Родителството през първите шест месеца

Още от поредицата

Привързано родителство – здравословно практикувано или криворазбрано?
За привързаното родителство според водещи специалисти в областта на детското развитие
Родителството през първите шест месеца

През първите месеци от живота си бебето е безпомощно вързопче, което не може да държи дори собствената си глава изправена и не може да управлява движението на тялото си. През първите месеци от живота си бебето е изцяло зависимо от родителите си. Когато все още не може да се храни само, не може да се движи само и не може да говори , бебето разчита изцяло на възрастните в живота си, за да се чувства обгрижено, обичано и защитено.

Привързаното родителство е най-добрия метод за отглеждане на бебето, основаващ се на няколко прости стъпки:

Бъдете близо до бебето

Само така ще се научите да разпознавате сигналите, с които то съобщава кога е гладно, кога е уморено, кога изпитва болка, кога има нужда от внимание и разнообразие. Ако сте далеч от бебето няма как да се научите да разбирате неговия език и следователно няма как да се грижите за него по най-адекватния начин.

Гушкайте и носете бебето

В утробата Ви в продължение на 9 месеца бебето е било непрекъснато носено и е усещало допира до тялото Ви, ритъма на сърцето Ви и полющващите се движения на Вашето тяло. Нереалистично е да очаквате, че след ражаднето си, то моментално ще забрави усещането от допира до тялото Ви и ще свикне веднага да стои самичко. През първите месеци след раждането си бебето има нужда да изпитва познатите усещания от утробата, които му носят усещане за сигурност. За това, когато бебето е неспокойно, гушкайте го, носете го в обятията си и му показвайте, че сте до него и не е само. Само така бебето ще развие усещане за сигурност, ще почувства, че макар и животът му да се е променил драстично след раждането основното си е същото – мама е тук и то може да я усети и да разчита на нея винаги, когато има нужда. Това се нарича базова сигурност. Бебетата, изградили усещане за базова сигурност много по-бързо се адаптират към външната среда и израстват много по-спокойни и уверени. Ако гушкате бебето всеки път, когато е неспокойно, в последствие то ще може все повече да остава и самичко. Обратното, ако оставяте неспокойното бебе самичко, в желанието си да го приучите към самостоятелност, ще постигнете обратния ефект. Бебето рано или късно ще спре да плаче и да Ви търси, защото ще разбере, че няма смисъл да вика някой, който не идва при него, но ще се почувства самотно, отхвърлено и необичано и ще развие от една страна неувереност в собствените си сили (ще си помисли, че е неспособно да изрази нуждите си, щом като никой не го разбира и не откликва) и също ще развие чувство за малоценност (явно нищо не струва, щом собствената му майка не милее за него и го изоставя, когато плаче). Когато бебето Ви вика и Вие отивате и го вземате в обятията си, то развива усещането, че е способно – винаги, когато иска да повика някого, успява и усещането, че е обичано – винаги, когато плаче, мама го прегръща – явно го обича и иска то да е добре.

Когато бебето е спокойно и не търси Вашето присъствие, оставяйте го самичко. Освен от близост и гушкане, бебето има нужда също така постепенно да свиква да се чувства добре и самичко, а не само, когато мама е до него. Използвайте моментите, в които бебето е спокойно и го оставете, а ако Ви потърси, отново отидете при него. Никоя крайност не е добра. Да оставяме бебето да плаче самичко води до сериозни негативни последици, но и да го държим постоянно в ръцете си, дори тогава, когато то не показва нужда от нас също е вредно. Има майки, които не могат да се нарадват на бебетата си и не ги изпускат от ръцете си, без да се усещат, че буквално задушават в прегръдките си всеки опит на малкото човече да развива своята самостоятелност. Затова, нужно е всичко да е умерено – гушкайте бебето всеки път, когато е неспокойно и не го оставяйте да плаче самичко, но когато се чувства добре и няма нужда от вас, оставяйте го по малко и самичко, за да може постепенно да се отдели от мама.

В зависимост от вродения си темперамент, емоциите на майката през бременността и по време на раждането и стресът, изживян при самото раждане, някои новородени са по-спокойни и имат по-малка нужда от гушкане и утешаване, докато други бебета са силно тревожни и имат нуждата да усещат постоянно присъствието на мама (или друга обгрижваща фигура). Ако бебето Ви търси често близостта на тялото Ви и се успокоява само в обятията Ви, вземете си слинг, в който бебето изпитва познатите усещания от утробата, а ръцете Ви остават свободни за личните Ви занимания. Така и мама и бебе са доволни и адаптацията на бебето към външния свят става по плавен и щадящ начин.

