За привързаното родителство според водещи специалисти в областта на детското развитие

След като в предходната част от темата за привързаното родителство разгледахме защо и как на българска почва терминът “Привързано родителство” често е криворазбран и изопачен, нека разгледаме становището на водещи в световен мащаб специалисти по ранно детско развитие, посветили дългогодишния си труд на това да изследват и наблюдават взаимоотношенията родители-деца в ранното детство и да документират факторите, водещи до здравословно или патологично развитие на детето и в последствие на зрелия индивид.

Привързаното родителство на д-р Сиърс

Терминът „Привързано родителство“ е популяризиран от американският педиатър Уилям Сиърс (роден през 1934г.), професор по педиатрия в Калифорнийския университет, баща на осем деца и съавтор заедно със съпругата си на над тридесет книги, посветени на бременността, раждането и родителството. Според д-р Сиърс привързаното родителство е метод на родителстване, основан на 8 основополагащи принципа:

1. Подготовка за бременността, раждането и родителтвото.
2. Хранене с любов и уважение.
3. Откликване на нуждите на детето с чувствителност.
4. Прилагане на грижовен допир.
5. Включване на нощни грижи за детето.
6. Осигуряване на последователна любяща грижа.
7. Практикуване на позитивна дисциплина.
8. Стремеж за баланс между личния и семейния живот.

Мнозина свързват теорията на Сиърс за привързаното родителство с носенето на бебе в слинг, спането в едно легло с бебето и кърменето на поискване, но е важно да обърнем внимание, че това са само някои от проявленията на привързаност, а не задължителни атрибути на привързаното родителство. Акцентът пада не върху това кой къде спи и как носи бебето си, а върху факта, че бебето не е просто кукла, която трябва да бъде нахранена и подсушена, а човешко същество, което има нужда от близост и предпоставка за здравословното физическо и психическо развитие на детето е отношението на уважение и любов към него във всеки аспект от общуването между възрастния и детето. (Повече за концепцията на Сиърс и практическото й прилагане в ранна възраст можете да прочетете тук).

Теория за привързаността на Боулби

Своята работа Сиърс базира на  теорията за привързаността на британския психиатър и психоаналитик Джон Боулби (1907г. – 1990г.), доктор по медицина в Кеймбридж, президент на Международната асоциация по детска психиатрия и психоанализа, член на британското психоаналитично общество.

Теорията за привързаността на Боулби е най-влиятелната теория за ранното детско развитие, базирана на дългогодишна изследователска работа и клинични наблюдения, поставила основните на съвременните методи и практики, следвани от неонатолози, педиатри, педагози и психолози, работещи в сферата на ранното детско развитие по цял свят. Теорията за привързаността подчертава важността на здравата емоционална връзка и привързаност между детето и неговите родители за неговото бъдещо емоционално, психическо и интелектуално развитие. Децата развиват силни емоционални връзки с човека, който се грижи за тях и тези връзки са от изключително значение за по-нататъшното развитие на човека. Бебето има потребност да преживява близост, топлина и постоянна връзка с майката, за да може да се развие нормално.

Теорията на Боулби, популяризирана сред широката родителска аудитория от Сиърс, среща подкрепата на водещи психиатри и психоаналитици, посветили работата си на изследването на ролята на ранното детство върху по-нататъшното психично развитие на индивида. Провежданите през изминалите десетилетия изследвания, психологически експерименти и клинични наблюдения на водещи психолози, психиатри, психоаналитици и педиатри доказват огромното основополагащо значение на изграждането на сигурна привързаност между детето и майката (или друг възрастен, грижещ се за детето) за изграждането на здрава психика в индивида.

Начинът, по който детето общува с възрастният, поел основните грижи за него през първите години от живота му формират моделът, по който през целия си нататъшен живот индивидът ще се отнася към себе си, към околните и към житейските ситуации, в които попада.

“Достатъчно добрата майка” според Уиникът

Доналд Уникът (1896г. – 1971г.), известен английски педиатър и психоаналитик, водещ член на независимата група в Британското психоаналитично общество, посветил живота и делото си на детската психиатрия и проблемите във взаимоотношенията между бебето и майката, въвежда термина „достатъчно добра майка”  като най-важна и задължителна предпоставка за здравословното физическо и психическо развитие в ранна възраст.

