Най-важното за майчинството

Да си майка е нещо безкрайно – най-голямото щастие и най-голямата отговорност, радости и тревоги, дар и изпитание… И истината е, че никога не си подготвена, за това, което предстои, колкото и да си уж наясно, колкото и да си чела, реалността винаги надхвърля очакванията ти и в двете посоки и всеки ден надскачаш себе си и се питаш, колко ли още може да понесе душата ти и се изненадваш колко много всъщност носиш в себе си – в двете посоки – и любов и страхове – майките ги имаме в изобилие…

Най-точното описание за майчинството, което съм срещала е:

“Да си родител, означава да свикнеш да гледаш как сърцето ти се разхожда извън тялото ти” – прекрасно и малко плашещо усещане – бъдещето ти, щастието ти, любовта ти, събрани в едно малко човече, което особено нехае за надеждите, които влагаш в него и чувстата, които изпитваш и се хвърля като камикадзе с главата надолу от катерушката и яде пясък, и се инати и не те слуша и вярва, че това си е неговия живот и може да прави, каквото си иска с него – и си е съвсем право! А ти бършеш скришом сълзите си и броиш бавно наум до десет, докато се успокоиш, защото искаш да дадеш на своето човече свободата, но се боиш, да не загубиш сърцето си, някъде там в големия свят на възможности…

24/7

Майчинстото не е работа на 24 часов работен ден, седем дни в седмицата, както често се цитира. Ако го приемеш за работа и ти и детето ти ще си имате грижи, защото работата е задължение и като всяко задължение тежи и дотяга с времето. Ако приемеш майчинството по този начин, няма да как да го изживееш с любов и наслада. По-скоро ще гледаш как да се скатаеш от работа и да се отървеш от детето всеки път, когато можеш и в резултат ще си “подариш” множество пропуснати мигове, празнота в сърцето и в теб и в детето, усещане за липса, за несподеленост, от което боли. Ти не работиш като майка. Ти СИ майка!

Да си майка е мисия, която веднъж като приемеш и няма отказване. Завинаги е… а нас човеците това “завинаги” ни носи хем успокоение (че никога няма да го загубим), хем страхове (че отърване няма)… За някои жени надделява успокоението и те радушно приемат и играят ролята си на майка 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и са ОК с това. Майчинството им дава смисъл, усещане за принос, нещо ценно, което ще оставим след себе си… При други жени надделяват страховете, усещането за загубената свобода – илюзорно, но понякога доста силно усещане, за огромната отговорност, от която почивка няма – изведнъж се оказва, че непрекъснато, всеки миг от живота си трябва да мислиш освен за себе си и за още някой и да отговаряш за живота му, здравето му, щастието му – пак илюзорно, защото детето си е отделен човек и само си избира дали да бъде щастливо или не и дори на челна стойка да застанем не винаги е в наша власт да го ощастливим, но доста се напъваме в тази посока…

Илюзиите на майчинството

И като споменах илюзии – майчинството като всяко безкрайно, важно и взеобхватно нещо е благодатна почва за подхранване на илюзии. Всички майки ги имаме, неизбежно е, но все пак, колкото по-рано стъпиш върху здрава почва и станеш бдителна за илюзиите, толкова по-добре и за теб и за детето. Сега ще изброя най-честите илюзии, а ти си направи едно ароматно кафе, чай или домашна лимонада, прегърни нежно крехкото си майчино сърце, което се преструва на безсташно, всеможещо и всезнаещо и признай честно пред себе си илюзиите, които имаш, страховете, които таиш и болката, която изпитваш понякога… ако се чудиш как някои майки имат търпение, разбиране и мъдрост да преодоляват трудностите на майчинството – това е отговорът – те умеят да се прегърнат и да си признаят и не хабят енергия да се преструват, а дават тази енергия под формата на любов на децата си…

Илюзията за майчинството като ограничение

Широко разпространена илюзия е, че детето те лишава от личната ти свобода. Зрънцето истина тук, което придава достоверност на тази илюзия е, че наистина в тесен битов план като имаш дете, не можеш просто да си хванеш шапката и да обикаляш кръчмите и дискотеките, когато ти скимне. Животът с дете на ръце или хванато за полата е различен от живота на волна птица. В по-широк план обаче, не дискотеките, кръчмите и т.н. правят живота ни свободен. Замисли се кое ти дава усещане за щастие, кое те кара да дишаш свободно с пълни гърди, кое кара душата ти да лети и си дай сметка кои твои лични стахове ти пречат да го постигнеш, защото е много удобно да крием страховете си и да се оправдаваме с децата си, но ако се огледаш, ще видиш, че има много майки, които с малки деца сменят работата си, отиват да живеят на ново място, обикалят света, реализират мечтите си, женят се и се развеждат, живеят активно… не децата са пречката, а страховете ни! Ще си върнем чувството за свобода единствено, ако спрем да виним за липсата му малките невинни душички и си признаем страховете, които изпитваме.