Кърмете бебето на поискване

Кърмете бебето всеки път, когато отваря устичка и върти главичка в опита да намери гърдата. Гладното бебе в началото не плаче, а само търси гърдата и ако не я получи започва да хленчи, първоначално тихо и след това все по-силно, докато накрая се разреве със силен глас. Не чакайте бебето да се разплаче. Плачът показва, че бебето е вече не само гладно, но и уплашено, че ще умре от глад, защото отдавна показва признаци на глад, но никой не му дава храна. Бебето не е робот, който огладнява под час. Понякога бебето ще огладнява по-често, друг път – по-рядко. За това бъдетете близо до бебето и го хранете всеки път, когато дава признаци, че е гладно. За малкото бебе, което все още не разбира света и живее изцяло инстинктивно, задоволяването на усещането за глад е от първостепенно значение, заедно с усещането, че не е само и мама е наблизо.

Отнасяйте се към бебето като към личност

Още от самото си раждане бебето не е просто уста, която трябва да бъде нахранена и тяло, което трябва да бъде подсушено, облечено и приспано. Бебето не е и робот, който яде, спи и живее под часовник. Бебето е живо същество, със своя индивидуалност и личностни особености, които се проявяват от най-ранна възраст. Опознайте бебето си и уважавайте личността му. Още от първите мигове след раждането си, това малко човече знае дали му е топло или студено, дали е гладно, дали има нужда от общуване или от спокойнствие и усамотение. За това е важно да бъдете до бебето и да го опознаете, ако искате съвместният Ви живот да протича гладко и щастливо. Колкото по-бързо се научите да разпознавате сигналите, с които бебето общува с Вас и колкото по-бързо се научите да обръщате внимание на тези сигнали, не да ги подценявате, толкова по-спокойно и щастливо бебе ще имате, а заедно с него и Вие ще се чувствате успешни, спокойни и щастливи родители. Много начинаещи родители живеят с илюзията, че бебето е кукла, която те ще моделират по свой вкус и се разочароват и затрудняват силно, като скоро усетят, че бебето не се поддава на дресировка и не изпълнява очакваният им, а има свои собствен темперамент и индивидуалност. В дома Ви има не домашен любимец, а човек и за да се разберете с него е нужно да го опознаете и да проявите уважение към индивидуалността му. Само така можете да поставите основите на пълноценно и щастливо съвместно съжителство.

След шестия месец

Двигателното и интелектуалното развитие през първите месеци постепенно поставя бебето във вече различна позиция. То вече координира все по-добре движенията си и може самостоятелно да хваща предмети, да ги изучава и да си играе с тях. Детето вече може да достига самό до желани играчки първоначално чрез претъркаляне в желата посока, а след това с пълзене и накрая и с ходене. Детето вече все по-умело може да покаже и от един момент дори да каже какво иска. Детето започва да се храни с твърди храни и не е зависимо от маминото мляко за задоволяване на глада си. Всички тези новости в развитието му водят до необходимостта от промяна в метода на родителстване.

Ако до този момент откликването на всички бебешки нужди, гушкането, кърменето и близостта са били всичко, от което се нуждае бебето за пълноценно развитие, то след шестия месец ако продължим да караме по старому и при всяко промрънкване гушкаме детето, кърмим го, разнасяме го на ръце и откликваме незабавно на всички негови потребности, то не след дълго ще се озовем с едно разглезено, залепено за полата на мама човече, крайно несамостоятелно, нервно и капризно.

С пораставането на бебето и плавното му превръщане от бебе в дете е нужно родителят да започне да оставя все повече бебето да се заиграва самичко, да си вземе само желаната играчка, а не да чака да му я подадем, да се успокоява самичко, когато се удари или да си намери забавление, когато скучае. Естествено нуждата от близост, от ласки от взаимни игри и общуване си остава, но заедно с това е важно да се отвори и едно ново пространство, в което мама не тича при всяко промрънкване на детето и не се чувства отговорна за неговото забавление, а го насърчава да расте и да се развива, да усети, че може да разчита и на себе си, а не зависи за всичко от мама. Как практически се случва това през различните етапи от порастването на бебето и превръщането му в дете ще разгледаме в следващата част от статията.

Съмишленици и подкрепа по пътя на осъзнатото родителство ще намерите в Спомнилище за родители.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!