Според Уиникът  „достатъчно добрата майка” интуитивно усеща и незабавно откликва на бебешките нужди, сякаш майка и бебе са едно цяло. С порастването на бебето според Уиникът „достатъчно добрата майка” постепенно се отдръпва, оставяйки пространство за изграждане на независимост в детето, съобразно все по-нарастващите му способности, като позволява на детето да изживява адекватен брой фрустрации със сила адекватна на възрастта му и по този начин му помага да  придобие увереност в собствените сили и пълноценен контакт с реалността.

Здравословното развитие: от пълня слятост с майката до изграждането на самостоятелност, според Малер

Друга водеща фигура в изследването на ранното детско развитие е Маргарет Малер (1897г. – 1985г.). Тя завършва медицина в Будапеща след това психоанализа във Виена, емигрира в САЩ и посвещава делото на живота си на изследване на ранното детско развитие. Автор е на книгата “Психичното раждане на детето” (1975г.), плод на многогодишните й изследвания и изследователска работа със здрави деца и техните родители, както и деца с патологии и семействата им. Малер разработва една от водещите теории в детското развитие, според която бебето през първия месец от живота  е отделено от околния свят, тъй като трудно регистрира външни стимули, от втория до шестия месец от развитието си е в симбиотична връзка с майката, тоест бебето се свързва с външния свят чрез майката, изживява себе си и майка си като едно цяло, т.е. възприема майка си като част от себе си, след което от шестия месец до края на втората година от живота си бебето постепенно напуска тази слятост с майката, за да изгради своята автономност на отделен и независим от майката субект.

Според теорията на Малер, основополагаща и до днес в областта на ранното детско развитие, два са основните аспекта, от които зависи здравословното развитие на детето и след това и на зрелия индивид: 1) До 6-ия месец бебето има нужда от отдадена майка, която откликва на всички нужди на детето, така че то да изгради усещане за слятост с майката. Провалът в тази фаза води до тревожност, чувство за малоценност и трудности за изграждане на близка връзка с бъдещи партньори в живота. 2) След 6-ия месец с нарастване на двигателните и интелектуалните способности в детето, майката следва постепенно интуитивно да започне да се отдръпва, за да успее детето да се отдели от майчината фигура и да изгради стабилно усещане за собствената си индивидуалност. Провалът в тази фаза поставя детето в зависима позиция от авторитетните фигури в живота му не само в ранна, но и в зряла възраст, инфантилно идеалистично възприятие на действителността, непособност за справяне с реалността, трудности за устояване на фрустрации и предпоставка за развиване на психотична структура.

Развитието на чувството за собствена същност и ролята на майката според Стърн

Най-големия авторитет в наши дни по отношение на връзката между майка и бебе е Даниел Стърн (1934 – 2012), завършил медицина в Харвард, след което специализирал психиатрия и психоанализа. Изследванията на Стърн обхващат периода от раждането до 3-тата година от живота на детето, като целта му е да изгради разбиране за субективния свят на детето и това как то преживява различни ситуации. Най-известната книга на Стърн е „Вътреличностният свят на детето” (1985г.) Голяма част на изследванията си Стърн насочва към връзката майка-бебе, като основополагащ фактор в развитието на детето и индивида в зряла възраст. Стърн смята, че още от самото си раждане, бебето има наченки на усещане за собствената си същност, което усещане търпи развитие с израстването на детето и неговите изследвания и наблюдения сочат, както и според останалите изследователи на детското развитие, че в процеса на изграждане и развитие на усещането за собствена същност огромна роля играе майката (или друг възрастен, който полага основни грижи и прекарва основната си част от времето с детето). През първите месеци от живота си бебето има нужда от отдадена майка, фокусирана изцяло върху детето, като с израстването на детето фокусът преминава от връзката на детето с майката към връзката на детето със заобикалящата го среда и изграждането на умения в детето за взаимодействие със средата и по така да изгради реално усещане за себе си и собствените си възможности.

Към посочените тук имена и теории, можем да добавим и други, но целта ни тук не е да направим пълна хронология на теориите за развитието, а да обърнем внимание на факта, че всички големи изследователи на детското развитие, посветили десетилетия от живота си в изследването на стотици бебета и техните родители, стигат до едни и същи изводи по отношение на необходимостта от физическа близост и интуитивно откликване на всички нужди на бебето през първите шест месеца след раждането на бебето, защото в началото на живота си то е напълно безпомощното и има огромна нужда от това да усеща постоянна подкрепа. След шестия месец с постепенното развиване на двигателните и интелектуални способности на детето е необходимо да се задейства нов процес на постепенно интуитивно отдръпване на майката, за да се освободи пространство, в което детето да развива своята самостоятелност, способността си да преодолява трудности и да устоява на фрустрации и да изгради постепенно своята идентичност и умения за адекватно разбиране и взаимодействие с реалността.  