Илюзията, че можем да постъпваме винаги правилно

Доста мъчително е понякога да си признаем, че сме просто хора, а не супермен и че е човешко да се греши. Когато става въпрос за най-важното, децата ни, сме склонни да не приемаме компромиси и да си вадим душата за всяка грешка, която допускаме – напразно. Както казах и по-горе, много по-ползотворно е, вместо да си хвърляме енергията в самообвинения, да я дадем на деца си под формата на любов. От другото всички губим. Приемете, че няма как да сте подготвени за всичко и няма как да знаете всички отговори и няма как никога да не допускате грешки… Правили сте грешки и отново ще правите. И с това няма да дойде края на света, нито детето Ви ще бъде непоправимо увредено и завинаги загубено, ако грешките Ви са грешки от любов, а не от злоба и ненавист. Един извстен виц разказва как група майки отишли при Фройд и го попитали как да отгледат децата си, така че да им гарантират безоблачно бъдеще и лек и щастлив живот. Фройд помислил, помислил и казал: “Няма начин. Каквото и да направите, пак ще ги прецакате!” Който не опитва, той не греши. Който се е захванал със сериозна и отговорна мисия, трябва да е подготвен, че по пътя ще среща трудности и не винаги ще знае как да постъпи. Прощавайте си, когато грешите – само така вместо за угризения, ще ползвате енергията си, за да давате любов на детето си – а това е най-важното!

Илюзията, че сме отговорни за щастието на децата си

Една от честите илюзии, които носят много болка, угризения и чувство за вина е, че ние майките сме отговорни за щастието на децата ни. Има зрънце истина в това (то във всяка илюзия има зрънце истина, което й придава достоверност), но децата ни, макар да идват от нас, макар да ги носим 9 месеца под сърцето си и макар да са най-свидното нещо за нас, са отделни от нас личности със свой път в живота, свои стремежи, свои уроци, които е важно да научат. Зрънцето истина тук е, че е наша отговорност да даваме на детето си храна, сигурност и любов, но дали детето ще ги приеме и дали ще се чувства щастливо от това, което му даваме или не – изборът си е негов! Не знаем откъде идва душата му и накъде отива и как ще реагира на това, което правим за него. Затова давай най-доброто от себе си и приеми, че детето ти не винаги ще е доволно и няма винаги да се развива според очакванията ти пропорционално на усилията ти. Ти обаче не спирай да му показваш, че го обичаш, каквото и да е и каквото и да прави, а останалото просто не е твоя работа – ти си майка, не Господ.

Вместо заключение

Навсякъде по билбордове и реклами майките са усмихнати и нежно прегръщат децата си и играят безгрижно заедно. В реалния живот обаче си говорим за страхове, илюзии, болка, трудности, признания. И двете са верни – майчинството е в двете – в смеха и в сълзите, в ласките и в тревогите. Като всичко човешко, едното не може без другото. Когато сърцето толкова силно копнее за нещо, няма как да не се страхува, когато залогът е голям и тревогите ни са големи. И в това се крие част от красотата. Не можеш дори да си преставиш колко празен е животът на онези, лишили се от безкрайното щастие, в името на това да си спестят отговорността, тревогите и болката.

Бъди до детето си и живей с пълни гърди! Изживявай пълноценно всеки миг – и веселите и тъжните, и радостите и тревогите! Това ще е най-ценното, което ще ти остане от този живот един ден, когато си отиваш. Покажи и на малкото човече, че медалът винаги има две страни и наред с радостите в живота, вървят и трудности и разочарования и в това се състои силата човешка – в умението да изживяваме и двете и да продължаваме напред.

Не отблъсквай детето си, когато си тъжна или неспокойна. То няма нужда само от щастлива майка. То има нужда от истинска майка, от майка, която да го научи да минава през болка и щастие, през подеми и падове. Това единствено има смисъл. Всичко останало е плод на суетата човешка…

Баща ми вчера ми каза какво според него е щастие: “Щастието е малка ръчичка в твоята ръка.” – колко хубав е животът, когато се наслаждаваме и ценим това, което имаме, докато е още с нас!

Съмишленици и подкрепа по пътя на осъзнатото родителство ще намерите в Спомнилище за родители.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!