не съм и да приемам ситуацията за такава, каквато не е.

Щастието не е задължително смях, балони и фойерверки. Щастието често е се крие в сълзите, в потта, в болката. Щастието може да изскочи отвсякъде, ако си дадем шанса да погледнем себе си и живота си без цензура, ако спрем да замазваме пъпките си с фон дьо тен и се покажем пред себе си и света такива, каквито сме –с пъпки, със страхове, с недостатъци.

Капанът на целите

Всеки от нас освен кожа, кости и карантия, носи и една душа, която копнее да получи правото да живее, да действа и чрез действията си да покажем кои сме всъщност. Вместо това обаче ние често се срамуваме от това, което сме и предпочитаме да се правим на нещо което не сме, но което вярваме, че ще ни донесе успех, признание, любов… И после се разочароваме. Защото нищо не се получава или по-странното – уж всичко се получава, а на нас ни е празно отвътре и усещаме неудовлетворение. Вкарваме се в синдрома на целеустремения човек. Човекът, който не следва себе си, а целите си, който поради чувство за малоценност е приел някакви цели за по-важни от самия него и някакви външни показатели, за по-истински от вътрешните му усещания. И си плаща цената – цена, наречена неудовлетвореност, празнота, усещане, че нещо липсва…

Целите са хубаво нещо. Чрез тях чертаем своя път напред в живота. Важно е обаче да не забравяме кой на кого служи. Ако ни е важно да бъдем щастливи, ако смятаме, че заслужаваме да изживеем живота си в мир със себе си и света, в който живеем, в благост и хармония, то не бива да забравяме, че целите служат на нас, а не ние на целите. Когато една цел започне да ни притиска да правим компромиси със себе си, когато ни пречи да изразяваме това, което вътрешно усещаме, когато ни кара да се държим по начин, който в този момент всъщност не ни идва отвътре, то тази цел вече е спряла да ни служи и или трябва да спрем да я следваме, или обричаме себе си от свободен човек да се превърнем в слуга – слуга на собствената си цел. И после дори да постигнем целта, предполагам не се учудвате, че няма да се почувстваме щастливи. Както казах по-горе вероятно ще изживеем еуфория от победата, гордост от постижението, но тези мимолетни чувства на радост бързо ще отминат, оставяйки място на усещането за празнота и неудовлетвореност, които ще завладеят цялото ни същество. И нищо чудно! Робът няма как да бъде щастлив! Този, който сам е избрал да пренебрегне себе си в името на цели, обществена оценка, престиж, материални блага и т.н. няма как да живее щастлив и в мир със себе си. Защото вътре в душата му цялото му същество се чувства предадено и изоставено, пренебрегнато, ограбено и необичано. Защото който обича себе си, никога не би пренебрегнал себе си в името на каквито и да било цели.

От къде да започнем?

Който му стиска може да се откаже от преследването на псевдощастие, от очакването щастието да дойде отвън, може да спре с това, което е преследвал до момента и да остане за малко на саме със себе си…

Да помълчи… да спре да се щура като муха без глава и да прелива от пусто в празно…

и да даде израз на всичко онова, което напира отвътре…

Ако Ви се крещи, крещете. Ако Ви се скача на дама, излезте навън, купете един тебешир, начертайте една дама и скачайте. Ако Ви се плаче, плачете. Ако Ви се хваща гората, хванете я, какво чакате?! Животът се случва сега, утре няма да има втори дубъл. Ако Ви се правят неща, които Ви плашат, плашете се и ги правете… Изразете в реалността (не във фантазиите в главата си), всичко това, което усещате точно в този момент.

Изживейте всичко, което усещате отвътре. Какво като хора си кажат за вас разни неща. Да не мислите, че хората ще се занимават с вас цял живот. Че те си имат собствени животи за живеене и хич не им е до вас! Дори да се разочароват от вас, дори да се обидят, дори да Ви се присмеят, всяко чудо за три дни. И това ще отмине. Скоро всички ще преглътнат шока от промяната и ще се приспособят към новата ситуация. Нима си заслужава да оковете душата си във вериги и цял живот да чувствате неудовлетвореност и празнота, само защото изпитвате страхове и плащате данък обществено мнение или се плашите, че няма да понесете да видите собствените си недостатъци, които до сега сте покривали под розов воал?! Не се подценявайте! Можете да преживеете всичко, което носите вътре в себе си и не само да го преживеете, но колкото и странно да Ви изглежда да му се насладите и да се почувствате може би за първи път в живота си наистина щастливи! Не екзалтирани, не горди или невротично еуфорични, а щастливи – балансирани, спокойни и готови да посрещнете всяко предизвикателство в живота!