Взаимоотношенията с родителя – формиращ фактор за психиката на човека

Ако се чудите защо някои хора въпреки, че са интелигентни, образовани и добре изглеждащи не успяват да си намерят добър партньор в живота или да развият талантите си и да намерят удволетворяващо ги място под слънцето, докато други може би не твърде надарени имат хармонична връзка с парнтьора си и развиват себе си щастливо в личен и професионален план, изследователните на човешкото развитие, намират отговорите на тези явления в най-ранното детсво, в първото взаимоотношение в живота ни (с майката), което оставя своя отпечатък психиката на човека за цял живот и в първите ни действия, успехи и провали и начина,  по който те са посрещани от водещите фигури в живота ни.

Казано с прости думи, ако обгрижващия ни родител е бил всеотдаен, любящ, нежен и откликващ през първите месеци от живота ни, когато сме били съвсем безпомощни и беззащитни и след това с нарастване на личните ни способности ни е насърчавал да се справяме самостоятелно, да падаме и да ставаме сами и през цялото време ни е окуражавал, че ще успеем, то ние ще изградим вяра в себе си и в света, реалистично разбиране за собствените ни способности и умение да устояваме на изпитания и трудности.

Ако обаче грижещия се родител е бил вечно зает, отсъстващ и дистанциран, това ще накара детето да се чувства необичано и отхвърлено и ще бъде предпоставка за развиване на чувство за малоценност в детето и в зрелия човек в бъдеще, който ще смята, че е недостоен за обич и трудно ще показва способностите си и трудно ще се свързва с другите. Необгрижващия родител ще създаде в детето и усещането, че светът е враждебно настроен и не бива да има вяра на никого, а такъв човек трудно след това си намира партньор в живота.

Прекалено взискателните, капризни родители, които поставят свръхизисквания към децата си също отглеждат бъдещи малоценни човеци, които трудно могат да се почувстват щастливи, приети и обичани в живота си. Тези хора обикновено стават перфекционисти, вечно неудовлетворени и вечно стермящи се към непостижими цели, с нереалистични очаквания към себе си и към другите.

Родителите, които изграждат отношения на близост и обгрижват отдадено бебетата си, но не успяват да се отдръпнат, когато детето пораства, да поставят ясни и твърди граници и да предоставят на детето пространство, в което то да се учи да се справя самостоятелно и да преодолява само трудностите по пътя си, са хора обикновено силно контролиращи (а завишена нужда от контрол има този, които е неуверен, не умее да се доверява и страда от повишена тревожност) или пък хора, които страдат от липса на близост и обич от страна на партньора си, чувстват се самотни и се опитват да запълнят личната си самота с прекалена близост с детето си във възраст, в която за детето е нездравословно да продължава да живее под крилото на родителя. Вероятно тези родители самите те са израснали с подобни свръхконтрилиращи или задушаващи родители и сега пренасят собствените си негативи неволно върху децата си.

Всеки от нас е резултат от уменията и грешките на родителите си. Няма как да върнем лентата назад и да променим своето детство и факторите, които са ни формирали такива, каквито сме. Можем обаче в името на нашите деца да си дадем ясна сметка какви сме и да намерим своя начин да изградим с децата си такива отношения, които ще им помогнат да израснат самостоятелни и удовлетворени човеци.

Няма как да бъдем идеални майки и ясно е, че няма да отгледаме идеални деца, но е важно да разберем каква е ролята на родителя за здравословното психично развитие на детето, как тази роля се променя с порастването на бебето и превръщането му в дете и да се постараем да бъдем не перфектни, вечно покровителстващи и контролиращи, а “достатъчно добри майки”.

В следващата статия, посветена на темата ще поговорим за практическите насоки във взаимоотношенията родители-деца през различните етапи от развитието на бебето и малкото дете. Посочените по-горе изследователи на ранното детско развитие заслужават по-подробно внимание и за целта ще подготвя отделни статии за по-важните насоки в областта на ранното детско развитие и практическото им приложение.

Съмишленици и подкрепа по пътя на осъзнатото родителство ще намерите в Спомнилище за родители.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!