Дайте израз на всичко, което носите в себе си, дайте израз на страховете си, не се опитвайте да се борите с тях или да се преструвате, че не съществуват. Само, ако дадем израз на това, което напира отвътре ще дойде онова усещане за мир, хармония и трайно щастие, което не идва от постигнати цели, материални придобивки и граден имидж, а идва от душата, която нищо и никой не може да ни отнеме. Когато извадим от душата си всичко, което я тормози и го излеем навън и започнем да правим това, което ни се иска, тогава независимо какви сме, независимо какво се случва просто се чувстваме щастливи и не ни трябва нищо специално, за да ни носи щастие. Щастието просто е част от живеенето, когато на човек му стиска наистина да живее.

Лично щастие – обществен принос

Ако сте от хората, които  живеят за обществени каузи, мечтаят да променят света и да го превърнат в едно по-добро място за живеене, пренебрегвайки често себе си в името на общото благо, личните си усещания, чувства и желания в желанието си да правите всеобщо добро, то замислете се, способни ли сте да допринесете истински за това общо благо, след като вътре в себе си сте неудовлетворени и лишени от истинско щастие? Щастливо и благоденстващо общество може да имаме само, ако индивидите в него са щастливи и багоденстващи. Ще живеем в мир и хармония единствено, ако всеки от нас носи мир и хармония в себе си и изразява това навън към другите. Докато потискаме личносто си щастие в името на уж „по-висши“ цели като общо благо и всеобщо добруване, като осуетяваме вътрешния си мир в желанието си да се „борим“ за външен такъв, даваме ли си сметка, че хвърляме просто прах в очите – собствените си и тези на другите, че докато аз, ти, той, тя и всеки един от нас не започне да изразва себе си и да усеща вътрешен мир, хармония и благоденствие няма как да изградим и заживеем в хармонично, мирно и благоденстващо общество! Промяната започва отвътре. Ако човек се погрижи за личното си щастие, едва тогава ще е способен да допринесе и за общото такова. Успехът е резултат от щастието. Няма как да постигаме успехи, независимо лични или обществени, ако сме вътрешно неудовлетворени и нещастни хора.

Вместо заключение

Живеем в общество, което се е юрнало да постига цели, все по-големи и все по-трудно постижими. И ги постига. И… нищо. Вътрешната неудовлетвореност си остава. И това кара хората да си поставят още по-големи цели, да леят пот и сълзи, докато ги постигнат, да жертват себе си, желанията и мечтите си, в името на постигането на някакъв идеал, който… не съществува. И загубили себе си по пътя, бъхтаме все повече и повече да извървим пътя, самозаблуждавайки се, че в края на пътя сигурно ни чака наградата за всички жертви, които сме направили по пътя. А награда няма и няма как да се дава награда на този, който се отася жестоко и пренебрегва най-ценното – себе си! А в себето е скрито съкровището. То не е диаманти, обожатели или титли. То е по-ценно. Носи пълнота, мир и благоденствие и хората го наричат щастие.

Едва когато човек остави зад гърба си привързаността към външни източници на псевдощастие и открие простичката истина, че щастието се крие в изразяването на себе си, човек става истински щастлив. Изумително е колко простички неща водят до щастие като например да се мръщим, когато сме недоволни; да се усмихваме, когато сме радостни;  да плачем, когато страдаме; да говорим това, което мислим и да правим това, което ни се иска, без да се опитваме да подражаваме на модели, които някой ни е наложил или сами сме харесали, без да следваме предписания и планове, без да правим нещо специално, без да се „борим“, без да полагаме каквито и да било усилия и старание, без да се учим на нещо специално, просто живеем и действаме в хармония със себе си! Това е щастието! Устойчиво на кризи, трагедии, бедствия! То си е с нас, когато се смеем и когато плачем, когато успяваме и когато се проваляме. То е усещането на приемане и любов, които сами даваме на себе си, като не се срамуваме от себе си и не прикриваме истинската си същност под маски.

Пълнота, хармония, мир в душата по време на падове и възходи в заедност и в самота…

Приятно щастливеене, Човеци!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!